Страх ме е от нормалното раждане!

Аз изпитвах същите притеснения като тебе и сщо имах възможност да родя нормално или секцио.
Изпитвах ужас от болкато при нормалното раждане, но в същото време изпитвах ужас и от това, че трябва да бъда оперирана, скълцана и т.н. В крайна сметка избрах секциото-натежаха мед. причини. Имам усещането, че дълбоко съжалявам:
-възстановяването е по-трудно със сигурност-каквото и да ти разправят, че се става на първия-втория ден, да знаеш ,че това ставане е свързано с огромни болки.На мен лично в началото ми отнемаше по 15 мин да стана или легна в леглото. С всеки ден ставаш все по-добре за щастие.Според мен първите две -три седмици горе долу трае възстановяването.
-Дори след месец продължавам да усещам придърпване от разреза
-толкова съм сащисана от операцията и белега, че дори не искам да го пипам, не се оглаждам в огладалото
-въобще не е ясно дали и откога, и колко тежко можеш да вдигаш,кога може да почнеш коремни преси и друга по-интензивна гимнастика, ползването на ластичен колан-това е така защото мненията са противоположни.
-сега задължително следващото ми раждане трябва да е след 2-3 години и то най- вероятно пак ще е секцио, тй като в България малко са секарите,които след секцио няма да искат ресекцио.
-аз лично бях със спинална упойка, но може би не ми беше поставена хубаво или започна да ме пуска в края, защото накрая при шинето усещах ужасна болка и ми даваха да дишам нещо, от което ми си повдигаше още повече./Разбире се това с упойката е индивидуално, момичето след мен не беше усетило нищо/Болката продължава през първия ден.Така, че нещата стават горе долу както при норм. раждане, само дето моите приятелки се възстановиха за седмица, а аз за месец.
-сега си мисля, че не си струва да бъдеш насила рязана, ако няма някаква основателна причина

Тъй като се поотплеснах малко, искам да ти кажа, че най-важното е ти да бъдеш убедена, че точно това искаш-аз лично не бях сигурна за секциото и сега малко съжалявам.
Пожелавам ти лека бременност и раждане и едно слънчево бебче!

Лелее, колко страшно го разказа

Naistina!!! chak i men me dostrasha....no naistina tova e nai-vajnoto - dulboko v sebe si da si siguren i da znaesh kakvo tochno iskash...puk koi znae

Не исках да ви шашкам, не е чак толкава страшно.Проста на мен никога и зъб не са ми вадили, имам опрерация единствено на сливиците, която оне помня, та затова ме беше толкова шубето.Аз изпитвам ужас от умъртвяване на зъб, пък камо ли от шев и кройка върху тялото.
Затова мисля, че е много важно да вярваш на избора си.
А освен това, тъй като мъжът ти е гинеколог, при нормално раждане ще ти отпаднат и въпросите слезнал ли ми е корема,това запушалката ли е, това контракции ли са, изтекоха ли ми водите и кога да потеглям да болницата.

Успех!

Знам, че не е страшно, аз също родих секцио, просто не го "усетих" така

И мен ужасно много ме беше страх, когато бях някъде в 6-ия месец, ама направо се бях побъркала само за това мислех. Но се записах на курс за бременни и там така подробно ни го обясняваха колко е естествено и лесно, едва ли не като да се изпишкаш. Резултатът беше че изгубих ама наистина всякакъв страх, не се бъзикам, приятелките ми казваха че са ми промили мозъка. Имах слаби контракции цяла нощ и на сутринта отидох, е наложи се секцио, но до последно не знаех че доктора си е имал едно наум и че мисли да ме реже.
Сега съжалявам, бях с пълна упойка, имам толкова пропуснати изживявания и емоции,но живот и здраве може и да ги почувствам някой ден.