Думата "увреждане" е нехуманна и въздейства неприятно. Самият израз "дете с увреждане" предзвиква страх. За съжаление страхът, към каквото и да е, подсъзнателно отдалечва човека, даже когато се опитва да изрази съчувствие към нещо. Повече от ясно е, че никой няма полза от подобно усещане, най-вече самите специални деца. Те имат нужда от общество, което да може да ги приема като специални, каквито са, а не като увредени; общество, което да им помогне да се интегрират.
Коренът на думата "увреждане" е същият като на думите "повреда" и "вреда" например. Аз не бих искала официалното название на състоянието на детето ми да навява подобни асоциации, колкото и различно да изглежда то от повечето други деца.
Например "Деца със специални потребности" звучи съвсем различно, нали? (нищо, че у нас се имат предвид основно образователните такива).
Думите имат значение.