Не, мерси, нямам никакво намерение да обръщам внимание на злобни хора и да ги лекувам от злобата им. По-надалеко, моля.
- Публикувана: 26 авг. 2018, 09:49 ч.
- Последно мнение: 4 септ. 2018, 17:36 ч.
Знаете ли какво установих
Не съм вярвала, че някога ще си помисля и кажа подобно нещо. Но стигнах до извода, че най-глупавото и пагубно нещо, което може да си причини една жена е да обича мъж. Изключение е ако това е синът и.
Мъжете НЕ трябва да се обичат. Те трябва нас, жените, да ни обичат, но не и ние тях. А реалността е обратната - ние ги обичаме, а те са с нас, защото така им е приятно, удобно и изгодно - заради всичко, което им даваме демек. И като ни гледат как ги обгрижваме и виждат, че ги обичаме и се чудят на акъла ни. Понякога дори могат да решат, че и те нас ни обичат, но това не е първичната любов, а е защото виждат колко ние ги обичаме и преценяват, че и те трябва да отвърнат със същото. Но до този етап рядко се стига - евентуално някъде в дълбока старост може и да ги осъзнаят тия неща, и пак не е сигурно.
Съответно - велика глупост е да се омъжиш по любов. Преди твърдях, че е идиотизъм да се ожениш заради влюбване - трябва да има истинска любов, защото влюбването е временно, а любовта е вечна и велика. Сега обаче размислих, и си промених мнението - любов НЕ трябва да има. Любовта е най-сигурният начин да се прецакаш и самоубиеш. Разбирателство, уважение, лоялност, зачитане, оценяване, приятно прекарване, взаимна изгода - ДА - тия неща могат да доведат до успешен брак. Но гола любов - НЕ. Тя може и да крепи брак, в които и двамата се обичат истински. Но тоя вариант на практика е почти невъзможен, и причината е, че мъжете са егоисти и НЕ могат да обичат друг човек освен себе си (евентуално мама и тати, дори и за децата си колко обичат не много сигурно). Единствената смислена любов е тази на майката към децата, защото е нужна за оцеляването им. Любовта към мъж е велика глупост днешно време, а брака по любов е безсмислена саможертва, която мъжете НЕ оценяват, а приемат за даденост. Толкова са жалки горките. Непрекъснато се убеждавам, че мъже трябва да се изпозлват по предназначение и да не се влагат никакви емоции в тях. Най-прекарасното чувство на тоя свят не е любовта, а чувството ЧЕ НЕ ТИ ПУКА.
Сега знам какво ще ми напишете - че това, че аз съм се прецакала да обичам грешния човек, не значи, че всички са така. Разбирам ги - и аз така разсъждавах дъъъълги години, до преди малко
)) И то не че нещо се случи - просто нещо ми присветна изведнъж.
Мъжете НЕ трябва да се обичат. Те трябва нас, жените, да ни обичат, но не и ние тях. А реалността е обратната - ние ги обичаме, а те са с нас, защото така им е приятно, удобно и изгодно - заради всичко, което им даваме демек. И като ни гледат как ги обгрижваме и виждат, че ги обичаме и се чудят на акъла ни. Понякога дори могат да решат, че и те нас ни обичат, но това не е първичната любов, а е защото виждат колко ние ги обичаме и преценяват, че и те трябва да отвърнат със същото. Но до този етап рядко се стига - евентуално някъде в дълбока старост може и да ги осъзнаят тия неща, и пак не е сигурно.
Съответно - велика глупост е да се омъжиш по любов. Преди твърдях, че е идиотизъм да се ожениш заради влюбване - трябва да има истинска любов, защото влюбването е временно, а любовта е вечна и велика. Сега обаче размислих, и си промених мнението - любов НЕ трябва да има. Любовта е най-сигурният начин да се прецакаш и самоубиеш. Разбирателство, уважение, лоялност, зачитане, оценяване, приятно прекарване, взаимна изгода - ДА - тия неща могат да доведат до успешен брак. Но гола любов - НЕ. Тя може и да крепи брак, в които и двамата се обичат истински. Но тоя вариант на практика е почти невъзможен, и причината е, че мъжете са егоисти и НЕ могат да обичат друг човек освен себе си (евентуално мама и тати, дори и за децата си колко обичат не много сигурно). Единствената смислена любов е тази на майката към децата, защото е нужна за оцеляването им. Любовта към мъж е велика глупост днешно време, а брака по любов е безсмислена саможертва, която мъжете НЕ оценяват, а приемат за даденост. Толкова са жалки горките. Непрекъснато се убеждавам, че мъже трябва да се изпозлват по предназначение и да не се влагат никакви емоции в тях. Най-прекарасното чувство на тоя свят не е любовта, а чувството ЧЕ НЕ ТИ ПУКА.
Сега знам какво ще ми напишете - че това, че аз съм се прецакала да обичам грешния човек, не значи, че всички са така. Разбирам ги - и аз така разсъждавах дъъъълги години, до преди малко
)) И то не че нещо се случи - просто нещо ми присветна изведнъж.И аз съм се замисляла за това и отчасти споделям коментара. Но все си мисля, че там някъде ще намеря някой, който пък не е толкова лош и ще сме достойни един за друг.
Мислела съм си, че от двата пола, май жените са по-прецаканите, но позитивните мисли винаги са ми действали по-добре, отколкото лошите и това, че всички мъже са "еднакви", хем не съм видяла много добро от мъже.
Все си мисля, че е до това дали познаваш хората или не, за да знаеш какво да очакваш от тях и да направиш реална преценка и да не страдаш, а не че толкова мъжете са виновни.
Вчера чета за сватбата на Венсан Касел с някакво 20годишно, май имаха разлика 30 години. Ами не ми е нормално, ако ще да говорят за любов, ала-бала. Щом е напуснал Моника Белучи заради това...жалко ми се струва някак. Покрай мен сума ти се изпоразведоха, заради изневери на мъжете и все слушам оправдания за критическата, право на нова любов. Пълни глупости са ми, остават само разбити семейства и нещастни деца.
Мъжете, с които съм имала връзка аз, отстрани винаги е изглеждало, че съм поради някакъв интерес с тях, защото просто аз харесвам успелите мъже, но винаги е било с емоция. Почти всичките са били шеф на нещо си, и иди обяснявай, че си с този човек, защото има чувства между вас(не че на някой дължа и давам такива обяснения де). Сякаш трябва да съм с някой льольо, че да е сигурно, че е по любов.
Истина е, че каквото повикало, такова се обадило.
Злобата у хората е вик за помощ. Такива хора не се обичат и са нещастни... имат нужда от подкрепа за да видят света с други очи. На злобата трябва да се отговаря с доброта. И доброто и злото се връщат като бумеранг.
Злобата у хората е вик за помощ. Такива хора не се обичат и са нещастни... имат нужда от подкрепа за да видят света с други очи. На злобата трябва да се отговаря с доброта. И доброто и злото се връщат като бумеранг.
Някак много книжовно звучиш, имаш готов и подреден отговор за всичко.
Силно се надявам да не се разочароваш отново, опитвайки се всичко да осмислиш и приложиш.
Мила авторке, дошло ти е времето да четеш книги, които явно си пропуснала като подрастваща. Прочети Отнесени от вихъра, Брулени хълмове, Джейн Еър, Ана Каренина (за жените), целия Хейли, Ремарк, Дориън Грей (за мъжете), може и малко научна и не толкова научна литература, например Докинс, (и вземи предвид, че не съм изчерпателна), пък после, пак разсъждавай над понятията. любов, изгода, сметка, отношения и т.н.
Сбъркани са в твоята глава. Много сбъркани Ама не е лошо, че разсъждаваш, просто си постели, преди това. То си е за теб, може и да ти светнат някакви неща, току виж ти се променил животът в положителна посока
Сбъркани са в твоята глава. Много сбъркани
Ама не е лошо, че разсъждаваш, просто си постели, преди това. То си е за теб, може и да ти светнат някакви неща, току виж ти се променил животът в положителна посока 
Скоро четох някъде, че когато те наранят, има три начина да се справиш. Да отвърнеш със същото, да избягаш, или да останеш и да обичаш. Къде е истината?
авторката много добре ви е описала мили мъже, колкото и да ви е неприятно
много малко останаха истинските, неподправени романтици, обичащи и откликващи на любовта
мъжете са от Марс, жените от Венера- това е положението
вие мислите с долната си глава, ние чувстваме, после страдаме, а като ни прекипи , както на авторката, вземем, че изтрезнеем
мъжете сте вечни деца, искате обгрижване, внимание, егоисти си, имате голямо его, ами мерси- аз искам мен някой да ме цени, не да вдигам акциите аз на някой
взаимна любов съществува, но винаги единият обича повече- не е задължително да е жената
може никога да не я срещнеш, може да е пред очите ти и да я изтървеш, а може и да се превърне в омраза
любовта може да се трансформира и в безразличие и апатия, което след куп предателства и разочарования, да ви кажа от опит -си е истинско облекчение
много малко останаха истинските, неподправени романтици, обичащи и откликващи на любовта
мъжете са от Марс, жените от Венера- това е положението
вие мислите с долната си глава, ние чувстваме, после страдаме, а като ни прекипи , както на авторката, вземем, че изтрезнеем
мъжете сте вечни деца, искате обгрижване, внимание, егоисти си, имате голямо его, ами мерси- аз искам мен някой да ме цени, не да вдигам акциите аз на някой
взаимна любов съществува, но винаги единият обича повече- не е задължително да е жената
може никога да не я срещнеш, може да е пред очите ти и да я изтървеш, а може и да се превърне в омраза
любовта може да се трансформира и в безразличие и апатия, което след куп предателства и разочарования, да ви кажа от опит -си е истинско облекчение
Скоро четох някъде, че когато те наранят, има три начина да се справиш. Да отвърнеш със същото, да избягаш, или да останеш и да обичаш. Къде е истината?
Бих утешил Моника Белучи, напоително. Любимка ми е от как се помня.
Бих утешил Моника Белучи, напоително. Любимка ми е от как се помня.
Тогава се почва с мохитотата и други забежки.
Скрит текст:
И какво прави тази майка, когато децата ѝ поемат пътя си? Единствената смислена любов е тази на майката към децата, защото е нужна за оцеляването им.
Започва да живее собствения си живот в компанията на спътника в живота, с когото ги е създала, мей би?
Без разочарованието от отлетелите пеперуди и терзанията от вида "Дадох му младостта си, а той не ме оцени".....
Партньорът ти би следвало да те обича, иначе няма да ти е такъв, нали... Има ли обич, всичко ще върви, но няма ли- връзката се превръща в бреме и нищо не може да помогне. Но не можеш да очакваш, че любовта му ще е вечна- всичко във Вселената търпи промени...