Здравейте на 22г. От малко градче, от 5г. имам връзка с едно момче, общо взето връзката ми е стабилна и много сериозна.. подходили сме сватба след някой месец.
От година и половина имам угризения на съвестта, постъпих много подло признавам си и много съжалявам!
Бях започнала работа в една фирма и там започна всичко!
Имах един колега, с който излизах за по цигара, лафихме си нищо друго ( той е женен ). Всички колеги мислиха, че има нещо между нас, но не беше така... Докато един ден както пушихме той ме дръпна към себе си и ме целуна, аз не отвърнах но и не се дръпнах.. Той знаеше, че имам приятел както и аз, че е женен.. След това, много често започнаа да ме търси викаше ме за по цигара, лафихме ме си.. шегуваше се с мене. Излизах с него само по време на работа, но това че ме целуна не ми даваше мира! Въпреки това неможех да спра да излизам с него ( по време на работа).. И така се задълбочи всичко, всеки удобен момент той ме прегръщаше, целувал ме е.. за друго не съм си и помисляла, но допуснах огромна грешка за която се разкайвам от тогава. Никога не съм изневерявала на приятеля ми, по точно годеника ми. И така продължихме с него, докато един ден се реших да напусна работа неможех да продължавам така. Спрях, но съвестта ме грезе! Приятеля ми не знае нищо, но в работата имаше негови приятели.. Приятеля ми знае, че излизах с този колега за цигара друго нищо не знае. Осъзнах грешката си и напуснах работа, но съвестта не ме оставя.. незнам какво да правя!!
Ако му кажа ще го загубя, а не искам! Страх ме е много да не разбере от някого, от тогава мина почти година и половина..
Как да постъпя не искам да го загубя! Благодаря Ви за вниманието, бъдете здрави! Извинете за грешките , пиша от телефон!
От година и половина имам угризения на съвестта, постъпих много подло признавам си и много съжалявам!
Бях започнала работа в една фирма и там започна всичко!
Имах един колега, с който излизах за по цигара, лафихме си нищо друго ( той е женен ). Всички колеги мислиха, че има нещо между нас, но не беше така... Докато един ден както пушихме той ме дръпна към себе си и ме целуна, аз не отвърнах но и не се дръпнах.. Той знаеше, че имам приятел както и аз, че е женен.. След това, много често започнаа да ме търси викаше ме за по цигара, лафихме ме си.. шегуваше се с мене. Излизах с него само по време на работа, но това че ме целуна не ми даваше мира! Въпреки това неможех да спра да излизам с него ( по време на работа).. И така се задълбочи всичко, всеки удобен момент той ме прегръщаше, целувал ме е.. за друго не съм си и помисляла, но допуснах огромна грешка за която се разкайвам от тогава. Никога не съм изневерявала на приятеля ми, по точно годеника ми. И така продължихме с него, докато един ден се реших да напусна работа неможех да продължавам така. Спрях, но съвестта ме грезе! Приятеля ми не знае нищо, но в работата имаше негови приятели.. Приятеля ми знае, че излизах с този колега за цигара друго нищо не знае. Осъзнах грешката си и напуснах работа, но съвестта не ме оставя.. незнам какво да правя!!
Ако му кажа ще го загубя, а не искам! Страх ме е много да не разбере от някого, от тогава мина почти година и половина..
Как да постъпя не искам да го загубя! Благодаря Ви за вниманието, бъдете здрави! Извинете за грешките , пиша от телефон!
