"17 мига от Пролетта" или 1001 дни, нощи и моменти белязали живота ни

Знам, че не бива да пиша това тук, но

83. Пак съм жива, след 2 години потъване, аз изплувах.
84. Предстои ми развод... изпитвам смесени чувства, бащата на децата ми не се е обадил дори да чуе как са от 3 месеца. Той вече няма деца.
85. Той, първата ни среща на летището все още сме само приятели, но има нещо недоизказано... очите му и начинът по който ме гледа...
86. Първата ни почивка заедно, с децата, синът му се държи като по-голям брат с моите фъстъци, храни бебето, бута количката, държи малкия батко за ръка, за да не падне.
87. Той си играе с децата ми, плуват тичат, боричкат се, бебо гука, Гого го тегли за ръката да ходят пак в басейна.
88. Отивам при него, само за един уикенд, уикенд, който никога няма да забравя, нощната разходка с лодка из каналите на Амстердам и първото обичам те... не вярвах, че някога пак ще се чувствам така.
89. Всичките вечери, в които кроим планове какво ще правим през следващата ни среща.
90. Гого ме прегръща и ми казва колко  много ме обича, има най-сладката мама и най-сладкото братче, той е батко...
91. Всеки път когато се разделяме на летището... знам, че ще се видим скоро, но ми е празно, и реките изплакани сълзи при всяка раздяла.
92. Моментът в който осъзнах, че живота може и да е хубав, изпълнен с цветове, надежди и прекрасни мигове, трябва само малко усилие.
93. Това е моята приказка...

Никси ,  !...И нека бъде приказка безкрай !!!

запис!страхотна тема!

1. Моята баба умира - Татко ни вика с кака. Баба вдишва силно и издишва силно няколко пъти, толкова дълбоко, че се вцепеняваш, аз плача й я моля да каже нещо......... После тишина. Баба вече не мърда. Татко казва, че така завършва живота. Извикал ни е, за да видим как приключва живота на човека. Виждам сълзи в очите му, но той се прави на железен. Аз съм 4-ти клас и не мога да осъзная, че баба я няма. А само преди половин час й смених подлогата и даже нещо й се намръщих...След време осъзнах колко много ми липсва и колко много я обичам...Дано съм успяла да й го покажа..... 
.... Предполагам, че повечето от вас са чели  тази статияМисля, че е точно за темата.
Останалите 16 - ще ги споделя по-късно

а, някои дни са съвсем бели... не много на брой, но все пак бели

колкото по-често си мисля колко малка част съм от цялото, толкова по-лесно става. колко малка част е тъгата ми от световната мъка... колко малки са мечтите ми... колко смешен е плачът...

и аз съм от нови искър, btw

Тази тема датира от 3 юни 2006 година и оттогава насам безспирно се върти, трогвайки до сълзи безброй души и сърца!   

На авторката на най-любимата ми тема в бг-мама Дабъл уит крийм ще кажа само едно голямо БЛАГОДАРЯ!    ... и оставам безмълвна, защото думите не могат да изразят всичко, което ми се иска да кажа по този повод ...

А сега моите н-ти на брой мигове, споделени тук:

- нетърпението, с което в момента очаквам мъжа ми да се прибере у дома след едномесечно отсъствие (във Франция по работа е), което ми се стори цяла вечност - идва си във вторник вечерта, живот и здраве 

- сладко-горчивото предчувствие за тръпката, която ме очаква тогава...     

- представата ми колко много ще му се зарадва синът ни (все питаше за него милото...) 

Това е от мен засега! Ваш ред е! 

- още един миг, който докосна някаква струна в мен, още трептя и чувствам тангото в тялото си...

Чудото, което вчера осъзнах, че преживявам наяве. Връзката между съзнанията на близките хора. Как усетих събитието и някакаво чудо вътре в мен ми каза как да постъх, за да помогна на баща си. Може би да спася живота му, кой знае. Как знаех, че точно това супер странно несвързано действие да извърша. А дори не разбирах какво се случва, само моето тяло реагира по непривичен за него начин. Когато се оставим на интуицията ни да ни води, когато не мислим, когато не разсъждаваме, успяваме! И чудото се случва!

Темата е прекрасна
1.Мама,брат ми и аз в парка.Навалял е огромен,пухкав сняг.Студено е,но ние сме щастливи заедно
2.Заминавам с баба и дядо за Мозамбик на 5г.-не искам,мъчно ми е за мама
3.След година-връщам се,всички  ме чакат на летището,но аз виждам само мама,прегръщам я и не мога да я пусна.
4.Първата целувка
5.Когато срещнах съпруга ми-на път за Копривщица,ненадейно той влиза в купето и почва да се задява с момичетата от курса ми,а аз си викам-"Какъв пък е тоя досадник". Следващата нощ прекарахме заедно.И от тогава до днес не мога да устоя на топлите му ръце,които ме милват и прегръщат
6.Съпругът ми/тогава все още гаджета/ идва у нас и държи нещо зад гърба си-аз си мисля-подарък,а се оказва,че той иска да се разделиме заради друга и ми връща ключовете от вратата на блока.На другия ден същия този "сладур" ме моли да му простя,паднал на колене в една прекрасна кал пред блока.
7.Аборт-и до днес нямам и думи и сили да говоря за това
8.Когато дядо почина и баба ми,която за 1 час остаря с 20 години и загуби смисъла на живота си.
9.Очите на баба ми,болна-не говори,не може да ходи,казват,че не помни и не познава никого,но очите и казват друго.Колко мъка само в две очи.
10.Ужасно много бели рози на погребението и,миризма на тамян и чувството,че съм загубила една огромна част от себе си.
11.Вечерите в репетиционната на мъжа ми-вино,вино до ранна сутрин
12.Синът ми и първият му плач
13.Първата усмивка в 4 сутринта
14.Ужасният страх да не си загубя детенцето,когато на 11 месеца се разболя тежко.Притвори очи и посивя.Аз крещя и го разтрисам-той отваря очички и ми се усмихва.
15.Дъщеря ми и първия допир до нея.Моята хубавица,моя втори ангел.Брат и,който протегнал ръчички тича към мен през двора на болницата и ме моли да се прибера при него с бебето и плаче милото ми,а сълзите му падат по букетчето,което ми носи.....
16.Яна и аз в инфекциозна болница.Милото ми само на 5 месеца със забодена игла в ръката.Тя плаче,аз плача,майка ми плаче.
17.Винаги ,когато се прегръщат братче и сестриче.Тя му казва-"Обичам те Теденце",а той я нарича "Миличката на батко".
16.

Лени, ти докосна сърцето ми, трогна душата ми и разплака очите ми       

Да са ти живи и здрави двете чудеса - синчето-първолак и тригодишната щерка     

Докато четях тези неща, хълцах от вълнение, съпреживявайки описаното от теб:
14.Ужасният страх да не си загубя детенцето,когато на 11 месеца се разболя тежко.Притвори очи и посивя.Аз крещя и го разтрисам-той отваря очички и ми се усмихва.
15.Дъщеря ми и първия допир до нея.Моята хубавица,моя втори ангел.Брат и,който протегнал ръчички тича към мен през двора на болницата и ме моли да се прибера при него с бебето и плаче милото ми,а сълзите му падат по букетчето,което ми носи.....
16.Яна и аз в инфекциозна болница.Милото ми само на 5 месеца със забодена игла в ръката.Тя плаче,аз плача,майка ми плаче.
17.Винаги ,когато се прегръщат братче и сестриче.Тя му казва-"Обичам те Теденце",а той я нарича "Миличката на батко".

Наде, звучиш ми много тайнствено, завоалирано и интригуващо! 

Би ли споделила още нещо с нас? Някаква конкретика, какво точно се случи? Стига да не е много нахално от моя страна де 

В събота вечерта преживях особено физическо усещане - нещо като рязко, увеличаващо се и изключително силно главоболие, което обзема като силна болка цялото тяло и непрекъснато ескалира като вибрация. Трудно се описва физическо усещане, когато ти се случва за първи път и нямаш с какво да го сравниш. Аз обичайно не страдам от главоболия и описанието ми за товя е доста теоретично, от друга страна само като такова мога да го оприлича, защото определено започна от главата. В един момент нещо отвътре ме накара да извърша определено действие. Знаех, че то ще махне усещането, макар че нямат връзка.

По същото време в един самолет от Турция за България баща ми е преживял особена криза с краткотраен припадък. После всичко изчезнало сякаш не е било.

Казват, че когато човек е на определена вълна в живота си, е в състояние да повлиява събития. За мен беше много показателно и силно преживяване.

Благодаря, че сподели!   

прочела съм едва няколко постинга и вече ревнах!
спирам да чета
ще прочета утре когато мога да се наплача на спокойствие!!!
И ще се включа!!!
БРАВО за темата!!!

Темата е страхотна и се възхищавам на вас, които сте се осмелили да споделите толкова лични неща за себе си тук, защото аз изброявайки си наум моите 17 , не събрах смелост да ги напиша.