Най-лошия мъж в живота ми е и си остава баща ми.
- Публикувана: 9 юни 2006, 10:36 ч.
- Последно мнение: 12 юни 2006, 16:17 ч.
За "лошите" мъже в живота ни....
Ако не ви е приятно с някого, по-добре се разделете, независимо дали е добър или лош.
Ако сега не се чувствате добре с някого, то по-нататък няма да стане по-добре.
Аз не съм имала фрапантни случаи, но се сещам за един-двама простака, на които съм позволявала да ме манипулират.Тогава си бях дечко, обаче. Сега, определено не бих позволила ,това да се случи.
Ама то моя случай е друг.С моя мъж сме от 1992г. гаджета, а от 1995г. живеем заедно.Цяла вечност!
Ако сега не се чувствате добре с някого, то по-нататък няма да стане по-добре.
Аз не съм имала фрапантни случаи, но се сещам за един-двама простака, на които съм позволявала да ме манипулират.Тогава си бях дечко, обаче. Сега, определено не бих позволила ,това да се случи.
Ама то моя случай е друг.С моя мъж сме от 1992г. гаджета, а от 1995г. живеем заедно.Цяла вечност!
Нека ти покажа една друга история...
С моя възлюблен сме от 8 години близо... Нямаме брак но имаме син на по4ти 10месеца. Божееееее първите години бяха кошмарни. Част от написаното на radi-t важи с пълна сила и за него или поне важеше. Отначало ми говореше на фамилия ... Декова това Декова онова ... имаше връзка с жена която от 4-и години беше в САЩ но се водеха че са заедно ... Стигало се е до там че моя приятелка идваше в Плд да ме види и питаше :Къде е жена ти ? / Живеехме заедно от 2 години / а той отговаряше : Жена ми е в Щатите ако питаш за Декова в къщи е !
Събирах си багажа за час и половина целия строен в куфари и пред вратата. Посягал ми е т.е. шамари по един по два за глупости що не съм се облякла дебело. Защо съм чакала да ми повтори да загася лампата и т.н. После прекрати с гаджока от САЩ отношенията но към мен отношението не се промени напротив даже по зле стана . Зарязах го и му казах че обичам друг да се маха напуснах работа той се върна в Стара Загора и всичко беше за 1 седмица . Дойде в 3 часа вечерта да ме вземе със сестра си от Плд .
След като родих след тия неща около 3 години след това родих имахме труден месец даже два ... Пак ми посегна удари ми един шамар защото съм му отговорила / отдавна не го беше правил/ стегнах си багажа и тоя на сина си и му казах че няма да позволя сина ми да стане като него ... да решава ако ще се променя да взима мерки ако не остава без нас ... и това положение повече няма да го търпя ...
Реши че е време за промяна ... Пак имаме тежки моменти работата му е много напрегната но определено сега не само аз се боря за тази връзка...
Просто трябва да си отговориш на въпроса Обичаш ли го и имаш ли сили за да го промениш преди той да успее да те смачка .. Ако си инато говедо каквото съм аз определено и не се предаваш лесно и наистина го обичаш може би имате шанс ..
Ние сме много щастливи сега ... Определено има какво да се иска още но напредъка е много голям пу- пу ... Ти си решаваш.
С моя възлюблен сме от 8 години близо... Нямаме брак но имаме син на по4ти 10месеца. Божееееее първите години бяха кошмарни. Част от написаното на radi-t важи с пълна сила и за него или поне важеше. Отначало ми говореше на фамилия ... Декова това Декова онова ... имаше връзка с жена която от 4-и години беше в САЩ но се водеха че са заедно ... Стигало се е до там че моя приятелка идваше в Плд да ме види и питаше :Къде е жена ти ? / Живеехме заедно от 2 години / а той отговаряше : Жена ми е в Щатите ако питаш за Декова в къщи е !
Събирах си багажа за час и половина целия строен в куфари и пред вратата. Посягал ми е т.е. шамари по един по два за глупости що не съм се облякла дебело. Защо съм чакала да ми повтори да загася лампата и т.н. После прекрати с гаджока от САЩ отношенията но към мен отношението не се промени напротив даже по зле стана . Зарязах го и му казах че обичам друг да се маха напуснах работа той се върна в Стара Загора и всичко беше за 1 седмица . Дойде в 3 часа вечерта да ме вземе със сестра си от Плд .
След като родих след тия неща около 3 години след това родих имахме труден месец даже два ... Пак ми посегна удари ми един шамар защото съм му отговорила / отдавна не го беше правил/ стегнах си багажа и тоя на сина си и му казах че няма да позволя сина ми да стане като него ... да решава ако ще се променя да взима мерки ако не остава без нас ... и това положение повече няма да го търпя ...
Реши че е време за промяна ... Пак имаме тежки моменти работата му е много напрегната но определено сега не само аз се боря за тази връзка...
Просто трябва да си отговориш на въпроса Обичаш ли го и имаш ли сили за да го промениш преди той да успее да те смачка .. Ако си инато говедо каквото съм аз определено и не се предаваш лесно и наистина го обичаш може би имате шанс ..
Ние сме много щастливи сега ... Определено има какво да се иска още но напредъка е много голям пу- пу ... Ти си решаваш.
Аз имах такава безумна връзка. Адски властен, адски обсебващ. А аз - много отдадена, да ме пита човек защо, при положение, че не е бил нищо особено, не го и обичах толкова 
Удрял ме е, ама аз..В един момент нещата се извъртяха коренно, случи се нещо, което много ме стерсна, дръпнах се от него, отчуждих се, но по навик не късах. За сметка на това му изневерявах (и то с няколко 
).Той като разбра, избесня, изядох си боя. Но това не ме спря...В крайна сметка се разделихме след две години и половина безумие 
Но пък сме имали и хубави моменти в началото, адски ми беше весело с него, когато например се гонехме в парка с неговото куче, когато ме прегръщаше и въртеше като малко момиче...Колкото и да е странно, не съжалявам, че съм била с него.На много неща ме научи.Най-вече да се боря, когато нещо не ми харесва...Сега ми се обажда от време на време с реплики от рода на "Аз да проверя дали си жива"
Удрял ме е, ама аз..В един момент нещата се извъртяха коренно, случи се нещо, което много ме стерсна, дръпнах се от него, отчуждих се, но по навик не късах. За сметка на това му изневерявах (и то с няколко ).Той като разбра, избесня, изядох си боя. Но това не ме спря...В крайна сметка се разделихме след две години и половина безумие Но пък сме имали и хубави моменти в началото, адски ми беше весело с него, когато например се гонехме в парка с неговото куче, когато ме прегръщаше и въртеше като малко момиче...Колкото и да е странно, не съжалявам, че съм била с него.На много неща ме научи.Най-вече да се боря, когато нещо не ми харесва...Сега ми се обажда от време на време с реплики от рода на "Аз да проверя дали си жива" Зная, че Ви върнах, към не чак толкоприятни спомени ..Благодаря за споделения житейски опит...
Знаете ли, наскоро ми казаха, че се самонавивам, за да продължа напред без него... Но тр постоянно да си повтарям, всичко, което не ми е харесвало, което ме е наранявало (не бях определено жената на живота му, а и той е ЛЪВ почти във всяко едно отношение), злепоставяло (огромен скандал в офиса пред всички колеги), огромната липса на доверие ...
ТРЯВА ДА СЕ СПРАВЯ И ЩЕ ГО НАПРАВЯ....
обаче е ужасно
Понякога, за да се "откачиш" от такъв човек, трябва даму приложиш "шокова терапия".
Аз също имах такава връзка - преди много години - тъкмо завършвах училище. Запознаха ни общи приятели и аз хлътнах до уши. Беше много красив, дяволски чаровен, внимателен, грижовен и т.н. (т.е. в началото всичко беше "цветя и рози"). Държеше да сме заедно постоянно, търсеше ме непрекъснато, обаждаше ми се, чакаше ме пред къщи - изобщо с времето стана много обсебващ. Ако не можех де отида да се видим, той идваше при мен (понякога дори се сещаше през нощта да идва вкъщи, за да ме търси) - в началото това ме ласкаеше, но после започна да ме плаши. Опита се да ме отдели от приятелите ми, започна да става груб, а аз бях много уплашена - тогава живеех сама, защото родителите ми бяха за 2 г. в чужбина и той знаеше това. Ако излезех с приятелки, първо ми вдигаше скандал, после ме заплашваше, после започваше да обвинява себе си и да реве и да ми се обяснява в любов (т.е. променяше си настроението буквално за минути). Започнах всячески да го избягвам - обясних му, че не искам да имаме нищо общо, а той буквално ме преследваше - идваше нощно време и тропаше по вратата, а комшиите викаха полиция; чупеше стъклата на входа; счупи асансьора - абе, ужас. Където и да идех - все той. Впоследствие се оказа, че взима наркотици - кокаин, хапчета и др. Един ден ме чакаше пред учителката, при която ходих на курс (дори не знам как е намерил адреса - вероятно ме е проследил) и ме заплаши, че трябва да се съберем или ще ме убие. Тогава вече съвсем изперках. Добре, че нашите се прибраха за 1 месец. В началото не исках да им казвам, но той продължи да идва и накрая им обясних всичко. Вечерта той отново дойде да ме търси - беше 4 ч. сутринта и не знаеше, че нашите са вкъщи. Започна да звъни, а баща ми излезе и го заплаши с оръжие - не знам какво точно му е казал и как го е стреснал, но повече никога не ме потърси и само го чувах през вратата как пелтечи някакви извинения.
Още изтръпвам, като се сетя. Дори преди 2 години го видях в един автобус, но той не успя да ме познае, а и беше зима, та си нахлупих шапката и си вдигнах шала, за да не ме види.
Не мога да си представя да търпя унижения, побои и подобни изпълнения. Аз бих си събрала багажа още при първото посягане или опит да ме злепостави пред други хора.
Е, не броя караниците - без тях никоя двойка не може, но просто така (защото му е криво) да дойде и да ме удари, бих направила голям панаир. Че аз за 2-3 скарвания, които сме имали досега (вече 4 г. сме заедно с моята половинка), съм правила драми, а какво остава за подобно отношение...
Аз също имах такава връзка - преди много години - тъкмо завършвах училище. Запознаха ни общи приятели и аз хлътнах до уши. Беше много красив, дяволски чаровен, внимателен, грижовен и т.н. (т.е. в началото всичко беше "цветя и рози"). Държеше да сме заедно постоянно, търсеше ме непрекъснато, обаждаше ми се, чакаше ме пред къщи - изобщо с времето стана много обсебващ. Ако не можех де отида да се видим, той идваше при мен (понякога дори се сещаше през нощта да идва вкъщи, за да ме търси) - в началото това ме ласкаеше, но после започна да ме плаши. Опита се да ме отдели от приятелите ми, започна да става груб, а аз бях много уплашена - тогава живеех сама, защото родителите ми бяха за 2 г. в чужбина и той знаеше това. Ако излезех с приятелки, първо ми вдигаше скандал, после ме заплашваше, после започваше да обвинява себе си и да реве и да ми се обяснява в любов (т.е. променяше си настроението буквално за минути). Започнах всячески да го избягвам - обясних му, че не искам да имаме нищо общо, а той буквално ме преследваше - идваше нощно време и тропаше по вратата, а комшиите викаха полиция; чупеше стъклата на входа; счупи асансьора - абе, ужас. Където и да идех - все той. Впоследствие се оказа, че взима наркотици - кокаин, хапчета и др. Един ден ме чакаше пред учителката, при която ходих на курс (дори не знам как е намерил адреса - вероятно ме е проследил) и ме заплаши, че трябва да се съберем или ще ме убие. Тогава вече съвсем изперках. Добре, че нашите се прибраха за 1 месец. В началото не исках да им казвам, но той продължи да идва и накрая им обясних всичко. Вечерта той отново дойде да ме търси - беше 4 ч. сутринта и не знаеше, че нашите са вкъщи. Започна да звъни, а баща ми излезе и го заплаши с оръжие - не знам какво точно му е казал и как го е стреснал, но повече никога не ме потърси и само го чувах през вратата как пелтечи някакви извинения.
Още изтръпвам, като се сетя. Дори преди 2 години го видях в един автобус, но той не успя да ме познае, а и беше зима, та си нахлупих шапката и си вдигнах шала, за да не ме види.
Не мога да си представя да търпя унижения, побои и подобни изпълнения. Аз бих си събрала багажа още при първото посягане или опит да ме злепостави пред други хора.
Е, не броя караниците - без тях никоя двойка не може, но просто така (защото му е криво) да дойде и да ме удари, бих направила голям панаир. Че аз за 2-3 скарвания, които сме имали досега (вече 4 г. сме заедно с моята половинка), съм правила драми, а какво остава за подобно отношение...
Минала съм по този път. Измъкването е много трудно, мноооооооого! Не вожеш да си представиш колко компромиси съм направила с поведението му и отношението му към мен. Докато един следобед не седнах на леглото в студентската си стая и "на тръни" изчаквах стрелките на час8овника да посочат 16,00ч. - това беше решаващият час за това дали нашата връзка ще продължи. Станах, тръгнах към вратата, но се върнах, пак седнах, изчаках 16,00ч, стискайки зъби и водейки безмилостна борба с онова дяволче в душата ми и си казах:"Не, този път няма да продължа. Ако и този път стане неговото, няма никога да спре този тормоз. Ако този път не кажа "не", никога повече няма да имам смелостта да го направя". Изчаках да мине 16,00ч. и вече знаех, че съм свободна. Това беше един от най-удовлетворяващите ме мигове от живота ми. Имах усещането, че ще полетя от свобода.
Той беше болезнено ревнив, почти психопат, а аз - безумно влюбена студентка.
Той беше болезнено ревнив, почти психопат, а аз - безумно влюбена студентка.
Е, при мен поне физическо насилие не е имало... 
Наистина когато иска се държи по най-очарователния и мил начин и е най-страхотния мъж, но когато ситуацията е да кажем по-скорна, той много се озловява и просто неговото Аз стои винаги на първо место.. като раздразнео и обидено дете е...
Старх ме е да го видя, защото може да се размекна...
НЕ ИСКАМ ДА ГО ВИЖДАМ изобщо.. . обаче няма как, има вещи в къщи, пък и незная аз самата как ще издържа...
Наистина когато иска се държи по най-очарователния и мил начин и е най-страхотния мъж, но когато ситуацията е да кажем по-скорна, той много се озловява и просто неговото Аз стои винаги на първо место.. като раздразнео и обидено дете е...
Старх ме е да го видя, защото може да се размекна...
НЕ ИСКАМ ДА ГО ВИЖДАМ изобщо.. . обаче няма как, има вещи в къщи, пък и незная аз самата как ще издържа...
Препоръчани теми