Първи клас.Проблемно ли е детето ми?

  • 21 786
  • 144
  •   1
Отговори
# 75
  • волно калдъръмче
  • Мнения: 6 341
О, аз не давам безплатни консултации. Питай агентката.

# 76
  • София
  • Мнения: 38 674
За какво да се приготвям?
Не съм казала, че ще уча малки.

Моята дъщеря си е щура по рождение и аз си го знам. Добре че попадна на класна от 1 до 4 клас.

И аз съм човек, който много държи да знае конкретната ситуация.
Аз впрочем така реагирах преди няколко поста, защото според класната от 5 до 7 клас това бяха най-ужасния клас, с най-ужасната дисциплина, а всъщност просто ги беше отсвирила.

# 77
  • волно калдъръмче
  • Мнения: 6 341
За какво да се приготвям?
Не съм казала, че ще уча малки.
Сладурка! Нали беше много лесно?

# 78
  • София
  • Мнения: 38 674
Нещо с мен ли си говориш?
Защото аз не.

# 79
  • sofia
  • Мнения: 8 945
В подобни ситуации някои родители реагират с агресия и ги разбирам.
Free Agent, приготви се. Това е ключът към всички проблеми.

Причината родителите да реагират с агресия ми е ясна. Много лесно да прехвърлят отговорността на другите и да се правят на жертви, когато им минават номерата. Много спонтанна в първото училище, си разбрала, че така нещата няма да вървят във второто, преразгледала си нещата. Навярно си споделила горчив опит с новата класна. Тя е разбрала, че не си лош човек и така. Просто си събрала опит. Учителите в другото училище продължават да работят и без твоето дете. Знам! Там продължава да е ад.
Какви номера, Вяра? Какво съм преразгледала? Почнала съм да се държа по друг начин или детето с магическа пръчка е станало добро в рамките на по-малко от месец? Всяко живо същество реагира според околната среда. Има и упорити, чиито реакции не се променят, но това вече са други случаи.
Ако съм прехвърлила отговорността някому, няма да се терзая и да полудявам бавно, нали? Ще ми е безгрижно и безотговорно и няма и да си правя труда да говоря с учителки, директори, психоложки и пр.
С новата класна нищо не съм споделяла, защото беше тъкмо поела този клас. Бях водила разговори единствено с директора, който също определи причината, поради която го местя с нещо от сорта "госпожо, виждам че имате проблемно дете и не разбирам защо го местите, и не очаквайте нещо да се промени, но нейсе, ще се съглася".
На новата класна впоследствие съм споделяла.
Да си работят, от този клас още три деца напуснаха на следващата година. И говорим за конкретна учителка, не за учителите в училището.
Подобни проблеми не могат да се разглеждат по принцип. Всеки е сам за себе си, случващ се в определена конкретика.

# 80
  • Мнения: 8 298
Харесва ми как хората с тихи и спокойни деца считат ,че другите с буйни и не толкова послушни деца просто не са ги възпитали.
Моя е от вторите. Наследил е нервната система на майка си и баща си. Нито един от двамата не е бавен или флегматичен. Никой от нас не е екстроверт. Та същото това дете трудно се заседява, говори и има нужда от движение почти непрестанно.
Винаги у дома говорим за учителите с уважение и винаги сме готови да съдействаме. Никога не го пращаме на училище с инструкции да говори и да пречи, или да се блъска.
Е дааааа...ама се случва а в 1 клас се случваше често.
Попаднахме на прехвалена учителка която толкова се беше вдълбила в личните си проблеми, че децата бяха някакъв придатък. С който трябваше да се справят родителите. Тя беше там само да ни информира.

Взима детето зимата от училище и у дома установявам , че той има дупки в косата. Отрязано до кожа.
Оказва се ,че с негов приятел са се подстригвали в час, като Роналдо. Обаждам се на госпожата за да я информирам...забележете не тя на мен. Да го има предвида, да им прибере ножиците, да наостри внимание и т.н.  След 10 минути ми звъни майката на другото дете. Да ми се извинява. Госпожата й спретнала скандал.
Направо се потресох от професионализма на госпожата.

# 81
  • Варна
  • Мнения: 10 493
Оле vesi1 къде беше преди 6 години... В абсолютно същата ситуация бях и се чудих къде съм сбъркала, в какво бъркам и как да оправя нещата. И психолози, и директори, и вина, и какво ли още не. А сега вина, огромна при това към детето си, аз не съм била до него, а е имал нужда. Дано ми прости.

# 82
  • Мнения: 4 808
О, аз не давам безплатни консултации. Питай агентката.

Не даваш, защото не ти е ясно как да реагираш. На мен също защото не знам какво е провинението и защото трябва да реагирам след ен броя часове, а за малките деца нещата се случват сега и веднага. На теория са ми ясни много неща, но прилагането им е друга работа. Така че радвай се, че нямаш точно тези проблеми и не размахвай назидателно пръст как някои родители не са си свършили работата и не им пука за държанието на детето. Със сигурност има и такива, но в общия случай и родители, и учители сме заедно и трябва да работим заедно за решаване на проблемите.

# 83
  • sofia
  • Мнения: 8 945
Оле vesi1 къде беше преди 6 години... В абсолютно същата ситуация бях и се чудих къде съм сбъркала, в какво бъркам и как да оправя нещата. И психолози, и директори, и вина, и какво ли още не. А сега вина, огромна при това към детето си, аз не съм била до него, а е имал нужда. Дано ми прости.

Е, те там де Joy Сега е девети клас, значи баш преди 6-7 години се разиграва случката.
Хич не се обвинявай. Това преживяване провокира много разговори за това какви хора има, кой, защо и как реагира, ние какво да правим, теми които едва ли бихме засегнали иначе. Научи се да преценява хората по постъпките, слуша и какво говорят и си прави изводите. Научи се да търси причината за дадено поведение и да не съди прибързано.
Скоро установих, че е избухлив (дали е пуберски момент, предстои да се установи). Чат-пат се изпуска и ми казва, че бил беснял по някакъв повод в училище. Дойде ми изненадващо тази информация, щото не съм го виждала в таз светлина.

# 84
  • Куциндрел
  • Мнения: 24 542
Вяра, кажи сега как би постъпила. Вземам детето от училище и проблемната учителка (защото другите нямат проблеми с детето) ми обяснява, че детето се е държало недопустимо, трябва да си промени поведението и е бил наказан без повече обяснения. Питам детето какво се е случило, не си спомня. После отварям дневника и там една забележка ‘прекарваш повече време в игра, отколкото в работа’. Както ще видиш от лентичката ми, детето току-що е навършило 6 години. Кажи сега какво да му говоря, но така че утре да нямаме този проблем. Защото аз говоря, не си мисли, че пренебрегвам случващото си. Но определено смятам, че в конкретния случай учителката също трябва да вземе мерки - още повече че тя е единствената, която се оплаква от детето.
Казваш на учителката, че ти би взела мерки, ако знаеш конкретно какво е направило детето. Да ти каже - говори, не пише и т.н. иначе няма какво да направиш като оплакването е толкова общо.

# 85
  • волно калдъръмче
  • Мнения: 6 341
Какви номера, Вяра? Какво съм преразгледала? Почнала съм да се държа по друг начин или детето с магическа пръчка е станало добро в рамките на по-малко от месец? Всяко живо същество реагира според околната среда.Това важи за животните, хората реагират по убеждения. Сама виждаш, че за детето ти е било важно да си отмъсти, затова се е хвърляло върху агресивните с още по-голяма агресия. Да виждаш решен проблем - аз не. За известно време някой му е треперил да не се избие и толкова. В следващия си пост, когато говорим за 9 клас, се изненадваш от характера му и от невъзможността му да се овладява в дадени ситуации. Има и упорити, чиито реакции не се променят, но това вече са други случаи.
Ако съм прехвърлила отговорността някому, няма да се терзая и да полудявам бавно, нали?Не е необходимо да полудяваш, малко здрав разум е трябвало, но да дойде навреме. Ще ми е безгрижно и безотговорно и няма и да си правя труда да говоря с учителки, директори, психоложки и пр.Празни приказки са това и ти го знаеш. Трябвало е повече разговори с детето.
С новата класна нищо не съм споделяла, защото беше тъкмо поела този клас. Бях водила разговори единствено с директора, който също определи причината, поради която го местя с нещо от сорта "госпожо, виждам че имате проблемно дете и не разбирам защо го местите, и не очаквайте нещо да се промени, но нейсе, ще се съглася".
На новата класна впоследствие съм споделяла.
Да си работят, от този клас още три деца напуснаха на следващата година. И говорим за конкретна учителка, не за учителите в училището.
Подобни проблеми не могат да се разглеждат по принцип. Всеки е сам за себе си, случващ се в определена конкретика. За това съм напълно съгласна. Твоята гледна точка не е достатъчна, за да се осветли проблемът.

Казваш на учителката, че ти би взела мерки, ако знаеш конкретно какво е направило детето. Да ти каже - говори, не пише и т.н. иначе няма какво да направиш като оплакването е толкова общо.
Е как какво е направило?! Нищо не е направило.

Да го има предвида, да им прибере ножиците, да наостри внимание и т.н.
Като им вземе ножиците, да им вземе и зъбите, щото с тях може да се хапят.

# 86
  • Мнения: 8 298


Да го има предвида, да им прибере ножиците, да наостри внимание и т.н.
Като им вземе ножиците, да им вземе и зъбите, щото с тях може да се хапят.

Вяра, що за глупости пишеш?
Ми да ги остави да си извадят очите...що не....

Не разбирам идеята, някой да влиза в опозиция само за да си чешем клавишите....с такива глупави писания.

# 87
  • sofia
  • Мнения: 8 945
Дам, 8-9 годишните реагират по убеждения. Отмъщението е първосигнална реакция, но въпросното отмъщение може да се разглежда и като реакция на защита, нали?
Ти във всички ли ситуации се владееш? Аз не. С напредването на възрастта и опита това умение ми се подобри.
За мен е важно, че осъзнава реакцията си като нещо, върху което трябва да се замисли.
Е, да де, нали за това говорим....трудно е да имаш здрав разум, когато си в напрегната ситуация, касаеща детето ти и трезвата преценка е трудна. То за това и разни майки пишат по форумите....
Тези разговори с детето са някаква панацея - не знаех! Защо тогава не се включиха и учителката, и психоложката - повече разговори - по-добър ефект.

Цеце, за втори път, в целия си форумен живот от 2003, играя в такъв филм. Поне за успокоение на тези, които са в подобна ситуация.

# 88
  • волно калдъръмче
  • Мнения: 6 341
Дам, 8-9 годишните реагират по убеждения. Отмъщението е първосигнална реакция, но въпросното отмъщение може да се разглежда и като реакция на защита, нали?
Как да се възпита човещина у дете с объркана ценностна система? То не е агресивно, но е готово да нарани или наранява, за да се защити. Усещаш ли колко е нелепо. Затова ти казвам, че превъзпитанието не е цел на учителя. Той може да коригира поведението на детето, но само ако родителят пожелае да съдейства. Вашата ситуация не е идеална (лоша), ти все пак имаш съзнание за създалия се проблем. Питай обаче онези, които нямат такова и сама ще си отговориш защо все по-често родители се сблъскват с административната стена.

Ти си му майка и разговорите са от друг характер. За него учителите са непознати, не са авторитет, не е нужно да ги уважава, да се съобразява с мнението им. Когато попадне в ситуация, от която ще излезе наранено, обаче обвиняваме учителите и не виждаме смисъл в разговори за себеуважението. За тях има психолози, директори, учители и бог знае още какъв педагогически персонал, на който му плащат, за да възпитава.

Последна редакция: чт, 25 окт 2018, 11:52 от Вяра

# 89
  • sofia
  • Мнения: 8 945
Дам, 8-9 годишните реагират по убеждения. Отмъщението е първосигнална реакция, но въпросното отмъщение може да се разглежда и като реакция на защита, нали?
Как да се възпита човещина у дете с объркана ценностна система? То не напада, но е готово да нарани или наранява, за да се защити. Усещаш ли колко е нелепо. Как според теб е редно да се защити самО едно дете в такава ситуация? Какво да му кажа да прави, след като игнорирането на дразнителите и оплакването на госпожата не работят? Затова ти казвам, че превъзпитанието не е цел на учителя. Какво трябва да превъзпитава? Трябва да спре зреещия конфликт. Той може да коригира поведението на детето, но само ако родителят пожелае да съдейства. Вашата ситуация не е идеална (лоша), ти все пак имам съзнание, че имаш проблем. Питай обаче онези, които нямат такова и сама ще си отговориш защо все по-често родители се сблъскват с административната стена. Аз щото имам съзнание онази не излезе в дълъг болничен. Ако беше случила на безсъзнателен родител, не искам да я мисля.Ама те безсъзнателните отиват директно да се разправят с родителите на другите деца. Госпожата се опита да ме хлъзне по тази плоскост, ама не ѝ се получи и тръгнах административно да блъскам.

Ти си му майка и разговорите са от друг характер. Защо реши, че не съм говорила? И именно, защото са от друг характер и редно и учителят да говори (ама не да порицава пред целия клас лошият гамен, като лош гамен, защото децата ще се държат като такъв с него и спиралата се завърта За него учителите са непознати, не са авторитет, не е нужно да ги уважава, да се съобразява с мнението им. Тук погази всички основни постулати на училищното образование и възпитание. Точно обратното винаги съм мислила и говорила. Правилата в училище се спазват. Всеки малък ученик иска да се хареса на госпожата и другите деца и когато това не се случва, детето се чуди какво да измисли, за да се случи. Малко добронамерено внимание към детето би помогнало, ама рядко се случваКогато попадне в ситуация, от която ще излезе наранено, обаче обвиняваме учителите и не виждаме смисъл в разговори за себеуважението. За тях има психолози, директори, учители и бог знае още какъв педагогически персонал, на който му плащат, за да възпитава. Тези две изречения не ги разбрах.

Общи условия

Активация на акаунт