- Публикувана: 20 авг. 2018, 13:33 ч.
- Последно мнение: 25 авг. 2018, 10:44 ч.
Личността във връзката
От личен опит мога да споделя:
- в различните житейски етапи съм искала и имала нужда от различни взаимоотношения. Имала съм връзка с пълна свобода, както връзка 24/7, както и такава с пълен контрол и опит за ограничения.
Нито едното не сработи за цял живот..))
Към днешна дата смятам, че всичко е в мярката. Но личната мярка на всеки. И всеки има право на свои интереси и начин на живот, но без да пренебрегва общите такива и да ограничава или да налага своите на другия.
- в различните житейски етапи съм искала и имала нужда от различни взаимоотношения. Имала съм връзка с пълна свобода, както връзка 24/7, както и такава с пълен контрол и опит за ограничения.
Нито едното не сработи за цял живот..))
Към днешна дата смятам, че всичко е в мярката. Но личната мярка на всеки. И всеки има право на свои интереси и начин на живот, но без да пренебрегва общите такива и да ограничава или да налага своите на другия.
Хаха,обаче наистина има безброй и една теми с оплаквания за липса на внимание,отношение,помощ,но тук всички са в хармония 
То и не очаквам другите да пишат.
Обикновено връзки,в които единия е недоволен от вниманието,което получава,не оцеляват дълго...
С мъжът ми имаме едно голямо търкане,единственото ,заради което правим компромис със себе си.
Ще ми е интересно да чуя вашето мнение.
Когато излизаме вечер,заедно(на дискотека,на кръчма,на гости...)на мен винаги ми омръзва по-бързо,доспива ми се и искам да си ходя.Мъжът може да седи до 6 сутринта,а на мен ми писва към 1-2 макс.Мъжът ми е на мнение,че щом на мен вече не ми се седи-ами,да си ходя да си легна,а той ще се прибере по-късно.Аз пък мисля,че е абсолютно недопустимо да идем някъде заедно и да си тръгнем поотделно.
Имахме дрезги относно този принцип около година,после приложихме модела-аз седя малко повече отколкото ми се иска,той си тръгва малко по-рано,но....в интерес на истината така и двамата излизаме недоволни накрая
Според вас кое е правилното?
То и не очаквам другите да пишат.
Обикновено връзки,в които единия е недоволен от вниманието,което получава,не оцеляват дълго...
С мъжът ми имаме едно голямо търкане,единственото ,заради което правим компромис със себе си.
Ще ми е интересно да чуя вашето мнение.
Когато излизаме вечер,заедно(на дискотека,на кръчма,на гости...)на мен винаги ми омръзва по-бързо,доспива ми се и искам да си ходя.Мъжът може да седи до 6 сутринта,а на мен ми писва към 1-2 макс.Мъжът ми е на мнение,че щом на мен вече не ми се седи-ами,да си ходя да си легна,а той ще се прибере по-късно.Аз пък мисля,че е абсолютно недопустимо да идем някъде заедно и да си тръгнем поотделно.
Имахме дрезги относно този принцип около година,после приложихме модела-аз седя малко повече отколкото ми се иска,той си тръгва малко по-рано,но....в интерес на истината така и двамата излизаме недоволни накрая
Според вас кое е правилното?
Скрит текст:
С мъжът ми имаме едно голямо търкане,единственото ,заради което правим компромис със себе си.Хаха,обаче наистина има безброй и една теми с оплаквания за липса на внимание,отношение,помощ,но тук всички са в хармония
То и не очаквам другите да пишат.
Обикновено връзки,в които единия е недоволен от вниманието,което получава,не оцеляват дълго...
То и не очаквам другите да пишат.
Обикновено връзки,в които единия е недоволен от вниманието,което получава,не оцеляват дълго...
Ще ми е интересно да чуя вашето мнение.
Когато излизаме вечер,заедно(на дискотека,на кръчма,на гости...)на мен винаги ми омръзва по-бързо,доспива ми се и искам да си ходя.Мъжът може да седи до 6 сутринта,а на мен ми писва към 1-2 макс.Мъжът ми е на мнение,че щом на мен вече не ми се седи-ами,да си ходя да си легна,а той ще се прибере по-късно.Аз пък мисля,че е абсолютно недопустимо да идем някъде заедно и да си тръгнем поотделно.
Имахме дрезги относно този принцип около година,после приложихме модела-аз седя малко повече отколкото ми се иска,той си тръгва малко по-рано,но....в интерес на истината така и двамата излизаме недоволни накрая
Според вас кое е правилното?
Но уточнявам, че сме нямали подобен проблем, така че, само теоретизирам.На практика, не знам дали е възможно в дългосрочен план.Единият ще е все недоволен, а вечното недоволство обикновено води до раздяла.
Според вас кое е правилното?
Не съм била в подобна ситуация, но няма да си тръгна, ще стоя до последно. А ако връзката е кратка и без деца, няма и да издържи много. Верният отговор е - и двамата да са удовлетворени, т.е. ако на заспиващият не му пречи да си ходи сам, ок. Но ако не го усеща като правилно, на мен описаното е много сериозно разминаване, което не подлежи на компромис и няма реално решение.
То този проблем ще се разреши сам с одъртяването и/или имането на дете. След 30 малко хора имат енергията да висят до 6 сутринта редовно и да купонясват. Започва много по-тежко да се отразяват алкохолът и безсънието. Компаниите се разсъхват - кой трябва да става рано за работа, кой недоспал и уморен... 
Накрая остава по някой шотландски боец с изключително младежки организъм, ама сам, сам...
Накрая остава по някой шотландски боец с изключително младежки организъм, ама сам, сам...
Според вас кое е правилното?
?
А де?
?
А ми... направете си бебе...
?
А де?
?
А ми... направете си бебе...
Опитваме се от 2,5 години,но не се получава
Не знам кое е правилното за вас. Аз бих пробвала предварително да се разбираме до колко часа ще се стои. Понеже ми се струва странно да отидем на гости заедно, а да се приберем поотделно.
Не става,мъжът ми казва-дошли сме да се забавляваме,не да правим планове кога кой ще си ходи , това не е забавно.И е прав...
Според вас кое е правилното?
Не съм била в подобна ситуация, но няма да си тръгна, ще стоя до последно. А ако връзката е кратка и без деца, няма и да издържи много. Верният отговор е - и двамата да са удовлетворени, т.е. ако на заспиващият не му пречи да си ходи сам, ок. Но ако не го усеща като правилно, на мен описаното е много сериозно разминаване, което не подлежи на компромис и няма реално решение.
От отиват 6 години.Не сме"гадженца".Промени се това,че в началото все се карахме и то жестоко.Сега си знаем-преглъщаме и двамата и така решаваме проблема.Но,да,наистина се получава накрая,че и двамата не сме доволни.
Проблема се реши до някъде и като излизаме повече с приятели,които и те не отвисяват до сутринта.Защото мъжът обича да седи до късно,но ако има с кой...естествено
А иначе,ако ще се излиза с приятелите му,които запиват до 6 сутринта,си ходи сам.
То този проблем ще се разреши сам с одъртяването и/или имането на дете. След 30 малко хора имат енергията да висят до 6 сутринта редовно и да купонясват. Започва много по-тежко да се отразяват алкохолът и безсънието. Компаниите се разсъхват - кой трябва да става рано за работа, кой недоспал и уморен... Накрая остава по някой шотландски боец с изключително младежки организъм, ама сам, сам...
Накрая остава по някой шотландски боец с изключително младежки организъм, ама сам, сам...Верно е тва, много трудно е да си намериш приятели, които не трябва да стават за работа или имат сили да изкарат до сутрешните новини по телевизията. Имам чувството, че всички са станали много мързеливи и хич не им се купонясва като едно време.