- Публикувана: 20 авг. 2018, 13:33 ч.
- Последно мнение: 25 авг. 2018, 10:44 ч.
Личността във връзката
Прави ми впечатление,че честичко, в различни теми, се споменава свободата,която има всеки от партньорите в една връзка.Някои хора си представят идеалните отношения като една вечно неразделна двойка,за други това би било бреме и предпочитат всеки да запази себе си като личност и да си има свои хобита и занимания.Много често дори се търси причина за изневерите именно в липсата на "свобода".
За това реших да пусна тази тема и да видим кой по какъв начин разделя времето си с половинката,приятели,деца,работа,свободно време и тн.
Мислите ли,че старите приятелства трябва да си останат такива и "новият човек" не трябва да бъде мешан в тях?
А мислите ли,че прекалената свобода или прекаленото обсебване кара хората да поглеждат встрани?
Споделете вашите наблюдения или преживявания
За това реших да пусна тази тема и да видим кой по какъв начин разделя времето си с половинката,приятели,деца,работа,свободно време и тн.
Мислите ли,че старите приятелства трябва да си останат такива и "новият човек" не трябва да бъде мешан в тях?
А мислите ли,че прекалената свобода или прекаленото обсебване кара хората да поглеждат встрани?
Споделете вашите наблюдения или преживявания
Под половинка визирам хората до нас,били съпрузи,гаджета или партньори на семейни начала.
Но...разбирам те какво имаш предвид
За това е и темата,приемаме ли съпруга като част от нас,наша "половина" или си е отделна личност,с която градите общо бъдеще.
А за някои може и да не е толкова общо....
Аз лично предпочитам и бих искала да прекарвам доста време с мъжа ми,но разбирам,че няма как винаги да харесваме едни и същи занимания.И в тези,които харесват само на единия или само на другия,сме отделно.НЕ правим компромиси всеки път на цената на това да сме непрекъснато заедно.
Но пък имам позната,която би била нещастна(или да речем не достатъчно щастлива),ако излезе без мъжа си.Според нейните думи"на тях така им харесва"...
Но...разбирам те какво имаш предвид
За това е и темата,приемаме ли съпруга като част от нас,наша "половина" или си е отделна личност,с която градите общо бъдеще.
А за някои може и да не е толкова общо....
Аз лично предпочитам и бих искала да прекарвам доста време с мъжа ми,но разбирам,че няма как винаги да харесваме едни и същи занимания.И в тези,които харесват само на единия или само на другия,сме отделно.НЕ правим компромиси всеки път на цената на това да сме непрекъснато заедно.
Но пък имам позната,която би била нещастна(или да речем не достатъчно щастлива),ако излезе без мъжа си.Според нейните думи"на тях така им харесва"...
Свободата е липса на вериги. Свободата обаче не означава всеки да прави каквото си иска. Ако е така, то няма връзка, или има формална.
Най-хубавото в съвместния живот е радостта от прекарването на свободното време с половинката си. На кафе, на плаж, на театър, на гости, на по салатка...
Най-хубавото в съвместния живот е радостта от прекарването на свободното време с половинката си. На кафе, на плаж, на театър, на гости, на по салатка...
Свободата е липса на вериги. Свободата обаче не означава всеки да прави каквото си иска. Ако е така, то няма връзка, или има формална.
Най-хубавото в съвместния живот е радостта от прекарването на свободното време с половинката си. На кафе, на плаж, на театър, на гости, на по салатка...
Най-хубавото в съвместния живот е радостта от прекарването на свободното време с половинката си. На кафе, на плаж, на театър, на гости, на по салатка...
Твоето мнение ми е интересно най-вече,защото си мъж.
Обикновено мъжете уважават свободата си и предпочитат да прекарват свободно време с приятели БЕЗ половинките си.
Времето, което прекарваме заедно е много малко. Поради тази причина на всички почивки и празници, ходене на гости и т.н. сме заедно. Естествено, всеки си има кръг от приятели, с които излиза без другия. Имаме и дете, което няма на кого да оставяме, така че и там редуваме грижите.
Сега сме в ремонт и мога да кажа, че имаме два часа на ден, в които успяваме да си говорим, без детето да ни прекъсне. Ние си ремонтираме, тя си стои в стаята с някое приятелче и си играят. Отдавна не бяхме говорили толкова много, върнах се години назад, когато правихме първия си ремонт след сватбата. Смятах, че това ще ни изнерви, но напротив. Поне за сега ни се отразява много добре.
Сега сме в ремонт и мога да кажа, че имаме два часа на ден, в които успяваме да си говорим, без детето да ни прекъсне. Ние си ремонтираме, тя си стои в стаята с някое приятелче и си играят. Отдавна не бяхме говорили толкова много, върнах се години назад, когато правихме първия си ремонт след сватбата. Смятах, че това ще ни изнерви, но напротив. Поне за сега ни се отразява много добре.
При режима на съвременния човек:
-на работа по 8-9-10 часа
-време за детето/децата
-среща с приятели
не виждам дори къде остава времето ЗАЕДНО в една двойка.
Може би през годишната отпуска?
А ако я прекарват и нея отделно?
След като цял ден не сме се виждали, най-нормалното нещо е да искаме часовете вечер да сме заедно.
Слава Богу, мислим еднакво.
-на работа по 8-9-10 часа
-време за детето/децата
-среща с приятели
не виждам дори къде остава времето ЗАЕДНО в една двойка.
Може би през годишната отпуска?
А ако я прекарват и нея отделно?
След като цял ден не сме се виждали, най-нормалното нещо е да искаме часовете вечер да сме заедно.
Слава Богу, мислим еднакво.
имам свое време /сама/
имам време с него
имам време с децата
имам време със семейството /т. е. с него и с децата едновремененно/
имам време с приятелите
държа на всяко едно от тях
и нито едно не замества друго
той има свободата да разпределя времето си както пожелае стига това да не накърнява времето ни с него /двамата/, времето му с децата и общото ни семейно време
имам време с него
имам време с децата
имам време със семейството /т. е. с него и с децата едновремененно/
имам време с приятелите
държа на всяко едно от тях
и нито едно не замества друго
той има свободата да разпределя времето си както пожелае стига това да не накърнява времето ни с него /двамата/, времето му с децата и общото ни семейно време
При режима на съвременния човек:
-на работа по 8-9-10 часа
-време за детето/децата
-среща с приятели
не виждам дори къде остава времето ЗАЕДНО в една двойка.
Може би през годишната отпуска?
А ако я прекарват и нея отделно?
След като цял ден не сме се виждали, най-нормалното нещо е да искаме часовете вечер да сме заедно.
Слава Богу, мислим еднакво.
-на работа по 8-9-10 часа
-време за детето/децата
-среща с приятели
не виждам дори къде остава времето ЗАЕДНО в една двойка.
Може би през годишната отпуска?
А ако я прекарват и нея отделно?
След като цял ден не сме се виждали, най-нормалното нещо е да искаме часовете вечер да сме заедно.
Слава Богу, мислим еднакво.
Ами,не всеки вижда нещата така.Например,може да се каже и по друг начин-и без това живеем заедно и вкъщи сме заедно,не е нужно и в останалото време да сме все заедно.
Например,една двойка,познати на мъжа винаги ни се чуди като искаме да сме еди къде си заедно и казват-"ами нали вкъщи сте заедно,вие живеете заедно,какво повече от това?"
За протокола,те са от над 6-7 години двойка,но НЕ живеят заедно.Виждат се по няколко пъти в седмицата.(не са на по 18-20)....
Ние пък сме почти винаги заедно. Познаваме се цял живот, родителите ни са приятелски семейства, винаги сме си били в обкръжението, заради което имаме и общи приятели. Семейство сме повече от 20 г. Имаме семейна кантора. Трудно разграничаваме вече личното от общото. Хобитата ни са сходни, интересите също. Разбира се, не сме съвсем като гербови марки. Имаме си и самостоятелни моменти - примерно, аз излизам с приятелки на кафе, друг път той отива с приятели на риба или аз ходя с дъщерите по магазините, а той тича в парка с кучетата или рита топка със сина ни и т.н. Основните ни забавления са предимно съвместни. И не мисля, че "свободата" или "зависимостта" влияят на поглеждането встрани. То обикновено зависи от същността на човека и от неговото отношение му към партньора, а не от самия партньор.
Напълно съм съгласна с Амур. Въпреки споделеното ни ежедневие, само за нас двамата рядко остава време сред ангажиментите. Затова се опитваме да си организираме такива моменти, но това са максимум 2-3 пъти в годината по 2-3 дни.
Вервам, твоите познати определено не са двойка, а са гаджета и при подобни връзки рядко се стига до някакво развитие с времето.
Напълно съм съгласна с Амур. Въпреки споделеното ни ежедневие, само за нас двамата рядко остава време сред ангажиментите. Затова се опитваме да си организираме такива моменти, но това са максимум 2-3 пъти в годината по 2-3 дни.
Вервам, твоите познати определено не са двойка, а са гаджета и при подобни връзки рядко се стига до някакво развитие с времето.
Fever Ray
те се смятат за по-двойка от всички ни(общи приятели и други),защото са най-отдавна заедно.И ,въпреки свободата, и единия е изневерявал и другия.
Което за мен дава отговор на въпроса дали липсата на свобода кара хората да поглежда в страни.
За мен също това е характер,не последствие...
те се смятат за по-двойка от всички ни(общи приятели и други),защото са най-отдавна заедно.И ,въпреки свободата, и единия е изневерявал и другия.
Което за мен дава отговор на въпроса дали липсата на свобода кара хората да поглежда в страни.
За мен също това е характер,не последствие...
Прави ми впечатление,че честичко, в различни теми, се споменава свободата,която има всеки от партньорите в една връзка.Някои хора си представят идеалните отношения като една вечно неразделна двойка,за други това би било бреме и предпочитат всеки да запази себе си като личност и да си има свои хобита и занимания.Много често дори се търси причина за изневерите именно в липсата на "свобода".
За това реших да пусна тази тема и да видим кой по какъв начин разделя времето си с половинката,приятели,деца,работа,свободно време и тн.
Мислите ли,че старите приятелства трябва да си останат такива и "новият човек" не трябва да бъде мешан в тях?
А мислите ли,че прекалената свобода или прекаленото обсебване кара хората да поглеждат встрани?
Споделете вашите наблюдения или преживявания
За това реших да пусна тази тема и да видим кой по какъв начин разделя времето си с половинката,приятели,деца,работа,свободно време и тн.
Мислите ли,че старите приятелства трябва да си останат такива и "новият човек" не трябва да бъде мешан в тях?
А мислите ли,че прекалената свобода или прекаленото обсебване кара хората да поглеждат встрани?
Споделете вашите наблюдения или преживявания
Скрит текст:
Ами,не всеки вижда нещата така.Например,може да се каже и по друг начин-и без това живеем заедно и вкъщи сме заедно,не е нужно и в останалото време да сме все заедно.При режима на съвременния човек:
-на работа по 8-9-10 часа
-време за детето/децата
-среща с приятели
не виждам дори къде остава времето ЗАЕДНО в една двойка.
Може би през годишната отпуска?
А ако я прекарват и нея отделно?
След като цял ден не сме се виждали, най-нормалното нещо е да искаме часовете вечер да сме заедно.
Слава Богу, мислим еднакво.
-на работа по 8-9-10 часа
-време за детето/децата
-среща с приятели
не виждам дори къде остава времето ЗАЕДНО в една двойка.
Може би през годишната отпуска?
А ако я прекарват и нея отделно?
След като цял ден не сме се виждали, най-нормалното нещо е да искаме часовете вечер да сме заедно.
Слава Богу, мислим еднакво.
Скрит текст:
Например,една двойка,познати на мъжа винаги ни се чуди като искаме да сме еди къде си заедно и казват-"ами нали вкъщи сте заедно,вие живеете заедно,какво повече от това?"
За протокола,те са от над 6-7 години двойка,но НЕ живеят заедно.Виждат се по няколко пъти в седмицата.(не са на по 18-20)....
За протокола,те са от над 6-7 години двойка,но НЕ живеят заедно.Виждат се по няколко пъти в седмицата.(не са на по 18-20)....
Нас не ни устройва да се видим в 23 часа (например) за по 5 минути, да си кажем "Здрасти!Как е?Лека нощ!".
Имаме доста общи интереси, хобита, можем с часове да разговаряме.....сега например, последните месеци, и двамата сме луднали по Евроспорт....то са световни, футболни, колоездачни теми.Преди няколко години, когато още правех торти, най-удачните идеи за модели съм получавала от него.Никога не ни е скучно заедно....
имам свое време /сама/
имам време с него
имам време с децата
имам време със семейството /т. е. с него и с децата едновремененно/
имам време с приятелите
държа на всяко едно от тях
и нито едно не замества друго
имам време с него
имам време с децата
имам време със семейството /т. е. с него и с децата едновремененно/
имам време с приятелите
държа на всяко едно от тях
и нито едно не замества друго
Скрит текст:
той има свободата да разпределя времето си както пожелае стига това да не накърнява времето ни с него /двамата/, времето му с децата и общото ни семейно време
С двама от приятелите (жена и мъж, не са двойка) ми се познавам откакто се помня, т.е. много преди да се запозная с мъжа ми. Изключително много държа на тях. От една страна, мъжът ми не ги харесва особено, от друга – аз държах и продължавам да държа те да останат отделна "писта" в моя живот, извън семейството ми. Ако мъжът ми се беше опитал да ограничи контактите ми с тях, щяхме да имаме сериозен проблем. Ако се беше опитал да ограничи свободата ми като цяло, вероятно щях да наваксам с изневяра.
Интересното е,че тук,до колкото виждам,има семейства с много общи хобита ,както и такива с различни интереси.
Коя връзка според вас е по-здрава?
Обречено ли е едно семейство,ако мъжът и жената нямат общи интереси?
Коя връзка според вас е по-здрава?
Обречено ли е едно семейство,ако мъжът и жената нямат общи интереси?
не, семейството не е обречено. Но връзката ще се разсъхне за нула време. Повечето успешни семейства са построени именно върху този летален компромис.
Fever Ray, това звучи ужасно!
Добрата новина е, че има много драматургичен заряд в експозето на вашата връзка.
Добрата новина е, че има много драматургичен заряд в експозето на вашата връзка.
Кое точно ти се струва ужасно? Нас ни устройва. Почти от половин век се познаваме, почти от четвърт сме семейство, имаме дом, 4 деца, правна кантора, спокоен живот. Имали сме стресови моменти, но сме ги преодолявали заедно.
Fever Ray
те се смятат за по-двойка от всички ни(общи приятели и други),защото са най-отдавна заедно.И ,въпреки свободата, и единия е изневерявал и другия.
Което за мен дава отговор на въпроса дали липсата на свобода кара хората да поглежда в страни.
За мен също това е характер,не последствие...
те се смятат за по-двойка от всички ни(общи приятели и други),защото са най-отдавна заедно.И ,въпреки свободата, и единия е изневерявал и другия.
Което за мен дава отговор на въпроса дали липсата на свобода кара хората да поглежда в страни.
За мен също това е характер,не последствие...
Fever Ray, това звучи ужасно!
Добрата новина е, че има много драматургичен заряд в експозето на вашата връзка.
Добрата новина е, че има много драматургичен заряд в експозето на вашата връзка.
Кое точно ти се струва ужасно? Нас ни устройва. Почти от половин век се познаваме, почти от четвърт сме семейство, имаме дом, 4 деца, правна кантора, спокоен живот. Имали сме стресови моменти, но сме ги преодолявали заедно.
Точно това, което изброяваш ми се струва ужасно. Напомня ми за двама мои съученици от гимназията, които се ожениха скоро след абитуриентския бал. Това е като да влезеш в магазин за алкохол и да обявиш, че абсентът е любимото ти питие без да опиташ нищо друго.
Обожавам компанията на мъжа ми, но в някои отношения се засичаме, а в други се разминаваме.
Ето сега се връщам от море. Бях само с приятелки. Според мъжа ми ходенето на море е само за жени и гейове , а истинския мъж ходи на пътешествия 😎 И ето ни утре заминаваме на пътешествие 😊
Ето сега се връщам от море. Бях само с приятелки. Според мъжа ми ходенето на море е само за жени и гейове , а истинския мъж ходи на пътешествия 😎 И ето ни утре заминаваме на пътешествие 😊
Не се притеснявай за това. Нашата връзка започна след известен брой години и сме имали и други връзки междувременно. Не сме заедно от деца. Аз бях на 23, а той на 25, когато се загаджихме. Преди това отношенията ни бяха само приятелски и дори братско-сестрински. Перифразирано, опитахме по няколко различни питиета и разбрахме, че старият абсент си остава най-доброто.
Интересното е,че тук,до колкото виждам,има семейства с много общи хобита ,както и такива с различни интереси.
Коя връзка според вас е по-здрава?
Коя връзка според вас е по-здрава?
Цитат
Обречено ли е едно семейство,ако мъжът и жената нямат общи интереси?
Вижда се кой не чете, а само пише. За кво е тая анкета? Че те всичките теми тук са затова!
Мъжа ми излиза, без мене, мъжа ми се прибира късно, мъжа ми не се прибира
А в анкетата всяка ще пише ау, какво задружно семейство сме, единия без другия не смее да мръдне до тоалетната.
Иначе излагация, всички мами с перфектни мъже, няма да се цепят от колектива, я
Мъжа ми излиза, без мене, мъжа ми се прибира късно, мъжа ми не се прибира
А в анкетата всяка ще пише ау, какво задружно семейство сме, единия без другия не смее да мръдне до тоалетната.
Иначе излагация, всички мами с перфектни мъже, няма да се цепят от колектива, я
Гласувах с отговор 2, но с уточнението, че не излизаме отделно вечер.
Имаме си обаче свои занимания. Примерно аз обичам да чета книги и го правя, когато другите спят или съм сама вкъщи. Хобито ми е да преправям стари мебели, правя го докато другите са по други задачи. Времето след работа и отпуските, почивните дни си прекарваме задължително заедно. Не защото така трябва или се чувстваме с вериги, а защото ни харесва и защото това е малка част от времето, което можем да си имаме за нас. Ходим някъде, ако ни се събира с приятели - с тях, или си правим филмов маратон, различно, но заедно.
Никога не сме се интересували от модели и препоръки, правим това, което на нас двамата ни харесва. Засега, вече повече от 20 г., работи. Ако някога спре да ни е приятно, ще го променим.
Темата май не е за гаджета, които правят секс понякога, а за семейства, но може и да бъркам. Иначе на мен с някои гаджета и 1 нощ седмично ми беше досадно.
Имаме си обаче свои занимания. Примерно аз обичам да чета книги и го правя, когато другите спят или съм сама вкъщи. Хобито ми е да преправям стари мебели, правя го докато другите са по други задачи. Времето след работа и отпуските, почивните дни си прекарваме задължително заедно. Не защото така трябва или се чувстваме с вериги, а защото ни харесва и защото това е малка част от времето, което можем да си имаме за нас. Ходим някъде, ако ни се събира с приятели - с тях, или си правим филмов маратон, различно, но заедно.
Никога не сме се интересували от модели и препоръки, правим това, което на нас двамата ни харесва. Засега, вече повече от 20 г., работи. Ако някога спре да ни е приятно, ще го променим.
С последното ми гадже прекарвахме по 2 дни и 3 нощи седмично заедно и беше прекрасно. Мисля, че това е оптималният вариант.
Вижда се кой не чете, а само пише. За кво е тая анкета? Че те всичките теми тук са затова!
Мъжа ми излиза, без мене, мъжа ми се прибира късно, мъжа ми не се прибира
А в анкетата всяка ще пише ау, какво задружно семейство сме, единия без другия не смее да мръдне до тоалетната.
Иначе излагация, всички мами с перфектни мъже, няма да се цепят от колектива, я
Мъжа ми излиза, без мене, мъжа ми се прибира късно, мъжа ми не се прибира
А в анкетата всяка ще пише ау, какво задружно семейство сме, единия без другия не смее да мръдне до тоалетната.
Иначе излагация, всички мами с перфектни мъже, няма да се цепят от колектива, я
От личен опит мога да споделя:
- в различните житейски етапи съм искала и имала нужда от различни взаимоотношения. Имала съм връзка с пълна свобода, както връзка 24/7, както и такава с пълен контрол и опит за ограничения.
Нито едното не сработи за цял живот..))
Към днешна дата смятам, че всичко е в мярката. Но личната мярка на всеки. И всеки има право на свои интереси и начин на живот, но без да пренебрегва общите такива и да ограничава или да налага своите на другия.
- в различните житейски етапи съм искала и имала нужда от различни взаимоотношения. Имала съм връзка с пълна свобода, както връзка 24/7, както и такава с пълен контрол и опит за ограничения.
Нито едното не сработи за цял живот..))
Към днешна дата смятам, че всичко е в мярката. Но личната мярка на всеки. И всеки има право на свои интереси и начин на живот, но без да пренебрегва общите такива и да ограничава или да налага своите на другия.
Хаха,обаче наистина има безброй и една теми с оплаквания за липса на внимание,отношение,помощ,но тук всички са в хармония 
То и не очаквам другите да пишат.
Обикновено връзки,в които единия е недоволен от вниманието,което получава,не оцеляват дълго...
С мъжът ми имаме едно голямо търкане,единственото ,заради което правим компромис със себе си.
Ще ми е интересно да чуя вашето мнение.
Когато излизаме вечер,заедно(на дискотека,на кръчма,на гости...)на мен винаги ми омръзва по-бързо,доспива ми се и искам да си ходя.Мъжът може да седи до 6 сутринта,а на мен ми писва към 1-2 макс.Мъжът ми е на мнение,че щом на мен вече не ми се седи-ами,да си ходя да си легна,а той ще се прибере по-късно.Аз пък мисля,че е абсолютно недопустимо да идем някъде заедно и да си тръгнем поотделно.
Имахме дрезги относно този принцип около година,после приложихме модела-аз седя малко повече отколкото ми се иска,той си тръгва малко по-рано,но....в интерес на истината така и двамата излизаме недоволни накрая
Според вас кое е правилното?
То и не очаквам другите да пишат.
Обикновено връзки,в които единия е недоволен от вниманието,което получава,не оцеляват дълго...
С мъжът ми имаме едно голямо търкане,единственото ,заради което правим компромис със себе си.
Ще ми е интересно да чуя вашето мнение.
Когато излизаме вечер,заедно(на дискотека,на кръчма,на гости...)на мен винаги ми омръзва по-бързо,доспива ми се и искам да си ходя.Мъжът може да седи до 6 сутринта,а на мен ми писва към 1-2 макс.Мъжът ми е на мнение,че щом на мен вече не ми се седи-ами,да си ходя да си легна,а той ще се прибере по-късно.Аз пък мисля,че е абсолютно недопустимо да идем някъде заедно и да си тръгнем поотделно.
Имахме дрезги относно този принцип около година,после приложихме модела-аз седя малко повече отколкото ми се иска,той си тръгва малко по-рано,но....в интерес на истината така и двамата излизаме недоволни накрая
Според вас кое е правилното?
Скрит текст:
С мъжът ми имаме едно голямо търкане,единственото ,заради което правим компромис със себе си.Хаха,обаче наистина има безброй и една теми с оплаквания за липса на внимание,отношение,помощ,но тук всички са в хармония
То и не очаквам другите да пишат.
Обикновено връзки,в които единия е недоволен от вниманието,което получава,не оцеляват дълго...
То и не очаквам другите да пишат.
Обикновено връзки,в които единия е недоволен от вниманието,което получава,не оцеляват дълго...
Ще ми е интересно да чуя вашето мнение.
Когато излизаме вечер,заедно(на дискотека,на кръчма,на гости...)на мен винаги ми омръзва по-бързо,доспива ми се и искам да си ходя.Мъжът може да седи до 6 сутринта,а на мен ми писва към 1-2 макс.Мъжът ми е на мнение,че щом на мен вече не ми се седи-ами,да си ходя да си легна,а той ще се прибере по-късно.Аз пък мисля,че е абсолютно недопустимо да идем някъде заедно и да си тръгнем поотделно.
Имахме дрезги относно този принцип около година,после приложихме модела-аз седя малко повече отколкото ми се иска,той си тръгва малко по-рано,но....в интерес на истината така и двамата излизаме недоволни накрая
Според вас кое е правилното?
Но уточнявам, че сме нямали подобен проблем, така че, само теоретизирам.На практика, не знам дали е възможно в дългосрочен план.Единият ще е все недоволен, а вечното недоволство обикновено води до раздяла.
Според вас кое е правилното?
Не съм била в подобна ситуация, но няма да си тръгна, ще стоя до последно. А ако връзката е кратка и без деца, няма и да издържи много. Верният отговор е - и двамата да са удовлетворени, т.е. ако на заспиващият не му пречи да си ходи сам, ок. Но ако не го усеща като правилно, на мен описаното е много сериозно разминаване, което не подлежи на компромис и няма реално решение.
То този проблем ще се разреши сам с одъртяването и/или имането на дете. След 30 малко хора имат енергията да висят до 6 сутринта редовно и да купонясват. Започва много по-тежко да се отразяват алкохолът и безсънието. Компаниите се разсъхват - кой трябва да става рано за работа, кой недоспал и уморен... 
Накрая остава по някой шотландски боец с изключително младежки организъм, ама сам, сам...
Накрая остава по някой шотландски боец с изключително младежки организъм, ама сам, сам...
Според вас кое е правилното?
?
А де?
?
А ми... направете си бебе...
?
А де?
?
А ми... направете си бебе...
Опитваме се от 2,5 години,но не се получава
Не знам кое е правилното за вас. Аз бих пробвала предварително да се разбираме до колко часа ще се стои. Понеже ми се струва странно да отидем на гости заедно, а да се приберем поотделно.
Не става,мъжът ми казва-дошли сме да се забавляваме,не да правим планове кога кой ще си ходи , това не е забавно.И е прав...
Според вас кое е правилното?
Не съм била в подобна ситуация, но няма да си тръгна, ще стоя до последно. А ако връзката е кратка и без деца, няма и да издържи много. Верният отговор е - и двамата да са удовлетворени, т.е. ако на заспиващият не му пречи да си ходи сам, ок. Но ако не го усеща като правилно, на мен описаното е много сериозно разминаване, което не подлежи на компромис и няма реално решение.
От отиват 6 години.Не сме"гадженца".Промени се това,че в началото все се карахме и то жестоко.Сега си знаем-преглъщаме и двамата и така решаваме проблема.Но,да,наистина се получава накрая,че и двамата не сме доволни.
Проблема се реши до някъде и като излизаме повече с приятели,които и те не отвисяват до сутринта.Защото мъжът обича да седи до късно,но ако има с кой...естествено
А иначе,ако ще се излиза с приятелите му,които запиват до 6 сутринта,си ходи сам.
То този проблем ще се разреши сам с одъртяването и/или имането на дете. След 30 малко хора имат енергията да висят до 6 сутринта редовно и да купонясват. Започва много по-тежко да се отразяват алкохолът и безсънието. Компаниите се разсъхват - кой трябва да става рано за работа, кой недоспал и уморен... Накрая остава по някой шотландски боец с изключително младежки организъм, ама сам, сам...
Накрая остава по някой шотландски боец с изключително младежки организъм, ама сам, сам...Верно е тва, много трудно е да си намериш приятели, които не трябва да стават за работа или имат сили да изкарат до сутрешните новини по телевизията. Имам чувството, че всички са станали много мързеливи и хич не им се купонясва като едно време.
То този проблем ще се разреши сам с одъртяването и/или имането на дете. След 30 малко хора имат енергията да висят до 6 сутринта редовно и да купонясват. Започва много по-тежко да се отразяват алкохолът и безсънието. Компаниите се разсъхват - кой трябва да става рано за работа, кой недоспал и уморен... Накрая остава по някой шотландски боец с изключително младежки организъм, ама сам, сам...
Накрая остава по някой шотландски боец с изключително младежки организъм, ама сам, сам...Верно е тва, много трудно е да си намериш приятели, които не трябва да стават за работа или имат сили да изкарат до сутрешните новини по телевизията. Имам чувството, че всички са станали много мързеливи и хич не им се купонясва като едно време.
Един остана,само един,ама пък и най-добрия приятел на мъжа.Другите се зажениха ,остаряха
Само този остана да се бори с идеята,че вече не са на по 20.
Това е и въпросния с приятелката,дето не живеят заедно.Ама те и да заживеят заедно,тя запива повече от него,така че едва ли това ще ги спре
Хаха,обаче наистина има безброй и една теми с оплаквания за липса на внимание,отношение,помощ,но тук всички са в хармония
То и не очаквам другите да пишат.
Обикновено връзки,в които единия е недоволен от вниманието,което получава,не оцеляват дълго...
С мъжът ми имаме едно голямо търкане,единственото ,заради което правим компромис със себе си.
Ще ми е интересно да чуя вашето мнение.
Когато излизаме вечер,заедно(на дискотека,на кръчма,на гости...)на мен винаги ми омръзва по-бързо,доспива ми се и искам да си ходя.Мъжът може да седи до 6 сутринта,а на мен ми писва към 1-2 макс.Мъжът ми е на мнение,че щом на мен вече не ми се седи-ами,да си ходя да си легна,а той ще се прибере по-късно.Аз пък мисля,че е абсолютно недопустимо да идем някъде заедно и да си тръгнем поотделно.
Имахме дрезги относно този принцип около година,после приложихме модела-аз седя малко повече отколкото ми се иска,той си тръгва малко по-рано,но....в интерес на истината така и двамата излизаме недоволни накрая
Според вас кое е правилното?
То и не очаквам другите да пишат.
Обикновено връзки,в които единия е недоволен от вниманието,което получава,не оцеляват дълго...
С мъжът ми имаме едно голямо търкане,единственото ,заради което правим компромис със себе си.
Ще ми е интересно да чуя вашето мнение.
Когато излизаме вечер,заедно(на дискотека,на кръчма,на гости...)на мен винаги ми омръзва по-бързо,доспива ми се и искам да си ходя.Мъжът може да седи до 6 сутринта,а на мен ми писва към 1-2 макс.Мъжът ми е на мнение,че щом на мен вече не ми се седи-ами,да си ходя да си легна,а той ще се прибере по-късно.Аз пък мисля,че е абсолютно недопустимо да идем някъде заедно и да си тръгнем поотделно.
Имахме дрезги относно този принцип около година,после приложихме модела-аз седя малко повече отколкото ми се иска,той си тръгва малко по-рано,но....в интерес на истината така и двамата излизаме недоволни накрая
Според вас кое е правилното?
Друго, за което помрънквам, е че от двама ни, той е по-затворения, та ако може да не си подаваме носовете от вкъщи и си гукаме на дивана - най-добре. Пък аз рядко, но все пак по-често от него, решавам, че искам да излезем някъде.
При нас е обратното - аз мога да вися до сутринта, той вече в 1 започва да ме ръчка да си ходим. Ами, тръгваме си, както той ми е угодил да отидем на джангъра, така пък аз не го "мъча" до сутринта. Немислимо ми е да се приберем отделно.
Вервам, ами вие изглежда сте намерили някакво решение - като излизате с компания Х, се прибирате по приемливо за теб време, а когато той иска да излиза с колегата Младежев Неостаряев - могат да си излизат заедно или ти да се прибираш като ти писне. Зависи и от честотата на тези срещи, 1-2 пъти месечно ми изглежда поносимо, но ако е през ден или всеки уикенд, би ми било неприятно, защото който се прибира в 6 сутринта, после спи до 14, т.е. 1/4 от почивните дни за седмицата са пропилени.
О,не,той излиза сам с въпросния човек не повече от 2-3 пъти в годината.
Намерили сме решение за нас си,но не знам до колко е правилно.
Иначе и на мен ми е неприемливо да се прибера сама.Или отивам и си тръгваме в час угоден и на двамата или изобщо не излизам с него.
Seerose.
той не ги вижда нещата така.Същото му казвам и аз-дошла съм заради теб,останала съм повече отколкото бих,ако бях сама,хайде сега ти ми угоди и се прибери,мисля,че така е редно.Но в неговите очи няма проблем да си ида сама и той да остане да се забавлява.Той си мисли,че така хем аз ще си легна когато искам,хем той ще си седи до когато иска.Е,с годините разбра,че не ми е ок този вариант и ,че не всеки е с неговото мислене.
Намерили сме решение за нас си,но не знам до колко е правилно.
Иначе и на мен ми е неприемливо да се прибера сама.Или отивам и си тръгваме в час угоден и на двамата или изобщо не излизам с него.
Seerose.
той не ги вижда нещата така.Същото му казвам и аз-дошла съм заради теб,останала съм повече отколкото бих,ако бях сама,хайде сега ти ми угоди и се прибери,мисля,че така е редно.Но в неговите очи няма проблем да си ида сама и той да остане да се забавлява.Той си мисли,че така хем аз ще си легна когато искам,хем той ще си седи до когато иска.Е,с годините разбра,че не ми е ок този вариант и ,че не всеки е с неговото мислене.
Нямам проблеми да се прибера сама, обаче ММ никога няма да го позволи. Дали с дете или преди да се роди детето - става и тръгва с мен. Много пъти съм го карала да остане, защото виждам, че им е весело, но не се съгласява.
Обаче това много зависи и от обкръжението Ви. Аз, когато бях бременна и с предписание да не ставам от леглото - събиранията бяха у нас или в съседи, където масата се редеше до дивана, на който аз да си лежа, а те седяха на столове. Казвала съм, че за мен не е проблем да се събират и без моето присъствие, но пък те ми осигуряваха необходимите условия. Съобразяваха се с това и не мрънкаха, че не могат да ходят по заведения. Да не говорим, че тогава нямаше нито една двойка с деца и това им бяха чужди проблеми.
Обаче това много зависи и от обкръжението Ви. Аз, когато бях бременна и с предписание да не ставам от леглото - събиранията бяха у нас или в съседи, където масата се редеше до дивана, на който аз да си лежа, а те седяха на столове. Казвала съм, че за мен не е проблем да се събират и без моето присъствие, но пък те ми осигуряваха необходимите условия. Съобразяваха се с това и не мрънкаха, че не могат да ходят по заведения. Да не говорим, че тогава нямаше нито една двойка с деца и това им бяха чужди проблеми.
Ми хващаш си такси и отиваш да спиш. Кво сложно има?
Не е като да не си личи,че си мъж
Много го "обичам" това отсичане "личи, че си мъж". Е, аз съм жена. Но и според мен този вариант е най-логичният:
Понеже съм като теб, аз си хващах такси и се прибирах. Така и двамата бяхме доволни.
Ние без половинки имаме ли право да коментираме?
Излизането заедно или по - отделно няма нищо общо с изневярата. Тя е следствие от други неща, не от прекараното заедно време.
Излизането заедно или по - отделно няма нищо общо с изневярата. Тя е следствие от други неща, не от прекараното заедно време.
Много го "обичам" това отсичане "личи, че си мъж". Е, аз съм жена. Но и според мен този вариант е най-логичният:
Понеже съм като теб, аз си хващах такси и се прибирах. Така и двамата бяхме доволни.
Подобна случка, преди 10на години, кацам от командировка в 1 през нощта, ММ тръгва към летището, обаче се оказва, че е със спукана гума, т.е. не може да тръгне. Обади ми се, взех такси, пристигам вкъщи, той пред блока се бори с резервната гума и т.н.. И вече след това, се самоизяде как ме е оставил сама да се прибирам с таксито, било трябвало той да вземе такси, да ме посрещне и т.н.
П.С. Дописвам се
. Аз и на масата мога да заспя, като войниците, обаче и това е срамно според ММ, та си тръгваме и двамата, доспи ли ми се (видимо).
Никакъв проблем нямам да си тръгна сама. Страх да се прибирам с такси сама, след 11? Че ние да не сме пеленачета. Имала съм връзка, в която приятелят ми искаше да стои до по-късно, но излизаше изключително рядко, има-няма веднъж в месеца, така че не съм седнала да правя драма. За мен винаги е било ок 95% от случаите да си излиза сам с негови приятели, важното е било, когато аз искам да съм с моите, да е до мен. Като цяло изобщо не смятам за нужно нито аз да се сближавам или излизам с неговите приятели, нито той да е длъжен да харесва моите. Важно ми е времето, което прекарваме насаме или в пътешествия
А тези дето роптаят как един истински мъж няма да остави приятелката си да се прибира сама, видиш ли - моя приятелка имаше сериозен приятел, който никога не я оставяше сама, беше залепен за нея, страшен джентълмен, даже кола й подари, предложи й брак, сега са женени, наскоро разбрахме, че й изневерява от години, беше се объркал да сваля момиче, което се оказа нейна близка Тъй че, Вервам, гледай си живота, разбиранията на някои хора са от миналия век. 
А тези дето роптаят как един истински мъж няма да остави приятелката си да се прибира сама, видиш ли - моя приятелка имаше сериозен приятел, който никога не я оставяше сама, беше залепен за нея, страшен джентълмен, даже кола й подари, предложи й брак, сега са женени, наскоро разбрахме, че й изневерява от години, беше се объркал да сваля момиче, което се оказа нейна близка
Тъй че, Вервам, гледай си живота, разбиранията на някои хора са от миналия век.
Интересното е, че това с прибирането заедно/поотделно няма тежестта на сложен казус ако двойката е несемейна.
Разбира се не говорим за спиране на контактите с тях, време има за всички, доколкото разбирам става дума за тръгване след като доста часове са били заедно.
Vervam, имахме 2-3 такива познати семейства, не минава с годините, по-зле става. В смисъл излизанията зачестяват и накрая се стига до това, че всеки си живее свой отделен живот, за кратко, защото намират сродна душа, с която им е лесно да общуват и нямат разминавания.
Прецени решението наистина ли те удовлетворява, ако да, оставаш и повече не повдигаш въпроса, иначе става досадно и неприятно.
Аз съм от хората, които излизат и се прибират по светло или почти - в повечето случаи. И това е всяка седмица по веднъж, два пъти. Деца нямаме, та ограничения от този тип отпадат. Няма проблем приятелят ми да се прибере по-рано, ако прецени или аз, ако съм изморена. За щастие имаме сходно разбиране за забавление и не ни се налага да водим преговори по темата.
Иначе - не сме залепени. Прекарваме достатъчно време заедно, за да можем да излизаме и отделно без да си звъним на всеки 30 минути - милооо, какво правиш, кога ще се прибереш?
Иначе - не сме залепени. Прекарваме достатъчно време заедно, за да можем да излизаме и отделно без да си звъним на всеки 30 минути - милооо, какво правиш, кога ще се прибереш?
А, кого убеждавате, че сте ОК с това мъжа ви да не ви изпрати, или да си тръгне с вас, а да остане с другите хора, каквито и да са те? Или пък изобщо да не излиза с вас и да се прибира сутрин? Читателите или себе си? Успявате ли да се самозалъжете? И ако да - как го правите, по дяволите и ... защо?!
Виждам, че темата се е завъртяла около нощните излизания...
За мен е абсолютно неприемливо партньорите да отидат заедно, а да се приберат поотделно.
Изобщо не смятам, че това схващане има нещо общо с възрастта или старомодното възпитание, защото всичките ми гаджета са били момчета в началото на 20-те си години и никой от тях не е приемал за нормално аз да си замина, докато той решава да остане, за да си допие или да прави Бог знае какво в мое отсъствие.
Не знам, аз, като жена, бих се почувствала много унизена, ако попадна в такава ситуация.
Не мисля, че след подобна случка бих могла да продължа да уважавам мъж, който ме качва на такси, като някоя проститутка, без да се интересува какво ще се случи с мен оттам-нататък.
При мен винаги нещата са стояли така – ако някой момък иска да излезем на среща, ме взема от точка А и ме връща до точка А, след като срещата е приключила. С друг тип взаимоотношения не бих се наела просто.
Между другото, аз също избягвам да се возя сама в таксита – не само през нощта, а по всяко време на денонощието. Активен шофьор съм и не ползвам нито градския, нито друг вид транспорт.
За мен е абсолютно неприемливо партньорите да отидат заедно, а да се приберат поотделно.
Изобщо не смятам, че това схващане има нещо общо с възрастта или старомодното възпитание, защото всичките ми гаджета са били момчета в началото на 20-те си години и никой от тях не е приемал за нормално аз да си замина, докато той решава да остане, за да си допие или да прави Бог знае какво в мое отсъствие.
Не знам, аз, като жена, бих се почувствала много унизена, ако попадна в такава ситуация.
Не мисля, че след подобна случка бих могла да продължа да уважавам мъж, който ме качва на такси, като някоя проститутка, без да се интересува какво ще се случи с мен оттам-нататък.
При мен винаги нещата са стояли така – ако някой момък иска да излезем на среща, ме взема от точка А и ме връща до точка А, след като срещата е приключила. С друг тип взаимоотношения не бих се наела просто.
Между другото, аз също избягвам да се возя сама в таксита – не само през нощта, а по всяко време на денонощието. Активен шофьор съм и не ползвам нито градския, нито друг вид транспорт.
Не съди за другите по себе си, хората са различни.
И как съдя по себе си точно, като нито съм мъж, нито ходя по срещи? Иначе - оценявам опита за остроумие и затапване с изрази извадени от нафталина, но не са на място. Както обикновено.
С мъжа ми сме все заедно. Дори когато сме с негови приятели (семейства), пак му е интересно да разговаря с мен. И двамата не обичаме да ходим по дискотеки и клубове по нощите, така че проблем с това няма. Всички почивки, отпуски, уикенди, прекараме заедно и сме щастливи. Не виждам как ще ми се прииска да ходя сама с приятелки на море например. На кафе - да, но другото време е за семейството. Хората, които познавам и които не прекарват свободното си време заедно и ходят по "женски" и по "мъжки" редовно на купони, обикновено едва се траят, неудовлетворени са от връзката си и не са щастливи от партньора в живота. И не, не съм скочила на врата на мъжа ми да не го "пускам " да се забавлява. Той не желае, или по-скоро не се забавлява без мен. Но за нас забавления са пътуване, чужбина, уикенда туризъм из Бг, а не дискотека с пиене. Не пием. Хората са различни, предполага се, че някои обичат да се чувстват понякога сами. Няма лошо, ако отсреща има разбиране.
Забелязала съм обаче,че жените,които казват :"мъжът ми не се забавлява без мен",обикновено не дават друг избор на мъжете си
И винаги твърдят,че той е взел това решение.Ето,една много близка приятелка си мисли,че мъжът и иска да си прекарва всяка свободна минута с нея , обаче аз знам,че човека би бил много щастлив да има и някакво време за себе си.Уви,няма.
И то не защото жена му ще му вдигне луд скандал.Тя рядко вика или се "пеняви",но знае перфектно как да ти изкара душата с памук.Човекът просто иска да си спести месеци сръдни и цупения и намеци ,като на всякъде излизат заедно.Барабер с двете им деца.
И винаги твърдят,че той е взел това решение.Ето,една много близка приятелка си мисли,че мъжът и иска да си прекарва всяка свободна минута с нея , обаче аз знам,че човека би бил много щастлив да има и някакво време за себе си.Уви,няма.
И то не защото жена му ще му вдигне луд скандал.Тя рядко вика или се "пеняви",но знае перфектно как да ти изкара душата с памук.Човекът просто иска да си спести месеци сръдни и цупения и намеци ,като на всякъде излизат заедно.Барабер с двете им деца.
Някои сме се събирали с мъже, с които сме на един акъл все пак, та точно за прибирания от гости - дали да са заедно или по отделно, - нямаме драми.
Снощи мм трябваше да бъде на някаква премиера на документален филм - ами не отиде, предполагам, че го е домързяло. Ако бяхме заедно, щяхме да отидем, да се побутваме един друг, най-малкото ако единият забрави, другият щеше да му напомни.
Снощи мм трябваше да бъде на някаква премиера на документален филм - ами не отиде, предполагам, че го е домързяло. Ако бяхме заедно, щяхме да отидем, да се побутваме един друг, най-малкото ако единият забрави, другият щеше да му напомни.
Забелязала съм обаче,че жените,които казват :"мъжът ми не се забавлява без мен",обикновено не дават друг избор на мъжете си
И винаги твърдят,че той е взел това решение.Ето,една много близка приятелка си мисли,че мъжът и иска да си прекарва всяка свободна минута с нея , обаче аз знам,че човека би бил много щастлив да има и някакво време за себе си.Уви,няма.
И то не защото жена му ще му вдигне луд скандал.Тя рядко вика или се "пеняви",но знае перфектно как да ти изкара душата с памук.Човекът просто иска да си спести месеци сръдни и цупения и намеци ,като на всякъде излизат заедно.Барабер с двете им деца.
И винаги твърдят,че той е взел това решение.Ето,една много близка приятелка си мисли,че мъжът и иска да си прекарва всяка свободна минута с нея , обаче аз знам,че човека би бил много щастлив да има и някакво време за себе си.Уви,няма.
И то не защото жена му ще му вдигне луд скандал.Тя рядко вика или се "пеняви",но знае перфектно как да ти изкара душата с памук.Човекът просто иска да си спести месеци сръдни и цупения и намеци ,като на всякъде излизат заедно.Барабер с двете им деца.
Как пък за всяка случка, имаш по една прЕАтелка и все знаеш точно, какво си мисли и тя и мъжа и. Толкова по-лесно да говориш от собствената си камбанария или да не говориш, отколкото разни измислени приятелки, с измислени мъже и навици.
Забелязала съм обаче,че жените,които казват :"мъжът ми не се забавлява без мен",обикновено не дават друг избор на мъжете си
И винаги твърдят,че той е взел това решение.Ето,една много близка приятелка си мисли,че мъжът и иска да си прекарва всяка свободна минута с нея , обаче аз знам,че човека би бил много щастлив да има и някакво време за себе си.Уви,няма.
И то не защото жена му ще му вдигне луд скандал.Тя рядко вика или се "пеняви",но знае перфектно как да ти изкара душата с памук.Човекът просто иска да си спести месеци сръдни и цупения и намеци ,като на всякъде излизат заедно.Барабер с двете им деца.
И винаги твърдят,че той е взел това решение.Ето,една много близка приятелка си мисли,че мъжът и иска да си прекарва всяка свободна минута с нея , обаче аз знам,че човека би бил много щастлив да има и някакво време за себе си.Уви,няма.
И то не защото жена му ще му вдигне луд скандал.Тя рядко вика или се "пеняви",но знае перфектно как да ти изкара душата с памук.Човекът просто иска да си спести месеци сръдни и цупения и намеци ,като на всякъде излизат заедно.Барабер с двете им деца.
Явно повечето под "свои приятели" визирате мъже, с които съпружето да ходи по баровете и да се напива. Моя мъж няма такива. И предния ми мъж нямаше, явно аз си падам подсъзнателно по такива мъже (или те по мен) . Има си приятели от детинство, с които сме приятелски семейства. Предполагам, че ако пукна, ще си контактува с тях. А и ще е свободен да си намери друга, няма лошо. Факт е обаче, че когато си с правилния човек, искаш да си прекарваш времето с него. А на кафе с личен приятел, срещи на класа и такива мероприятия естествено, че партньорът ти няма място. Никой не прави фасони, това са си нормалните човешки отношения. Явно природата си знае работата и не събира "свободолюбиви" хора, висящи по баровете всяка седмица, с интроверти. Всеки човек е различен, важното е да намериш този, с който ще ти е ок. Няма правилно и грешно. На мен не би ми било приятно мъжа ми да се напива по заведения, независимо дали е с мен, за това съм си избрала трезвеник. Ако пък някой обича, нека си избере от същия вид и всичко ще е наред. Лошото е, когато човек нещо го дразни, преди да създаде семейство, но се надява след това нещата да са други. Ми не става така.
Ами,тези ,за които говоря ходят на всякъде заедно,на всякъде.
На среща на класа на единия,отива и другия,на коледен банкет на единия,отива и другия(и не,не са приятели от училище,нито работят на едно и също място).Няма лошо,така харесват...уж,обаче в същото време момичето от двойката съди другите,че техните връзки не са ок,ако правят нещо поотделно.
Ще дам пример с мен,за да не е като трети наблюдател...Струва и се "ужасно" ,че аз ходя един път в седмицата на плуване САМА и мъжът ми не идва.Цитирам-"ако имаше желание,щеше да дойде с теб"
Или пък веднъж отидох на планина с родителите му,на него не му се ходеше.Въпросното момиче беше поразено-"е как така сама,той е останал вкъщи,това е УЖАСНО"
Щеше да ми е интересна тази гледна точка и да се появи някой с такива разбирания,да обясни 'що така мисли,но,уви ,няма такива хора тук или не смеят да се покажат.
Написах го и по-нагоре-аз предпочитам да си прекарвам времето с мъжа,но просто не виждам как бихме правили всичко заедно,буквално всичко.
Имам си мои,женски занимания,които не искам да споделям с него...Все едно да го викна на маникюр с мен
На среща на класа на единия,отива и другия,на коледен банкет на единия,отива и другия(и не,не са приятели от училище,нито работят на едно и също място).Няма лошо,така харесват...уж,обаче в същото време момичето от двойката съди другите,че техните връзки не са ок,ако правят нещо поотделно.
Ще дам пример с мен,за да не е като трети наблюдател...Струва и се "ужасно" ,че аз ходя един път в седмицата на плуване САМА и мъжът ми не идва.Цитирам-"ако имаше желание,щеше да дойде с теб"
Или пък веднъж отидох на планина с родителите му,на него не му се ходеше.Въпросното момиче беше поразено-"е как така сама,той е останал вкъщи,това е УЖАСНО"
Щеше да ми е интересна тази гледна точка и да се появи някой с такива разбирания,да обясни 'що така мисли,но,уви ,няма такива хора тук или не смеят да се покажат.
Написах го и по-нагоре-аз предпочитам да си прекарвам времето с мъжа,но просто не виждам как бихме правили всичко заедно,буквално всичко.
Имам си мои,женски занимания,които не искам да споделям с него...Все едно да го викна на маникюр с мен
Голяма драма - единият от партньорите излизал без другия. Разбира се, че ще излиза. Да не са вързани с пъпна връв.
Но когато двамата искат 2 различни неща, примерно мъжът ти иска да излизате винаги заедно, ти не, тогава нещата стават сложни и единият трябва да живее живота на другия. Привидно се съгласява, но вътрешно се тормози и след време това избива в една или друга посока, обикновено с развод. Затова лично аз не бих рискувала да създавам семейство с такива сериозни различния, познавам се и няма да се получат добре нещата. А по-добре преди да има деца...
Имам една колежка от университета, която винаги идва на общите ни събирания с мъжа си. Само тя го прави. Странно ми е на мен. Според мен половинките нямат работа на подобни събития.
А според тях вие сте нещастни, защото вашите половинки не са дошли с вас
Шегувам се,темата малко се разводни.Не беше за прибирания посред нощ кой с кого,а точно за прекараното време с "половинката"
На бившия ми мъж съм му се сърдила, когато излизаше без мен. Както и той на мен, ако съм без него.
Истината беше, че просто му нямах доверие и ми беше обидно, че когато се събираше в компания, всичките му приятели бяха с жените или приятелките си, а той все гледаше да излезе без мен. Ако се съберат коч компания, добре, ама такава ситуация хич не ми беше ОК при цялата ми либералност.
Истината беше, че просто му нямах доверие и ми беше обидно, че когато се събираше в компания, всичките му приятели бяха с жените или приятелките си, а той все гледаше да излезе без мен. Ако се съберат коч компания, добре, ама такава ситуация хич не ми беше ОК при цялата ми либералност.
Това си е решение на двойката, както за някои е проблем да не се излиза заедно, така за другите обратното.
Но когато двамата искат 2 различни неща, примерно мъжът ти иска да излизате винаги заедно, ти не, тогава нещата стават сложни и единият трябва да живее живота на другия. Привидно се съгласява, но вътрешно се тормози и след време това избива в една или друга посока, обикновено с развод. Затова лично аз не бих рискувала да създавам семейство с такива сериозни различния, познавам се и няма да се получат добре нещата. А по-добре преди да има деца...
Но когато двамата искат 2 различни неща, примерно мъжът ти иска да излизате винаги заедно, ти не, тогава нещата стават сложни и единият трябва да живее живота на другия. Привидно се съгласява, но вътрешно се тормози и след време това избива в една или друга посока, обикновено с развод. Затова лично аз не бих рискувала да създавам семейство с такива сериозни различния, познавам се и няма да се получат добре нещата. А по-добре преди да има деца...
Прилича ми на проблем с комуникацията. Най-малко. Може да се реши, но и двете страни трябва да знаят какво наистина искат. МС е есктоверт, аз съм интроверт. Активният му период е деня, моят е нощта. За мен повече от трима са навалица, той няма проблем бройката. Аз не обичам гости вкъщи, на него му е приятно да е домакин. Аз не понасям семейните събирания, той много им се радва. Говорили сме навремето, разбрали сме се кое как и различията ни не са проблем.
И аз така мисля
Да не говорим,че тези купони до сутринта наистина са до време.Той самия вече вижда,че не е като на 18 и след запой в събота,после цяла седмица му е зле.
И ние сме се разбрали и от години нямаме пререкания в тази насока,но ми беше интересно мнението на безпристрастна страна
А темата наистина не е за това,а за личността като такава в една връзка.
Някой преди това беше казал,че когато човек е обсебен от другия,накрая остава сам и съм много съгласна.
Не харесвам хора,които определят себе си като личност на база децата и мъжа си.Това за мен са празни и тъжни души.
Темата не е за това, а за личността във връзката.
Аниш, не е до комуникация. Аз си комуникирам открито, но не съм склонна към компромис, има неща, за които не ме удовлетворява никакво друго решение. Но хората са различни, затова трябва да прецени сама, нещо, което важи за един човек, не е валидно при друг.
Да не говорим,че тези купони до сутринта наистина са до време...
Темата не е за това, а за личността във връзката.
Аниш, не е до комуникация. Аз си комуникирам открито, но не съм склонна към компромис, има неща, за които не ме удовлетворява никакво друго решение. Но хората са различни, затова трябва да прецени сама, нещо, което важи за един човек, не е валидно при друг.
Да не говорим,че тези купони до сутринта наистина са до време...
Честно,не познавам такива хора.Не си представям някой 50 годишен в дискотека даже(никой да не се обижда,но наистина би било леко неуместно).
Мисля,че при нас всичко се уталожи и проблем няма да стане,защото ,както казах,става дума за 2-3 пъти излизания В ГОДИНАТА.Ние,ако за това не можем да се разберем,то за какво
А мислите ли,че прекалената свобода или прекаленото обсебване кара хората да поглеждат встрани?
Това с приятелката на Вервам ми звучи като обсебване. Няма как да са вечно заедно, ако си имат доверие.
Ние реално сме заедно през по-голяма част от денонощието, но ми е прекалено това да се влачим по срещите на класа на другия или той да ходи с мен по моловете, когато органически не ги понася и стъпва там само за кино. Или пък аз да се лиша от обяд с приятелка, защото той има служебен обяд с клиент. Или пък единият да има сериозни ангажименти и другия да лиши децата от уикенд на чист въздух, чакайки вкъщи като затворник.
Дори в чужбина съм ходила на екскурзия с моите родители и с двете големи дъщери. Съпругът ми пък отиде за последната й кръгла годишнина с майка си на почивка в чужбина - само двамата, без свекъра, без мен и децата. Почивките и вечерните излизания предпочитаме да са ни съвместни, но за толкова години се е случвало единият да си остане у дома, а другият да иде някъде. Може да не е повече от 10 пъти сумарно, но не е било драма. Съпругът ми ходи на бокс и аз определено не се виждам в залата за тренировки. Купони до сутринта никога не сме обичали. Ние сме си поспаливи и предпочитаме да станем рано и цял ден да сме в движение, но вечер да си легнем по-рано. Рядко стоим след 22:30 ч. в делнични дни. Вечерните ни излизания от години са със семейни приятели на по питие или хапване и питие и най-често са петък вечер или неделя следобед. Само за хубави концерти правим изключение.
Ние реално сме заедно през по-голяма част от денонощието, но ми е прекалено това да се влачим по срещите на класа на другия или той да ходи с мен по моловете, когато органически не ги понася и стъпва там само за кино. Или пък аз да се лиша от обяд с приятелка, защото той има служебен обяд с клиент. Или пък единият да има сериозни ангажименти и другия да лиши децата от уикенд на чист въздух, чакайки вкъщи като затворник.
Дори в чужбина съм ходила на екскурзия с моите родители и с двете големи дъщери. Съпругът ми пък отиде за последната й кръгла годишнина с майка си на почивка в чужбина - само двамата, без свекъра, без мен и децата. Почивките и вечерните излизания предпочитаме да са ни съвместни, но за толкова години се е случвало единият да си остане у дома, а другият да иде някъде. Може да не е повече от 10 пъти сумарно, но не е било драма. Съпругът ми ходи на бокс и аз определено не се виждам в залата за тренировки. Купони до сутринта никога не сме обичали. Ние сме си поспаливи и предпочитаме да станем рано и цял ден да сме в движение, но вечер да си легнем по-рано. Рядко стоим след 22:30 ч. в делнични дни. Вечерните ни излизания от години са със семейни приятели на по питие или хапване и питие и най-често са петък вечер или неделя следобед. Само за хубави концерти правим изключение.
Наскоро съфорумка даде пример в една друга тема,че познавала двойка,в която когато единия се разболее и излезе болничен,и другия си взима отпуска.За да са били заедно вкъщи....Направо не ми се вярва,но хора има всякакви.
А иначе какво мислите за прословутата максима-"Противоположностите се привличат"?
Понеже тук се говори за различен тип хора или за еднакви характери.
Ние с мъжа сме противоположности в доста отношения,но като емоционалност сме доста еднакви.Не знам как точно да го опиша.
Коя връзка според вас би била по-успешна?
А иначе какво мислите за прословутата максима-"Противоположностите се привличат"?
Понеже тук се говори за различен тип хора или за еднакви характери.
Ние с мъжа сме противоположности в доста отношения,но като емоционалност сме доста еднакви.Не знам как точно да го опиша.
Коя връзка според вас би била по-успешна?
Ох,това с компромисите ми е много трудно 
От дете съм си така-трудно,да не кажа че е направо невъзможно да преглътна себе си.
Винаги съм искала да го изкореня от характера ми,но за сега едвам се получава.
То и за това не мога да се прибера сама,когато ми се спи.Толкова ще се нервирам като си легна,че няма да мога да мигна изобщо...
От дете съм си така-трудно,да не кажа че е направо невъзможно да преглътна себе си.
Винаги съм искала да го изкореня от характера ми,но за сега едвам се получава.
То и за това не мога да се прибера сама,когато ми се спи.Толкова ще се нервирам като си легна,че няма да мога да мигна изобщо...
А иначе какво мислите за прословутата максима-"Противоположностите се привличат"?
Нямам добри примери за семейства от противоположни характери. Дори някои да са останали заедно е с цената на много мъка и депресии за единия от тях.
Аз познавам и такива, които не живеят заедно. Изключения колкото искаш, щом им харесва, защо не не е моя работа да гледам как живеят и да им се присмивам или да ги съжалявам. Щом при тях това работи и им носи удовлетворение, какво харесвам аз или Пешо и Марийка е без никакво значение от друга страна може всички да живеят по определен начин, ако на мен не ми харесва, това не би имало никакво значение.
Затова не гледайте как живеят другите, живейте, както на вас ви харесва и всичко ще е наред.
Наскоро съфорумка даде пример в една друга тема,че познавала двойка,в която когато единия се разболее и излезе болничен,и другия си взима отпуска.За да са били заедно вкъщи....Направо не ми се вярва,но хора има всякакви.
не е моя работа да гледам как живеят и да им се присмивам или да ги съжалявам. Щом при тях това работи и им носи удовлетворение, какво харесвам аз или Пешо и Марийка е без никакво значение от друга страна може всички да живеят по определен начин, ако на мен не ми харесва, това не би имало никакво значение. Затова не гледайте как живеят другите, живейте, както на вас ви харесва и всичко ще е наред.
Така е,съгласна.Дразни ме единствено,когато другите се опитват да си наложат своя стереотип.Не само за връзката,като цяло...
Относно противоположностите съм скептична. Дори и да се привлекат, не вярвам, че ще оцелеят заедно дълго.
Така е,съгласна.Дразни ме единствено,когато другите се опитват да си наложат своя стереотип.Не само за връзката,като цяло...
Относно противоположностите съм скептична. Дори и да се привлекат, не вярвам, че ще оцелеят заедно дълго.
Зависи за кое са противоположности и в кое си приличат.Ако са еднакво твърдоглави ,инати и неотстъпчиви,това не би била добра комбинация
Така е,съгласна.Дразни ме единствено,когато другите се опитват да си наложат своя стереотип.Не само за връзката,като цяло...
Свободата е липса на вериги. Свободата обаче не означава всеки да прави каквото си иска. Ако е така, то няма връзка, или има формална.
Най-хубавото в съвместния живот е радостта от прекарването на свободното време с половинката си. На кафе, на плаж, на театър, на гости, на по салатка...
Най-хубавото в съвместния живот е радостта от прекарването на свободното време с половинката си. На кафе, на плаж, на театър, на гости, на по салатка...
Напълно споделям това мнение!
Скрит текст:
Прилича ми на проблем с комуникацията. Най-малко. Може да се реши, но и двете страни трябва да знаят какво наистина искат.Това си е решение на двойката, както за някои е проблем да не се излиза заедно, така за другите обратното.
Но когато двамата искат 2 различни неща, примерно мъжът ти иска да излизате винаги заедно, ти не, тогава нещата стават сложни и единият трябва да живее живота на другия. Привидно се съгласява, но вътрешно се тормози и след време това избива в една или друга посока, обикновено с развод. Затова лично аз не бих рискувала да създавам семейство с такива сериозни различния, познавам се и няма да се получат добре нещата. А по-добре преди да има деца...
Но когато двамата искат 2 различни неща, примерно мъжът ти иска да излизате винаги заедно, ти не, тогава нещата стават сложни и единият трябва да живее живота на другия. Привидно се съгласява, но вътрешно се тормози и след време това избива в една или друга посока, обикновено с развод. Затова лично аз не бих рискувала да създавам семейство с такива сериозни различния, познавам се и няма да се получат добре нещата. А по-добре преди да има деца...
Скрит текст:
МС е есктоверт, аз съм интроверт. Активният му период е деня, моят е нощта. За мен повече от трима са навалица, той няма проблем бройката. Аз не обичам гости вкъщи, на него му е приятно да е домакин. Аз не понасям семейните събирания, той много им се радва. Говорили сме навремето, разбрали сме се кое как и различията ни не са проблем.
Затова съм "ЗА" да се събират хора със сходни разбирания за начин на живот, почивка, срещи.Така търканията са минимални и няма "борба за връзката", тя си върви от само себе си като "по вода".
Така е,съгласна.Дразни ме единствено,когато другите се опитват да си наложат своя стереотип.Не само за връзката,като цяло...
Дори не намирам смисъл да отговарям каквото и да е на подобни хора,но винаги има такива.Приятелки са ми разказвали "със съжаление" за други общи познати колко ужасно е как излизат поотделно,че единия имал един живот,другия друг и някакви такива.Нищо,че хората са щастливи
Amour*
ако обикнеш този човек,не би ли ходила с него по тези събирания?
Amour*
ако обикнеш този човек,не би ли ходила с него по тези събирания?
Харесала съм го в известна степен, щом сме се "оказали двойка", но след подобни изпълнения всякакви харесвания/влюбвания изхвърчават.С такъв човек няма шанс да стигнем до дълбоки чувства.
Единствения вариант е той да се прикрива месеци наред, за да не разбера...ама не ми се е случвало.И не знам дали е възможно човек с такъв характер и предпочитания да се сдържа с месеци...рано или късно нещата излизат наяве.А видя ли един мъж пиян-залян, бързо ми се изпаряват чувствата.
Не,друго имах предвид.Той иска да е с теб,да ходиш с него.Не е задължително да се напива...Не се крие и не излиза без твое знание и разрешение,просто заради любовта и това,че ти е приятно с него ,си до него и в тези моменти.
Скрит текст: Не винаги проблема е комуникацията....Аз никога не съм имала проблем да заявя ясно какво искам, какво очаквам.И да не се съгласявам на нищо по-малко.
Например:никаква комуникация няма да ме накара да седя с мъж, за когото е в реда на нещата да излиза сам 2-3 пъти седмично и да запива до сутринта.Такъв няма шанс дори да ми е гадже....Скрит текст:
Прилича ми на проблем с комуникацията. Най-малко. Може да се реши, но и двете страни трябва да знаят какво наистина искат.Това си е решение на двойката, както за някои е проблем да не се излиза заедно, така за другите обратното.
Но когато двамата искат 2 различни неща, примерно мъжът ти иска да излизате винаги заедно, ти не, тогава нещата стават сложни и единият трябва да живее живота на другия. Привидно се съгласява, но вътрешно се тормози и след време това избива в една или друга посока, обикновено с развод. Затова лично аз не бих рискувала да създавам семейство с такива сериозни различния, познавам се и няма да се получат добре нещата. А по-добре преди да има деца...
Но когато двамата искат 2 различни неща, примерно мъжът ти иска да излизате винаги заедно, ти не, тогава нещата стават сложни и единият трябва да живее живота на другия. Привидно се съгласява, но вътрешно се тормози и след време това избива в една или друга посока, обикновено с развод. Затова лично аз не бих рискувала да създавам семейство с такива сериозни различния, познавам се и няма да се получат добре нещата. А по-добре преди да има деца...
Скрит текст:
МС е есктоверт, аз съм интроверт. Активният му период е деня, моят е нощта. За мен повече от трима са навалица, той няма проблем бройката. Аз не обичам гости вкъщи, на него му е приятно да е домакин. Аз не понасям семейните събирания, той много им се радва. Говорили сме навремето, разбрали сме се кое как и различията ни не са проблем.
Затова съм "ЗА" да се събират хора със сходни разбирания за начин на живот, почивка, срещи.Така търканията са минимални и няма "борба за връзката", тя си върви от само себе си като "по вода".
За мен са абсурдни и неприемливи.
Според мен ако целите в живота съвпадат, няма нищо страшно в противоположността на характерите. Даже смятам, че такава връзка е полезна и за двете страни, защото слабите и силните места са различни и се допълват. Човек може да научи много от различен тип човек ако го обича и му се възхищава, не само в любовните отношения, но и въобще.
На мен са ми малко психо хората, които са като залепени. Имам предвид крайни ситуации като да отидеш на интервю за работа с мъжа си, абсурдно е за мен.
На мен са ми малко психо хората, които са като залепени. Имам предвид крайни ситуации като да отидеш на интервю за работа с мъжа си, абсурдно е за мен.
Според мен ако целите в живота съвпадат, няма нищо страшно в противоположността на характерите. Даже смятам, че такава връзка е полезна и за двете страни, защото слабите и силните места са различни и се допълват. Човек може да научи много от различен тип човек ако го обича и му се възхищава, не само в любовните отношения, но и въобще.
На мен са ми малко психо хората, които са като залепени. Имам предвид крайни ситуации като да отидеш на интервю за работа с мъжа си, абсурдно е за мен.
На мен са ми малко психо хората, които са като залепени. Имам предвид крайни ситуации като да отидеш на интервю за работа с мъжа си, абсурдно е за мен.
То това прераства по-скоро в родителски отношения.Страх ме е сам,ще дойдеш и ти,че мама/татко я/го няма
Не мога да си представя да съм като сиамски близнак на мъжа ми. Излизаме и заедно, и по отделно. Когато той се събира с приятели по мъжки, не излизам да кудкудякам около тях, както когато аз съм с приятелки, е недопустимо той да седи отстрани като петел. Тия дето се водят като дупе и гащи навсякъде заедно хич не ми ги хвалете.
Ами,тези ,за които говоря ходят на всякъде заедно,на всякъде.
На среща на класа на единия,отива и другия,на коледен банкет на единия,отива и другия(и не,не са приятели от училище,нито работят на едно и също място).Няма лошо,така харесват...уж,обаче в същото време момичето от двойката съди другите,че техните връзки не са ок,ако правят нещо поотделно.
Ще дам пример с мен,за да не е като трети наблюдател...Струва и се "ужасно" ,че аз ходя един път в седмицата на плуване САМА и мъжът ми не идва.Цитирам-"ако имаше желание,щеше да дойде с теб"
Или пък веднъж отидох на планина с родителите му,на него не му се ходеше.Въпросното момиче беше поразено-"е как така сама,той е останал вкъщи,това е УЖАСНО"
Щеше да ми е интересна тази гледна точка и да се появи някой с такива разбирания,да обясни 'що така мисли,но,уви ,няма такива хора тук или не смеят да се покажат.
Написах го и по-нагоре-аз предпочитам да си прекарвам времето с мъжа,но просто не виждам как бихме правили всичко заедно,буквално всичко.
Имам си мои,женски занимания,които не искам да споделям с него...Все едно да го викна на маникюр с мен
На среща на класа на единия,отива и другия,на коледен банкет на единия,отива и другия(и не,не са приятели от училище,нито работят на едно и също място).Няма лошо,така харесват...уж,обаче в същото време момичето от двойката съди другите,че техните връзки не са ок,ако правят нещо поотделно.
Ще дам пример с мен,за да не е като трети наблюдател...Струва и се "ужасно" ,че аз ходя един път в седмицата на плуване САМА и мъжът ми не идва.Цитирам-"ако имаше желание,щеше да дойде с теб"
Или пък веднъж отидох на планина с родителите му,на него не му се ходеше.Въпросното момиче беше поразено-"е как така сама,той е останал вкъщи,това е УЖАСНО"
Щеше да ми е интересна тази гледна точка и да се появи някой с такива разбирания,да обясни 'що така мисли,но,уви ,няма такива хора тук или не смеят да се покажат.
Написах го и по-нагоре-аз предпочитам да си прекарвам времето с мъжа,но просто не виждам как бихме правили всичко заедно,буквално всичко.
Имам си мои,женски занимания,които не искам да споделям с него...Все едно да го викна на маникюр с мен
Голям срам брах и проведох разговор да се спре това, защото не ми беше хич мило, а плашещо. Впрочем, това е същият, с когото сме си тръгвали отделно от дискотеки, по мое желание и настояване, защото аз в 2 искам да си лягам, а на него не му се прибира, защото излиза по дикотеки няколко пъти годишно и то само ако някой от близките му има рожден ден. Ако някой иска да ми развали кефа и да ме кара да си тръгвам по-рано, такава майна ще му тегля, че дълго ще я помни. И изобщо не виждам как някой би бил щастлив, ако някой го обсебва, това че някои хора си мълчат, не значи, че са щастливи да седят залепени за полата на партньора си.
Мда, така е. Аз съм проклетия и инат, ако и мъжът ми беше такъв, отдавна щяхме да сме се разделили.
От нямане на какво да се каже - "ами аз пък не харесвам тия дето ходят на интервю с мъжа си ... " ?!
Къде сравнявате запивките по кръчми до сутринта, с ежедневните задачи на човек?
Хайде, говорете по същество и споделете, колко точно ви е приятно, когато партньора ви се чуди, как да се оттърве от вас?
Къде сравнявате запивките по кръчми до сутринта, с ежедневните задачи на човек?
Хайде, говорете по същество и споделете, колко точно ви е приятно, когато партньора ви се чуди, как да се оттърве от вас?
Не е до отърваване. Аз лично имам нужда поне от време на време да остана сама. Абсолютно сама. Поне за няколко часа. Без мъж, без деца, без никого. Това с нищо не променя любовта ми към тях. Затова съм напълно ок, ако мъжът ми също има нужда от време на време да прекара няколко часа без мен.
Всеки човек има нужда да остане сам със себе си, но това изобщо не означава запивка до зори в кръчмата. Коренно различни са.
А от време на време да прекара няколко часа без теб си е ок, ако тези часове не започват с изпращането ти в къщи, за да не му пречиш на запивката, което си е публичен ритник по задника.
А от време на време да прекара няколко часа без теб си е ок, ако тези часове не започват с изпращането ти в къщи, за да не му пречиш на запивката, което си е публичен ритник по задника.
С ММ сме от един квартал, имаме общ кръг от приятели, с които си излизаме заедно.
Отделно аз си имам мои си приятелки от гимназията, той негови. Напълно осъзнавам нуждата му да се види “по мъжки” с неговите приятели, затова нямам нищо против да излиза без мен, както и обратното.
Когато имаме нужда-прекарваме време само двамата, да е жива и здрава майка ми, че за два-три часа поне може да гледа детето. Определено той е по-социалния от двамата, аз сякаш нямам такава нужда да се виждам постоянно с хора, та има и случаи, в които на мен просто не ми се излиза и си оставам с детето вкъщи, а сега като е отпуска-взима и малкия с него да се шматкосват. Баланс му е майката, както се казва.
Отделно аз си имам мои си приятелки от гимназията, той негови. Напълно осъзнавам нуждата му да се види “по мъжки” с неговите приятели, затова нямам нищо против да излиза без мен, както и обратното.
Когато имаме нужда-прекарваме време само двамата, да е жива и здрава майка ми, че за два-три часа поне може да гледа детето. Определено той е по-социалния от двамата, аз сякаш нямам такава нужда да се виждам постоянно с хора, та има и случаи, в които на мен просто не ми се излиза и си оставам с детето вкъщи, а сега като е отпуска-взима и малкия с него да се шматкосват. Баланс му е майката, както се казва.
Всеки човек има нужда да остане сам със себе си, но това изобщо не означава запивка до зори в кръчмата. Коренно различни са.
А от време на време да прекара няколко часа без теб си е ок, ако тези часове не започват с изпращането ти в къщи, за да не му пречиш на запивката, което си е публичен ритник по задника.
А от време на време да прекара няколко часа без теб си е ок, ако тези часове не започват с изпращането ти в къщи, за да не му пречиш на запивката, което си е публичен ритник по задника.
С ММ сме от един квартал, имаме общ кръг от приятели, с които си излизаме заедно.
Отделно аз си имам мои си приятелки от гимназията, той негови. Напълно осъзнавам нуждата му да се види “по мъжки” с неговите приятели, затова нямам нищо против да излиза без мен, както и обратното.
Когато имаме нужда-прекарваме време само двамата, да е жива и здрава майка ми, че за два-три часа поне може да гледа детето. Определено той е по-социалния от двамата, аз сякаш нямам такава нужда да се виждам постоянно с хора, та има и случаи, в които на мен просто не ми се излиза и си оставам с детето вкъщи, а сега като е отпуска-взима и малкия с него да се шматкосват. Баланс му е майката, както се казва.
Отделно аз си имам мои си приятелки от гимназията, той негови. Напълно осъзнавам нуждата му да се види “по мъжки” с неговите приятели, затова нямам нищо против да излиза без мен, както и обратното.
Когато имаме нужда-прекарваме време само двамата, да е жива и здрава майка ми, че за два-три часа поне може да гледа детето. Определено той е по-социалния от двамата, аз сякаш нямам такава нужда да се виждам постоянно с хора, та има и случаи, в които на мен просто не ми се излиза и си оставам с детето вкъщи, а сега като е отпуска-взима и малкия с него да се шматкосват. Баланс му е майката, както се казва.
Баланс,баланс,обаче това значи някой да преглъща себе си и принципите си.Всъщност и двамата.
Честно казано,в почти всички двойки , които познавам,винаги само единия прави всички компромиси и си мълчи.Рядко е взаимно и двамата партньори да се съгласяват един път единия да "клекне",друг път другия.
В повечето случаи още от началото на връзката се очертава кой ще е примирения и кой доминантния.И,честно казано,тези връзки си вървят доста добре.
Нямам дългосрочни наблюдения."Най-старата" двойка,която познавам са заедно от 10 години и за това ми се струва,че този модел сработва.
Мисля, че бъркаш Вервам.
Отстрани изглежда едно, вътре във връзката друго.
Когато връзката е ок - няма доминант и търпящ.То че има такива връзки- има,но не са за пример.Не са щастливи- поне единия.
Колкото до излизанията, има разлика от излизане до излизане.
Който го влече живота и чашката, се вижда още в ранна фаза.Чакай после отговорност.
Наистина е по- добре двамата да споделят общи интереси, зависи и какви са де.Едно е ходенето на футбол, друго е ходенето по купони, сбирки с цел напиване или т.нареченото безцелно" разпускане".
Отстрани изглежда едно, вътре във връзката друго.
Когато връзката е ок - няма доминант и търпящ.То че има такива връзки- има,но не са за пример.Не са щастливи- поне единия.
Колкото до излизанията, има разлика от излизане до излизане.
Който го влече живота и чашката, се вижда още в ранна фаза.Чакай после отговорност.
Наистина е по- добре двамата да споделят общи интереси, зависи и какви са де.Едно е ходенето на футбол, друго е ходенето по купони, сбирки с цел напиване или т.нареченото безцелно" разпускане".
Отстрани изглежда едно, вътре във връзката друго.
Когато връзката е ок - няма доминант и търпящ.То че има такива връзки- има,но не са за пример.Не са щастливи- поне единия.
Когато връзката е ок - няма доминант и търпящ.То че има такива връзки- има,но не са за пример.Не са щастливи- поне единия.
Мисля, че бъркаш Вервам.
Отстрани изглежда едно, вътре във връзката друго.
Когато връзката е ок - няма доминант и търпящ.То че има такива връзки- има,но не са за пример.Не са щастливи- поне единия.
Колкото до излизанията, има разлика от излизане до излизане.
Който го влече живота и чашката, се вижда още в ранна фаза.Чакай после отговорност.
Наистина е по- добре двамата да споделят общи интереси, зависи и какви са де.Едно е ходенето на футбол, друго е ходенето по купони, сбирки с цел напиване или т.нареченото безцелно" разпускане".
Отстрани изглежда едно, вътре във връзката друго.
Когато връзката е ок - няма доминант и търпящ.То че има такива връзки- има,но не са за пример.Не са щастливи- поне единия.
Колкото до излизанията, има разлика от излизане до излизане.
Който го влече живота и чашката, се вижда още в ранна фаза.Чакай после отговорност.
Наистина е по- добре двамата да споделят общи интереси, зависи и какви са де.Едно е ходенето на футбол, друго е ходенето по купони, сбирки с цел напиване или т.нареченото безцелно" разпускане".
Хм,според мен е така-винаги единия прави повече компромиси.Обикновено другия не го и забелязва даже
Не си мислете,че говоря за мен.Ооо,ние сме много далеч от това единия да си мълчи ,а другия да взима
Естествено,че не е нормално 30 годишен да се напива ,купони,"разпускане" до сутринта.
Не знам защо разговорът тръгна в тази насока честно казано.
Това,за което говорех за мен ,беше излизания 2-3 пъти в годината(2 рождени дни и нова година),на които на мен не ми се седи до сутринта и ,да на тези поводи се пие.Кой и кога реши,че темата е за излизащи 30 годишни всяка събота и неделя и смучещи като смоци,не знам
Вервам, може би има известна доза истина в това, което пишеш. Но не винаги е задължително да има компромиси, при нас някак си естествено се получиха нещата-както написах, той е по-социалния от двамата, аз си падам малко асоциална Но за мен това не означава, че трябва да го спирам като иска да се види с приятел някоя вечер, примерно. Както и той не ми е отказвал да гледа детето, за да мога аз да изляза, ако реша да съм социална Факт е, че имаше период, когато той излизаше повече, но никога не ми се е качвал на главата с пиянски изцепки(може би щото не пие ) и прибирания рано сутрин.
Но за мен това не означава, че трябва да го спирам като иска да се види с приятел някоя вечер, примерно. Както и той не ми е отказвал да гледа детето, за да мога аз да изляза, ако реша да съм социална Факт е, че имаше период, когато той излизаше повече, но никога не ми се е качвал на главата с пиянски изцепки(може би щото не пие ) и прибирания рано сутрин.
Нищо не съм решила. Ти писа, че като излизате по гостита, той седи до сутринта- образно казано, а на теб ти се доспива= на скука.Принципно, на мен ми е ясно, че не се играе шах до 6.Но го намирам за изключително лош индикатор оставането до последно.
И ние сме ходили на гости от 22ч.Но към 2 се омитаме.На Нова Година пък хич не е нужно да се седи до сутринта също.Забавление??Безкрайно ми е неприятно някой да се налива до сутринта без значение какъв празник е.
И ние сме ходили на гости от 22ч.Но към 2 се омитаме.На Нова Година пък хич не е нужно да се седи до сутринта също.Забавление??Безкрайно ми е неприятно някой да се налива до сутринта без значение какъв празник е.
DrobSarma04
всеки си знае за себе си.Ето,във входа имаме един комшия,който всяка седмица,без пропуск ,по 2-3-4 дена е за риба,на палатки,хижи,с приятели,сам,няма значение.
Понякога не се прибира и повече дни.Жена му преди 3-4 месеца роди.Гледа си жената сама бебето,докато мъжът и си прави кефа.Тя не намира повод за притеснение , а на мен ми изглежда ...не добре положението.Да добавя само,че мъжът и има собствен бизнес свързан със строителството ,има различни проекти и непостоянна ангажираност.Изкарва много пари и когато е свободен е с приятели и за риба.Жена му,по неговите думи само го напряга и пречи.С дете сега още повече...
Но тя е щастлива,осигурени са финансово,може да разчита на него за ремонти,за колата,за пари(най-вече).Така че-за едни брадва,за други сватба ,дето се вика
PureLove
това не беше отправено към теб конкретно. Малко се хиперболизират нещата тук(както винаги).
Излизал е,разбрали сме се.Даже миналата година се случи на мен да ми се седи,а той в 4 да иска да си ходи...Както казах и възрастта си оказва влияние.Когато се събрахме той беше на 22 все пак.
И аз, като теб, съм асоциална,а той е по-социален.В крайна сметка намерихме баланса.
всеки си знае за себе си.Ето,във входа имаме един комшия,който всяка седмица,без пропуск ,по 2-3-4 дена е за риба,на палатки,хижи,с приятели,сам,няма значение.
Понякога не се прибира и повече дни.Жена му преди 3-4 месеца роди.Гледа си жената сама бебето,докато мъжът и си прави кефа.Тя не намира повод за притеснение , а на мен ми изглежда ...не добре положението.Да добавя само,че мъжът и има собствен бизнес свързан със строителството ,има различни проекти и непостоянна ангажираност.Изкарва много пари и когато е свободен е с приятели и за риба.Жена му,по неговите думи само го напряга и пречи.С дете сега още повече...
Но тя е щастлива,осигурени са финансово,може да разчита на него за ремонти,за колата,за пари(най-вече).Така че-за едни брадва,за други сватба ,дето се вика
PureLove
това не беше отправено към теб конкретно.
Малко се хиперболизират нещата тук(както винаги).Излизал е,разбрали сме се.Даже миналата година се случи на мен да ми се седи,а той в 4 да иска да си ходи...Както казах и възрастта си оказва влияние.Когато се събрахме той беше на 22 все пак.
И аз, като теб, съм асоциална,а той е по-социален.В крайна сметка намерихме баланса.
Това с излизанията е едно от нещата, за които не можахме да се напаснем с моя от скоро бивш приятел. Аз съм домошарка, харесва ми на излизам с приятели веднъж два пъти седмично за 2-3 часа да си поприказваме, обичам да прекарвам време сама, но най ми харесваше на сме си заедно двамата. Докато той веднъж или два пъти седмично много държеше да излиза в 10 и да се прибира в 3, като през това време няма как да не се пие бира. Колкото по-дълго стои, толкова повече пие. Знам, че не прави нещо нередно там, говорят си глупости и се смеят обаче много ме човъркаше това нещо. Има едни приятели, с които се разбирах и често излизахме заедно с тях и просто виждам разликата в поведението му между тях и тези, с които излиза за да пие. При вторите се виждахме по нормално време, пиеха се две бири и беше забавно. А при първите винаги трябваше да се стои до края, винаги с чаша в ръка. И той се е опитвал да ми го прави тоя номер да ме прибере вкъщи и да се върне при тях. Не ги харесвам изобщо, не можех да се изкривя да излизам с тях. Не е за самото излизане, ами начина по който се случваше всичкото това. Аз съм чувствителна и много ми е било гадно за това. Мислих си, че може да му писне, но не виждам такива изгледи. Събира се все с един и същи тип хора, които водят някакъв нощен живот и пият. Повечето от тях са ергени разбира се...
Хм,според мен е така-винаги единия прави повече компромиси.Обикновено другия не го и забелязва даже
Хм,според мен е така-винаги единия прави повече компромиси.Обикновено другия не го и забелязва даже
Зависи кой питаш.Ако е ощетения-да.Но ,ако питаш другия,обикновено казва-ние сме много щастливи,разбираме се,правим компромиси и връзката ни върви чудесно
И за него е така
Ами, няма особено голям шанс една връзка да върви дълго по мед и масло, ако единият е ощетен. В един момент, рано или по-късно, нещата се разсмърдяват.
Напротив,има такива връзки,а и хора.Те са си такива като характер,не само в семейните отношения.Били са такива деца,тинейджъри ,в последствие и възрастни.Такива са с приятелите си,родителите си ,а и с половинката си
Всеки познава по един такъв човек- отстъпчив и вечният добряга,да има мир и спокойствие.На мен това поведение ми е много далечно и винаги съм се чудела-щастливи ли са този тип хора?
Привидно изглеждат такива.
Колко щастлив ще е човек, който постоянно се потъпква като личност и се оставя всички околни да го тъпчат, който често умира от страх, че могат да му се разсърдят, да спрат да го харесват, и са подчинили целия си свят на тази "доброта"?
И аз това се чудя,но така само ние го виждаме.
Майка ми е до някъде така,но не точно.Тя ми е казвала-"аз съм щастлива,ако хората около мен са ок,за мене си ще си се нагодя някак,на другия да му е добре".И е искрена.
Хич и не мога да си представя как ще съм вечно ощетявана,стига на другия да му е добре.Как ли пък не
Може би ще разбера смисълът на това изречение единствено когато някой ден имам дете и ще се отнася само и единствено за него
Изпадате в крайности. 
Във всяка връзка, в абсолютно всяка, единия прави повече компромиси.НИКОГА не са поравно, дори във връзки, в които и двамата твърдят, че чрез разговори са се разбрали за основните търкания и всички са доволни.
Обаче!:това, че единия отстъпва една идея повече, не значи, че потъпква себе си и е нещастен.
В масовия случай той отстъпва, първо-за да се избегне излишен конфликт, и второ-защото обича и това отстъпление не му струва нищо.
Репликата "Два остри камъка брашно не мелят!" не е случайна.Ако съберете две неотстъпчиви и доминантни личности, връзката им няма да изтрае и 1 седмица.
И да, връзка като първите действително са по-дълготрайни.Защото единият е "водещ", а другият няма против/предпочита да е "воден".
Във всяка връзка, в абсолютно всяка, единия прави повече компромиси.НИКОГА не са поравно, дори във връзки, в които и двамата твърдят, че чрез разговори са се разбрали за основните търкания и всички са доволни.
Обаче!:това, че единия отстъпва една идея повече, не значи, че потъпква себе си и е нещастен.
В масовия случай той отстъпва, първо-за да се избегне излишен конфликт, и второ-защото обича и това отстъпление не му струва нищо.
Репликата "Два остри камъка брашно не мелят!" не е случайна.Ако съберете две неотстъпчиви и доминантни личности, връзката им няма да изтрае и 1 седмица.
И да, връзка като първите действително са по-дълготрайни.Защото единият е "водещ", а другият няма против/предпочита да е "воден".
От нямане на какво да се каже - "ами аз пък не харесвам тия дето ходят на интервю с мъжа си ... " ?!
Къде сравнявате запивките по кръчми до сутринта, с ежедневните задачи на човек?
Хайде, говорете по същество и споделете, колко точно ви е приятно, когато партньора ви се чуди, как да се оттърве от вас?
Къде сравнявате запивките по кръчми до сутринта, с ежедневните задачи на човек?
Хайде, говорете по същество и споделете, колко точно ви е приятно, когато партньора ви се чуди, как да се оттърве от вас?
Общото е обезличаването на партньора. Нали за това е темата, как да не загубиш собственото си аз в компромисите в една връзка, но и да не се налагаш и да си краен егоист... Момичето обясни, че става дума за два пъти в годината, че са млади хора без деца. Дали ще ходиш на интервю или на козметик с жена си или ще заключиш, че ако мъж иска да отиде на бар веднъж на шест месеца, значи те изоставя и иска да се отърве от теб, за мен все е крайност.
Ежеседмичните излизания никой в темата не видях да ги защитава, то там може и проблем с алкохола да има. Дозата прави отровата.
Разбира се, че всеки си има собствени занимания. Слятостта е първите 1-2 години или малко повече. Но собствени занимания такива, че да не вредят на семейството - мързи ме да обяснявам, но например - не да отиде и да си купи лодка с 10 заплати под претекст, че му е личното хоби, докато аз му плащам сметките например.
Слятостта е първите 1-2 години или малко повече.
При нас е точно обратното – първите 3-4 г. от връзката ни сякаш бяхме далеч по-самостойни партньори. Аз дори на 2 пъти заминах на другия край на света, за по няколко месеца. Сега тази идея ми се струва направо немислима... Чувствам се много по-привързана към партньора и домашния уют, отколкото в началото на отношенията ни.
Към момента и за двама ни е много по-трудно да си представим, че ще прекараме част от свободното си време поотделно. Просто не изпитваме такава потребност. Което, разбира се, не изключва и практикуването на "самотни" занимания – просто ги правим в моменти, в които половинката също е заета с някакъв си негов / неин ангажимент.
Но пък ние сме интроверти и домошари по природа, което, предполагам, също е от голямо значение.
Когато излизаме вечер,заедно(на дискотека,на кръчма,на гости...)на мен винаги ми омръзва по-бързо,доспива ми се и искам да си ходя.Мъжът може да седи до 6 сутринта,а на мен ми писва към 1-2 макс.Мъжът ми е на мнение,че щом на мен вече не ми се седи-ами,да си ходя да си легна,а той ще се прибере по-късно.Аз пък мисля,че е абсолютно недопустимо да идем някъде заедно и да си тръгнем поотделно.
Имахме дрезги относно този принцип около година,после приложихме модела-аз седя малко повече отколкото ми се иска,той си тръгва малко по-рано,но....в интерес на истината така и двамата излизаме недоволни накрая
Според вас кое е правилното?
С годините придобихме още един бабешки навик, лягаме по едно и също време, въпреки че аз обичам да лягам рано, той късно! Компромисният час е 11 
Така къщата утихва изведнъж, не се отварят врати, лампи не светят, не се чува телевизор от другата стая и така....! 
Ние много пък рядко си лягаме по едно време. Аз обикновено лягам по-късно.
Аз искам половинката да има лични хобита, приятели, време само за себе си. Същото искам и за себе си, но го заявявам на първите няколко срещи, ако страната е заинтересувана толкова. Ако човекът от самота начало, има проблем с това, сам си тръгва. Друго като цяло не искам толкова много, колкото един мъж да не е залепен за мен или да ми иска отчет за абсолютно всеки човек, с когото общувам или си сърди, ако не му обърна достатъчно внимание.
Ако ходи след мен постоянно, ще ми омръзне. Ако въобще не ме отразява и не ми показва, че ме обича - защо излизаме.
Ако ходи след мен постоянно, ще ми омръзне. Ако въобще не ме отразява и не ми показва, че ме обича - защо излизаме.
Това е така Вервам, само че докато хората са млади и неангажирани .
Когато дойде семейство със сериозни общи цели, деца също , приоритетите малко или много се променят.И ако някой е свикнал да взима "на живота мекото" , проблемите не закъсняват.
Например, няма да ми е ок да се гърча уикендно с две деца, докато мм си практикува хобито, примерно- лов.Освен забавленията, би трябвало и отговорностите да се споделят.Разбира се, при наличие на баби и дядовци нещата могат да се замазват, но да се търси пъдар в една връзка не е ок според мен.
Не смятам, че бг е социална държава и негативите от една вероятна неуспешна връзка ги обира жената, барабар с децата.
Та не е лошо ТЯ да е преценила реално навиците и житието на отсрещния , за да няма изненади, когато дойдат трудности и отговорности към другите в съвместния живот.И не става въпрос мъжът да е " под чехъл", а да е достатъчно разумен в поведението си.Да зачита и другите, а не само себе си. Веселата част на живота , ясно че е лесна за споделяне .
Когато дойде семейство със сериозни общи цели, деца също , приоритетите малко или много се променят.И ако някой е свикнал да взима "на живота мекото" , проблемите не закъсняват.
Например, няма да ми е ок да се гърча уикендно с две деца, докато мм си практикува хобито, примерно- лов.Освен забавленията, би трябвало и отговорностите да се споделят.Разбира се, при наличие на баби и дядовци нещата могат да се замазват, но да се търси пъдар в една връзка не е ок според мен.
Не смятам, че бг е социална държава и негативите от една вероятна неуспешна връзка ги обира жената, барабар с децата.
Та не е лошо ТЯ да е преценила реално навиците и житието на отсрещния , за да няма изненади, когато дойдат трудности и отговорности към другите в съвместния живот.И не става въпрос мъжът да е " под чехъл", а да е достатъчно разумен в поведението си.Да зачита и другите, а не само себе си. Веселата част на живота , ясно че е лесна за споделяне .
Много странно, че във всеки втори пост, се споменават някакви хобита. Човека пие до сутринта. Това хоби ли е?!