Честно казано нищо не смятам да променям...просто имам приятелка, която работи в рекламна агенция и бих могла да я помоля за съдействие...нейната агенция правиха наскоро много интересен филм за наркоманите в България...не знам някоя от вас дали го е гледала, но може да се работи и в тази насока...знам ли и аз...за да мога да говоря с нея, трябва да съм наясно и аз самата какво да поискам от нея нали така, а тя от своя страна за да ми каже дали това ще стане или не...същож трябва да се аргументирам...
- Публикувана: 13 юни 2006, 10:14 ч.
- Последно мнение: 24 окт. 2006, 08:01 ч.
Проект за рекламна кампания!!!
Честно казано нищо не смятам да променям...просто имам приятелка, която работи в рекламна агенция и бих могла да я помоля за съдействие...нейната агенция правиха наскоро много интересен филм за наркоманите в България...не знам някоя от вас дали го е гледала, но може да се работи и в тази насока...знам ли и аз...за да мога да говоря с нея, трябва да съм наясно и аз самата какво да поискам от нея нали така, а тя от своя страна за да ми каже дали това ще стане или не...същож трябва да се аргументирам...
Кремена, благодаря! Прати ми на лична имейл или пощенски адрес, за да ти пратя материали утре! Ок?
Добре де не може ли там където мамите не могат да раздадат материалите по една или друга причина да отиде някой от нас - ще отнеме по ден на училище, и предполагам, че това няма да са повече от два- три града. Например, ако Деси не може да си справи за Варна- мисля че може да се организираме да покрием няколко училища там.
Ако се намерят хора, които искат да пътуват до други градове, супер! Въпросът е това, с което се заемаме, да ни е по силите! А пък който го е страх да говори пред публика, няма страшно! Ще го обуча!
Пак включване от мен 
Яна, разбрах, че документите пътуват към мен. Но не разбрах има ли смисъл да действам
Яна, разбрах, че документите пътуват към мен. Но не разбрах има ли смисъл да действам
Действай, щото Валя каза, че е навита да пътува, значи можем да съберем достатъчно пътуващи майки.
В сряда ще имам подписан договор, кажете ми как и къде да го изпратя. Оказа се , че това е единственото училище, в което директорката е направила асансьор именно с цел да улесни децата с увреждане. Досега не се е наложило да бъде използван, макар че там учат 2 деца с проблеми.
В училището има стая, която е свободна и идеята е да се използва за обучение на такива деца, изобщо нещо с такава цел, директорката чака идеи и спонсори. По принцип какво може да се направи по въпроса?
В училището има стая, която е свободна и идеята е да се използва за обучение на такива деца, изобщо нещо с такава цел, директорката чака идеи и спонсори. По принцип какво може да се направи по въпроса?
Действай, щото Валя каза, че е навита да пътува, значи можем да съберем достатъчно пътуващи майки.
Като получа документите ще потвърдя. Ако имам въпроси - ще питам
Успех
В сряда ще имам подписан договор, кажете ми как и къде да го изпратя. Оказа се , че това е единственото училище, в което директорката е направила асансьор именно с цел да улесни децата с увреждане. Досега не се е наложило да бъде използван, макар че там учат 2 деца с проблеми.
В училището има стая, която е свободна и идеята е да се използва за обучение на такива деца, изобщо нещо с такава цел, директорката чака идеи и спонсори. По принцип какво може да се направи по въпроса?
В училището има стая, която е свободна и идеята е да се използва за обучение на такива деца, изобщо нещо с такава цел, директорката чака идеи и спонсори. По принцип какво може да се направи по въпроса?
Любознателна, изпрати по куриер на ДиД за сметка на получателя - по банкова сметка на адрес
Нина Йорданова
Фирма Спийднет.Бг ООД
ул. Илия Бешков 3 ет 3
Дружба 1
София 1528, тел 9732522, работно време всеки ден - вкл, събота от 10 до 19
това важи и за другите мами с готови договори, но моля иползвайте само този куриер, защото ние сме им клиенти и е по-лесно
или аз в петък ще идвам до Пловдив сутринта да се видя с доц. Анастасов - мога да го взема, ще ти се обадя като свърша с него, ако искаш
Нина Йорданова
Фирма Спийднет.Бг ООД
ул. Илия Бешков 3 ет 3
Дружба 1
София 1528, тел 9732522, работно време всеки ден - вкл, събота от 10 до 19
това важи и за другите мами с готови договори, но моля иползвайте само този куриер, защото ние сме им клиенти и е по-лесно
или аз в петък ще идвам до Пловдив сутринта да се видя с доц. Анастасов - мога да го взема, ще ти се обадя като свърша с него, ако искаш
Честно казано нищо не смятам да променям...просто имам приятелка, която работи в рекламна агенция и бих могла да я помоля за съдействие...нейната агенция правиха наскоро много интересен филм за наркоманите в България...не знам някоя от вас дали го е гледала, но може да се работи и в тази насока...знам ли и аз...за да мога да говоря с нея, трябва да съм наясно и аз самата какво да поискам от нея нали така, а тя от своя страна за да ми каже дали това ще стане или не...същож трябва да се аргументирам...
Знам за какво говориш Креми,аз го гледах,доста потресаващо беше
аз също имам позната която е в сферата на медиите.Работи в Нова Телевизия,така,че.......
Такааааа! Изложих се! 
Всъщност, не знам изложих ли се или не, но първата ми среща с директорка не мина особено добре. Първо я чаках около час (при положение, че имахме уговорена среща), а след като дойде ми показа колко бърза и че няма кой-знае колко време да се разправя с мен. След това разгледа материалите и ме почна - абсурд било в часа на класния - те отдавна са запълнени (безопасност на движението, гражданска отбрана и т.н.
), после - защо било договор за реклама - не й харесва тая формулировка, и не на последно място - искала да види самият проект, с който се кандидатства, материалите и всичко и чак тогава щяла да подпише (евентуално!). Не, тя не ни отказва! Просто иска да види нещата, дето и ние още не сме ги видели и ще подпише! 
Да ви кажа честно - дорева ми се! Това, което искат да виждат хората са излъскани представители на още по-излъскани фондации, материали и хартийки! А това, че самите родители, които врят и кипят в тази реалност, искат да споделят и да научат останалите на нещо - това не е привлекателно, това не е интересно, това не е престижно. Не знам. Може и да не съм права. Ама, нека някой дойде и ме опровергае!
Всъщност, не знам изложих ли се или не, но първата ми среща с директорка не мина особено добре. Първо я чаках около час (при положение, че имахме уговорена среща), а след като дойде ми показа колко бърза и че няма кой-знае колко време да се разправя с мен. След това разгледа материалите и ме почна - абсурд било в часа на класния - те отдавна са запълнени (безопасност на движението, гражданска отбрана и т.н.
), после - защо било договор за реклама - не й харесва тая формулировка, и не на последно място - искала да види самият проект, с който се кандидатства, материалите и всичко и чак тогава щяла да подпише (евентуално!). Не, тя не ни отказва! Просто иска да види нещата, дето и ние още не сме ги видели и ще подпише! Да ви кажа честно - дорева ми се! Това, което искат да виждат хората са излъскани представители на още по-излъскани фондации, материали и хартийки! А това, че самите родители, които врят и кипят в тази реалност, искат да споделят и да научат останалите на нещо - това не е привлекателно, това не е интересно, това не е престижно. Не знам. Може и да не съм права. Ама, нека някой дойде и ме опровергае!
Йепе, не си се изложила - директорите са такива...
И аз така днес... почти ме прати да си ходя, били централно училище и работели по много проекти...
Казах, че идвам не защото е централно училище, а защото живея близо и защото дъщеря ми учи там.
Аааа, това било друго....
Та сега, ще видим...
Искам на всички да кажа, че този начин (един час в училище) не ми се вижда най-удачния...
Знам, с нещо трябва да се започне.
Но като че ли най-много въздействат филми и подобни.
Не случайно в американските филми има по някое детенце в количка, което участва в игрите и измисля готини неща... точно за да се внедри подсъзнателно идеята за това, че и то е човек като другите, че може да играе въпреки количката и тн.
Също така се дава на децата модел за поведение.
Това, което стъписва хората, е липсата на модел за поведение. Даже тук имаше тема - как да науча детето ми да се отнася добре с деца с увреждания.
Ние с една лекция модел на поведение не можем да формираме.
Може би трябва да е нещо по-силно, по-стъписващо, повече лични истории...
От друга страна ние ежедневно даваме модел на поведение - в градинките и по трамваите - хората ни виждат как се отнасяме с дечицата си и това пак влияе подсъзнателно.
Приличам на Вуте - "Не знам баш как е, ма така не е"...
В нашия вариант - не знам как да стане без пари...
И аз така днес... почти ме прати да си ходя, били централно училище и работели по много проекти...
Казах, че идвам не защото е централно училище, а защото живея близо и защото дъщеря ми учи там.
Аааа, това било друго....
Та сега, ще видим...
Искам на всички да кажа, че този начин (един час в училище) не ми се вижда най-удачния...
Знам, с нещо трябва да се започне.
Но като че ли най-много въздействат филми и подобни.
Не случайно в американските филми има по някое детенце в количка, което участва в игрите и измисля готини неща... точно за да се внедри подсъзнателно идеята за това, че и то е човек като другите, че може да играе въпреки количката и тн.
Също така се дава на децата модел за поведение.
Това, което стъписва хората, е липсата на модел за поведение. Даже тук имаше тема - как да науча детето ми да се отнася добре с деца с увреждания.
Ние с една лекция модел на поведение не можем да формираме.
Може би трябва да е нещо по-силно, по-стъписващо, повече лични истории...
От друга страна ние ежедневно даваме модел на поведение - в градинките и по трамваите - хората ни виждат как се отнасяме с дечицата си и това пак влияе подсъзнателно.
Приличам на Вуте - "Не знам баш как е, ма така не е"...
В нашия вариант - не знам как да стане без пари...
Йепе, не си се изложила - директорите са такива...
И аз така днес... почти ме прати да си ходя, били централно училище и работели по много проекти...
Казах, че идвам не защото е централно училище, а защото живея близо и защото дъщеря ми учи там.
Аааа, това било друго....
Та сега, ще видим...
Искам на всички да кажа, че този начин (един час в училище) не ми се вижда най-удачния...
Знам, с нещо трябва да се започне.
Но като че ли най-много въздействат филми и подобни.
Не случайно в американските филми има по някое детенце в количка, което участва в игрите и измисля готини неща... точно за да се внедри подсъзнателно идеята за това, че и то е човек като другите, че може да играе въпреки количката и тн.
Също така се дава на децата модел за поведение.
Това, което стъписва хората, е липсата на модел за поведение. Даже тук имаше тема - как да науча детето ми да се отнася добре с деца с увреждания.
Ние с една лекция модел на поведение не можем да формираме.
Може би трябва да е нещо по-силно, по-стъписващо, повече лични истории...
От друга страна ние ежедневно даваме модел на поведение - в градинките и по трамваите - хората ни виждат как се отнасяме с дечицата си и това пак влияе подсъзнателно.
Приличам на Вуте - "Не знам баш как е, ма така не е"...
В нашия вариант - не знам как да стане без пари...
И аз така днес... почти ме прати да си ходя, били централно училище и работели по много проекти...
Казах, че идвам не защото е централно училище, а защото живея близо и защото дъщеря ми учи там.
Аааа, това било друго....
Та сега, ще видим...
Искам на всички да кажа, че този начин (един час в училище) не ми се вижда най-удачния...
Знам, с нещо трябва да се започне.
Но като че ли най-много въздействат филми и подобни.
Не случайно в американските филми има по някое детенце в количка, което участва в игрите и измисля готини неща... точно за да се внедри подсъзнателно идеята за това, че и то е човек като другите, че може да играе въпреки количката и тн.
Също така се дава на децата модел за поведение.
Това, което стъписва хората, е липсата на модел за поведение. Даже тук имаше тема - как да науча детето ми да се отнася добре с деца с увреждания.
Ние с една лекция модел на поведение не можем да формираме.
Може би трябва да е нещо по-силно, по-стъписващо, повече лични истории...
От друга страна ние ежедневно даваме модел на поведение - в градинките и по трамваите - хората ни виждат как се отнасяме с дечицата си и това пак влияе подсъзнателно.
Приличам на Вуте - "Не знам баш как е, ма така не е"...
В нашия вариант - не знам как да стане без пари...
Права си, но не можем да направим филм и разпространение в рамките на тоя проект, няма достатъчно пари...
Има и други схеми, нека се пробваме с тази, после с друга, че нямаме физическата възможност да работим по две наведнъж.