Детската лъжа

Баща ми го беше решил този проблем по следния начин: каза ми, че ако целият свят твърди, че нафтовата ни печка е кафява, а аз му кажа, че е бяла, той ще повярва на мен и ще бъде готов да се бие, за да защити моята версия. Но ако после разбере, че съм го излъгала и печката всъщност е кафява, ще му бъде много мъчно и повече няма да ми вярва. Обясни ми за рицарската чест и се разбрахме никога да не се лъжем на "Честна дума". И до ден днешен не съм го лъгала на "честна дума". И брат ми го спазваше!
За да ви покажа колко силна смятахме, че е тази фраза, ще ви кажа, че когато все пак искахме да се излъжем, казвахме "честна гума" или "честна пума", но искрено вярвахме, че ако кажем всичко както трябва, наистина залагаме честта си.

ОХХХХ,  тия дни колко пъти съм си мислила по темата! Откачила съм! В началото се тръгна от горната теза. Това беше преди три години. А "младежа" - само в първи клас. Не пожела да сподели НЕЩОТО, вероятно за да не ни нарани. Но след това, реши че е голям и се започна..... Просто не смята за нужно да казва всичко! Взема си решенията сам, изпълнява намисленото. За да няма пререкания, забележки,  викове просто казва някаква "Лъжа" и решава, че проблем няма. А е малък и все още уязвим. Не разбира това, което разбирам аз или по-възрастните хора като мен. Иска ми се да вярвам, че ни лъготи незлобливо, щадейки ни - т.е. БЛАГОРОДНО.  Страхувам се, паникьосана съм от страх - страх да не попадне на лоша компания. Страх да не се научи да действува просто така, чрез лъжи. Страх от ..... хиляди неща. Давам си сметка - този страх ще продължи докато съм жива.

Колко пъти сме си разказвали приказки за лъжата, за измамата, за фалшивите неща. Досега съществена промяна няма. Не му се караме, чак толкова много. /поне аз мисля така, а и съветите към нас са такива / Най-вече правим забележки, коментари по подобни поводи и проблеми. Чрез трето лице. В момента ходим на психолог. Много, много се надявам да няма сериозни проблеми в бъдеще. Ако някой се интересува, като приключим с посещенията, ще споделя преживяното.

   Права е Валерия, аз също съм лъгала моите родители. В момента дори не мога да обясня подбудите, не мога да се сетя за всичко което съм ги излъгала. Може би е имало случаи в които не съм искала да ги засегна, или такива в които съм проверявала реакциите им. Не знам. Само си спомням думите на една мъдра, възрастна жена: "Има и благородни лъжи!" Години наред си ги спомням. Винаги, когато искам да спестя нещо и не го казвам или казвам нещо друго, неистинско, но спестявам излишни тревоги и болка, си спомням за тази жена.
ДА, ИМА И БЛАГОРОДНИ ЛЪЖИ! .

И в крайна сметка задавали ли сме си въпроса : "Какво е лъжа?" Нима всичките ни мечти не са една огромна лъжа? Та нали това, което все още не се е случило не е истинско, не е факт. Щом не е факт, то То е  ЛЪЖА! А нашите деца - нали и те мечтаят! Техните фантазии също са ЛЪЖА. Приказките, които им разказваме и четем - нима не са ЛЪЖА?

  УБИЙТЕ МЕ! Но лично аз ще съм по-доволна, ако синът ми научи кое е "ЛОША ЛЪЖА" и кое е "ДОБРА ЛЪЖА". Да умее да ги различава и да не злоупотребява с тях.

И при нас с брат ми беше така. Само, че ние казвахме "чесън дума", когато искахме да излъжем нещо!

Горещо ви препоръчвам да прочетете "Невидимото дете" на Туве Янсон. Книгата е страхотна. Третира точно тази тематика и е чудесен пример за това, че често детската литература е предназначена най-вече за родители!!!

Подсети ме за една случка със сестра ми. Като беше на 6-7, излъга децата в блока, че в банята си гледаме хипопотам    
И те, горките, й се вързали и звъняха на вратата да влязат да го видят.  

Смятам, че си постъпила правилно, че си го наказала. Конкретното наказание също смятам за правилно. ОБАЧЕ не одобрявам това, което е последвало... ясно е, че ще реве. Според мен е трябвало да удържиш фронта. 4 г. дете със сигурност може да разбира защо понася наказание след като му се обясни и съответно трябва да може да понася наказанието. Също смятам, че не трябва към децата да се отпраявят заплахи каквато ти си отправила.... аз лично не бих казала, че няма да има майка и пр. неща... Като цяло смятам, че на децата не трябва да се вменява вина. Примерно...".. ето виждаш ли, защото си непослушен и мама я заболя главата..."

Можете ли да повярвате, на тази възраст и моя син се опитва да лъже. Държи ми телефона в ръчички. Аз му казвам да ми го даде, а той го слага зад гърба си и ми вика "Намаааааа гооооо"   Знам че е напълно невинно, знам също че сигурно го е видял това някъде. Уф, и аз доста съм послъгвала   Мисля, че беше за да ми се обърне внимание, да заинтрегувам някого и от ревност, към по-малката сестричка   Също така доста послъгвах когато в училище имах проблеми със съочиниците. Например те ми казват че съм дебела (пълничка си бях   ), аз в къщи казвам че съм спечелила награда за най-хубаво момиче от класа   Наистина мисля, че всяко нещо си има първопричина и фатката е да я откриеш.  

На моя приятелка сина е на 3 години и ходи на градина заедно с моето синче.От месец се оплаква на майка си,че в градината някакъв Стив го биел.Моята приятелка ме пита дали и моя се оплаква.Питах Кристиян-нищо не каза.Накрая след още куп оплаквания от сина си,приятелката ми отиде да говори с учителката за Стив.
Представете си,оказа се,че такова дете изобщо няма!

На моя приятелка сина е на 3 години и ходи на градина заедно с моето синче.От месец се оплаква на майка си,че в градината някакъв Стив го биел.Моята приятелка ме пита дали и моя се оплаква.Питах Кристиян-нищо не каза.Накрая след още куп оплаквания от сина си,приятелката ми отиде да говори с учителката за Стив.
Представете си,оказа се,че такова дете изобщо няма!
 

Боже като чета имам чуството, че някои аз съм ги писала за дъщеря ми.Седи пред мен, гледа ме в очите и нагло ме лъже.И само ми обяснява, как от утре няма да го прави.Само, че това от утре е до след малко.

Болна тема и при нас...Синът ми беше на 4 г,когато го взимам от градината и ми връчват едни панталонки на друго дете да ги пера(докато били в тоалетната,нашия напръскал(напишкал) едно момченце нарочно)В усилията ми да проведа разговор и да разбера от него самия,какво се е случило,моят син започна да смотолеви,да отбягва темата и т.н. да ме вбесява.В крайна сметка изкопчих нещо от рода:"Ами той(другия) като не се пази..." Завряха ми червата,викам си:леле какво ми е нагло детето,как може такова нещо...и т.н. възмущения.Обясних му колко съм разочарована,че се опитва да ме лъже.Че аз веднага мога да разбера от госпожата какво точно се е случило.Че за мен е важно да ми каже истината,независимо какво се е случило...и т.н. Измислих наказание и така...Незнам,мисля,че в такива случеи не бива да се шашкаме,както казвате,нормално е да послъгват,периоди и т.н,но много важно е да успеем да изградим доверие помежду си !Това е най-важното за мен,но още незнам точно как да стане?Хареса ми на Анда поста,определено ще се възползвам от идеята за "рицарската чест"

това ми хареса  ще гледам да го използвам този метод, като му дойде времето 

и като добавка към казаното от ваче за заплахите и вината, смятам, че е важно да отправяме само заплахи, които можем да спазим. защото току-виж ни се наложило. и тогава наистина ще излъжем детето. много са ми странни, например, заплахи от рода на "иванееееее, излез от водата или ще ти откъсна главата!". добре, ама ако иван вземе, че не излезе от водата как ще му откъсне майка му главата  ? а ако не я откъсне, първо, го лъже, второ, рискува следващия път иван пак да не му дреме, че майка му го заплашва с наказание, дори този път то да е реално приложимо...