Мисти, колкото и да не искаш да чуваш реплики от рода "Детето е твое - ти решаваш!" ще ги чуваш и занапред. В тази крехка възраст ние сме тези, които взимат съдбовни решения - тежка отговорност но няма как. И наистина ранното захранване е "вторият, нов" път. Нали не мислиш, че прабаба ти е цедила сок от ябълка или е давала водичка? А мога да гарантирам, че дядо ми на 75 години има такъв стомах, за който аз бих могла само да мечтая. За протокола - захранена рано, на 4 месеца съм яла попара, от третия си ден съм била на квасено мляко... , а майка ми е педиатрична сестра По настоящем - гастрит, който се поуспокои с хомеопатия и колит, с който ще има да се боря с години. От година и половина не съм близвала бобови... просто не е тук мястото да обяснявам защо.
Та мисълта ми е - съобразявай се с твоето усещане, с твоето разбиране и с природата. Както ти го усещаш, така е най-правилно. Спри да четеш и поживей с бебето, ама все едно не сте в цивилизацията... и си помисли би ли изпитала желание да откъснеш нещо от природата и да му го дадеш... Чувствай