Публикувана: 1 юни 2006, 03:10 ч.
Последно мнение: 7 юни 2006, 18:39 ч.

Беше ли до теб...?

1 924
44
1

# 30 2 юни 2006, 22:59 ч.

O.A.E./ Пазарджик
Мнения: 2 477

8 човека ми висяха на главата, докато не ги изгоних.
на самото раждане не беше и не съжалявам. спестих му някои картинки, които дори на мен ми бяха Sick

# 31 2 юни 2006, 23:01 ч.

Мнения: 533

Ох, много болна тема ми е това Sad

. Ние планирахме таткото да присъства ама друго стана. Девойката реши да се появи един месец по-рано и за по-интересно - точно като татко и е командировка. И докато си дойде от другия край на света аз сама цяла нощ се борих с контракции, после на сутринта сама си влязох в операционната, а таткото успя да дойде чак следобяд. Определено много съжалявам, че стана така, а мъжът ми още повече, но ...... Ако има второ явно ще е с цезарово, но тогава някак си не е като че ли същото да присъства като при естествено раждане. Сам ще реши дали да присъства, аз лично не бих могла да съм зрител в операционна.

# 32 2 юни 2006, 23:12 ч.

Мнения: 843

О неее, добре че бях секцио. Въпреки, че мъжът ми, като лекар можеше да бъде вътре... категорично забраних. Друго е да види раждане.. Друго е да ме види разпорена и разчеплезена на операционната маса. В това няма нищо градивно и запомнящо се. Страшничко си е . и се радвам, че не го видя. особено с усложненията, които направиха операцията ми 3 часа. Честно казано и той се радва , че не е бил вътре.
Може да е лекар, може да ме боготвори, дори и нормално раждане , не искам да е до мен:-)
това е МОЙ момент. и не съм се притеснявала за съпричастност.. Обожава си и гледа детето си, всяка секунда извън работата. Той спи при нея, откакто се е родила. Аз само ставах да я храня в 11ч.
Ако раждането е нормално.., седейки до главата на съпругата си, мъжът може да изпита и щастие. Което е невероятно и прекрасно!! НО Много рядко е така, вярвайте ми. Общо взето е неимоверен стрес!

Момичета, можем да поискаме от мъжете си само толкова, колкото могат да понесат.
Нали?

# 33 3 юни 2006, 01:00 ч.

Мнения: 3 478

Да беше, няма никакви лоши спомени от което. Аз пък за жалост не помня половината от раждането, така че той трябваше да ми разказва после. Другия път пак ще влезе.

# 34 3 юни 2006, 03:14 ч.

USA
Мнения: 2 151

Да,беше до мен-първия път се наложи секцио по спешност,а второто беше планирано.Нито за момент не ни е минавала през главите мисълта,че няма да присъства.Бях му поставила задача да снима всичко,защото аз нямаше да видя какво става,а ми беше любопитно.На първото раждане обаче нямам касета-през цялото време си е мислил,че снима,без да натисне копчето за запис #Cussing out

Явно доста е бил притеснен,въпреки,че е лекар.Вторият път му проведох половинчасово показно с видеокамерата малко преди да влезем в операционната Laughing

# 35 3 юни 2006, 06:17 ч.

Мнения: 369

И моят съпруг беше до мен, за което въобще не съжалявам. Отмерваше честотата и продължителността на контракциите (като се свиех от болка, въобще не ми беше да гледам часовника и да засичам), държеше ме, подсещаше ме да дишам (наистина се забравя и си стягаш мускулатурата ,вместо да се отпуснеш), мажеше ми устните с балсам, даваше ми вода. В това се изразява подкрепата на мъжете в такъв момент. Когато сме се подписвали на сватбата, ние сме се врекли, че в добро и в лошо ще бъдем заедно. Heart Eyes

Ами ако се разболея тежко аз или той, това означава ли, че другият ще изостави половинката си. Само се замислете например колко жени са оперирани от рак на гърдата и въпреки това са женствени и са обичани от съпрузите си. Няма нищо срамно и неестествено, когато сърчицето ти се е свило от страх пред неизвестното и от болка да си с любимият човек. Hug

Ако бях раждала в Бг сигурно нямаше да присъства, ама то и за какво. Та значи, както го дадоха по сериалчето "Такъв е живота" през цялото време съпругът чака отвън и точно за раждането, омотан с престилки и калцуни и той не знае на кой свят го вкарват в залата. Ами тогава освен кървища какво друго да види. Как може да бъде съпричастен към целият процес. Ами не може, че даже и за удоволствието трябва да плати 200-300 лв. Twisted Evil

# 36 3 юни 2006, 07:36 ч.

Мнения: 3 461

Беше и добре,че беше,за да ме удържа физически,което пак не ме спря да раздам няколко шута на акушерките и да дръпна воала на лекарката в Саудитска Арабия.Е,не съм буйствала много,просто търсех опора за краката си.Не съжалявам,но тъй като имах леки и бързи раждания,на него раждането му се видя като песен Twisted Evil

# 37 3 юни 2006, 11:21 ч.

пак на Рив Гош
Мнения: 2 640

Не, въпреки че искаше. Sad

Просто не бяхме планирали, че раждането ще се случи, докато беше на работа.
На рутинен преглед една седмица преди термина установиха отслабване на сърдечите тонове на Камбанка, та едва ли не от кабинета на лекаря ме закараха в операционната. Аз само успях да звънна на мъжа ми да го предупредя да мине през вкъщи и да ми донесе приготвените чанти. Той пристигнал в болницата в момента, в които премествали кувиоза с малката от операционния блок до интензивното. Но дори и да беше планирано секцио, сигурно нямаше да може да влезе с мен, тъй като в болницата, където раждах, бащите нe ги пускаха в блока.

За слeдващото раждане, живот и здраве, ще сме заедно (ако има кой да гледа Камбанка). Laughing

# 38 3 юни 2006, 12:48 ч.

Мнения: 345

ами не беше просто,защото аз не искам,а пък и само за няколко минути... Grinning

# 39 3 юни 2006, 18:24 ч.

Мнения: 2 804

Цитат на: VIBORA_ в сб, 03 юни 2006, 12:48

ами не беше просто,защото аз не искам,а пък и само за няколко минути... Grinning

За колко минути си родила ?

# 40 3 юни 2006, 21:09 ч.

Мнения: 934

Цитат на: Liska в чт, 01 юни 2006, 12:17

даде ми червило по едно време, като усетих, че
малкият човек излиза, щото реших, че не
бива да стряскам с бледия си вид.

Е не предполагах, че на жена може да и дойде на ум за червило в такъв момент! На мен ако някой ми беше дал червило, най-много да ги замеря с него! Но това е, може би, защото съм раждала без упойка. Ако бях с планирана епидурална, сигурно щях да си взема и чантичка с гримове! Joy

Иначе на въпроса - да, присъства, помага и прочее. Много горд беше след първото раждане - направо все едно той е раждал. За второто вече беше спец. Сигурно бих се оправила и без него, но определено е добре да имаш подкрепа в такъв момент.

# 41 4 юни 2006, 04:41 ч.

Мнения: 7 430

Да, разбира се Ако не бе той не знам дали щях да мога да се оправя Сега с втория мишок и без да съм го питала - има желание - знае, колко много ще означава това за мен Страхотна подкрепа ми е

# 42 4 юни 2006, 17:34 ч.

България-София
Мнения: 573

Да, беше.

# 43 7 юни 2006, 00:15 ч.

Spain
Мнения: 3 750

бе6е бе6е .. и бе6е много горд с това .. и уплашен - но издържа ( това майтап )и родихме заедно Simple Smile

. моето раждане просто си бе6е някаква веселба - бях в доста еуфори4но настроение Simple Smile

защото най накрая щях да я видя - Хулиганката - и така .. мъжо като видя 4е не страдам и той бе6е спокоен . даже имаме видео от събитието Simple Smile

. напоследък само гледам и рева толкова сладки моменти ....

# 44 7 юни 2006, 18:39 ч.

Мнения: 1 370

Беше през цялото време с мен и дай боже ако имаме второ бебче, ще е пак неотлъчно от мен. В началото го беше страх, но после каза, че това е бил най-великия момент в живота му Hug

Препоръчани теми

Детето ми не иска да говори български!

Преместване в Шотландия

Живот и учене на език в Нидерландия

Раждане в Италия и изваждане на пасаван

Причина:

Причина: