Историята ми вероятно ще звучи много странно, много обстоятелства на едно място, но е истина. Просто така се стекоха нещата при мен, че до 27 годишна възраст не съм си решила проблема с липсата на социални умения, колкото и да ме е срам да си го призная.
Работила съм на доста места, била съм и в други колективи, но навсякъде е едно и също - ставам "аутсайдер".
Всъщност този проблем е откакто се помня. Първо - родителите ми са абсолютни "домошари", нямат приятели, винаги сме живели доста "изолирано" един вид. Отделно аз никога не съм имала приятели като дете и съм била обект на подигравки още от детската градина заради не много привлекателен външен вид, очила, не много хубави дрехи и прическа, лошо материално положение. Когато влязох в гимназията, бях в депресия много години и изобщо не ми беше до приятели, стоях си на чина и мълчах, това през всичките години. В университета вече това ми беше станало начин на живот, просто вече се бях възприела като човек, с когото никой не иска да общува, срамувах се и от лошото си финансово положение, а сега осъзнавам, че това е било грешка. Осъзнавам и че до голяма степен и аз, с поведението си, съм допуснала да се получи така, че да живея "изолирано" през всичките години. Но тогава не го осъзнавах, бях го приела за нормално за мен, а това беше голяма грешка.
И сега, въпреки че вече от няколко години се опитвам да променя нещата, просто "не ми се получава". Работих на много места и все един и същ резултат - хората "не ме харесват". Сега съм в отдел само с още един човек - и тя "не ме харесва" (отива да си говори с други колеги през почивките, понякога се държи лошо с мен).
Не знам, но миналото много ми пречи. Първо - прави впечатление, че съм човек, който не обича да говори за себе си, но как да говоря като просто няма какво. Не искам да се разбира, че нямам приятели и никога не съм имала, защото това много би отблъснало хората. Второ - вече просто не мога да се настроя позитивно, не знам как да стане това, след като цял живот и до ден-днешен "не се получава". Сега вече дори не знам каква е причината. Как да се настроя например на ново място, че "този път ще е различно", като на всички останали досега не е било, каквито и "стратегии" да съм изпробвала...