Знаете ли какво установих

  • 28 312
  • 418
  •   1
Отговори
# 45
  • Terra incognita
  • Мнения: 12 296
Съжалявам, че си попаднала на кофти мъж, ама да се обобщават така нещата, най- вероятно на базата на някакво разочарование, е нелепо.
Колко мъже могат да излязат със същата теза и съждения, породени от някоя злощастна любов?

# 46
  • Linz
  • Мнения: 11 619
повечето имат желание да са в двойка.
Което е грешка, ако е заради страх от самотата. Усещането за пълноценност и завършеност друг не може да ти го даде и с времето може да се появи подтиснат, неосъзнат гняв, който може да се прояви по различни начини- като емоции, а може и на физическо ниво да ти докара хронични заболявания.
Двойката не трябва да самоцел и ако взаимността изчезне е по-здравословно да се преустанови. Което е нормално- хората се развиват, променят, и понякога емоционално се раздалечават. Вярвам, че винаги могат да намерят път обратно, но само при желание и от двете страни.


# 47
  • София
  • Мнения: 24 839
Аз трябва да горя, за да съм с някой. Иначе не бих се занимавала изобщо, без значение какво притежава човека като материално. В любовта даваш, колкото искаш ти. И аз съм давала много, но никога не съм съжалявала за даденото. След това винаги съм оставала следа и празно место в хората, от които съм си тръгвала...а това за мен е по- важно, че липсвам на всеки, който ме е изгубил, от това какво съм дала. Както съм давала, така съм и получавала. Не правя такива сметки, когато има любов.

Да, де, за това говорим!
Гориш, оставяш следа като си тръгнеш........
А, защо си тръгваш?
Никой не бяга от хубавото.
И дали е по- важно задоволството, че липсваш на някого, с когото не искаш да бъдеш, поради куп причини, от задоволството той да гори така, както ти си горяла?

Колкото и да се повтаря мантрата, че не трябва да имаш очаквания, си остава само теория, заимствана от прочетените книги и житиета-  Ошо, Рингпоче и т. н.
Човек винаги правейки нещо, очаква обратна комуникация и според нея се изпълва с доволство или тъга, или негодувание.

# 48
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Да нямаш очаквания значи да се предпазиш от разочарования. Защото разочарованията са точно излъгани очаквания. Любовта поражда любов у правилния човек. Всичко друго е нетрайно и преходно.

Може и хиляда книги да прочетеш и нищо да не осъзнаеш нищо. Аз лично четох Как да печелим доверие и да постигаме желанията... първата 1/3 бях на косъм да я оставя, защото не я разбирах и тия философствания за божествената ни същност ми се виждаха пълна глупост. Но още преди да стигна средата осъзнах какво какво има предвид автора и не видях смисъл да продължавам- вече знаех и сама.

# 49
  • София
  • Мнения: 24 839
Да нямаш очаквания значи да се предпазиш от разочарования. Защото разочарованията са точно излъгани очаквания. Любовта поражда любов у правилния човек. Всичко друго е нетрайно и преходно.



Знам какво означава, но и знам че няма как да стане, ако комуникираш на емоционално- пърхащо ниво с някого.
Може до утре да си повтаряш, че не очакваш нищо от него, но като му подадеш с обич и усмивка една ябълка, а той я грабне без да те погледне, щото си рови в телефона и я заръфа, без да ти предложи да си отхапеш, няма да ти остане равно и неразочаровано.........особено ако се окаже че го смята за нормален еднопосочен жест.

# 50
  • София
  • Мнения: 38 628
Любовта е очакване - да звънне, да се върне, да каже нещо...

# 51
  • Мнения: 320
Това да нямаш очаквания, ми напомни за онази книга за четирите споразумения. Joy За мен е неизпълнимо, не мисля, че човек може да се предпази от разочарованията и болките в живота. Даже може да са полезни и да си вземеш поука. Според мен между влюбването и истинската любов, има такъв момент на разочарование от партньора, като го видиш за първи път такъв какъвто е, с всичките му недостатъци и спре да е перфектен фантастичен образ.

# 52
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Да нямаш очаквания значи да се предпазиш от разочарования. Защото разочарованията са точно излъгани очаквания. Любовта поражда любов у правилния човек. Всичко друго е нетрайно и преходно.



Знам какво означава, но и знам че няма как да стане, ако комуникираш на емоционално- пърхащо ниво с някого.
Може до утре да си повтаряш, че не очакваш нищо от него, но като му подадеш с обич и усмивка една ябълка, а той я грабне без да те погледне, щото си рови в телефона и я заръфа, без да ти предложи да си отхапеш, няма да ти остане равно и неразочаровано.........особено ако се окаже че го смята за нормален еднопосочен жест.
Има голяма разлика дали подобна реакция е системна или инцидентна. Аз не бих имала контакти извън служебните с някой, който се отнася пренебрежително- дали с мен, или с друг- няма значение.
Напоследък много връзки прекъснах още в зародиш, защото усещам, че човекът отсреща има конкретни  очаквания към мен. Напр. не мога да отговоря на желанието му да се виждаме всеки ден или да се чуваме по 5 пъти и да си пишем нон-стоп- много мъже са така, а мен това ме задушава... и адиос!

# 53
  • волно калдъръмче
  • Мнения: 6 341
Намираш някой на твоите честоти и си живеете в мир и сговор.

Напълно нормално е да имаш очаквания към партньора си. Той не е случаен непознат. Ако аз знам, че съм направила всичко по силите си, а връзката не върви, няма начин да съм живяла в мир със себе си и съм загърбила очакването все някога да потръгне.

# 54
  • Мнения: 10 995
То сметка винаги има, без значение дали ще е материална, финансова, слугинска, размножителна, креватна и т.н. Има обаче умни и глупави сметки. Пример за глупава сметка е да се ожениш за хубав секс без нищо друго. Щото като ти омръзне секса и като се окаже, че няма пари да нахрани децата и ти трябва да бъхтиш за всичко и животът става ад. Има 2 причини поради които НЕ съжалявам че се ожених за този - едната са децата разбира се и другата, че поне съм ги осигурила материално (сметката демек). Но както казах за мен всичко е съдба и съм го направила защото не съм могла да НЕ го направя. Който не го е преживял няма как да му обясня и ще му е трудно да го разбере.

Скрекелия, само човек на който всичко му е наред, ще седне да мисли, дали не се е прецакал. Темата ти е много хубава. Прочетох много интересни гледни точки - на Сарания и Светецът, както и на Абсурд.
Често казано, когато човек се реши на три деца е ясно, че дълги години ще го откара слугиня. но децатасанай-хубавото нещо, дават ни сили. Аз имам много приятелки без деца и вече около 40-години изглеждат някак депресирани. Иначе са хубави момичета, но нямат плам и енергия за живот. Започвам да си мисля, че са верни думите на бабата на моя приятелка, която казва, че до 40-те никой не ти трябва, но после се усещат липсите.
Та ти си имаш всичко - три здрави деца и мъж. Сега ако си намериш и нещо смислено извън дома и ще си къмплитли хепи.
Иначе по темата въобще не го мисля живота в посока - прецакала ли съм се. Не съм. Въобще не гледам кой ял, кой чистил, кой платил -  живея го живота както дойде и чакам с умиление момента, когато няма да ми се диктува изцяло от графика на децата.

# 55
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Напълно нормално е да имаш очаквания към партньора си.
Партньорът ти би следвало да те обича, иначе няма да ти е такъв, нали... Има ли обич, всичко ще върви, но няма ли- връзката се превръща в бреме и нищо не може да помогне. Но не можеш да очакваш, че любовта му ще е вечна- всичко във Вселената търпи промени...

# 56
  • Бургас
  • Мнения: 3 594
Любовта е очакване - да звънне, да се върне, да каже нещо...
"Любовта е действие. Любовта е глагол. Любовта не чака, не мисли, не чувства. Любовта прави.”

# 57
  • Мнения: 5 259
Оф само аз живея в някакъв мой розов свят ...

# 58
  • Мнения: X
А аз установих същото, но за приятелството.
Взаимна изгода - това крепи двата индивида, описващи се с думата "приятели"
Как така, аз винаги съм била до приятелките си в техните тежки моменти, но в моите бях сама, само с една приятелка,  освен роднините?
Друго установено от мен -  приказката, че какъвто си,  такива привличаш, е лъжа. Или е валидна само в една ситуация, която за всеки е различна- приятел или любим. Е, значи съдбата е решила, че на мен пък ми стига мъж, подобен на мен -т.е. добър- и една единствена приятелка, която обаче не може да бъде до мен в най-трудните моменти, освен по телефона (заради разстояние)
И какво? Почти съм заобиколена от интриганти, на всяка крачка срещам злобни хора, и ще ми твърдят на мен, че подобните се привличали.
Дрън-дрън, шикалки.
Намразих всички филми за приятелството, изприщвам се всеки път когато чуя - "приятелите ми".
Хайде моля, няма такова животно.
Или поне в множествено число Sad
Всеки е "приятел" докато не се чуе зова за помощ. После - настава тишина.
Верен е вица за това, че никоя героиня няма приятелки - ни Пепеляшка, ни Снежанка, ни Гретел, ни русалката. Всички са сами. Sad

# 59
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Истина е, че каквото повикало, такова се обадило.
Злобата у хората е вик за помощ. Такива хора не се обичат и са нещастни... имат нужда от подкрепа за да видят света с други очи. На злобата трябва да се отговаря с доброта. И доброто и злото се връщат като бумеранг.

Общи условия

Активация на акаунт