83. Пак съм жива, след 2 години потъване, аз изплувах.
84. Предстои ми развод... изпитвам смесени чувства, бащата на децата ми не се е обадил дори да чуе как са от 3 месеца. Той вече няма деца.
85. Той, първата ни среща на летището все още сме само приятели, но има нещо недоизказано... очите му и начинът по който ме гледа...
86. Първата ни почивка заедно, с децата, синът му се държи като по-голям брат с моите фъстъци, храни бебето, бута количката, държи малкия батко за ръка, за да не падне.
87. Той си играе с децата ми, плуват тичат, боричкат се, бебо гука, Гого го тегли за ръката да ходят пак в басейна.
88. Отивам при него, само за един уикенд, уикенд, който никога няма да забравя, нощната разходка с лодка из каналите на Амстердам и първото обичам те... не вярвах, че някога пак ще се чувствам така.
89. Всичките вечери, в които кроим планове какво ще правим през следващата ни среща.
90. Гого ме прегръща и ми казва колко много ме обича, има най-сладката мама и най-сладкото братче, той е батко...
91. Всеки път когато се разделяме на летището... знам, че ще се видим скоро, но ми е празно, и реките изплакани сълзи при всяка раздяла.
92. Моментът в който осъзнах, че живота може и да е хубав, изпълнен с цветове, надежди и прекрасни мигове, трябва само малко усилие.
93. Това е моята приказка...