тези, които прекарват по 8/10 часа на ден в магазинчета за кафе, подправки, диетични храни, гащи и тн... на които никой не плаща осигуровки и са благодарни на 150! лева залпата?
майка ми ,'млада пенсионерка' си намери работа. ура. тя много се зарадва, защото това ще я изведе от къщи. някакво магазинче, в което предишната пенсионерка вече не издържа и иска да си седне пред телевизора най-после. предишната пенсионерка, ще обучава майка ми 2 седмици (!) , за които мама я е срам да попита шефа дали ще й плащат.
ще работи по 30 часа през седмица плюс уикендите по 10 , тоест 50 часа седмично.
на интервюто шефа й обяснил колко е трудно да се продават крекери и как на него му трябват сериозни хора, тоест, ако тя иска да се отказва да казва овреме.
накрая на вратата мама го промълвила въпроса колко ще й плащат, и той нехайно отвърнал - 200 лв.
тя заявила отговорността си, и как няма да предаде ( едва ли не) бизнеса му, под клетва едва ли не декларирала верността си - това поколение ако не друго притежава овча дисциплина.
от някоко дена е на 'обучението', на което май в крайна сметка не се предвижда да й плащат. вече не може да си каже граматиката, но казва ' ще свикна' . на мен направо ми се плаче.
мотивът на майка ми да работи не са парите, а както казах преди - социалността, хората и тн. запълнения ден... и тн. затова мисля, че това е добре за нея.
от друга страна обаче, аз искам силите й да се съхраняват за по-дълго - живот и здраве и аз и брат ми ще имаме деца, тепърва ще имаме моменти за изживяване с нея.
яд ме е обаче на хората, които експлоатират по този начин пенсионери за мижави стотинки за които никой нормален човек няма да работи ( в София) , и си позволяват да имат изисквания и тн. много възрастни хора направо се съсипват за тия 200 ина лева , само и само да си платят парното. на 'работодателите' изобщо не им дреме, ами просто си прибират вечер оборотите и им идва дюшеш да не плащат осигуровки и тн, в същото време получват качествена и отговорна работна ръка...
така, оплаках се..