Минималистичен начин на живот

Не поръчвам обувки, те трябва първо да се премерят. И аз съм с особености по ходилата.

Изненадващо и за мен самата, най-удобните и любими мои обувки са поръчвани по интернет.

Аз ги гледам, огъвам, меря и в магазина уж са ми ок, а после пак някои са ми неудобни. Как си ги избирате от нета да са ви удобни за мен е загадка. Имам такива, които нося само, ако излизаме с мъжа ми с колата за няколко часа. Имам един чифт сандали, които за повече от два часа не мога да изтрая без да ми се прииска да метна и да продължа боса.

Аз за един месец приготивих една торба с дрехи за х и м.Констатирах, незнайно как съм натрупала една торба с чорапи някои дори с етикети още та сега трябва да си наложа там да не купувам.Понякога в така наречените левчета като вляза се изкушавам и си купувам чорапи-последно си купих едни с много сладки кученца, а и от онези много дебелите чорапи дето могат да се ползват и като пантофи, ама вторите ми ги отвлече дъщеря ми та все едно съм си купила само един чифт чорапи, ама пяк си се трупат.Имам поне тридесет чифта.

Чорапи винаги трябват. Аз ги късам много на пръстите, сушилнята ги свива...
Обувки започнах доста да си поръчвам онлайн.

Най-сетне успях да изчета темата. Минимализмът ми е мечта, която не мисля, че някога ще успея да осъществя. Може би ми трябва много голямо жилище, за да са по-отдалечени мебелите и вещите едни от други и да изглеждат по-малко.

Преди няколко години правихме почти основен ремонт (без баня и тоалетна) и като ме хванаха лудите, изхвърлих всички стари мебели. Имах още от сватбата на майка ми - гардеробът от първата им спалня . Огромно соц. чудовище, от онези тъмно кафявите с няколко крила. Вътре беше като в катакомби - попаднеше ли нещо вътре - никога не излизаше. Отделно, че всяка зима мухлясваше, дървото старееше и миришеше на застояло. Нямаше и подреждане. Първата ми мисъл беше да го облепим с фолио и да заживее втори живот, но не можахме да го разглобим - започна да се чупи. Та си замина. Купих си едно малко двукрилно и един скрин с 3 чекмеджета от Икеа и каквото се побере в тях - това остана.

Заминаха си много "мили спомени", които не бяха виждали дневна светлина от години, но нали трябва да са там, да знам, че ги пазя, пък можеше до гроба да ги отнеса, без да ги погледна нито веднъж. Стари рисунки от детските ми години бяха снимани за поколенията, и в коша. Май съм си запазила само 2-3 от най-бебешките ми рисунки. Всякакви химикалчета, ключодържатели, хартийки, други боклуци, тетрадки, лекции от университета, всичко замина. Нито ми бяха мили, нито ценни, май че мързелът ми е бил в повече и затова не съм ги изхвърлила.

Дрехите, които бях престанала да нося, но си висяха и бяха запазени, отидоха в контейнерите на червения кръст, другото - на боклука. Аз имам навика, когато нещо не става вече за навън, да го нося вкъщи, но дори и тези дрехи заминаха. Взех си няколко клинчета, потничета и тениски и с това си карам.

Проблемът ми е, че аз съм на принципа - да има. Купувам неща, които знам, че не ми трябват сега, ама в бъдеще могат да ми потрябват. С дрехите съм - купувам, а после гледам какво да изхвърля, затова за тази година съм си написала нещата, които искам да прибавя към гардероба ми и това ще е. Хубаво, че вече не ходя ежедневно в Лидл, че и оттам бях акумулирала какво ли не.

Тази Коледа моето семейство решихме да не си подаряваме подаръци, това, че сме успели да се съберем всички заедно е достатъчен подарък. Пък и сме си подарили всичко (освен къщи, яхти и самолети ) и ми беше много добре, че не трябва да мисля, да поръчвам, допълнителен стрес е това.

И аз съм така. Всичко хвърлям. Не пазя неща и със сантиментална стойност. Трябва да се живее тук и сега и леко, не да се затрупваме с боклуци. Като ми хареса нещо винаги се питам ще го нося ли/ползвам ли/трябва ли ми и тогава решавам. Преди по-често взимах неща от моментен импулс или че може да ми потрябват някога, вече не го правя. Харесва ми много мисълта "Колекционирай спомени, не вещи."

Аз пазя неща със сантиментална стойност. Не мога да си представя да изхърля елеците, изплетени ми от бабата на мъжа ми, Бог да я прости. Има вещи, които ме топлят душевно.

Това, че изхвърляте, е едната страна на темата. Май по-важно е да се научим да не трупаме ненужни вещи и да спасим планетата от излишни производства.

Именно.
И аз пазя скъпи неща и то доста, но просто престанах да купувам още аксесоари, дрехи, сервизи и красотички за дома когато имам предостатъчно. А електроника, коли, мебели и т.н. позлваме докато може и чак тогава купуваме нещо ново.

Хвърлянето, за да се разчисти място за нови неща, които ще бъдат изхвърлени при следващото прочистване, има обратен ефект. Изхвърлянето би имало смисъл, ако при следващото разчистване годните за употреба вещи са значително по-малко.

От темата излиза че всеки разбира минимализма по негов си начин Според мен това че често се налага да почистваме и пълним торби с дрехи и други вещи за да ги изхвърлим е признак не на минималистичен начин на живот, а на точно обратното- ненужно пазаруване. Разбира се разчистването е един добър старт, важното е да не правим същите грешки затрупвайки се с вещи отново и отново. За мен минималистичния начин на живот е това да купувам по-малко, не за да пестя само пари, а време и нерви също. И философията да се живее по-просто и с малко. Всяка вещ която притежаваме изисква някакъв вид грижа, местенето от един шкаф в друг пък после в гаража, отнема ценно време и нерви. Парите похарчени за няколко блузи и чифт обувки които сме ползвали само няколко пъти е можело да отидат за концерт, уикенд извън града или приятно хоби.

И понеже доста от вас споменаха за колекции от козметика и парфюми ще ви споделя и моята слабост. Етерични масла! Вече имам над 30, повечето са ми комплекти подарък, но и аз доста си купих през последната година. Добре че заемат малко място, имат си кутия и не са пръснати из цялата къща. Сега съм си обещала да не купувам нови поне 4-5 месеца или докато ги поизразходвам.
П.П. За вещи, с които ни е трудно да се разделим заради сантиментална стойност четох че може например да ги снимаме и така да запазим спомена за тях. А напоследък има много изобретателни хора които изработват одеала от стари тениски на близък човек и подобни.

Само че дрехите умаляват, развалят се. Особено детските.

Аз предпочитам фън шуй подредбите, не точно минимализъм, не че се справям и с тях де.

Преди няколко месеца реших кардинално проблемът с натрупаните излишни вещи при преместването в нов апартамент.
В момента мога да кажа,че имам единствено дрехи, вещи и уреди, които ползвам активно. Единствените ми "прегрешения" са чантите, там съм за психоанализа
Методът на Мари Кондо , който се спомена няколко пъти напред в темата, ми е изключително от полза и на мен.
Установих,че следвайки мотото less is more е просто по-удобно да се живее. Не губя време за чистене и подреждане, всичко става лесно и бързо.

Дали така ще спасим планетата от свръхпроизводство е дискусионен въпрос. Преди време обсъждахме с познат индиец темата за използването на детския труд в от големите текстилни корпорации, изнасящи производствата си в Третия свят. Той беше категоричен, че е по-добрият вариант това, отколкото другите опции за изкарване на пари от децата - проституция, продажба на децата на просешките кланове с последващо осакатяване и т.н.ужаси. Така че купувайки Зара, Манго и т.н. подпомагаме индиректно и тези момичета, които там са считани за бреме на семействата си, да не забравяме и това
Сложен е въпросът както и да го погледнеш.