Знаете ли какво установих

За мен нещата са комплексни. В началото е любовта и секса, ако няма такава, не бих продължила следващите стъпки.
После идват осмислянето на характера, навиците, интересите, разбиранията за живота, плановете за бъдещето и т.н. Ако тези неща не пасват при двамата, любовта бързо си заминава (поне при единия от двамата).
Затова държа на съвместното съжителство преди брак и деца.
Не че не може след 20 г. някой да си тръгне, защото е срещнал друг, животът е непредвидим и никой не може да каже какво го чака, но пък тези 20 г. ще са изживяни както трябва. А не с човек, който си избирал по разум, но ти се повдига като тръгнеш към спалнята.

В крайна сметка от гледна точка на природата "любовта" е ъпдейт на човешката физиология да се множим, а от гледна точка на обществото - драйвър за насърчаване на определен модел. *

* - лично мнение, което ми е осигурявало доста  комфорт през годините.

Минавайки и аз през твоята "светнала ламба" ..приех следното.
Нищо не очаквам,не търся,не нищя,анализи и дисекци на чувства,мои ли, негови ли..не правя. Отказах ги.
Приятно ми е с някой,на него с мен,сега,в момента. Точка. Пък утре ли,ама дали,ама а дано..ама вЕрно ли...Не се замислям. Изобщо. Ако не е,значи аз нещо куцам за него и той за мен. Продължавам. Това е моят начин. Чувствам се прекрасно така. Вътрешно ми е спокойно. Терзания и мисли загърбих. Не се обвинявам вече за нищо. Не обвинявам. Всеки си има своя път до своя "дзен". Извървях моя.

А моето е, че всяко животно е създадено за живот по определен начин. Колкото и да се борят някои с/у моногамията заради някакви свои комплекси, че трябва да си доказват, че са харесвани, при хората тя си е заложена, повечето имат желание да са в двойка.
Пингвини, койоти и т.н. - никой не им налага модел, действат съвсем инстинктивно, като нас.

Plava luda lutka, постовете ми са изстрадани. След страдание човек достига до основните житейски истини.
Случи ми се това, което Човечето пише- след 20 г. брак си тръгнах заради друг. Но това се вижда само на повърхността. Колкото по-дълбоко копаеш, толкова по-неочаквани неща откриваш. Проблемите с вече бившия ми съпруг са били заложени в подсъзнанието ни много преди да се срещнем. Няма виновни, имало е само очаквания и илюзии. Всеки човек си има своите илюзии за света. И колкото по-големи са те, толкова по-проблематични са отношенията му с другите. А за да се научиш да живееш без илюзии, трябва да загърбиш егото си.

Не е нищо . Ще остане един нов бял лист , на който да започнеш живота си отново , без да повтаряш грешките от миналото .
Една история от личният ми живот за да онагледя какво искам да кажа .

Това ясно, той е практичен очевидно. А ти какво искаш? Ако не искаш да се чувстваш като даденост как предотврати това, как му каза и показа, че искаш да се чувстваш специална. Това се опитваме да ти кажем повечето – че трябва да достигнеш до състояние, в което да се чувстваш в хармония с ума, мислите, тялото си. Демек – със себе си. Тогава и светът се вижда по друг начин, и хората ги виждаш и възприемаш различно.

В момента отстрани погледнато изглеждаш като сърдита, объркана жена, която търси причините за собственото си неудовлетворение в околните. Опитваш да избиваш на цинизъм и "над нещата". Мъжът ти е най-близко и обира пешкира. Той не е виновен, че е егоист и сметкаджия. Бил си е все такъв. Ти си се променила и сега вече го виждаш с други очи, усещаш, че не получаваш това, което си очаквала. Нормално е, всички се променяме.

Сега е моментът да смекчиш сблъсъка от очаквания и реалност и да впрегнеш тази "сърдитост" и непукизъм (който е нищо повече от защитна реакция) в нещо градивно за себе си. Не обвинения, омраза, гняв, а намиране на твоята същност – как и кое те кара да се чувстваш спокойна, доволна, усмихната. И, разбира се, нелеката задача да се научиш да го изразяваш. Тогава и той ще спре да те приема за даденост.

Не става от днес за утре. Започни с малки неща, затова те попитах какво направи днес за себе си, което ти дава усмивка и удовлетворение. Започни да се обичаш. Не го бъркай с нездравословен егоизъм. Можеш да си добър, грижовен към другите и без да си себичен. Не бъркай също любовта с разрушителни емоции. Любовта е както огън, жупел, пеперуди, така и спокойствие и нежност.

Започва да живее собствения си живот в компанията на спътника в живота, с когото ги е създала, мей би?
Без разочарованието от отлетелите пеперуди и терзанията от вида "Дадох му младостта си, а той не ме оцени".....

Някои жени ,като се влюбят и обсебват партньора си.
Зарязват близки и приятелки ,вкопчват се в него.Започват да стават досадни,звънят и пращат съобщения денонощно,искат да се влачат навсякъде с него....Не оставят на човека никакво лично пространство..Унижават се ,съгласяват се на всичко....Нямат никакво самоуважение и достойнство.
И накрая на мъжа му писва и ги разкарва.
 

От това, което съм видяла, такива действия започват, когато едната страна прекали, т.е. вече за него няма дом и семейство, има приятели, и како казваш денонощно са навън. Че е грешка звъненето и опитите за каквито и да е отношения, грешка са. На такъв човек трябва му да бъде дадено, каквото иска - свобода. Много са ми неприятни такива хора. Ползват децата си за трофеи и да тормозят другия родител, а като опре въпроса до реални грижи никога ги няма...
А най-смешното, което може да се види е, когато човекът до тях обърне палачинката и пусне съобщение, че ще закъснее и не знае кога ще се прибере. Изведнъж те започват да звънят и да реват как може такова нещо
Именно, не приема, че се грижиш за него, нито че двамата се грижите са личните ви неща, а си е намерил човек, който да върши досадните неща.

Аз мисля, че разбирам авторката защо иска да игнорира любовта.
Защото, с присъщата за женската природа отдаденост и грижовност, с удоволствие обгрижва "милото", което обаче решава, че така е нормално и че му се полага като засвидетелстване на любовта ѝ в частност, но и като проява въобще на женската любов.........щото мъжката е друго нещо........

И така, леко възкачен на главата на влюбената, разширява ареала на желанията си до момент, в който почва и да подскача върху нея.
Което на свой ред рязко избива заслепението женско, тя сваля "агата" на земята, а той е жестоко разочарован и учуден, какво ѝ става на "неговата" и дали няма някой любовник да ѝ мъти главата?

Винаги е било така- който обича повече, прави повече компромиси дори и без да осъзнава- с кеф и мерак.
Другият се възползва- без да си го поставя за цел дори.
И когато на повече обичащия му се запотят розовите очила, става сложно.

Всъщност това е най-опасното и тъжно чувство. На крачка от него са апатията, депресията, липсата на воля и всякаква мотивация...липса на желание за живот въобще.

absurT, събрала си в няколко изречения живота ми..
Само че,аз не се отказвам от любовта.Има я на толкова много места и в толкова много двойки около мен. Има я,бе !

Виждала съм семейства, в които мъжът буквално я носи на ръце, а тя даже не го забелязва, защото носът ѝ е в небесата. И въобще не са изключения. Затова хич не вярвам в разликата в мъжката и женската любов. По-скоро има двойки, в които разликата в любовта е голяма и тогава личи. Разбира се това не може да се измери, нито има хора, които да кажат аз обичам точно толкова, но когато има голяма разлика се вижда с просто око. Съгласна съм, че вероятно за такъв случай говори авторката. Но това не значи, че трябва да обобщава или да се отчайва.

Но може и да има някаква зависимост, че описаните горе случаи са по-често срещани при жените. Ако са възпитавани, че това е нормално, остават в семейството, защото наистина са повярвали, че е нормално. Ако не им е промиван мозъкът в тази посока, в случая на мъжете, те инстинктивно усещат, че трябва да кажат край. Затова и такива семейства се срещат по-рядко, а не че мъжката любов е по-слаба.

Така че много внимавайте как възпитавате момичетата си, да не вземат и те да се вържат, че взаимна любов е едностранната...

Аз трябва да горя, за да съм с някой. Иначе не бих се занимавала изобщо, без значение какво притежава човека като материално. В любовта даваш, колкото искаш ти. И аз съм давала много, но никога не съм съжалявала за даденото. След това винаги съм оставала следа и празно место в хората, от които съм си тръгвала...а това за мен е по- важно, че липсвам на всеки, който ме е изгубил, от това какво съм дала. Както съм давала, така съм и получавала. Не правя такива сметки, когато има любов.