Кан, Ница, Монако...French Riviera/Cote d'Azur/ /Тема 2/

Сетих се да довърша разказчето от началото на април, че нямаше тогава как да публикувам два поста един след друг, а известно време никой не бе писал в темата.

---
Една от основните причини за това пътуване беше дъщеря ми, фен на Формула 1 и лъскавкото. Т.е. ходене до Монако/Монте Карло, разглеждане на пистата, старта, Фибата, гаража на принц Рение и прочее. Всичко това го свършихме в един следобед, като аз прекарах повечето време на Порт Еркюл.
До Монако може да се стигне и с автобус, но предвид нередовността на този тип транспорт в района избрахме влак. Хваща се от Централната гара в Ница и стига в Монако за 20-30 минути. Може да се купи билет за отиване и връщане само с фиксиран ден, без часове. Вечер на връщане влакът е винаги претъпкан, дори и в този сезон. Влаковете на Zou! са супер практични и може да се пътува и до Мантон, Антиб, Кан без усложнения.
По тази линия посетихме и две крайбрежни градчета - Вилфранш сюр Мер и Болийо сюр Мер, като първото ми стана фаворит и дори повторихме. Изключително китни, Вилфранш има и поносим (на фона на Ница) плаж, където имаше масово препичащи се на пясъка и къпещи се дори през април. Между двете се намира гористият п-ов Кап Фера с вилата на Ротшилд. Изобщо красив район, със синя вода и хубави ресторанти.
Навсякъде е чисто, подредено и с безплатни(с изключение на Ница)и достъпни обществени тоалетни - нещо много важно, като биеш цял ден по пътищата, но далеч не навсякъде в Европа и света нещата стоят по този начин.
Ез и Екзотичната градина - това беше екскурзията, на която аз най-много държах и първата, която направихме. Там изтеглихме късата клечка с автобусите, но на отиване нещата все още изглеждаха добре - само 15 минути закъснение, успяхме да седнем, насладихме се на гледките, изобщо културна работа. Разгледахме Ез вилаж, Градината, поснимахме най-хубавите гледки отвисоко в региона, седнахме на кафе и десерти в пекарната долу на главния път. И тогава дойде изненадата. Автобус няма и няма с часове, съдейки по тълпите на спирките - и в двете посоки. Разписанието е силно пожелателно, никой не ти казва кога ще дойде (съответно не може да седиш в заведение, за да не хартисаш). Когато все пак автобус пристига, всички се натъпкват като сардели и една част нещастници остават за следващия. Доколкото разбрахме след справка с други пътуващи, от години положението по този маршрут си е все така. Въпреки това немалко баламурници използват същата автобусна линия и за връзка с Монако.
Вариант: Ез се намира на 427 м надморска височина и го свързва планинска пътека (Пътеката на Ницше, поживял и написал "Тъй рече Заратустра" в района) с Ез сюр Мер долу на брега. В Ез сюр Мер спира и влакът. Пътеката изисква подходящи обувки, отнема около час, надолу е поносима. Нагоре - не препоръчвам. Имало някакво местно автобусче 83, което на половин час снове между двете, тоест има възможност да се избегне висенето за автобус.
Това е! Четири дни, лежерно, зор не сме си давали и сметка не сме правили. Мястото е скъпо, силно туристическо и много красиво. Температурите в началото на април бяха сравними с тези в София. Повечето снимки са от Ез и Вилфранш, местата, които ми харесаха най-много. Изненадващо от Ница нямам ни една свястна снимка, вероятно защото там се разхождахме основно по тъмно. Като цяло южняците са доста по-лежерни и дружелюбни от французите в Париж. Обслужването беше супер навсякъде, където сядахме.
Следващия път: Мантон, Антиб и разни селца навътре в планината. И определено не през лятото.
Снимки

За Ез при възможност хванете автобуса от автогарата. Ние от втора спирка не успяхме да се качим. Водата за нас, живеещите на студен климат, е идеална, за разлика от жаркото априлско слънце. В случай на дъждовен ден в Монако, не чакайте за церемонията пред двореца, отменят я.

Нямахме проблем с автобуса за Ез от спирка в Ница, не ни се ходеше до автогара Вобан. Закъсня "само" 15-20 минути, седнахме си. Пътувахме с картите за градски транспорт, не се е налагало да купуваме билети от шофьора. Може би лятото е по-натоварено.
Връщането обаче беше кошмар и разбрах, че не е прецедент, затова и описах какви са възможностите.

И ние безпроблемно хванахме автобуса за Ез от автогарата, на връщане обаче го чакахме над 2 часа и половина, беше изнервящо.