- Публикувана: 20 авг. 2018, 13:33 ч.
- Последно мнение: 25 авг. 2018, 10:44 ч.
Личността във връзката
А мислите ли,че прекалената свобода или прекаленото обсебване кара хората да поглеждат встрани?
Това с приятелката на Вервам ми звучи като обсебване. Няма как да са вечно заедно, ако си имат доверие.
Ние реално сме заедно през по-голяма част от денонощието, но ми е прекалено това да се влачим по срещите на класа на другия или той да ходи с мен по моловете, когато органически не ги понася и стъпва там само за кино. Или пък аз да се лиша от обяд с приятелка, защото той има служебен обяд с клиент. Или пък единият да има сериозни ангажименти и другия да лиши децата от уикенд на чист въздух, чакайки вкъщи като затворник.
Дори в чужбина съм ходила на екскурзия с моите родители и с двете големи дъщери. Съпругът ми пък отиде за последната й кръгла годишнина с майка си на почивка в чужбина - само двамата, без свекъра, без мен и децата. Почивките и вечерните излизания предпочитаме да са ни съвместни, но за толкова години се е случвало единият да си остане у дома, а другият да иде някъде. Може да не е повече от 10 пъти сумарно, но не е било драма. Съпругът ми ходи на бокс и аз определено не се виждам в залата за тренировки. Купони до сутринта никога не сме обичали. Ние сме си поспаливи и предпочитаме да станем рано и цял ден да сме в движение, но вечер да си легнем по-рано. Рядко стоим след 22:30 ч. в делнични дни. Вечерните ни излизания от години са със семейни приятели на по питие или хапване и питие и най-често са петък вечер или неделя следобед. Само за хубави концерти правим изключение.
Ние реално сме заедно през по-голяма част от денонощието, но ми е прекалено това да се влачим по срещите на класа на другия или той да ходи с мен по моловете, когато органически не ги понася и стъпва там само за кино. Или пък аз да се лиша от обяд с приятелка, защото той има служебен обяд с клиент. Или пък единият да има сериозни ангажименти и другия да лиши децата от уикенд на чист въздух, чакайки вкъщи като затворник.
Дори в чужбина съм ходила на екскурзия с моите родители и с двете големи дъщери. Съпругът ми пък отиде за последната й кръгла годишнина с майка си на почивка в чужбина - само двамата, без свекъра, без мен и децата. Почивките и вечерните излизания предпочитаме да са ни съвместни, но за толкова години се е случвало единият да си остане у дома, а другият да иде някъде. Може да не е повече от 10 пъти сумарно, но не е било драма. Съпругът ми ходи на бокс и аз определено не се виждам в залата за тренировки. Купони до сутринта никога не сме обичали. Ние сме си поспаливи и предпочитаме да станем рано и цял ден да сме в движение, но вечер да си легнем по-рано. Рядко стоим след 22:30 ч. в делнични дни. Вечерните ни излизания от години са със семейни приятели на по питие или хапване и питие и най-често са петък вечер или неделя следобед. Само за хубави концерти правим изключение.
Наскоро съфорумка даде пример в една друга тема,че познавала двойка,в която когато единия се разболее и излезе болничен,и другия си взима отпуска.За да са били заедно вкъщи....Направо не ми се вярва,но хора има всякакви.
А иначе какво мислите за прословутата максима-"Противоположностите се привличат"?
Понеже тук се говори за различен тип хора или за еднакви характери.
Ние с мъжа сме противоположности в доста отношения,но като емоционалност сме доста еднакви.Не знам как точно да го опиша.
Коя връзка според вас би била по-успешна?
А иначе какво мислите за прословутата максима-"Противоположностите се привличат"?
Понеже тук се говори за различен тип хора или за еднакви характери.
Ние с мъжа сме противоположности в доста отношения,но като емоционалност сме доста еднакви.Не знам как точно да го опиша.
Коя връзка според вас би била по-успешна?
Ох,това с компромисите ми е много трудно 
От дете съм си така-трудно,да не кажа че е направо невъзможно да преглътна себе си.
Винаги съм искала да го изкореня от характера ми,но за сега едвам се получава.
То и за това не мога да се прибера сама,когато ми се спи.Толкова ще се нервирам като си легна,че няма да мога да мигна изобщо...
От дете съм си така-трудно,да не кажа че е направо невъзможно да преглътна себе си.
Винаги съм искала да го изкореня от характера ми,но за сега едвам се получава.
То и за това не мога да се прибера сама,когато ми се спи.Толкова ще се нервирам като си легна,че няма да мога да мигна изобщо...
А иначе какво мислите за прословутата максима-"Противоположностите се привличат"?
Нямам добри примери за семейства от противоположни характери. Дори някои да са останали заедно е с цената на много мъка и депресии за единия от тях.
Аз познавам и такива, които не живеят заедно. Изключения колкото искаш, щом им харесва, защо не 
не е моя работа да гледам как живеят и да им се присмивам или да ги съжалявам. Щом при тях това работи и им носи удовлетворение, какво харесвам аз или Пешо и Марийка е без никакво значение от друга страна може всички да живеят по определен начин, ако на мен не ми харесва, това не би имало никакво значение.
Затова не гледайте как живеят другите, живейте, както на вас ви харесва и всичко ще е наред.
Наскоро съфорумка даде пример в една друга тема,че познавала двойка,в която когато единия се разболее и излезе болничен,и другия си взима отпуска.За да са били заедно вкъщи....Направо не ми се вярва,но хора има всякакви.
не е моя работа да гледам как живеят и да им се присмивам или да ги съжалявам. Щом при тях това работи и им носи удовлетворение, какво харесвам аз или Пешо и Марийка е без никакво значение от друга страна може всички да живеят по определен начин, ако на мен не ми харесва, това не би имало никакво значение. Затова не гледайте как живеят другите, живейте, както на вас ви харесва и всичко ще е наред.
Така е,съгласна.Дразни ме единствено,когато другите се опитват да си наложат своя стереотип.Не само за връзката,като цяло...
Относно противоположностите съм скептична. Дори и да се привлекат, не вярвам, че ще оцелеят заедно дълго.
Така е,съгласна.Дразни ме единствено,когато другите се опитват да си наложат своя стереотип.Не само за връзката,като цяло...
Относно противоположностите съм скептична. Дори и да се привлекат, не вярвам, че ще оцелеят заедно дълго.
Зависи за кое са противоположности и в кое си приличат.Ако са еднакво твърдоглави ,инати и неотстъпчиви,това не би била добра комбинация
Така е,съгласна.Дразни ме единствено,когато другите се опитват да си наложат своя стереотип.Не само за връзката,като цяло...
Свободата е липса на вериги. Свободата обаче не означава всеки да прави каквото си иска. Ако е така, то няма връзка, или има формална.
Най-хубавото в съвместния живот е радостта от прекарването на свободното време с половинката си. На кафе, на плаж, на театър, на гости, на по салатка...
Най-хубавото в съвместния живот е радостта от прекарването на свободното време с половинката си. На кафе, на плаж, на театър, на гости, на по салатка...
Напълно споделям това мнение!
Скрит текст:
Прилича ми на проблем с комуникацията. Най-малко. Може да се реши, но и двете страни трябва да знаят какво наистина искат.Това си е решение на двойката, както за някои е проблем да не се излиза заедно, така за другите обратното.
Но когато двамата искат 2 различни неща, примерно мъжът ти иска да излизате винаги заедно, ти не, тогава нещата стават сложни и единият трябва да живее живота на другия. Привидно се съгласява, но вътрешно се тормози и след време това избива в една или друга посока, обикновено с развод. Затова лично аз не бих рискувала да създавам семейство с такива сериозни различния, познавам се и няма да се получат добре нещата. А по-добре преди да има деца...
Но когато двамата искат 2 различни неща, примерно мъжът ти иска да излизате винаги заедно, ти не, тогава нещата стават сложни и единият трябва да живее живота на другия. Привидно се съгласява, но вътрешно се тормози и след време това избива в една или друга посока, обикновено с развод. Затова лично аз не бих рискувала да създавам семейство с такива сериозни различния, познавам се и няма да се получат добре нещата. А по-добре преди да има деца...
Скрит текст:
МС е есктоверт, аз съм интроверт. Активният му период е деня, моят е нощта. За мен повече от трима са навалица, той няма проблем бройката. Аз не обичам гости вкъщи, на него му е приятно да е домакин. Аз не понасям семейните събирания, той много им се радва. Говорили сме навремето, разбрали сме се кое как и различията ни не са проблем.
Затова съм "ЗА" да се събират хора със сходни разбирания за начин на живот, почивка, срещи.Така търканията са минимални и няма "борба за връзката", тя си върви от само себе си като "по вода".
Така е,съгласна.Дразни ме единствено,когато другите се опитват да си наложат своя стереотип.Не само за връзката,като цяло...
Дори не намирам смисъл да отговарям каквото и да е на подобни хора,но винаги има такива.Приятелки са ми разказвали "със съжаление" за други общи познати колко ужасно е как излизат поотделно,че единия имал един живот,другия друг и някакви такива.Нищо,че хората са щастливи
Amour*
ако обикнеш този човек,не би ли ходила с него по тези събирания?