Да чакам ли още

Здравейте виждам се от 6 месеца,с мъж по -голям от мен с 10 години.Аз съм на 30,той на 40.И двамата сме разведени,с по едно дете.Живеем в различни градове,на около 20 минути разстояние един от друг.Миналата година се видяхме за първи път и мен още тогава ме грабна.Много се харесахме и двамата от пръв поглед.Имахме общи приятели,намерихме се и си писахме.Разпитах някой неща за него,и отначало той ми казваше че има много работа цял ден,и не може нито да пише,нито да излиза,и няма свободно време за нищо,има собствен бизнес и работи от сутрин до късно вечер.На въпроси за бившата му не знаеше какво да каже,бил е хем женен,хем разведен с нея и уж заради детето се виждали,и че тя не е при него.Аз още тогава ми светна лампичката,и спрях да му пиша.Но все се сещах за него,през цялото време.Минаха няколко месеца и той ме потърси,писа,почнахме да си пишем  всеки ден и до сега ..Каза ми че не ме е забравил,че много пъти е искал да ме потърси,но не знаел дали е удобно и да не ме притеснява и вече не издържал.Аз не бях му казвала дали съм разделена,може би е заради това..Питах го много пъти за бившата му,даде ми да разбера че живее сам с детето си,нея я няма,било му трудно и т.н .Започнахме да се виждаме,той идва в моя град..Срещи,излизания,и оставания в хотели.Аз живея със родителите ми и детето си,и никога не е идвал в нас,и не е ставало въпрос а и аз не искам все още.Аз не съм ходила при него,ако съм е било за малко,но не и при него.Не знам къде живее,кои са му приятелите нищо.Казва че няма кой да се грижи за детето освен него и му е трудно,идва за по няколко часа,много рядко оставаме за по цял ден или цяла нощ заедно да спим на хотел.Това ме убива,задавам му въпроси,аз какво съм за него,къде съм в живота му,това положение не ми харесва,не се чувствам добре.Мислех си че съм само за секс,и му го казвах,сърдех се,избухвах.Питах го занапред как ще е,казва че има време да не мисля от сега.Аз не знам защо съм му.И той се ядосва,идва и казва че не ме използва,че иска само да е до мен,да ме прегърне и целуне,без да правим нищо дори да се уверя че е сериозен към мен..И всеки път такива ми ги приказва.Знам че не лъже за чувствата си,при него са много силни,казва че никога не е бил толкова влюбен в една жена,за тея години,че съм му въздействала много силно,че съм неговата истинска любов,че за първи път му се случва нещо такова,да желае и иска някой до полуда,и с мен е същото,никога не съм била така,треперим от вълнение и двамата ,вълнуваме се,трябва ни време докато се успокоим сърцата ни ще изскочат,като го видя,и като се прегърнем силно все едно сме едно цяло..Много ни е силна връзката,до полуда се искаме.Но това чакане мен ме убива.Казва ми че за момента е така.Няма кой да гледа детето,и можем да се виждаме за по няколко часа,или за по един ден най-много,в седмицАта 2,3,4 пъти зависи ако не съм се разсърдила за нещо.Много добре се държи с мен,не се отказва каквото и да му казвам,защо го прави,трудно е може да си намери друга в неговия град.казва ми че не е добре от това,че се разкъсва,чв иска да се с мен,аз не съм му вярвала и това го убивало..Добре защо не сме.Разбирам го до някъде,но нз къде е истината.Има дете няма на кого да го оставя вечер,и идва за по-няколко часа.Има бизнес през лятото и работи много часове,до 12,1 вечерта знам че му е трудно,чуваме се и си пишем постоянно,знам че работи много..Не знам до кога да чакам ,какво ще стане,аз искам да съм с него постоянно.Мислех си че може и да не е прекъснал взаимоотношения с бившата си,винаги съм се съмнявала тъй като още отначало ме обърка..Всеки път ми казва че съм единствена за него,че няма други,че и на него не му е лесно..Докога да го чакам и разбирам все аз,много сме влюбени един в друг, мисля че го обичам дори,не мога без него.Всяка вечер е мъчение,всеки ден,няма го толкова е близко а сме разделени.Той се прибира от работа в 2 ,преди си пишехме по цяла нощ без да спим,сега също остава с мен и до по-късно аз не искам да го държа и на др ден да не се е наспал.Разкъсвам се да не го притеснявам като е  на работа,да не му задавам въпроси за нас,а времето си минава и аз се измъчвам страшно много..За какво съм му аз,защо не си намери друга,защо идва постоянно не е само колкото да спи с мен уверих се в това..Питала съм го как ще е ,за сега е така измъчвал се но не може да направи нищо,каза че Знае какво си мисля,че не е така,но нищо особенно,какво ще стане за напред нз и това не ми дава мира.Не искам вече само аз да подхващам сериозните теми,казва че му е добре с мен,и че ме иска,това е от значение да живеем сега и да не мислим ..Мисля че си губя времето като нямам ясна представа какво ще стане ,в следващия момент се поставям на негово място ако е така както ми казва и ми е много трудно да взема решение да го чакам ли или да се откажа от него ..