- "Да бе усещаш - сега какво правя?"
- Режеш ме с остър предмет. Упойката не ме е хванала .Дори мога да си мърдам краката. Неописуем скандал се заформя, защото Мандаджиева и Петров / това били анестезиолозите/ не са направили нищо. - Бърза реакция на д-р Нецов и той казва да се слага пълна упойка. Аз през това време влизам в кафето / без да съм научил за събитията горе/ и си поръчвам кафе - "НЯМА ТОК. ВЗЕМЕТЕ СИ ВОДА" След това се оказа, че и горе не е имало ток и апаратите са били без ток . Събират се 5,6,7 не знам колко доктора и почват ръчно без апаратура да действат. Благодарение на д-р Нецов нещата са били под контрол. Бебчето все още е на система и обдишване , но се стабилизира. Жена ми е добре. Но аз бях този, който зърна пръв щерка ни. Благодаря и на д-р Сивесарска за положените грижи и вниманието което обърна на жена ми и че ме вкара да видя бебчето 3 часа след раждането. Малко съм по-спокоен, но все още се притеснявам и се моля на Бога.
Иначе жена вчела вечерта я е видяла и било вече розов и шавало с крачета и ръчичките. Вътре докторката казала че било много дейно бебе. На тати хубавицата.