Домашното насилие

Умишлено искам да запазя анонимност, защото аз съм така да се каже, от другата страна - онзи, даващият опора на човек, пострадал от насилие. Ситуацията е идентична - болезнена ревност, унижения, без побой - но всякакъв друг тормоз. Аз лично съм свидетел на години, изпълнени с постоянна агония - насилникът се изкарваше жертва, а жертвата излизаше лошата. Бях там през цялото време. Сега най-лошото мина! Но травмите остават: след 3 години опора и себеотрицание, на мен все още ми се няма вяра, все още ми се приписват някои от чертите на насилника. А това боли. Но знам, че някой ден ще мине. Знам и имам вяра, че ще успея - че ще успеем и двамата! Момичета, не се отчайвайте. Тези мъже не го правят, защото вие сте лоши или неспособни или не давате всичко от себе си, а защото те са неспособни да носят отговорност, защото те нямат какво да дадат! Вярно е, че може би и те самите не са получили много, но това не е оправдание. Такива мъже не са годни за семейство - колкото и да го искат, така че няма смисъл да се опитвате да ги промените. Някъде навън има мъж, който ще ви оцени и който ще има какво да ви даде. Имайте вяра!

Здравейте, мисля че това може да е полезно! Имайте предвид, че дори когато и собствените родители отказват да подкрепят някого, винаги има изход!

http://www.animusassociation.org/

Четох, четох и реших да се регистрирам и да споделя с надеждата да ми дадете съвет. А и да ми олекне...
Той е дете на брак, а не на семейство. И сега не може да общува с родителите си. Темата беше заобикаляна преди да се оженим. После се опитвах да го подкрепям и да му дам дом и топлина, които не е имал. Грижовен, мил, любящ и като съпруг и като баща.
Но ако е ядосани му се противоречи.. обижда, ругае, може и да удари...
Мислех, че е слабост и комплекси, които с епреодоляват с любов. Прощавах,, плаках, прегръщах, обичахме се все е дно нищо не е било...
До следващия път...
Скандалите по време на бременността не бяха тежки, но аз бях много тъжна и плачех защото усещах, че за него аз имам или нямам право да съм нещастна според неговото рабиране, имах вина - пак според него и той можеше да ми се кара и обижда в такива ситуажции, защото аз съм си виновна. Так аи не каза ,ч е съжалява за действията си. Н оиначе го боляло като ме ругае...Реших , че е афект..... детето поотрасна с неговата незаменима помощ. миене на дъпе, чинии, разходки... само не кърмеше...
След 2рата година започнах добра работа /имам добро ик. образование/ с добра заплата , но пак  1/2 от неговата. Беше тежко с малко дете и двама работещи много родители. Напуснах за да започна мой бизнес. С неговата подкрепа. Сега доходът е същия, но го изкарва сам, а аз още пробивам...
И се почна....
Хранел ми дебелия задник... за нищо не съм ставала защото в къщи било разхвърляно. Майките който само чистят и се правят хубави, висят по кафенета били прекрасни, а аз дето дете гледам, и бизнес праввя, учейки много неща нонстоп съм боклук, защото като ходя след него не ми остава време да подредя всичко...станах "кучка" и то пред детето... Ядосва ме, унижаваме, и отива да си печели парите, а а зтъпата патица с часове преживявам обидата и губя пари...
Първо беше кроше в носа - отидох на лекар и ме има в журнала на спешното, но и нв и в съдебна медицина...
После ножица метната в бедрото ми...
удар в главата , което ми приини 5 дни главоболие, но черепа ми не беше счупен - имаме в журналите на спешното и съдебна, но няма медичнско, защото няма видими следи...
вчера ме повали с удар на леглотои ми удари по един юмрук в бедрата и слабините. Пак нямам видими следи... ,Психическия тормоз и скандалите- иди ги докажи...свидетел е ставал детко и някой съсед през панела

Вече се чудя дали не трябва да си изпрося боя... да си взема медицинското и да се оправят нещата - да не ни доближава.

Дори и да го направя... какво следва.
имам апартамент на мое име, но се ползва от родителите, ми които не значт нищо. Нямам доход. Фирмата има реализирана печалба - от негови проекти, отишла в неговия джоб. детето е на градина. Родителите ми не знаят нищо. Тръгвала съм си посред нощ със спящо дете, но само когато са извън града. Ще ги боли повече от мен. Така искам  да научат когато вече държа съдебно решение или сме се раделили мирно.... Ще ги боли повече от мен, че детето им страда. А искам и детето  ми да си има майка... То обича и баща си и не е науясно , че ме удря...
Днес заяви, че ще ме удари с чук по главата, "до дръжката"... Писах му да спи при неговите....
Мислила съм да говоря с майка му за съвет, но каква полза...

Извинете за излиянието. Въпреки, че обичам човека, който беше, този път не искам да се раколебавами да прощавам. Може би и заради това пиша. За да се доубедя... А все има едно "ако"  - ако стисна зъби и изчакам да преодолее комплексите си при следващия изблик, го ударя ако се наложи и тогава каквото сабя покаже... Хрисим и прекрасен човек.... е докато не усети, че има силна и неподвластна на подчинение, а само на побой жена... Че ни обича, обича ни много, но не знае как се обича както го рабирам аз...

здравейте,искам да се присъединя към вас. имам проблем вкъщи-постоянен психичен тормоз... не издаржам вече,но имаме бебе на 4 месеца и ме е страх за него.
със мъжа ми сме заедно от 2 г но през последната една се държи ужасно.всичко започна когато разбрах че съм бременна.постоянно ме питеше дали съм сигурна че е от него и каза че щял да се държи лошо с мен защото това заслужавам и чак като види дали детето прилича на него ще се държи добре.аз не съм и погледнала друг но той все ревнуваше и си измисляше какво ли не.докато бях бременна се опитваше да ми посяга,постоянно се карахме за всичко,просто си търсеше повод да ме обвинява и да съм му виновна.имаше и моменти в които се даржеше добре и аз му повярвах че ме обича...
след като се роди бебето стана още по-зле.удрял ме е няколко пъти просто защото аз съм му била най-близкоя човек и трябвало да си го изкара на някой срамувам се че още съм с него и искам да се разделим.много пъти сме говорили да се разделим,но той не си тръгва.сега съм на гости на наште и миналата седмица той дойде да се видим и аз му казах по-добре да се разделим,отколкото да се караме и той взе детето и каза 'обличай го да си го взимам' а аз толкова се уплаших и се разплаках ,а той още по настоятелен ми каза 'аиде какво равеш,нали искаш да се разделяме,тогава си взимам детето'.добре 4е му званна тел. ,аз през това време заключих вратата и се обадих на баща ми да доиде.той като разбра че съм се обадила си тръгна сам.после обилаляше около блока искаше да го пусна да влезе но аз не го направих.рева ми на вратата,звънеше непрекъснато по тел.даже и майка му ми се обади че не е добре така и да не се разделяма заради детето.аз и казах какво е станало и че не е за първи път-много пъти ме е заплашвал че ще ми вземе детето и няма как да го спра,никой няма да ми помогне...
вчера имах рожден ден и той дойде да ми го развали...
много ме е страх ако се разделим да не отвлече детето или да не направи нещо на родителите ми.разбрах че е прибил един човек и той е бил в кома и това още повече ме уплаши.
моля ви посъветвайте ме как да се отарва от него без да стане нещо лошо и без да живея с чувство на страх

donna2  благодаря ти! надявам се че ще успея,не само заради мен,но и заради детето.
незнам само какво ще му обяснявам като стане голямо и ако иска да е при баща си,защото бебето е момче и сигурно ше му е мъчно зашото не го познава какъв е в действителност