Да, представям си как в провинцията студентът си намира работа за 450 лв и гордо се изнася от техните на квартира.
- Публикувана: 8 дек. 2017, 14:15 ч.
- Последно мнение: 2 ян. 2018, 11:21 ч.
Как ви минава денят?
В провинцията в българия няма и много възможности. Понеже мястото е по-малко, съответно заведения (сервитьор, барман), хотели (рецепция), магазини (продавачка) са по-малко на брой.
Много малко от моите колеги (от целия поток, не от моята специалност) работеха като студенти. Нямаше опции.
В София също как ще работиш (освен вечер) и ще ходиш на лекции? И кога ще учиш за изпити, ако работиш?
Много малко от моите колеги (от целия поток, не от моята специалност) работеха като студенти. Нямаше опции.
В София също как ще работиш (освен вечер) и ще ходиш на лекции? И кога ще учиш за изпити, ако работиш?
Стардъст +1000. наистина и ти имаш резон и смятам, че си права. просто го написах, защото не мисля, че това е някакъв вид страдалчество, на мен много ми е харесвало. други деца/родители са различни . наистина много е индивидуално. Най-важното е децата да са живи и здрави, другото вече са подробности.
В провинцията в българия няма и много възможности. Понеже мястото е по-малко, съответно заведения (сервитьор, барман), хотели (рецепция), магазини (продавачка) са по-малко на брой.
Много малко от моите колеги (от целия поток, не от моята специалност) работеха като студенти. Нямаше опции.
В София също как ще работиш (освен вечер) и ще ходиш на лекции? И кога ще учиш за изпити, ако работиш?
Много малко от моите колеги (от целия поток, не от моята специалност) работеха като студенти. Нямаше опции.
В София също как ще работиш (освен вечер) и ще ходиш на лекции? И кога ще учиш за изпити, ако работиш?
Шарки, удивително е как си се справила.Предполагам, ако си принуден от ситуацията, ще намериш начин.
Бях много по-незряла от теб, и аз съм следвала горе долу по това време (от 93-а нататък). Мисълта за бебе ми беше нелепа на 20 - 25 г. След следването карах допълнителни курсове, работих тук - там, след това си намерих и по-добра работа и чак след това започнах да "улягам" и да мисля за семейство, късни 20.
Превеждах, защото ми предложиха, нямах финансова потребност и си живеех студенсткия живот.
Не ми се иска децата ми да са в подобна ситуация, предпочитам да пътуват по света, да се забавляват с приятели.
След това ще имат достатъчно възможности да понясят "ударите на живота".
Бях много по-незряла от теб, и аз съм следвала горе долу по това време (от 93-а нататък). Мисълта за бебе ми беше нелепа на 20 - 25 г. След следването карах допълнителни курсове, работих тук - там, след това си намерих и по-добра работа и чак след това започнах да "улягам" и да мисля за семейство, късни 20.
Превеждах, защото ми предложиха, нямах финансова потребност и си живеех студенсткия живот.
Не ми се иска децата ми да са в подобна ситуация, предпочитам да пътуват по света, да се забавляват с приятели.
След това ще имат достатъчно възможности да понясят "ударите на живота".
Шарки, удивително е как си се справила.Предполагам, ако си принуден от ситуацията, ще намериш начин.
Бях много по-незряла от теб, и аз съм следвала по това време. Мисълта за бебе ми беше нелепа на 20 - 25 г. След следването карах допълнителни курсове, работих тук - там, след това си намерих и по-добра работа и чак след това започнах да "улягам" и да мисля за семейство, късни 20.
Превеждах, защото ми предложиха, нямах финансова потребност и си живеех студенсткия живот.
Не ми се иска децата ми да са в подобна ситуация, предпочитам да пътуват по света, да се забавляват с приятели.
След това ще имат достатъчно възможности да понясят "ударите на живота".
Бях много по-незряла от теб, и аз съм следвала по това време. Мисълта за бебе ми беше нелепа на 20 - 25 г. След следването карах допълнителни курсове, работих тук - там, след това си намерих и по-добра работа и чак след това започнах да "улягам" и да мисля за семейство, късни 20.
Превеждах, защото ми предложиха, нямах финансова потребност и си живеех студенсткия живот.
Не ми се иска децата ми да са в подобна ситуация, предпочитам да пътуват по света, да се забавляват с приятели.
След това ще имат достатъчно възможности да понясят "ударите на живота".
Следвала си около 1990 г????
Дали не обърка сметките? Или не си на 42, както си писала?
Може пък да си била някакъв гений и на 14-15 години вече да си била студентка
Учех в София (аз съм от Пловдив), майка нямам от 15 г, а баща ме се пропи веднага след смъртта ѝ. Нямала съм избор, трябваше да се яде, да се плаща наем и да се спестяват пари за жилище.
Моите две по-големи деца живяха на общежитие по време на следването. Синът ми беше Resident Assistant, за да не плаща наем за общежитието. И той, и дъщерята работеха всяко лято 3 месеца, но не са работили през учебната година. Сега като си припомня, те и като ученици в гимназията работеха лятото. С пътуванията по света започнаха по време на магистратурите.
Опитвам се да възпитавам децата си във финансова самостоятелност и отговорност.
Моите две по-големи деца живяха на общежитие по време на следването. Синът ми беше Resident Assistant, за да не плаща наем за общежитието. И той, и дъщерята работеха всяко лято 3 месеца, но не са работили през учебната година. Сега като си припомня, те и като ученици в гимназията работеха лятото. С пътуванията по света започнаха по време на магистратурите.
Опитвам се да възпитавам децата си във финансова самостоятелност и отговорност.
Ще отговоря на въпроса на авторката - дните ми напоследък минават в учене на нови неща и свикване с нов живот. Уча се да сменям крушки в новия си дом (такива с пръснати стъкла, не просто изгорели), уча се как да боравя с газов котел, уча се как се вдига капакът на колата ми 
, къде се сипва течността за чистачки... , как се обезвъздушава съединител.
Уча се как да успея да стъкмя вечеря от нищото за нула време.
И как е по-лесно и приятно да отидем с децата на заведение.
Уча се да бъда с децата си както трябва - като майка, не като бледа сянка на себе си.
Много ми е хубаво.
, къде се сипва течността за чистачки... , как се обезвъздушава съединител. Уча се как да успея да стъкмя вечеря от нищото за нула време.
И как е по-лесно и приятно да отидем с децата на заведение.
Уча се да бъда с децата си както трябва - като майка, не като бледа сянка на себе си.
Много ми е хубаво.
Шарки,
Скрит текст:
съжалявам за неравния ти старт, наистина ти е било много трудно - справила си се много добре.
И аз се старая да ги възпитавам в същото - синът ми изкара един ден на работа при един от клиентите, вършейки административна работа за екипа. Не му платиха (ученик), но той самият беше много щастлив и взе награда за проекта в училище.
През лятото съм работила и аз - най-различни неща, включително промоутър, репортер и т.н. почасово и за кратки периоди.
В големите градове (София, Пловдив, Варна) има повече опции, там където учех аз градът не беше голям.
И аз се старая да ги възпитавам в същото - синът ми изкара един ден на работа при един от клиентите, вършейки административна работа за екипа. Не му платиха (ученик), но той самият беше много щастлив и взе награда за проекта в училище.
През лятото съм работила и аз - най-различни неща, включително промоутър, репортер и т.н. почасово и за кратки периоди.
В големите градове (София, Пловдив, Варна) има повече опции, там където учех аз градът не беше голям.
Аз пък се зачудих как се пише докторантура с такъв нечетлив, товарещ изказ.
А тая пълна стипендия....по български и литература не може да си имала 6, невероятно ми е.
А тая пълна стипендия....по български и литература не може да си имала 6, невероятно ми е.
В София също как ще работиш (освен вечер) и ще ходиш на лекции? И кога ще учиш за изпити, ако работиш?
Аз работя, ходя на лекции и уча в свободното си време. На пълен работен ден съм, поддържам домакинството и пазарувам за вкъщи. Също се виждам с приятели редовно, спортувам и ми остава време за мен.
Натоварено ми е доста, но не е невъзможно.
Не виждам как може да стане единствено за студенти от специалности като медицина, дентална медицина, кинезитерапия, архитектура. Половината ми колеги са студенти в ТУ, също работят на пълен работен ден и ходят на лекции.
Но докато не ти дойде до главата е трудно да си го представиш, да.
