Говорила съм със служители в ДСП. Не са нужни доказателства! Това не е съд! То затова се казва проверка! Тези хора са обучени да разпознават семействата с проблем.
- Публикувана: 13 ноем. 2017, 20:22 ч.
- Последно мнение: 25 ноем. 2017, 22:20 ч.
Дете на "болни" амбициозни родители
Говорила съм със служители в ДСП. Не са нужни доказателства! Това не е съд! То затова се казва проверка! Тези хора са обучени да разпознават семействата с проблем.
Правилно!
Ох, да ви кажа, наистина сте непоносими на моменти.
Жената се е загрижила да направи нещо и да помогне, то не бяха философии имала ли доказателства, несериозно било само по думите на детето и бла-бла.
Ами представете си, че това дете наистина е тормозено от родителите си и наистина има нужда от помощ. Ако всеки си затваря очите и се преструва, че не е негова работа, какво ще се случи?
Има всякакви хора. И всякакви родители.
Нека да се инициира една проверка. Социалните служби със сигурност имат опит в тези неща и ще преценят как да действат.
По-добре от нищо!
Жената се е загрижила да направи нещо и да помогне, то не бяха философии имала ли доказателства, несериозно било само по думите на детето и бла-бла.
Ами представете си, че това дете наистина е тормозено от родителите си и наистина има нужда от помощ. Ако всеки си затваря очите и се преструва, че не е негова работа, какво ще се случи?
Има всякакви хора. И всякакви родители.
Нека да се инициира една проверка. Социалните служби със сигурност имат опит в тези неща и ще преценят как да действат.
По-добре от нищо!
Смятам, че е добре да се подаде сигнал. Ако не може училището да направи нещо по въпроса, а мисля че те са длъжни да докладват ако имат съмнение за тормоз над дете, то подайте лично сигнал. Тежестта би трябвало да е една и съща. Социалните ще говорят не само със семейството, ще говорят и с учителите на детето и със съседи. Дори и резултата да е един разговор с психолог, пак е нещо.
Не мисля че оплакването на едно дете е нещо маловажно. В нашия квартал имаше случай за подаване на сигнал, но никой не направи нищо и 10 години по - късно си имаме психопат в квартала.
Не мисля че оплакването на едно дете е нещо маловажно. В нашия квартал имаше случай за подаване на сигнал, но никой не направи нищо и 10 години по - късно си имаме психопат в квартала.
От изписаното в темата стана ясно, че учителите също забелязват нередности около детето. Не е само подозрението на авторката.
Карат го да преписва уроците по десетки пъти,да ги учи наизуст,което отнема на детето нужния му сън.Детето живее в постоянен стрес,ляга си късно-учи до 5 часа сутринта и после го събуждат в 6,30 за училище,защото е първа смяна.
Вкарайте малко мисъл, моля.
Учителите и педагогическият съветник (или училищен психолог) имат на първо място много повече опит в разпознаването на малтретирани деца, а на второ място - имат и много повече лостове за подаване на сигнал и стартиране на проверка. Да не говорим, че тяхното мнение има по-голяма тежест от това на анонимен загрижен родител, който препредава информация от втора и трета ръка.
За да не са се задействали досега тези хора, значи има нещо, което ги спира и ситуацията не е съвсем такава, каквато изглежда.
В момента педагогическия състав на училищата е много чувствителен на тема тормоз - както между самите деца, така и за домашно насилие. Непрекъснато им се провеждат обучения, пишат доклади, попълват справки... При толкова широко разгласен проблем, с възможни фатални последици за здравето на детето, изобщо не мисля, че някой би си затварял очите. Още по-малко пък в София.
Аз бих разговаряла първо с педагогическия съветник (или училищен психолог), може нещата далеч да не са така, както изглеждат.
За да не са се задействали досега тези хора, значи има нещо, което ги спира и ситуацията не е съвсем такава, каквато изглежда.
В момента педагогическия състав на училищата е много чувствителен на тема тормоз - както между самите деца, така и за домашно насилие. Непрекъснато им се провеждат обучения, пишат доклади, попълват справки... При толкова широко разгласен проблем, с възможни фатални последици за здравето на детето, изобщо не мисля, че някой би си затварял очите. Още по-малко пък в София.
Аз бих разговаряла първо с педагогическия съветник (или училищен психолог), може нещата далеч да не са така, както изглеждат.
Детето в кой клас е. В основното училище, общо взето се ходи по райони. Никой ли не познава родителите, за да се проведе някакъв разговор с тях. През цялото време се приема, че те са сериозни нарушители и се изключват като страна в ситуацията. Според мен преди да някой да се чуе с родител е нелепо да се задейства каквото и да било.
Да, когато сина ми беше в 1-ви клас класната му ръководителка беше извикала психолози за няколко деца,които според нея има вероятност да са със СОП. Така, че явно имат такава практика, друг е въпроса дали на всички им се занимава.