Публикувана: 1 юни 2006, 09:49 ч.
Последно мнение: 2 юни 2006, 20:35 ч.

притеснявате ли се постоянно за бебетата

1 780
51
1

# 15 1 юни 2006, 10:51 ч.

Варна
Мнения: 2 317

Притеснявам се и още как. Но както педито казва: "На теб това ти е работата-да се притесняваш. Нали си майка." Simple Smile

# 16 1 юни 2006, 10:53 ч.

Мнения: 2 381

Oпределено ДА.Но не ме притеснява това, че се притеснявам за бебка.Напълно нормално Grinning

# 17 1 юни 2006, 10:54 ч.

Мнения: 7 186

И аз съм в клуба. Crazy

# 18 1 юни 2006, 11:02 ч.

Мнения: 22 935

не съм се притеснявала излишно.И сега не го правя.

# 19 1 юни 2006, 11:06 ч.

Мнения: 3 089

Цитат на: Simona в чт, 01 юни 2006, 10:25

Цитат на: bobsi_hrist в чт, 01 юни 2006, 09:59

Нали знаеш поговорката: "Дано не ти се случи това, което майка ти мисли". Не се притеснявай, нормално е, майка си все пак!

# 20 1 юни 2006, 11:19 ч.

София
Мнения: 44 122

Цитат на: majceto в чт, 01 юни 2006, 11:06

Цитат на: Simona в чт, 01 юни 2006, 10:25

Цитат на: bobsi_hrist в чт, 01 юни 2006, 09:59

всъщност не му се притеснявам чак толкова много - поне не и като няма причина за това, не мисля, че и за детето е добре да изпадаш чак в такива притеснения и истерии - те усещат, най-много да стане и то по-раздрезнително и несигурно Wink

# 21 1 юни 2006, 11:26 ч.

Мнения: 552

Ами явно е нормално... Аз още не мога да се отърва от това да се будя и да го слушам дали диша Embarassed

Иначе сутринта много се шашнах, защото през нощта бащата, като е сложил детето да спи, е забравил да му закопчае спалния чувал и то се беше отвило... а беше доста хладно през нощта - сега се притеснявам да не е настинало ooooh!

# 22 1 юни 2006, 11:32 ч.

Мнения: 670

Притеснявам се, но в рамките на нормалното. Постоянна паника и суетене не помагат на никого. Дори и бебетата се изнервят от неспокойните мисли на майката.

# 23 1 юни 2006, 11:40 ч.

sofia
Мнения: 8 938

В началото да......с второто живот и здраве ще си спестя мнооого излишни емоции....

# 24 1 юни 2006, 13:46 ч.

Мнения: 686

И аз постоянно имам лоши мисли и се мразя, когато ми дойдат такива, но явно така съм си устроена. Направо не ми се изговаря (изписва) колко страшни неща си мисля. Така че поговорката, дето я цитираха по-горе, я разбирам напълно Peace

И също като други мисля, че детето обаче не трябва да усеща постоянните притеснения. Аз израстнах в семейство на хора, които са, да са ми живи и здрави, големи фаталисти. И, честно казано, постоянните им огромни притеснения ми докараха психически проблеми - фобийки разни например Crazy

Много ще внимавам да не предам фатализма си на детето. Предпочитам да е по-спокоен от мен, но, разбира се, разумен.
Честит празник Hug