- Публикувана: 14 май 2006, 16:51 ч.
- Последно мнение: 18 май 2006, 23:28 ч.
Наркотик ли е храната?
Мила Рени, съвсем правилно си го разбрала, но и аз разбрах, че нямаше смисъл да задавам този "голям" въпрос, както се изразиха някои. Голям е, разбира се, но трябваше малко да се помисли първо, а не да се отговаря първосигнално. Това, че е необходимост и че без нея не може е ясно. Както и да е. 
Съгласна съм с теб, но граматически не може.
Омега,
Много обичам да си хапвам и много често, защото ми е вкусно, а не защото съм гладна, което е много лошо и с течение на годините, надявам се да се науча, да се контролирам повече, да не взема да сна плондир. Според мен си е наркотик
Зависи, в някой случаи е като наркотик, когато живееш, за да ядеш, а не ядеш, за да живееш.
Факт е, че колкото повече ядеш- толкова повече ти се яде и обратното. Храната може да доведе и до психологическа зависимост, може би затова много хора не могат да се справят с диетите и да отслабнат.
Факт е, че колкото повече ядеш- толкова повече ти се яде и обратното. Храната може да доведе и до психологическа зависимост, може би затова много хора не могат да се справят с диетите и да отслабнат.
По принцип храната не е наркотик, естествено, защото има важна функция - да поддържа живота. На като се замислим колко от нас хапват колкото да не умрат от глад?! 
В съвременния свят прекаляването с храна (особено с висококалорични, въглехидратни лакомства) вече клони към пристрастяване.
В съвременния свят прекаляването с храна (особено с висококалорични, въглехидратни лакомства) вече клони към пристрастяване.
Колкото и невероятно да звучи за някои-да,храната може да се превърне в наркотик 
Преди година ми се струпаха доста проблеми на главата,идваха един след друг,и то все свързани с много близки за мен хора....Не разбрах кога и как храната се превърна за мен в заместител на "доброто настроение-тъпчех се с какви ли не боклуци,не усещах дори вкуса им,но самото хранене ме успокояваше;естествено,след целия "ритуал" ме обземаше чувство за вина и търсех начин да се отърва от погълнатото.Мисля,че няма смисъл да ви обяснявам признаците на булимията Да,това е заболяване на психиката, но не е ли така с всяка пристрастеност, която излиза извън рамките на нормалното?!?
Разбирам,че въпросът е в друга насока,просто исках да споделя с вас една проявите на т.нар."зависимост от храната".
Преди година ми се струпаха доста проблеми на главата,идваха един след друг,и то все свързани с много близки за мен хора....Не разбрах кога и как храната се превърна за мен в заместител на "доброто настроение-тъпчех се с какви ли не боклуци,не усещах дори вкуса им,но самото хранене ме успокояваше;естествено,след целия "ритуал" ме обземаше чувство за вина и търсех начин да се отърва от погълнатото.Мисля,че няма смисъл да ви обяснявам признаците на булимията Да,това е заболяване на психиката, но не е ли така с всяка пристрастеност, която излиза извън рамките на нормалното?!?Разбирам,че въпросът е в друга насока,просто исках да споделя с вас една проявите на т.нар."зависимост от храната".
И аз вчера си мислех точно такава тема да пусна!!!
След като вече отказах наркотиците и цигарите забелязвам в себе си склонност да си купувам сладко когато съм в лошо настроение - т.е. да изпозвам сладкото като наркотик - за да ми се вдигне кръвната захар, а оттам и настроението. А когато съм в добро настроение пазя диети.
Всеки човек е склонен към самоунищожителни техники, когато е ядосан и тъжен. И много невинни неща могат да се използват за удоволствие, което всъщност ни носи вреда.
Всичко, използвано без мярка е вредно и може да доведе до пристрастяване.
След като вече отказах наркотиците и цигарите забелязвам в себе си склонност да си купувам сладко когато съм в лошо настроение - т.е. да изпозвам сладкото като наркотик - за да ми се вдигне кръвната захар, а оттам и настроението. А когато съм в добро настроение пазя диети.
Всеки човек е склонен към самоунищожителни техники, когато е ядосан и тъжен. И много невинни неща могат да се използват за удоволствие, което всъщност ни носи вреда.
Всичко, използвано без мярка е вредно и може да доведе до пристрастяване.
за мен не е. Мога да се похваля, че съм от хората със силна воля, и съм прекалено строга към себе си за доста неща, което не е хубаво. За мен храната не е наркотик. Ям за да живея, а не живея за да ям. Не съм привърженик на диетите и много мразя да ми казват в определен ден и час какво точно да ям, всичко друго ми се яде тогава, но не и предписаното. Всичко е на психическа основа и нагласа и на възпитание - от детството още. Затова много държа сега като купувам пюрета за беба да не съдържат сол и захар, да не свиква със сладкото, това си е възпитание за цял живот, надявам се.
Например майка ми редовно готви разни манджи и преди такива неща ядях както и много нездравословни храни. Сега, когато живея отделно и аз готвя, предпочитам салати, зеленчуци и избягвам редица храни. Мъж ми не е фен на тази идея, затова за него приготвям отделно и не ядем едно и също.
Друго нещо: наскоро прочетох във форума, че моята кръвна група били предимно вегитарианци, и наистина от години рядко ям месо. Е, не мисля, че важи за всички от тази кръвна група.
Например майка ми редовно готви разни манджи и преди такива неща ядях както и много нездравословни храни. Сега, когато живея отделно и аз готвя, предпочитам салати, зеленчуци и избягвам редица храни. Мъж ми не е фен на тази идея, затова за него приготвям отделно и не ядем едно и също.
Друго нещо: наскоро прочетох във форума, че моята кръвна група били предимно вегитарианци, и наистина от години рядко ям месо. Е, не мисля, че важи за всички от тази кръвна група.
Сега, когато живея отделно и аз готвя, предпочитам салати, зеленчуци и избягвам редица храни. Мъж ми не е фен на тази идея, затова за него приготвям отделно и не ядем едно и също.
Ужасно е досадно 
Съгласна съм напълно с Рени, само дето ме е яд, че и аз не мога да се откажа от храни, които нищо полезно нямат, а са само много вкусни, тука включвам сладкото, пържени картофи, всякакви такива сухи храни като солети, пасти, чипсове и куп други...и за съжаление смятам, че те определено държат много хора в психологичекса зависимост. Била съм само на плодове 10 дни, ОК, издържа се, ама после такъв апетит ти идва за такива солени особено, пикантни и прочие неща, че... затова и много хора след диети качват килограмите пак даже и отгоре...
А лошото е, че храната е наркотик, разбира се не буквално, но все пак за тези хора, които не се хранят, защото са гладни, а защото им е скучно, защото са подложени на стрес, или са в депресия или кой знай какво друго... за всички, които използват храната за да подтиснат за малко друг свой проблем...или пък зависимостта между храната и гледането на телевизия, редовно хората като гледат филм нещо взимат да хрупат, а така е доказано, че се изяжда много повече от нормалното количество храна, но сякаш иначе филма или каквото е там не е толкова увлекателно /и аз съм такава между другото
/ и все такива зависимости има, които да правят храната наркотик в определен смисъл...
Факт е, че нямаме култура на храненето, но за съжаление това е и финансово обвързан въпрос...за мен фразата "Ти си това, което ядеш" е много вярна и трябва да се придържаме към нея, ама ........ знаем как е, сега нямам време, утре нямам възможост и така....
П.П. Сори за фермана, който изписах ама темата ми е определено много интересна и всеки ден на дневен ред
затова и много хора след диети качват килограмите пак даже и отгоре...А лошото е, че храната е наркотик, разбира се не буквално, но все пак за тези хора, които не се хранят, защото са гладни, а защото им е скучно, защото са подложени на стрес, или са в депресия или кой знай какво друго... за всички, които използват храната за да подтиснат за малко друг свой проблем...или пък зависимостта между храната и гледането на телевизия, редовно хората като гледат филм нещо взимат да хрупат, а така е доказано, че се изяжда много повече от нормалното количество храна, но сякаш иначе филма или каквото е там не е толкова увлекателно /и аз съм такава между другото
/ и все такива зависимости има, които да правят храната наркотик в определен смисъл...Факт е, че нямаме култура на храненето, но за съжаление това е и финансово обвързан въпрос...за мен фразата "Ти си това, което ядеш" е много вярна и трябва да се придържаме към нея, ама ........ знаем как е, сега нямам време, утре нямам възможост и така....
П.П. Сори за фермана, който изписах ама темата ми е определено много интересна и всеки ден на дневен ред