Ревност ?

Не ми е давал повод да ревнувам ( мисля и аз на него  ) така, че ми е непознато това чувство за щастие!

  Аз пък го ревнувам без да ми е дал повод, просто ей така.

И от кого/какво?

Ние с приятеля ми се ревнуваме доста май...
Той ревнува от миналото ми... (моя грешка)... а аз го ревнувам от евентуални жени около него... които могат да му завъртят главата повече...
Всичко е от страх... при него смея да твърдя, от страх да не той да не е толкова добър, колкото предишните ми, да не да не го обичам, а да обичам някой от предишните... да не да му кажа чао, защото ... и защото ... и т.н.
Мен ме е страх да не го загубя заради друга.. да не да загуби интерес към мен, заради други, от което ще ме боли => ме е страх от болката.. страх ме е да не му е по-хубаво с приятелите, отколкото с мен и да предпочете да е с тях... даже може би глупави страхове, но факт - има ги...
Ревнувам, когато аз съм на работа, а той вкъщи и може би с някой, вместо да спи... Ревнувам, когато съм на работа и се върна, и имаме само 1 час да се видим, защото после отива на работа нощни смени той... ревността = съмнения, на желание за внимание и време, на мисълта и усещането, че той/тя иска теб = страх... човешко е да ни е страх да не загубим партньора и е странно да обичаш някого, без да те е страх от евентуална загуба на този човек в живота ти...
Понякога ревността е умерена, друг път малко над умерена, друг път голяма ... Голямата и силна ревност е болестно състояние... тя и с времето не отшумява... когато с времето градиш доверието в другия към теб самия и обич, базираща се не само на физическото привличане/химията, а обич, която расте с времето, която прераства и в силно приятелство, в партньорство извън обичайно приетите разбирания...
Поне това са моите разбирания..
За хората, които ревнуват прекалено много и силно, болезнено... за тях мисля, че единствено неприятните последици във връзките им, базиращи се на ревността на дадения човек, стига да осъзнава, че причината е в него и се преповтаря, може да им помогне да се осъзнаят и да израстнат или даже надрастнат този свой недостатък, поне малко...
Също смятам, че ревността в по-големи количества трови връзката, още повече, че и аз като други съм била ревнувана и са ми се задавали въпроси като "намери ли си друг!" иронично, и съм била и следена къде съм и т.н., а фактически да е няма за какво... Също ревността предизвиква скандали...караници... но те достигат даден предел и след това (пак зависи и от хората) се стига до момент, в който и двмата застават уморени и открити един пред друг (може и сълзливи) и си казват спокойно (уморено и с болка) всичко онова, което не са или са, но което им е вътре в тях... т.е. просто стигат до момент, в който се отварят един към друг и стоят истински един с/у друг... с думи, диктувани от сърце... след което настъпва фаза на разцъфтяване.. след преоткриването им един на друг и откриването на грешките им и страховете им... стават по-близки ... Осъзнават и какво са един за друг, когато се стигне този момент..Така се случи и с нас до този момент.. от тогава нататък, да чукна на дърво, всичко е 10 точки... и се надявам така да вървим и занапред... 
В други случаи просто следва раздяла...
А в моя случай гледам да не показвам толкова много ревността си от липса на време за нас двамата и от евентуални други хора, намесващи се или възможност да се намесят в нашите отношения...

 е правилото отдолу не важи ли за теб то м/у другото си е самата истина  е аиде сега и аз съм като теб но ми хареса как си го написала   

аз не съм ревнив към нея,изобщо не съм!обаче аз да знаете на какво съм подложен-есемеси,мейли,тел.разпечатки...и после ако евентуално има некво разминаване или неясен отговор за нещо случило се преди месеци и има - 

е как да не те ревнуват с тая твоя убост неземна?
и аз на мястото на жена ти не само, че ще те следя , но и ще разгонвам пиленцата редовно

 

как я кажи

Половинката ми е болезнено ревнив,аз умерено.

и при мен е така

Не съм съгласна...
1. Лечима е, аз се излекувах- израстнах я.
2. Самоуверена съм, но в никакъв случай- наивна (изобщо връзката на наивността с ревността не я схващам)... И обратно- неуверените и несигурните ревнуват.
Болезнената ревност наистина е пагубна за връзката... пречи да изживееш пълноценно много красиви моменти... разяжда те отвътре и те прави нещастен и самотен. Надживей това грозно чувство

Не знам какво е ревност. Нито аз съм ревнива, нито моят мъж. Може би така сме си поставили нещата в нашия живот, че с нищо не сме давали повод един на друг да се ревнуваме.