Бебе в леглото

  • 7 831
  • 155
  •   1
Отговори
  • Мнения: 547
Здравейте,

Открих подобни теми, но са доста стари. Ще ми се да чуя вашите мнения по два въпроса, а именно:
Дали според вас едно бебе/ дете, трябва да спи в леглото на родителите си или в отделно?
Колко голямо трябва да е едно бебе, когато се премести в отделна стая от тази на мама и тати?
Това са два върпоса, които много ме вълнуват, особено втория и все още не знам дали е добре едно бебе от самото начало да е отделено от родителите си или това трябва да се случи с времето.

# 1
  • Мнения: 337
Здравейте,

Открих подобни теми, но са доста стари. Ще ми се да чуя вашите мнения по два въпроса, а именно:
Дали според вас едно бебе/ дете, трябва да спи в леглото на родителите си или в отделно?
Колко голямо трябва да е едно бебе, когато се премести в отделна стая от тази на мама и тати?
Това са два върпоса, които много ме вълнуват, особено втория и все още не знам дали е добре едно бебе от самото начало да е отделено от родителите си или това трябва да се случи с времето.
Според мен не е редно едно бебе/дете да спи в леглото на родителите си,  защото свиква с това и после много трудно ще го отучите.
Все пак и вие сте хора и ще искате да имате своите моменти да уединение.
Относно отделянето на бебе само в стая се колебая.
От една страна в 21 век има всякакви технологии, с които да го наблюдавате от разстояние. Също така, ако е в друга стая ще може да си позволите да вдигате малко повече шум във вашата собствена, без да се тревожите, че бебчо ще се събуди.
Но от друга страна, като майка чакаща 1вата си рожба, не мога да ск представя да се отделя от нея и за минута.
Но знам ли.

# 2
  • Terra incognita
  • Мнения: 12 081
Твърдо против съм бебе в леглото. Причините са няколко, една от които е опасността от притискане или задушаване.
Бебе/дете в отделна стая- всеки решава по свое усмотрение. Не мен нямаше да ми е никак спокойно бебето да е далеч. А и той се будеше на 2 часа, не ми се струваше ок да снова по стаите, вместо да сложа кошчето до мен.

# 3
  • Мнения: 547
Аз съм на същотото мнение като Вас. Очаквам първото си бебенце и хем като Вас не мога да си представя да спи в друга стая, хем не искам да спи в нашата, точно поради тези причини, които сте написали Вие плюс, че искам от малко да знае, че всеки си има собствено пространство. Разбира се стаята на мама и тати винаги ще е отворена, ако иска да дойде, но не искам то да я приема като собствена. Мъжът ми казва, че според него е добре поне в началото да спи при нас, защото не може от 1-вия месец да го отделим, едно че нямало да ни бъде удобо нощем да ставаме и да тичаме до другата стая, когато се разплаче и друго, че при нас ще го чуваме и виждаме по-добре от бейбифона. Като се замисля е прав, но все пак ме е страх да не стане така, че след това да не иска да спи само.

# 4
  • Мнения: 2 288
Първото ни дете спеше в нашата стая до 9 месечна и след това я преместихме в отделна стая. Тя е била на смесено хранене къмене+добавка и се будеше изключително рядко нощем за ядене. По веднъж на две три седмици. В нашето легло е спала, само докато имаше колики.
Сегашното бебе спи на леглото до мен и нощем се буди от 3 до 10 пъти за ядене и нямам сили от умора да ставам до кошарата и обратно, ММ се премести в хола, като за каката бяхме категорични, че нямА да се разделяме, е, сега ни трябва един адекватен, който да обслужи тодлърката, която още не говори.
Та, въпрос на нагласа, принцип и удобство, но най-важното, според мен, е родителя да си осигури все пак някаква почивка.

# 5
  • Мнения: 547
Първото ни дете спеше в нашата стая до 9 месечна и след това я преместихме в отделна стая. Тя е била на смесено хранене къмене+добавка и се будеше изключително рядко нощем за ядене. По веднъж на две три седмици. В нашето легло е спала, само докато имаше колики.
Сегашното бебе спи на леглото до мен и нощем се буди от 3 до 10 пъти за ядене и нямам сили от умора да ставам до кошарата и обратно, ММ се премести в хола, като за каката бяхме категорични, че нямА да се разделяме, е, сега ни трябва един адекватен, който да обслужи тодлърката, която още не говори.
Та, въпрос на нагласа, принцип и удобство, но най-важното, според мен, е родителя да си осигури все пак някаква почивка.

Съгласна съм за почивката, но не искам с мъжа ми да спим отделно. Според мен това ще ни отдалечи един от друг или поне ще ни изнерви...

# 6
  • София
  • Мнения: 39 673
Моите деца не с спали в нашето легло.
Когато се роди щерката живеехме в гарсониера. Тя спеше в дървено легло долепено до спалнята ни.

Когато се роди синът ми бяхме в по-голям апартамент. Командировах щерката да спи при баща си, а аз се пренесох в детската стая. Малкият спеше в дървено легло (наследство от каката), а аз на нейното легло. Не бяха едно до друго. Когато синът ми отказа нощното хранене ги оставих да спят сами в детската.

# 7
  • Мнения: 2 288
Първото ни дете спеше в нашата стая до 9 месечна и след това я преместихме в отделна стая. Тя е била на смесено хранене къмене+добавка и се будеше изключително рядко нощем за ядене. По веднъж на две три седмици. В нашето легло е спала, само докато имаше колики.
Сегашното бебе спи на леглото до мен и нощем се буди от 3 до 10 пъти за ядене и нямам сили от умора да ставам до кошарата и обратно, ММ се премести в хола, като за каката бяхме категорични, че нямА да се разделяме, е, сега ни трябва един адекватен, който да обслужи тодлърката, която още не говори.
Та, въпрос на нагласа, принцип и удобство, но най-важното, според мен, е родителя да си осигури все пак някаква почивка.

Съгласна съм за почивката, но не искам с мъжа ми да спим отделно. Според мен това ще ни отдалечи един от друг или поне ще ни изнерви...
Ми, не знам, нас не ни е отдалечило, а и не е баннат от спалнята, идва, гушка се при нас, но на работа ли е, спи в хола. Колко да ви отдалечи, нали става въпрос за няколко месеца.
Според мен е много рано да ги мислиш тея работи. Аз преди да се роди тодлърката имах ясна представа, стратегия и идея - как се гледат деца, е, не бях права Wink както го чувстваш така го направи, инстинктите работят, въпреки всички пръсти, които ще определят правилно, неправилно, режими, кърмене и т.н. Човек трябва да е малко дебелокож и да вярва в инстинктите  на майката! Успех

# 8
  • София
  • Мнения: 39 673
ММ преживя отделното спане Simple Smile А и беше само за два месеца и нещо.
По едно време реши да спи при мен в детската и сглобихме два матрака на земята. Не му понесе и се върна на спалнята Simple Smile

# 9
  • Мнения: 375
Според мен, зависи от бебето. Моят, до шест месечен, спеше при нас в леглото (но аз спя изключително леко и не се въртя), защото се будеше за кърмене на около два часа и заспиваше до мен, после докато го пренеса и хайде пак. Като спря да се буди през нощта го сложих на неговата си кошара, на която преди това спеше на обяд. Нямаше драми, бързо се научи да спи и през нощта там.

За отделна стая е избор на родителите. Но аз в началото не си представям как щях да се справя, ако беше в отделна стая - ставане, кърмене, носене след кърмене, после колики и зъби, а уж се водя издръжлива - не бих издържала Mr. Green. Все пак става въпрос за няколко месеца до към половин година, няма да се отдалечите толкова със съпруга. Пък да не говорим, че хич не ми беше до него Crazy, но това е друга тема (не ме изяждайте, ама ...)

# 10
  • Мнения: 774
Съгласна съм за почивката, но не искам с мъжа ми да спим отделно. Според мен това ще ни отдалечи един от друг или поне ще ни изнерви...

Ей така като кажете...Не го разбирам това. Когато спя, спя - не правя нищо друго. Общувам с мъжа ми в будно състояние. Ако нещо може да ме отдалечи от съпруга ми това е изнервеността ми поради липсата на адекватен сън и преумора, а не факта, че не лежи директно до мен в леглото.

П.С. Само да ви кажа, че не е задължително да правите секс само в леглото. Има и други места. И спане не е еднозначно на секс. Ако под 'не спим е в едно легло" разбирате 'не правим секс вече' ситуацията е съвсем друга.

# 11
  • Мнения: 2 485
Няма универсално правило. Направи така, както го чувстваш, че е най-добре за теб. И много си зависи и от детето.
Ще споделя лично мнение и личен опит. Аз съм против бебето да спи в леглото на родителите и също съм против бащата да спи в другата стая. И двете ми деца спяха в креватче до спалнята. Отделянето в друга стая дойде по-късно - големият беше на 3г., а малкият на 4г. Чак тогава започнаха да спят по цяла нощ и не се налагаше непрекъснато да ставам.
Много зависи от самото дете, но смятам, че преди 2г. е трудно да се отдели в самостоятелна стая.
И млади мами не забравяйте отношенията с таткото. Дори и да не си го признават, татковците са като малки деца и ако бебето спи на спалнята се чувстват пренебрегнати. Татковците също искат внимание. И тук не говоря само за секс, а за общуване, пък дори и да е без думи, а просто да заспите гушнати в леглото. А това с бебе в леглото, няма как да стане.

# 12
  • София
  • Мнения: 38 115
До леглото, не в леглото е моето мнение специално за малко бебе 0-6м.

# 13
  • Мнения: 5 468
Винаги съм се чудила как става това с отдалечаването на партньорите, след като станат родители. За мен, няма по-голямо скрепяване на връзката от това да имате общо дете, без значение дали ще се наложи да спите известно време отделно или не. Любовта е много повече от гушкане вечер в леглото. Освен това, децата за кратко са малки и тези дреболии бързо отминават. После ще си спомняме с умиление за този период. Ние чакаме второ и когато се роди, е твърде вероятно да се наложи таткото да спи с каката в отделна стая, ако бебето се буди често. Дори и за миг не ми е хрумвало, че това може да бъде проблем за отношенията ни.

Относно отделянето на бебето в друга стая, не бих го причинила нито на себе си, нито на бебето си. От една страна бебетата имат нужда да усещат топлина и сигурност до родителите си(в началото предимно до майка си), а не да бъдат отделяни сами. От друга страна, не разбирам защо човек сам може да си причини неудобството да става посред нощ за да храни или проверява бебето си. На мен толкова ми се спеше, че едва взимах дъщеря ми от креватчето й за да я кърмя, та не мога да си представя да ставам до друга стая. Това би означавало да не мога изобщо да се наспя. Смятам, че трябва , като родители, максимално да си улесним ежедневието, вместо да го усложняваме излишно.

# 14
  • София
  • Мнения: 27 989
По време на коликите опитахме няколко дни детето ни да спи при нас... Най-лошият сън ни беше точно тогава. Иначе спеше до нас в неговото легло, а като стана на 1.5 г. го преместихме в неговата стая. Не е имало проблеми.

Общи условия

Активация на акаунт