Искам бебче,но ме е страх! - пия успокоителни

Най-добре е да се консултираш с лекар...
Тези успокоителни са ти по лекарско предписание, предполагам.

Колкото по-рано спреш тия хапчета, толкова по-добре!

Аз откакто бебеправим един аналгин ме е страх да изпия!

А какви са причините да ги пиеш тия хапчета?Лекар ли ти ги е изписал или просто така си решила?Нали не си зависима от тях и може да ги спреш,когато пожелаеш?Ако не е така,то тогава определено трябва да се консултираш със специалист!
Успех ти желая и повече положителни емоции!

Мисля, че първо трябва да се погрижиш за себе си, тогава да мислиш за създаването на нов живот. Да имаш бебе и да го отглеждаш добре е изключително сериозно и отговорно начинание и ако не се чувстваш уверена и психически стабилна да поемеш тази отговорност, то първо обърни внимание на себе си и след това, когато всичко с теб е наред, помисли за бебче. Желая ти искрено да се възстановиш бързо и да се сбъдне мечтата ти Бъди силна и ще успееш.

Като забременееш веднага ги спри. Не е толкова страшно, ако го направиш веднага, когато ти закъснее. Ако става дума за привикване се прави така:

С успокоителните се привиква, но също така лесно се отвиква от тях. Все пак не е наркотик. Трябва да повярваш, че можеш да се успокоиш и без обичайната доза. като начало я намали наполовина. Замествай моментите на безпокойство с мента, глог и валериан. После намаляваш още толкова и пак заместваш с валериан. после ги спираш и минаваш на валериан. После...разбираш, че нямаш нужда. това на практика се осъществява за две седмици. 12 дни намаляваш, първите 4 дни наполовина, вторите четири дни още веднъж на половина, третите четири дни още веднъж, последните два дни си само на мента, глог и валериан. После нищо. Само ако е много належащо валериан или валидол. Казвам това, защото знам ефекта, но не ми се говори много за този ми етап.
До овулацията си ще си ги спряла с повече воля и упорство. УСПЕХ.

P.S. Имаше една майка, която разправяше, че в месеца, в който е забременяла е пиела успокоителни, но тя не е била привикнала и веднага ги спряла щом станало бебето. Не разчитай много на това, защото до колкото разбирам се касае за по-продължителен прием при теб. 

Подкрепям мнението на Стеф. Поговори все пак с лекуващият те лекар, дали има хапчета, които ще можеш да пиеш повреме на бременност и кърмене евентуално и няма да пречат на бебето. Или ако проблемът е временен с нервите, разреши него и тогава мисли за бебе. Щом неможеш без хапчета, невиждам защо да ги спираш като забременееш. Пожелавам ти да намериш правилното решение. Успех!

Тези хапчета са несъвместими с всякакви помисли за бебе. Невъзможно е да се пият успокоителни всеки ден и да чакаш раждането на нормален човек.

Не се самозалъгвай, а намалявай дозите както ти казвам, защото не става от рязко спиране и лекар ще ти каже същото. `Неуропана`/това е мента, глог и  валериан на едно място/ е чудесен помощник за отказване от транквиланта. Бъди силна в името на мечтата за бебе.


И тези от вас, които дават съвети, МОЛЯ помислете, тук не става въпрос за аспирин.

Дара, защо крещиш  и на кого в крайна сметка?
Отделно, че според мен трябва да се посъветва с лекар, а не просто да спре успокоителните и да почне пие мента, глок и валериан.

Пиша с главни букви, без да се съобразявам с това ,че означават крещене, защото искам да се прочете това, което пиша. Доста е сериозен този въпрос с успокоителните и евентуално бебе. Манго, не е крещене, а може и да е, за да се досети това момиче, какво трябва да направи. Колкото до валериана, той се оказва билков временен заместител при отказване от успокоителни. Ами, това е. 

Ако ми  е пред очите въпросното момиче първата ми реакция ще е `Луда ли си? Трябва да спреш с или без желание за бебе`

Дара, напълно те подкрепям за успокоителните. Баща ми 1-2 години беше на успокоителни, след което се взе в ръце и ги замести с мента,глог и валериан и след време вече дори тях не ги пиеше, само от верем на време. Но е много опасно това с успокоителните. Един приятел е много зле с нервите и трябва да ги пие 3 години и док му е казал, че не е желателно да прави бебе тогава, даже си му е забранил. От това си правя извод, че е още по-опасно ако си майка...  

  Аз, значи, може в близките години да спра да се боря за бебе!? Пия PAROXAT, а това - защото нервните кризи не се изразяват в лудост, а ги чувствам физически- задуха, неконтролируеми мускулни спазми и високо кръвно(128/80), а моето по принцип си е ниско. Не става въпрос да решиш и да ги спреш. Не е въпрос и на воля. Който не разбира и не е на ясно с този проблем - моля без съвети!

Редактирах си постинга, беше малко нервен
Сега: никой тук не говори с лошо и съветите, които дава, не са лоша умисъл.
Идеята е, че не може да правиш опити за бебе и същевременно да приемаш медикаменти, които са противопоказни за бременни. Докато не се консултираш с лекар, не мисля че трябва да се правят опити. Това важи за всяко едно лекарство.
Много момичета тук ще потвърдят, че откакто са почнали опитите, даже аналгин не пият без да питат лекар (образно казано).
С най-добри чувства, никой не е искал да засегне никого 

  извинявай, Стефи,за това, че лекарствата не трябва да пречат на бебо съм съгласна на 100%, но съветите от типа - спри лекарствата и почни да пиеш валериан са най- малкото несериозна, ако не и безотговорни. Не зная какво е точно състоянието на момичето, но не може да се спират така тези лекарства. Тези кризи при повечето хора се получават от липсата на серотонин в мозъка, като при някои това е генно, а при други в резултат на стрес. Та за това  се паля, а не от лоши чувства. Въпросът е важен!

Да, именно, това ми беше мисълта: без лекар да каже, не трябва да се прави каквото и да е

 

Момичета,благодаря Ви за съветите и милите думи.Преди години наистина преживях голям стрес!Оттогава имам колит ,страхова невроза и разхлопани нерви.Трябваше да спра хапчетата отдавна,по съвет на лекарите,но не мога!!!!Страх ме е !Не постоянно ,но на моменти се задушавам от страх,кръвното ми пада,вие ми се свят!Всичко е на нервна почва!И силното главоболие ,и болките в корема,и виенето на свят!Опитвам се да преодолея страха си,но не мога!!!Страх ме е да съм сама,да  излизам сама!А като си пия хапченцето ми е все тая!За това ви говоря! Пробвала съм и с валериан,и с мента и с билкови чайове,но спасението е да си спокоен.А при мен това е временно явление!Тези дни не пия хапчета успокоителни,а само валериан,но много ми се вие свят като дрогирана съм!Това нормално ли е?

Трябва да се консултираш с лекар (вероятно този, който ти е предписал хапчетата) във връзка с желанието ти за бебе. Само това мога да ти дам като съвет

  Миличка, отиди на психиатър - само това е! Много е кофти, но в България все още гледат с насмешка на хората, които ходят на психиатър, а тези, които имат нужда са страшно много и ако се промени културата, състояния като моето и твоето биха се хванали навреме и не би се стигнало до това. Действай смело и без да ти пука! Мама трябва да е спокойна, за да може да се грижи за бебо!

iramira, ще си позволя да те коригирам - по-подходящо в случая е момичето да се обърне към психолог. Психиатрите всичко лекуват с хапчета...
Аз също съм имала проблеми с нервите, но с няколко разговора с псохолог открих моето си спокойно кътче от вселената и моя си, без лекарствен подход за справяне със страховете.

Това,, което е написало момичето, съвпада напълно с мои изживявания преди години и моля никога не пиша празни приказки, когато съветвам. Ако не знам за какво става думая мълча.

Мисля, че тя ще се справи ако има моя дух, даже ако иска да ми пише на лични, не искам да занимавам всички с това как се справих с успокоителните, страховите състояния, и нервните кризи.

Консултирай се с лекар,но една моя приятелка пиеше по един лексотан на ден /страдаше от страхова невроза/,разбра че е бременна в началото на втория месец,лекаря и ги намали на 1/2 и в края на втория месец ги спря.Та от нея знам,че и е казал че е по опасно да се пият през последните 3 месеца на бременността,че тогава се оформял мозъка на бебето.Тя роди живо и здраво бебенце,та според мен всичко си е божа работа.Говори с гинеколога и не се страхувай да забременееш.
Успех и горе главата.

Дара,

не върви да се изказвам тук - най-малкото 'щото съм момченце. Но-
напиши го. Ако не искаш да ти седи името отгоре - напиши го и го пусни анонимно. Или през модератор.

Ако някоя друга мама или кандидат мама е минала през това - нека го напише. Аз лично също съм минал през някои екстремални страхове за детето си - преди да се появи и да ни радва. Сега ми е ... небрежно като се оглеждам назад. Ама страха си е голямо шубе, а при повечето хора страхът за детето е огромен - бе кво ли ти обяснявам, сигурно ти е пределно ясно за какво иде реч.

Та, наистина - пишете го. Не е нужно на лични - не всеки има дори смелостта да пише за проблема си. Но е добре да стои, да може да се прочете.
-----------------------
До безпокойната мама (не ми обръщай внимание на цапнатата уста): тичкай при лекар, най-добре при психолог и после по негов съвет - при лекар. За психиатрите са прави - иди при психолог, за психиатър никога не е късно.  Спри хаповете, но не безконтролно, стига да може - спирай ги, с "удар" - рязко или по схема лекарите ще ти кажат.

Успех - и ако се притесняваш - огледай се. Всички се страхуваме.  Честна дума. Не е толкова страшно да се страхуваш - страшно е до първият път когато това спре да те блокира.  Страх винаги ще има - но няма да е всепоглъщащ. Между другото, психолозите точно тази част я владеят - няма да го свършат вместо теб, но ще ти помогнат много. Химията сама по себе си няма да свърши това, тя лекува симптома не корена на проблема. Още един път - успех, и - не се страхувай от страха.  НЕ е ненормално - напротив. Човек който не изпитва никакъв страх определено е за психиатър, без майтап.

Сега - бегом марш при специалист, с тези хапове не бива да си играеш (нито при почването нито при спирането). Тука можем да разтягаме локуми, но съветът да се довериш на специалисти не е "оте*аване" или нежелание да се вникне в проблема - по-скоро е базирано на някакъв собствен или на близки хора опит...

еди

Добре ще напиша, защото анонимността се обезсмисля вече. След всичо казано ще ме разкрият, пък и не ме е срам, просто мислех, че малко хора се интересуват от този проблем.

Преди 7 години, т.е преди срещата с мъжа ми бях изпаднала в състояние на страхова невроза. Изпитвах ужас да оставам сама в къщи, да вървя сама по улиците, задушавах се, получавах сърцебиене с потене на ръцете, ставаше ми много лошо, усещането е, че ще припаднеш всеки момент. Тогава открих успокоителните. Започнах с малки дози, но после като тръгвах някъде гълтах хапа профилактично - да не би да ми се случи, евентуално. Така неусетно стигнах до 3 хапа на ден. После ги смесих с други, защото състоянието ми според мен се влошаваше. Като пиех хапчета се чувствах сигурна, че няма да ме е страх, че няма да ми хлопа сърцето, че няма да припадна някъде и да се задушавам. И така започнах да ги смесвам с алкохол, стана нещо като дрога.
Една сутрин се събудих с твърдото решение да спра алкохола, но заместих с повече хапчета. Когато нямах в себе си или знаех, че ще свършат умирах от ужас, хуквах като ненормална да си търся.

Но дойде и заветния момент, когато се осъзнах какви ги върша. Просто един ден бях забравила да пия, две от дозите /разбрах вечерта като ги преброих/ и тогава реших да спра тази дрога, защото осъзнах, че всичко е плод на моето внушение, че еветуално може да ми прилошее. Но нали в деня, когато НЕ пих нищо не ми стана?
Реших, че има хора по улиците, ако взема да умирам ще ме видят, така преодолях страха. Намалих постепенно дозите. Останалото го знаете.
И днес ми става лошо и понякога ме е страх, но това са стресови ситуации, които преодолявам с билки. Излекувах се от самовнушението, много съм щастлива. Успех на всички ,но по-добре не опитвайте, защото се стига до зависимост и за отказването трябва силна воля и убеденост. Не става от раз, а с намаляване, постепенно и трябва да сте убедени, че всичко е плод на психичната нагласа, мозъкът дава сигналите за страха и притесненията.   
Аз лично стигнах до успокоителните по препоръка на лекар, след една нервна криза, провокирана от силно напрежение, но те ми бяха предписани за 1 месец, а аз ги продължих, защото се страхувах кризата да не се повтори. И това, ако не е самовнушение? Сега пак ми се случва да ми се разхлопа сърцето, когато съм притеснена, напрегната, да ми падне кръвното и да получа сърцебиене, да имам чувството ,че ще припадна, но не стигам до успокоителни. Този период е минало, с което не се гордея ,не се и срамувам - случва се и с най-добрите.     

Благодаря ти за разбирането!Моля те пиши ми какви билки пиеше?Искам да пробвам и с тях!Мъжът ми е против ходенето при психолог,щял само да ми промива мозъка!!!Абсолютно имам всички твои признаци,но аз не пия никакъв алкохол.От 52 кг станах 39,благодарение на хапчета качих 7 кг,но как се притесня и край отслабвам!Права си сама трябва да се оправям,днес нищо не съм пила,вие ми се много малко главата.Страх ме е ,че като забременея и от притиснения да не пометна!!!Сега това ми се мотае из главата!!!

Съветвам те да отидеш при психолог. Непременно. Аз не се справих сама. Ходих при психиатър, защото ми беше позната, за мой срам работеше направо с лудите, но  се доверих. Всеки случай е индивидуален, на теб може да ти говорят различни неща, защото не е хубаво да слабееш от притеснение. Под билки имам пред вид ментата ,глога и валериана. Има и други, но на мен тези ми стигаха. въпросът беше да си мисля, че все пак пия нещо като заместител, а не съм съвсем без нищо ,за да ми прилошее.
Първите 10 дни ми беше гадно на корема, усещах го свит, напрегнат, болеше ме глава, това е от привикването, но отшумя.
Ако някой върл пушач е отказвал цигарите - усещането е подобно. 
Иди на психоаналитик.

Здравей мила,
Много лекомислено от страна на мъжът ти да смята "че психолога ще ти промие мозъка"...Първо страховата невроза си е сериозен писхологически проблем... не казвам, че е невъзможно човек и сам да се справи( като Дара) но характера, волята и реакците в критични ситуации на хората са различни, затова не може да се разчита само на желанието за промяна.
За да имаш диагностицирана страхова невроза (надявам се това не е  твоя собствена диагноза???)то значи тя има корени в теб , в живота, ти в преживяни неща... не мисля, че можеш сама да изчистиш всичко това... това, че някой се е справил е чудесно, но то може и да те подведе, понеже хората са различни, реагират различно, мислят различно.....А желанието да имаш бебе е само по себе си достатъчно силен мотив, за да решиш да се бориш  с проблема си. Не само е важно, а е задължително да си говорила със специалист, понеже едно такова страхово състояние, ако остане латентно може да  избухне с огромна сила в резултат на хормоналните промени през бремеността и след нея,а  тогава възможностите за реакция, включително с медикаменти биха били силно ограничени. Помисли за това! Следродилните депресии не са шега, а едно предходно страхово състояние, дори и преодоляно преди бременността, ако не е наистина изчистено от съзнанието, терапевтирано и напълно овладяно, може да доведе до големи главоболия после.
За това моят съвет е за сега да помислиш първо как да се справиш с този проблем.  Остави мислите за бебе да ти бъдат мотив, но не бързай с реализацията, докато наистина не се почувстваш  налълно стабилна психически. За жалост хората все  още смятат, че има нещо крайно смущаващо в това да отидеш на психолиг или психиатър.
Питай мъжът ти, ако вдигнеш Т и имаш  грип ще те заведе ли на лекар... неврозата е това за душата, каквото е един грип за тялото- лекува се, минава напълно, но иска навременни мерки, за да не доведе до усложнения.
Кураж от мен:) 

Благодаря на всички за разбирането,куража и съветите!Спрх да ходя по лекари защото след тяхния преглед ми става още по зле.Всеки път нови и нови лекарства,а подобрения никакви.Сега ходя на акупунтура,пия и билките които ми даде терапевта и не знам дали е от внушение,но спрях лекарствата от раз,пия само валериана.За сега.Много съм доволна от себе си и мисля ,че ще се оправя макар и бавно!!!

Браво! Стискам палци, продължавай все така!

Браво, гордея се с теб, много, много. И ти трябва да си горда със себе си. прегръдки.

Браво, Зипи, не знам дали го осъзнаваш, но това, което постигаш, е наистина голямо! 

Дара, и на теб свалям шапка както за постигнатото на времето, така и за силата да седнеш и да го напишеш тук за всички нас

Zipi,
и аз бих те посъветвала да потърсиш психиатър преди да помислиш за бебе. Най-добре е да си напълно здрава, защото никак не е лесно да си майка, още повече, ако нервите ти са разклатени. Късмет   

Имах колежка, която имаше абсолютно същите симптоми като твоите. Страх я беше от всичко, непрекъснато си мислеше, че се задушава и че ще умре. няколко пъти се опитах да разговарям с нея, за да разбера от какво е продиктувано това - каква е причината. Оказа се, че просто тя е свикнала всички да правят, това което тя иска, да се съобразяват само с нея  и в един момент, когато е разбрала, че тя не е центъра на вселената изживява психически шок и не може да го приеме. Ходеше при невролози, психиатри и всички казваха, че няма причина да се държи и да се чувства по този начин. Оказа се, че тя просто е искала да задържи вниманието на околните, да предизвиква съжалението им и загрижеността им /за мен е абсурдно да има такива хора/. Пиеше лекарства, не знам точно какви. Няколко месеца след това съвсем случайно и непланирано забременя. От този момент всичките й припадъци, задушавания, неразположения и други подобни изведнъж изчезнаха - като с магическа пръчка. Сега очаква първото си дете и трябва да ти кажа, че изкара най - леката бременност, която аз съм виждала. Не искам да правя никаква аналогия между твоя случай и нейния. Просто исках да ти разкажа една такава история. Може би е крайно време да се вземеш в ръце и да покажеш, че имаш воля и характер за да бъдеш родител.

Тези състояния обикновено са свързани с нещо преживяно в миналото- силен стрес, уплаха, и т.н. подсъзнанието ни прави връзка с преживяното и се стига до въпроса-`Дали ще го преживея отново?`, `Ами ако пак ми стане така?` и подобни, други въпроси.
Тогава обикновено за наше спокойствие прибягваме до хапчетата, без да си дадем сметка, че правим асоциация с нещо, което е вече преживяно и не е задължително да се повтаря в същия вариант.   

момичета,току що прочетох,че е опасно и мъжът ако пие лекарства.моят съпруг е с вегетоневроза и от около 6 месеца пие въпросният сероксат.тъй като работим по въпроса за второ дете сме се консултирали с няколко лекари и те категорично отхвърлиха възможността за проблем с бебто при положение,че мъжа пие лекарства, а сега вие направо ме хвърлих те в музиката

Нека и аз се включа тук.Малко ме е срам да си призная , но виждам че не съм единствена.След като минах през какви ли не доктори - кардиолог ,невролог стигнах до психиатър , който постава диоагноза страхова невроза.Страхувам се да остана сама, да изляза навън сама, дори да ходя на места където има много хора, за да не ми прилошее.А имам три годишен син за който трябва да се грижа.Психиатърката ми изписа някакви хапчетаНо в момента не се сещам как се казваха.Тъкмо като ги започнах и разбрах че съм бременна, и ги спрях .Бременноста ми завърши неуспешно.Сега ви моля помагайте,кажете някой психиатър или психолог незнам, но трябва да се справя с този страх.Сега си гледам детето сама в къщи но се страхувам да го изведа на разходка, и то ще се побърка заради мен вкъщи ,не е редно .Какво е виновно детето .Заради него най вече трябва да се справя.Имам желани е но само с него не става.

krislubo, писах ти на лични. Надявам се да мога да помогна.

Аз пък ще дам съвсем друго разрешение на въпроса - това е лечение с хомеопатия. Може да го започнеш веднага и да започнеш работа по проблема бебо без да се страхуваш, защото хомеопатичните лекарства са безвредни и би могла да ги пиеш и през бременността , даже всички болести по време на бременноста можеш да си лекуваш с хомеопатия, но мисля че няма да ти се наложи. Аз също имах доста проблеми с нервитеи пълен емоционален срив и пиех доста "успокоителни", но без никакъв резултат, а с хомеоптията си реших въпроса веднъж завинаги/ е да някои  няма да повярват, но това си е техен проблем/. Ако те интересува пиши ми на лични, но пиши и от къде си за да мога да ти дам някакви координати  на лекар хомеопат. Порови се из различните теми свързани с хомеопатията и хомеопатичното лечение и ще се убедиш че съм права. Дано да съм успяла да ти помогна.

Малко късно май се включвам в този разговор, но по- добре късно от колкото никога. Искам да се обърна към всички момичета с подобни проблеми- не се предоверявайте на лекарите! Ако почувствате, че имате и най- малкото желание да живеете и да се измъкнете от някоя криза, по- добре се опитайте да се борите сами с проблема. Иска се малко повече четене,  самонаблюдение и самоопознаване и никак не е лесно. Но усилията си струват. В началото на годината и на мен ми изписаха едни такива хапове, дето ако ги бях пила... Просто като прочетох списъка със странични ефекти и ме сви корема- реших, че не ми трябва да рискувам толкова за глътка щастие! Още повече имам приятелка, която сподели, че и тя е трябвало да пие същите хапчета и нищо истински хубаво не е видяла от тях, а сега се чувства много по- добре с йога. При мен лично проблема идваше от преработване и прекалено много стрес- поне така прецених. Затова първата ми крачка беше да започна да отказвам допълнителна работа и да отделям повече време за себе си и приятеля ми. Резултатите са просто невероятни! Малко по- бедна съм, но много по- щастлива ! Имам още път да извървя, но нещата се нареждат постепенно. Желая щастие на всички!

  виж, аз забременях на 34г. и вече влизам в 8ми месец, а до тук всичко е повече даже от тип-топ. така че не се притеснявай от възрастта. по-важно е твоето психическо и физическо състояние, така че моя съвет е от тампочни.
при мен много положителен фактор беше спорта, защото преди да забременея, бях в най-добрата си форма до сега. мисля че това много помогна показателите ми и ни да са чудесни.
не вързвай притеснениеята с бебетата, те нямат нищо общо. реши си проблема , който иначе решаваш с успокоителни и тогава мини към бебе.
а принципно по памет /90% гаранция/ средно хубвао е да си спряла поне 6м всякакви успокоителни, преди да забременеше. във всеки случай, пак по памет, зависи от самите лекарства, някои са доста по-тежки и е най-добре да се консултураш с пси