Здравейте.Дано пиша на правилното място.Синът ми тази година е в първи клас.Първият месец мина спокойно.Хвалеха го постоянно.Шокът беше на първата родителска среща.Нашето син че беше в класацията от най-непослушните.Влачели се по земята,хапвали в час,биели се...Дори едното момче ги стискало по слабините.Последваха разговори и наказания.Сякаш всичко отшумя.Но, не!!С отворена уста останах когато детето ми ми разказа,че е паднал по корем,а въпросното момче се е клатело върху него и го е стискало по слабините.Веднага се обадих на класната.Обеща ,че ще предприеме мерки,но имало и оплаквания и от моето дете.Счупил е молива на съученик.Майката искала да свикват родителското настоятелство. И пак разговори...Синът ми разказа,че въпросното дете го е удряло с юмруци и после му е счупило химикала.Затова той му е счупил молива.Настоях да казва всичко на учителите.Наложи ми се да му обяснявам ,че не е лош,че лоши деца няма,че има лоши постъпки,лоша дисциплина...върви му обяснявай след като на най-добрият му приятел му е забранено да общува с него защото е лош.Стискането по слабините продължава.Казва,че там вече го боли.Поговорихме си че приятелите не си причиняват болка...Днес случайно едно дете от класът ми каза,че синът ми е шляпван зад врата и по главата от учителите,и на въпросното дете са му се скарали че играе с моето.Мисля ,че възпитавам детето си добре,не е имало оплаквания до сега.Обича да рисува.Има три грамоти и изложена рисунка в общинската галерия с което е много горд.Искаше да участва в олимпиадите в училище,вече не иска.Не знам какво да правя вече,страх ме е за него....Извинявам се за дългият ми разказ,опитах се да го посвия ,но...
- Публикувана: 19 окт. 2018, 13:40 ч.
- Последно мнение: 26 окт. 2022, 10:21 ч.
Първи клас.Проблемно ли е детето ми?
На първо място всичките тези въпроси трябва да зададете на учителката.
Децата са си деца а тя е възрастният човек, който може ясно да възприеме , обясни и реагира на ситуацията.
Към днешна дата децата имат много информация и са много по-напред в интелектуалното си развитие от родителите си на същата възраст. В същото време поради факта ,че живеем в забързан и опасен свят са много по-назад в емоционално и социалното си развитие. Върху всичко това се работи...бавно и постепенно.
В повечето училища има психолози които са чудесни помощници за преминаването на децата от един етап на живота си в друг.
Дали детето ви е палаво? Най-вероятно : да. Дали има и други палави деца? Със сигурност.
Дали с детето трябва да се работи? Повече от сигурно...а дали учител може да упражнява физическо насилие: със сигурност не.
Децата са си деца а тя е възрастният човек, който може ясно да възприеме , обясни и реагира на ситуацията.
Към днешна дата децата имат много информация и са много по-напред в интелектуалното си развитие от родителите си на същата възраст. В същото време поради факта ,че живеем в забързан и опасен свят са много по-назад в емоционално и социалното си развитие. Върху всичко това се работи...бавно и постепенно.
В повечето училища има психолози които са чудесни помощници за преминаването на децата от един етап на живота си в друг.
Дали детето ви е палаво? Най-вероятно : да. Дали има и други палави деца? Със сигурност.
Дали с детето трябва да се работи? Повече от сигурно...а дали учител може да упражнява физическо насилие: със сигурност не.
Скрит текст:
Здравейте.Дано пиша на правилното място.Синът ми тази година е в първи клас.Първият месец мина спокойно.Хвалеха го постоянно.Шокът беше на първата родителска среща.Нашето син че беше в класацията от най-непослушните.Влачели се по земята,хапвали в час,биели се...Дори едното момче ги стискало по слабините.Последваха разговори и наказания.Сякаш всичко отшумя.Но, не!!С отворена уста останах когато детето ми ми разказа,че е паднал по корем,а въпросното момче се е клатело върху него и го е стискало по слабините.Веднага се обадих на класната.Обеща ,че ще предприеме мерки,но имало и оплаквания и от моето дете.Счупил е молива на съученик.Майката искала да свикват родителското настоятелство. И пак разговори...Синът ми разказа,че въпросното дете го е удряло с юмруци и после му е счупило химикала.Затова той му е счупил молива.Настоях да казва всичко на учителите.Наложи ми се да му обяснявам ,че не е лош,че лоши деца няма,че има лоши постъпки,лоша дисциплина...върви му обяснявай след като на най-добрият му приятел му е забранено да общува с него защото е лош.Стискането по слабините продължава.Казва,че там вече го боли.Поговорихме си че приятелите не си причиняват болка...Днес случайно едно дете от класът ми каза,че синът ми е шляпван зад врата и по главата от учителите,и на въпросното дете са му се скарали че играе с моето.Мисля ,че възпитавам детето си добре,не е имало оплаквания до сега.Обича да рисува.Има три грамоти и изложена рисунка в общинската галерия с което е много горд.Искаше да участва в олимпиадите в училище,вече не иска.Не знам какво да правя вече,страх ме е за него....Извинявам се за дългият ми разказ,опитах се да го посвия ,но...
Опитай се да анализираш действията на учителите при конфликтите. Разпитвай най-подробно какво и как се е случило при всяка отделна история. Бил ли е тогава учител при децата и т.н.? Дали учителят-очевидец е разбрал от къде е възникнал проблема и как е ескалирал. Как е постъпил? ... Ако усетиш, че случките стават в отсъствието на учител (в масовия случай през междучасие) - не мисля, че имаш варианти за резултатно действие. Оплаквания на учител / директор не вършат работа - явно такава е системата в това училище. Или я приемаш или се местиш в училище с по-отговорни учители/директор.
Казвам ти го от опит.
Откъдето и да го погледнем, българското училище си е една джунгла и всяка година в нея влизат нов набор първокласници, на които се налага да свикват с " правилата" и все някак да оцеляват. Жалко е да го кажем, но те бързо разбират, че за да оцелеят трябва на агресията да отвръщат с агресия...
Това с молива ми бледнее пред факта, че бутат детето на земята, яздят го и го опипват! Ужасно е!
Да се говори с учителите и родителите на въпросното дете /което е било насилникът/.
А родителското настоятелство заради молива ли да се вика?!? Мисля, че проблемите са доста по-големи...
Да се говори с учителите и родителите на въпросното дете /което е било насилникът/.
А родителското настоятелство заради молива ли да се вика?!? Мисля, че проблемите са доста по-големи...
А учителят какво прави в цялата ситуация? На мен ми изглежда децата да са оставени на самотек.
Не виждам никакъв проблем в поведението на твоето дете. Моливът наистина е абсолютно малозначен в случая. Със сигурност трябва да се изискат незабавни мерки относно действията на другите деца.
Бих разговаряла на първо място сериозно с учителя.
Не виждам никакъв проблем в поведението на твоето дете. Моливът наистина е абсолютно малозначен в случая. Със сигурност трябва да се изискат незабавни мерки относно действията на другите деца.
Бих разговаряла на първо място сериозно с учителя.
В първи клас децата дори и в междучасието не трябва да се оставят без надзор.
Както разпитвате учител, така разпитвайте и други деца, така и вашето. Трябва да имате няколко гледни точки.
Давам ви пример нашата учителка се беше обадила, че сина ми е изпаднал в изстерия и си е хвърлял тетрадките и учебниците по земята. Уплаших се много психолог в училище, психолог на частно. Вярвам сляпо на учителката. След месец се случва да се срещна с майка на съученик и ми разказва, че в момента на истерията госпожата я няма, помолила я да остане за известно време при децата. При което хуните останали без надзор става голям търкал и се започват с обиди. Тъй като моя син е по-чувствителните се разплаква и се почва-бебе, лигльо, на мамата детето, ревльо и т.н. и т.н. при което явно на моичкия му е дошло в повече. Не отричам ползата на психолога, не отричам, че хвърляне на учебници не е нормално поведение, но тази информация с обидите защо ми беше спестена? Значи не е нормално да хвърляме, но пък си е съвсем нормално да се обиждаме и унижаваме. В последствие се оказва, че моя син когато ходил при госпожата да се оплаче от някой тя го е наричала клюкар.
Още ме е яд, че вярвах в началото на учителката, а не на сина си. Минаха 7 години от тогава и още съм гузна, че не му гласувах повече доверие.
Та идеята ми е слушай детето си, със сигурност най-сериозната вина не е в него. Разпитвай и деца, отвори очи и уши хубаво и преценяй ситуациите от няколко гледни точки.
Както разпитвате учител, така разпитвайте и други деца, така и вашето. Трябва да имате няколко гледни точки.
Давам ви пример нашата учителка се беше обадила, че сина ми е изпаднал в изстерия и си е хвърлял тетрадките и учебниците по земята. Уплаших се много психолог в училище, психолог на частно. Вярвам сляпо на учителката. След месец се случва да се срещна с майка на съученик и ми разказва, че в момента на истерията госпожата я няма, помолила я да остане за известно време при децата. При което хуните останали без надзор става голям търкал и се започват с обиди. Тъй като моя син е по-чувствителните се разплаква и се почва-бебе, лигльо, на мамата детето, ревльо и т.н. и т.н. при което явно на моичкия му е дошло в повече. Не отричам ползата на психолога, не отричам, че хвърляне на учебници не е нормално поведение, но тази информация с обидите защо ми беше спестена? Значи не е нормално да хвърляме, но пък си е съвсем нормално да се обиждаме и унижаваме. В последствие се оказва, че моя син когато ходил при госпожата да се оплаче от някой тя го е наричала клюкар.
Още ме е яд, че вярвах в началото на учителката, а не на сина си. Минаха 7 години от тогава и още съм гузна, че не му гласувах повече доверие.
Та идеята ми е слушай детето си, със сигурност най-сериозната вина не е в него. Разпитвай и деца, отвори очи и уши хубаво и преценяй ситуациите от няколко гледни точки.
Бивша учителка съм, обаче.....някои колеги изобщо не се интересуват какво става по класовете, гледат да изчезнат в учителската стая веднага щом свърши часът. Други пък нямат никакъв авторитет пред децата. Не умеят нито да викат, нито да всяват респект. Вземи сериозни мерки, авторке! Това стискане по слабините може да докара здравословен проблем на детето ти накрая. Ако не успееш да постигнеш нищо, премести детето в друго училище. Обаче преди това трябва да се справиш с него. Явно детето ти е не особено добре възпитано, въпреки твърденията ти. Децата, които нямат респект от родителите се държат безобразно, щом им видят гърба. Трябва да го стегнеш. Иначе ще се окажете накрая в някое задънено квартално школо, където побоищата са нормалното нещо, което напълно измества обучението. После ще има оплаквания, че детето е неграмотно и не може името си да напише без грешка, но вече няма да има значение. Неграмотният човек е обречен да бъде аутсайдер 
Ще ме прощавате, но аз не виждам нещо кой знае какво в поведението на детето на авторката. Средата в училище и правилата са много по-различна от детската градина. Учителите дават дежурства или отиват до тоалетната, общо взето в първи клас затова излиза от стаята учителката. От друга страна и децата се пускат само до тоалетна, имат храна в себе си, режимът е тотално различен. Затова и момчетата пробват да се дразнят, гонят, може и да се сбият. Момичетата пък гледат да са около госпожата, която в известна степен се явява заместник на мама.
Абсолютно недопустимо е учител да пошляпва зад врата дете, още повече, че има камери.
Абсолютно забранено е да се обсъжда поведение или успех, или пък някакъв личен проблем на дете пред останалите родители. Това се прави на лична среща с родителите на конкретното дете.
Така описано Вашето дете няма проблем, но детето, което стиска за слабините - да и с него трябва да се работи.
И в заключение - децата имат различна адаптивност и психическа зрялост. На тази възраст разликите, дори и минимални, във възрастта си личат много. Колкото по в началото на годината е детето, толкова по-зряло е да посрещне новите изисквания и по-бързо и леко да се адаптира. Дори и спрямо родените в средата на годината, да не говорим за децата, родени ноември-декември или недоносени. Но в общия случай до края на първия срок всички вече трябва да са се адаптирали.
Поговорете с учителката за това стискане по слабините и поискайте да се вземат мерки. Ако това продължава се обърнете към директора.
Абсолютно недопустимо е учител да пошляпва зад врата дете, още повече, че има камери.
Абсолютно забранено е да се обсъжда поведение или успех, или пък някакъв личен проблем на дете пред останалите родители. Това се прави на лична среща с родителите на конкретното дете.
Така описано Вашето дете няма проблем, но детето, което стиска за слабините - да и с него трябва да се работи.
И в заключение - децата имат различна адаптивност и психическа зрялост. На тази възраст разликите, дори и минимални, във възрастта си личат много. Колкото по в началото на годината е детето, толкова по-зряло е да посрещне новите изисквания и по-бързо и леко да се адаптира. Дори и спрямо родените в средата на годината, да не говорим за децата, родени ноември-декември или недоносени. Но в общия случай до края на първия срок всички вече трябва да са се адаптирали.
Поговорете с учителката за това стискане по слабините и поискайте да се вземат мерки. Ако това продължава се обърнете към директора.
Благодаря ви момичета.Всяко мнение е много полезно.Направо не можех да мисля....Бях решила вече какви мерки ще предприема.И в същият момент класната ми позвъни.Явно синът ми се е вслушал в думите ми.Днес когато онова момче посегнало към слабините му той се е развикал-"Вище госпожо,вище.Писна ми вече!!!" И е хванал ръката му.Детето което се оплакваше от счупеният молив го е ритал по глезените,е той също го е ударил. Най-накрая госпожата е забелязала всичко.Извинява ми се най-малко двайсе пъти.Последвало е ходене при директора и за двамата.И тъка в понеделник родителите на тези деца и ние ще посетим директора.Избрах му и друг учител ако се наложи,но той случайно чу разговора и каза ,че не иска друга учителка ,защото обича своята.Ще видим в понеделник дано се оправят нещата.
Чувствам се неудобно, от това което е споделила авторката.
Не мога да повярвам, че се случва при деца в първи клас.
Питам се накъде върви образованието и обучението в някои училища.
Трудно е в началото на първи клас, децата се опознават, харесват и не харесват.Понякога проявяват и агресия.... нали затова е Учителят, да помага на децата и да не допуща агресия, да се опита да намери път, малка пътечка до всяко дете.
Не мога да повярвам, че се случва при деца в първи клас.
Питам се накъде върви образованието и обучението в някои училища.
Трудно е в началото на първи клас, децата се опознават, харесват и не харесват.Понякога проявяват и агресия.... нали затова е Учителят, да помага на децата и да не допуща агресия, да се опита да намери път, малка пътечка до всяко дете.
А аз изобщо не вярвам на тази история.
Първо, не може дете, което е хвалено постоянно цял месец и изведнъж от нищото да се окаже, че е сред невъзпитаните. Всеки ден учителят се вижда с родителите.А и за какво да хвали едно дете, писало ченгели и цифри? А и какви родителски срещи по това време?
Второ, няма как седемгодишно да каже цитирам, защото няма как да го напиша толкова грешно: "Вище госпожо,вище.Писна ми вече!!!"
Тук май ще заприлича на "Лична драма", както се случи със "Семейни отношения".
Първо, не може дете, което е хвалено постоянно цял месец и изведнъж от нищото да се окаже, че е сред невъзпитаните. Всеки ден учителят се вижда с родителите.А и за какво да хвали едно дете, писало ченгели и цифри? А и какви родителски срещи по това време?
Второ, няма как седемгодишно да каже цитирам, защото няма как да го напиша толкова грешно: "Вище госпожо,вище.Писна ми вече!!!"
Тук май ще заприлича на "Лична драма", както се случи със "Семейни отношения".
Моето мнение е, че детето ти често се оказва в проблемни ситуации. То може и да няма проблемно поведение или не всеки път да предизвиква другите, но много скоро това ще се превърне в начин на общуване. Виждам, че учителката е безсилна да се справи с дивотоите им. Помислете за възпитанието на своето и говорете как да се дистанцира от проблемните деца. Колкото и да не ти се иска, в клас все има по някое зрънце, което увлича податливите с номерата си. Още по-лошото е, че проблемите му няма да се решат с магическа пръчка, а със съдействието на родителите му. Те пък може да са всякакви (форумно мнение), да не искат да се ангажират и да възпитават по свой начин... и така.
Много жалко ,че историята ми изглежда толкова фантастична.Жалко защото е самата истина.И аз бях много объркана(и все още съм).Похвалите бяха от рода,че много добре се справя,първи приключва със зададените им задачи и то много добре .Затова му дават допълнителни,че знае гласните,че срича вече и.т.н.За дисциплината изобщо не са се оплаквали.Родителска среща имаше за всички първи класове.Явно политика на училището.
Колкото и грубо да изглежда, на мнението на Грета Ей съм. "ВиЩе, виЩе, от рУда на"..Със сигурност първокласникът ежедневно бива прибиран от родител. Ако не ходи на занималня, то майката/бащата/бабата има ежедневни срещи с класната и при завеждане, и при прибиране на детето. Ако е пък на занималня, следобяд с магическа пръчка ли отшумяват всякакви сутрешни проблеми, та предаващата детето учителка да не сподели с възрастния това или онова?
E, аз имам първокласник за трети път и не вярвам на нито една дума.
Точно един месец след началото на годината:
....Хвалеха го постоянно.Шокът беше на първата родителска среща.Нашето син че беше в класацията от най-непослушните.....
....синът ми е шляпван зад врата и по главата от учителите....
....Искаше да участва в олимпиадите в училище,вече не иска.....
....първи приключва със зададените им задачи... - какви задачи, като тепърва свършват с ченгелите?
....че знае гласните,че срича...- това се учи в предучилищната
...."Вище госпожо,вище.Писна ми вече!!!"....- послушно дете да каже това на учител?
....Избрах му и друг учител ако се наложи....- то така се сменя учител в българските училища
Няма как това да се случи на едно дете в рамките на първия месец на първи клас. Иначе да, сигурно в някое училище може да се случват подобни неща.
Точно един месец след началото на годината:
....Хвалеха го постоянно.Шокът беше на първата родителска среща.Нашето син че беше в класацията от най-непослушните.....
....синът ми е шляпван зад врата и по главата от учителите....
....Искаше да участва в олимпиадите в училище,вече не иска.....
....първи приключва със зададените им задачи... - какви задачи, като тепърва свършват с ченгелите?
....че знае гласните,че срича...- това се учи в предучилищната
...."Вище госпожо,вище.Писна ми вече!!!"....- послушно дете да каже това на учител?
....Избрах му и друг учител ако се наложи....- то така се сменя учител в българските училища
Няма как това да се случи на едно дете в рамките на първия месец на първи клас. Иначе да, сигурно в някое училище може да се случват подобни неща.
Аз пък мисля, че е все по-често срещано явление всичко това. И ако си човек минал през системата с едно или две деца и знаеш какво и как да се информираш, то за новак това е новост.
- Хвалеха го постоянно.Шокът беше на първата родителска среща.Нашето син че беше в класацията от най-непослушните.....Първо всеки родител вярва , че неговото е най-най. Минават първите 2 седмици през които родителя взима детето от госпожата в занималнята. Въпросите са стандартни...как беше днес? отговорите също са стандартни : ...Добре, написа си бързо.
Идва родителската среща , когато госпожата се е подготвила да обясни как няма дисциплина в класа. Спрягат се няколко имена и авторката остава в шок: Нейното дете е сред тях.
Искаше да участва в олимпиадите в училище,вече не иска.....Майката е искала детето да участва в състезания по математика и други такива....като някой ми каже ,че детето иска припадам. Че нали то от някъде трябва да знае какво е това състезание и какво се случва там. Е детето вижда ,че в училище не е песен и вече не иска.
...."Вище госпожо,вище.Писна ми вече!!!"....- послушно дете да каже това на учител? - а какво да каже. Обяснено му е у дома, как трябва да реагира ако някой го хване за слабините. И детето стриктно изпълнява.
....Избрах му и друг учител ако се наложи....- то така се сменя учител в българските училища - повярвай ми сменя се.
Ама моля ви не гледайте само от вашата камбанария. Аз ще ви отговоря може да се случи. Благодарение на родителите, чиито деца са винаги "невинни", никога нищо лошо не правят и са все несправедливо набедени дисциплината в училищата е под всякаква критика.
Като ви е писала госпожата задачи, аз го разбирам задачи за изпълнение, които може да са и писане на ченгели.
Ще ви изброя няколко случая в нашето училище, сигурно и за тях ще кажете, че са невъзможни. В първи клас няколко момчета казаха на момиче, че ще я изнасилят( едва ли знаят за какво иде реч, но са я били заобиколили). За чупене, хвърляне на химикали, линийки, тетрадки няма да споменявам, то на фона на останалото си е направо невинно. Само в 1-ви клас се смениха 3 госпожи по занималня, не им издържаха нервите просто.
2-3 клас бях притръпнала . Учителката ги наричаше клюкари, глупави и т.н., пак споменавам, че още съм гузна, че не повярвах на детето си. И през ум не ми минаваше, че учител може да е толкова лицемерен пред децата и пред нас.
В 5-ти клас вече си имахме изявено гаменче, което изнудваше децата и им прибираше джобните и вече пушеше цигари.
Като ви е писала госпожата задачи, аз го разбирам задачи за изпълнение, които може да са и писане на ченгели.
Ще ви изброя няколко случая в нашето училище, сигурно и за тях ще кажете, че са невъзможни. В първи клас няколко момчета казаха на момиче, че ще я изнасилят( едва ли знаят за какво иде реч, но са я били заобиколили). За чупене, хвърляне на химикали, линийки, тетрадки няма да споменявам, то на фона на останалото си е направо невинно. Само в 1-ви клас се смениха 3 госпожи по занималня, не им издържаха нервите просто.
2-3 клас бях притръпнала . Учителката ги наричаше клюкари, глупави и т.н., пак споменавам, че още съм гузна, че не повярвах на детето си. И през ум не ми минаваше, че учител може да е толкова лицемерен пред децата и пред нас.
В 5-ти клас вече си имахме изявено гаменче, което изнудваше децата и им прибираше джобните и вече пушеше цигари.
Hope for Two, първокласникът ми е трето най-малко дете. В системата съм от 12 години и знам, че много неща могат да се случат.
А пък това за олимпиадите е мега тъпо, за какви олимпиади изобщо може да се говори в първи клас? Те са от четвърти.
Глухарче, това, което казваш обаче не се случва в средата на октомври в първи клас, нали?
Изобщо не мога да си представя цялата история. Но не пречи вие да си вярвате в нея.
Айде да не генерираме и ние трафик, на нас не ни плащат.
А пък това за олимпиадите е мега тъпо, за какви олимпиади изобщо може да се говори в първи клас? Те са от четвърти.
Глухарче, това, което казваш обаче не се случва в средата на октомври в първи клас, нали?
Изобщо не мога да си представя цялата история. Но не пречи вие да си вярвате в нея.
Айде да не генерираме и ние трафик, на нас не ни плащат.
Тук може да видите задачите по математика за първи клас от състезания и турнири....https://klasirane.com/1-klas-zadachi.asp
Тук може да видите задачите по математика за първи клас от състезания и турнири....https://klasirane.com/1-klas-zadachi.asp
Не искам да разводнявам темата (следя я, защото детето ми е в първи клас и не е много цъфнало с дисциплината), но да попитам от любопитство - тези състезания по математика се предполага, че са за по-напреднали с математиката деца или...?
Участието в тези състезания има психологически ефект върху децата. Предполагам не само в нашия клас, децата които участваха получаваха грамоти и класната ги снимаше пред дъската и ги постваше в групата на класа. През март пуснах моето дете просто за участие на Аз и буквите. Спечели си 4 точки. Но по-важното беше, че учителката, която ги взела за състезанието казала, че само умните деца ходели на състезание или поне така я разбрало моето дете. И беше страшно въодушевена - Мамо, аз съм умна, защото бях на състезание, а само умните ходят на състезание. Колкото и да е непедагогическо това изказване то имаше огромен ефект върху детето ми. Колкото и да повтарям вкъщи, че може, че е умна, моите думи увисваха във въздуха като виждаше колко й е трудно и как не се справя в клас. Така, че аз преосмислих позицията си и тази година ще я пусна да участва наравно с другите и без да гоня резултат и призово класиране и на рисуване, и на руски, и на български.
Можете да видите на сайта на СБНУ тестовете от минали години и да дадете вкъщи на детето пробно да ги направи. За ваш ориентир. А след това преценете дали да го пуснете на самото състезание.
Можете да видите на сайта на СБНУ тестовете от минали години и да дадете вкъщи на детето пробно да ги направи. За ваш ориентир. А след това преценете дали да го пуснете на самото състезание.
Да. Това може би са най-масовите и популярни състезания. Цената е 6лв на дете като 1лв остава в училището. Приз учебна време са. Децата, които участват се вземат от учител от час, завеждат се в отделна стая и им раздават тестовете. Има си и квестори. Времето е един учебен час, тестовете не са трудни. Само по рисуване е един астрономически час, като там има три обявени теми, пада се една от тях.
И аз тъка реагирах.Не виждах смисъл да участва.Но той изяви желание.Един от плюсовете е,че класната се занимава допълнително с тези който участват.Задачите са най-вече логически.Мисля,че смятат най -много до 20.(Дано не ви излъжа).Иначе сме наясно,че медал няма да вземем.Математика без граници беше днес в нашето училище.Прочели са му задачите.
Ето линк към сайта на СБНУ:
https://www.sbnu.org/index.php/kalendar
https://www.sbnu.org/index.php/kalendar
Не видях училища партньори. Нищо не казват и госпожите....
Мъжка му работа. Градяли приятелства докат се дърмонили.
Сега стои в спалнята и страда по себе си, нещо си обяснява.
Сега стои в спалнята и страда по себе си, нещо си обяснява.
Ша са опрай детту, споко! Моя пък довършва домашно, щот блял на занималнята.
Синът ми се сдоби с нов тип забележка ‘Гледа през прозореца вместо в дъската’. Само не беше уточнено кой прозорец, а стаята има прозорци на двете срещуположни страни. Няма да коментирам. На 7 ноември съм на родителска среща, при нас са индивидуални - родител и учител имат 30 минути. Добре че е след ваканцията - предполага се, че ще съм си отпочинала и в добро настроение. И ще пийна една мента, глог и валериан преди това. А за задачите питах, защото отворих Европейско кенгуру, задачи точно като първите десет тук се правят в последната година на предучилищната (5-годишни, годината преди първи клас). Явно системите са доста различни. Тази тема ми е много интересна.
Нединка, нищо страшно. Аз редовно го правех докато изпитваха, но почнеше ли новият урок внимавах на макс. На тази възраст не могат да са съсредоточени по 30-35 минути. Дори и при големите е трудно. 15-20 минути концентрация и после е нужна почивка. Затова, в малките класове особено, се редуват дейностите в час.
Не видях училища партньори. Нищо не казват и госпожите....
МамаРу, вече претръпнах. Първия месец не можех да спя, сега вече започвам да свиквам. Предполагам, че редуват заниманията, но детето мълчи кат’ партизанин, което е и част от проблема, защото нищо не мога да разбера. Дори на конкретни въпроси не отговоря, ако не желае. Иначе програмата е разделена на по 2 астрономически часа - от 8:30 до 10:30, после 30 минути беснеене на двора и пак от 11:00 до 13:00. Обяд и беснеене от 13 до 14 ч. Следобедните часове са по 45 минути и така до 16:00, но те са и по-леки: религия, нещо, което бих нарекла ‘опознаване на света’, и изкуство.
Синът ми се сдоби с нов тип забележка ‘Гледа през прозореца вместо в дъската’. Само не беше уточнено кой прозорец, а стаята има прозорци на двете срещуположни страни. Няма да коментирам.
Скрит текст:
На 7 ноември съм на родителска среща, при нас са индивидуални - родител и учител имат 30 минути. Добре че е след ваканцията - предполага се, че ще съм си отпочинала и в добро настроение. И ще пийна една мента, глог и валериан преди това. А за задачите питах, защото отворих Европейско кенгуру, задачи точно като първите десет тук се правят в последната година на предучилищната (5-годишни, годината преди първи клас). Явно системите са доста различни. Тази тема ми е много интересна.
Какво има да коментираш - ясно е, че за детето по-интересното става не на дъската и през прозореца! Очевидно е, че проблемът е между госпожата и прозореца, не, ли? ... Само че детето го отнася, и ти, естествено...
Синът ми се сдоби с нов тип забележка ‘Гледа през прозореца вместо в дъската’. Само не беше уточнено кой прозорец, а стаята има прозорци на двете срещуположни страни. Няма да коментирам.
Скрит текст:
На 7 ноември съм на родителска среща, при нас са индивидуални - родител и учител имат 30 минути. Добре че е след ваканцията - предполага се, че ще съм си отпочинала и в добро настроение. И ще пийна една мента, глог и валериан преди това. А за задачите питах, защото отворих Европейско кенгуру, задачи точно като първите десет тук се правят в последната година на предучилищната (5-годишни, годината преди първи клас). Явно системите са доста различни. Тази тема ми е много интересна.
Какво има да коментираш - ясно е, че за детето по-интересното става не на дъската и през прозореца! Очевидно е, че проблемът е между госпожата и прозореца, не, ли? ... Само че детето го отнася, и ти, естествено...
вЕрвай, нещата не са толкова очевидни. Със здраве!
Аз да попитам - може ли да се премести дете от един в друг клас или от едно в друго училище по всяко време на учебната година? За бг училищата ме интересува.
Чета и се плаша, въпреки, че знам от къде идва проблемът - винаги от родителите. Както самата си избирам с какви хора да съм пряко обкръжена, и с какви да не съм, така бих искала и детето ми да има избор. А, за целта, въобще не бих толерирала подобни "описания". Сменям средата и доказвам на детето, че има деца и "деца" - въпросът е да намерим подходящата детска среда. Въобще не бих могла да се разправям с родители. Както от детската площадка си прибирам детето, в случай, така и от училище бих желала да си го прибера.
Чета и се плаша, въпреки, че знам от къде идва проблемът - винаги от родителите. Както самата си избирам с какви хора да съм пряко обкръжена, и с какви да не съм, така бих искала и детето ми да има избор. А, за целта, въобще не бих толерирала подобни "описания". Сменям средата и доказвам на детето, че има деца и "деца" - въпросът е да намерим подходящата детска среда. Въобще не бих могла да се разправям с родители. Както от детската площадка си прибирам детето, в случай, така и от училище бих желала да си го прибера.
Можеш да сменяш клас и училище, до 30 дни преди края на срока/ годината. Само дето няма никаква гаранция, че и в новия клас всичко ще е шест.
Hope for Two При директора общо взето не се задържахме дълго.Явно беше уведомен за повечето проблеми в класа.Решение бе взето и трите деца да посетят училищният психолог.Мислех ,че всяко дете ще влиза по отделно(за да не си влияят)Но,не влязоха и тримата,заедно и с класната.Още съжалявам,че и гъг не казах.След като излязоха пак за мое учудване класната на дълго и на широко разказа на нас родителите,пред децата какво са си говорили.Няма да изпадам в подробности,но впечатление ми направиха няколко отговори на момчетата.Питали са ги "Какво искате да ви подарим за да се чувствате добре в училище?"Моят искал топка.Защото мечтаел да стане футболист.Детето което пипа там долу както казват децата в класа искал 100хил.долара за да си купи пушка с патрони...Ще посещава училищния психолог...,но си мисля,че нищо няма да се промени.Мъжът ми и дума не дава да се каже за местене в друго училище....
Много непрофесионално от страна на класен и директор. Такива разговори се провеждат като минимум без децата. А когато се говори с децата трябва да присъства и училищншя психолог (ако има такъв). А пък да ги питат и какво искат да им подарят, думи нямам. Но момчето, което проявява сексуално насилие и иска пушка е бомба със закъснител. Там наистина нещо се случва и трябва сериозна намеса и работа с него.
Подобни теми са ми deja-vu.
В подобни ситуации проблемът и комплексен. Основно идва от класния, защото тя контролира децата, тя задава тона на общуване по между ми, тя "раздава" справедливост при възникнали ситуации. Класният като не е човек и не е на мястото си .... майка плаче. Естествено, не винаги това се отнася за целия клас, защото подобни "същества" имат и любимци.
Цяла година във втори клас не знаех на кой свят съм и почти ме бяха убедили че отглеждам непоправим социопат и аз като родител съм пълна 0. Започна трети клас и ми трябваше само една седмица, за да реша да преместя детето. Имахме късмет с учителката, на която попаднахме. Класът пак бяха диваци, ама ситуацията - съвсем различна.
Вече е девети клас и на стената му още виси една грамота от г-ца Крумова, дадена му в края трети клас.....мисля, че става ясно за какво говоря.
В подобни ситуации проблемът и комплексен. Основно идва от класния, защото тя контролира децата, тя задава тона на общуване по между ми, тя "раздава" справедливост при възникнали ситуации. Класният като не е човек и не е на мястото си .... майка плаче. Естествено, не винаги това се отнася за целия клас, защото подобни "същества" имат и любимци.
Цяла година във втори клас не знаех на кой свят съм и почти ме бяха убедили че отглеждам непоправим социопат и аз като родител съм пълна 0. Започна трети клас и ми трябваше само една седмица, за да реша да преместя детето. Имахме късмет с учителката, на която попаднахме. Класът пак бяха диваци, ама ситуацията - съвсем различна.
Вече е девети клас и на стената му още виси една грамота от г-ца Крумова, дадена му в края трети клас.....мисля, че става ясно за какво говоря.
Всичко според мен идва от родителите на децата това казах днес, на нашата госпожа когато тя започна да се оплаква от класа в който е моето дете. Децата са много непослушни учителят какво да направи когато родителите, , не се интересуват от децата си. Говорете с вашето дете, обяснете му че учелището е да се научат на нещо а не да се бият.
Синът ми се сдоби с нов тип забележка ‘Гледа през прозореца вместо в дъската’. Само не беше уточнено кой прозорец, а стаята има прозорци на двете срещуположни страни. Няма да коментирам. На 7 ноември съм на родителска среща, при нас са индивидуални - родител и учител имат 30 минути. Добре че е след ваканцията - предполага се, че ще съм си отпочинала и в добро настроение. И ще пийна една мента, глог и валериан преди това. А за задачите питах, защото отворих Европейско кенгуру, задачи точно като първите десет тук се правят в последната година на предучилищната (5-годишни, годината преди първи клас). Явно системите са доста различни. Тази тема ми е много интересна.
Ние пък сега се опитваме да набием в главата на детето, че в час не се говори. Чак обяснявал и философствал. Ама му е скучно. Пробвахме да носи книжка да се занимава, ама не става. Сега ще видим, ако му дава да преписва нещо, че моето е писател, не читател. 
Обаче пък не става с магическа пръчка да спре да говори в час, така че бавно и славно с дуднене от наша страна и забележки от учтелката ще се оправи.
Обаче нещо в занималнята не ми харесва учителката. Повечето магарии стават там, а и явно тя не може да им се наложи да не правят дивотии.
Обаче пък не става с магическа пръчка да спре да говори в час, така че бавно и славно с дуднене от наша страна и забележки от учтелката ще се оправи.Обаче нещо в занималнята не ми харесва учителката. Повечето магарии стават там, а и явно тя не може да им се наложи да не правят дивотии.
Всичко според мен идва от родителите на децата това казах днес, на нашата госпожа когато тя започна да се оплаква от класа в който е моето дете. Децата са много непослушни учителят какво да направи когато родителите, , не се интересуват от децата си. Говорете с вашето дете, обяснете му че учелището е да се научат на нещо а не да се бият.
Това за родителите може и да е така, но децата са в училището и съответно отговорност за тях носят учителите. Те са тези, които трябва да вземат мерки незабавно, след като видят нещо нередно. При това мерки, които ще разколебаят детето да повтори. Аз какво да направя, като видя забележката?! Обикновено това е 7-8 часа след случилото се, детето в повечето случаи изобщо не помни за какво иде реч. Със сина ми приказките не вършат работа, крясъците още по-малко. Не че не приказваме, приказваме. Но и на учителката казах, че ако иска да постигне незабавен ефект с моето, трябва да го накаже - например да го лиши от междучасие. Гаранция, че следващия път ще гледа, където трябва.
Babian, 🤣
Нединка, тук става въпрос за домашното възпитание на детето и нагласата, която родителите му дават за училището. Повечето се мъчат да пренесат (доколкото им е възможно разбира се) навиците от градината в училище. Учителката на кое по-напред да обърне внимание? Разбирам, ако част от децата имат съзнанието, че са на друг етап от развитието си, в който игрите ще са по-малко, а отговорностите ще стават повече, да, ще стига времето да се обърне внимание на някой проблем. Кой да обясни тези неща на децата най-добре? Те от първия ден се сблъскват с нова обстановка и изисквания. Очакванията към тях вече не са само да ядат, да спят и да играят тихи игри 
(нямам идея въобще има ли такова нещо като "тихи игри" в детските гадини на практика или само на теория е останало). Обстановката в училище по никакъв начин не ги респектира, защото и според повечето родители това е следващото място за игри и развлечения, а учителката трябва да е факир, за да ги озаптява и да ги научи на нещо при такива обстоятелства.
(нямам идея въобще има ли такова нещо като "тихи игри" в детските гадини на практика или само на теория е останало). Обстановката в училище по никакъв начин не ги респектира, защото и според повечето родители това е следващото място за игри и развлечения, а учителката трябва да е факир, за да ги озаптява и да ги научи на нещо при такива обстоятелства.
Ако така погледнем нещата, по-скоро е важна нагласата към външния свят и към околните. Тук съм съгласна с теб. На 6-7-годишните трудно може да им обясняваш колко е важно училището и какво се очаква от тях. Трябва да се обяснява, но ефектът няма да е веднага. На тази възраст обаче на децата би трябвало вече да им е ясно, че трябва да се държат добре с другите деца и не само с тях и че възрастните трябва да се уважават. Тук вече и родителите трябва да се намесят (даже доста преди училищната възраст е трябвало да го направят).
Вяра, изобщо не става въпрос за това, което описваш. И в ДГ има подобни случки, на моето му се случи във втори клас, в първи беше с друга учителка и подобни простотии не се случваха. Става дума за това, че когато има конфликт между децата, ритане, обиждане и подобни, учителят трябва да го прекрати, а не да извръща глава все едно не се случва. Той(тя) раздава справедливост, редно е да вземе отношение при конфликт и да обясни как е редно да се държат.
Моето биваше тормозено и вербално, освен с ритници по краката....колко време да не обръща внимание на нападенията? Учителката все едно не го чува като се оплаче и той кво....почва да млати, тези които го тормозят. И понеже учителката чува избирателно, моя виновен. То пък говедото и не споделяше, добре че имаше една майка, чието дете всичко й разказваше, та научавах разни детайли, като това, че не е бил някого ей така и са го обиждали.
И аз не вярвах, че може да се случва подобно нещо , ама ей нА.....почти бях повярвала, че отглеждам социопат, който млати без нищо милите си съученици! А пък, на всичкото отгоре, никога до тогава не се е държал по подобен начин.
Та има учители, които не стават за нищо и определено не заслужават уважение и не винаги детето и родителите са основните виновни в подобни училищни ситуации.
Нагласата за училище първоначално може и родителя да я определи, ама децата не са тъпи и разбират, когато нещо не както трябва, само дето не могат да го формулират и да се оплачат в началните класове.
Каква нагласа да му внуша на шестокласника, като историчката вместо да им преподава им пуска уроци от уча.се....хич не й браня авторитета. Детето я коментира и аз споделям мнението му.
Моето биваше тормозено и вербално, освен с ритници по краката....колко време да не обръща внимание на нападенията? Учителката все едно не го чува като се оплаче и той кво....почва да млати, тези които го тормозят. И понеже учителката чува избирателно, моя виновен. То пък говедото и не споделяше, добре че имаше една майка, чието дете всичко й разказваше, та научавах разни детайли, като това, че не е бил някого ей така и са го обиждали.
И аз не вярвах, че може да се случва подобно нещо , ама ей нА.....почти бях повярвала, че отглеждам социопат, който млати без нищо милите си съученици! А пък, на всичкото отгоре, никога до тогава не се е държал по подобен начин.
Та има учители, които не стават за нищо и определено не заслужават уважение и не винаги детето и родителите са основните виновни в подобни училищни ситуации.
Нагласата за училище първоначално може и родителя да я определи, ама децата не са тъпи и разбират, когато нещо не както трябва, само дето не могат да го формулират и да се оплачат в началните класове.
Каква нагласа да му внуша на шестокласника, като историчката вместо да им преподава им пуска уроци от уча.се....хич не й браня авторитета. Детето я коментира и аз споделям мнението му.
Не търся виновни. Сама потвърждаваш казаното от мен. Описваш ситуация, в която ти и детето ти сте жертви (детето - на агресивен съученик, ти - на учител, нарочващ деца). Нямаше да е така, ако майката на агресивното си беше свършила работата. За това говоря.
Учителят не е там, за да поставя основите на елементарното домашно възпитание или да озаптява зверовете, неговата възпитателна роля е друга: да създаде любов към четенето, да възпита естетически вкус, да развие таланта, да насърчи любознателността, да мотивира за по-добри резултати, да вдъхва увереност у детето, че се справя. И кога да прави всичко това, ако не му остава дъх от разправии и неприятни ситуации с ритащи се и дърлящи се магарета?
Виждам, че сте много критично настроени. Със самокритиката как сте?
Учителят не е там, за да поставя основите на елементарното домашно възпитание или да озаптява зверовете, неговата възпитателна роля е друга: да създаде любов към четенето, да възпита естетически вкус, да развие таланта, да насърчи любознателността, да мотивира за по-добри резултати, да вдъхва увереност у детето, че се справя. И кога да прави всичко това, ако не му остава дъх от разправии и неприятни ситуации с ритащи се и дърлящи се магарета?
Виждам, че сте много критично настроени. Със самокритиката как сте?
Кой говори за вина, говорим за училищна ситуация и нужни реакции на присъстващия там възрастен.
Не ме разбра, аз бях майката на агресивното дете в очите на гопожата, с другите тя проблем не е имала. И бяха ме почти убедили, че не съм си свършила и не си върша работата и съм виновна за ситуцията, в която бе детето ми!
Учителят, ако не върши едното, няма как да свърши и другото.
Пиша единствено, ако ме прочете някой родител в подобна ситуация, да не си мисли, че грешката е само в неговия телевизор и те добрите учители как не можели да създават любов към четенето, защото не им било работа да възпитават.
При малките възпитаването се случва в момента на ситуацията, иначе може да си говорите вечер, колкото искате.....ефектът ще клони към 0.
Не ме разбра, аз бях майката на агресивното дете в очите на гопожата, с другите тя проблем не е имала. И бяха ме почти убедили, че не съм си свършила и не си върша работата и съм виновна за ситуцията, в която бе детето ми!
Учителят, ако не върши едното, няма как да свърши и другото.
Пиша единствено, ако ме прочете някой родител в подобна ситуация, да не си мисли, че грешката е само в неговия телевизор и те добрите учители как не можели да създават любов към четенето, защото не им било работа да възпитават.
При малките възпитаването се случва в момента на ситуацията, иначе може да си говорите вечер, колкото искате.....ефектът ще клони към 0.
Кой говори за вина,
Ти говориш за вината. Може да обясниш чия точно вина имаш предвид в това изказване. Според мен я търсиш в учителите.
говорим за училищна ситуация и нужни реакции на присъстващия там възрастен. Този модел може да се приложи със същата сила по отношение на всички възрастни във всяка ситуация. Как да реагира обаче, определя всеки сам.
Не ме разбра, аз бях майката на агресивното дете в очите на гопожата, с другите тя проблем не е имала. И бяха ме почти убедили, че не съм си свършила и не си върша работата и съм виновна за ситуцията, в която бе детето ми! Много добре те разбрах. Но пък откъде идва увереността, че с другите (лошите) тя проблем не е имала? Ако си подредя нещата, които си споделила, хронологически и предам ситуацията така, както съм я разбрала, то тя съвсем няма да ти хареса. Това ще те провокира да дописваш, за да се оправдаваш, не това е моята цел.
Учителят, ако не върши едното, няма как да свърши и другото. Не казвам, че няма да има неприятни ситуации в училище, но е добре родителите също да направят нужното, за да ги редуцират, а не просто да стоят встрани и да се възмущават как никой не взимал мерки.
Пиша единствено, ако ме прочете някой родител в подобна ситуация, да не си мисли, че грешката е само в неговия телевизор и те добрите учители как не можели да създават любов към четенето, защото не им било работа да възпитават. Да, работа им е да възпитават, не им е работа да превъзпитават.
При малките възпитаването се случва в момента на ситуацията, иначе може да си говорите вечер, колкото искате.....ефектът ще клони към 0. Това пък си е вдигане на ръце отвсякъде. Те са повечето време там, да му мислят учителките.
Та има учители, които не стават за нищо и определено не заслужават уважение и не винаги детето и родителите са основните виновни в подобни училищни ситуации.
говорим за училищна ситуация и нужни реакции на присъстващия там възрастен. Този модел може да се приложи със същата сила по отношение на всички възрастни във всяка ситуация. Как да реагира обаче, определя всеки сам.
Не ме разбра, аз бях майката на агресивното дете в очите на гопожата, с другите тя проблем не е имала. И бяха ме почти убедили, че не съм си свършила и не си върша работата и съм виновна за ситуцията, в която бе детето ми! Много добре те разбрах. Но пък откъде идва увереността, че с другите (лошите) тя проблем не е имала? Ако си подредя нещата, които си споделила, хронологически и предам ситуацията така, както съм я разбрала, то тя съвсем няма да ти хареса. Това ще те провокира да дописваш, за да се оправдаваш, не това е моята цел.
Учителят, ако не върши едното, няма как да свърши и другото. Не казвам, че няма да има неприятни ситуации в училище, но е добре родителите също да направят нужното, за да ги редуцират, а не просто да стоят встрани и да се възмущават как никой не взимал мерки.
Пиша единствено, ако ме прочете някой родител в подобна ситуация, да не си мисли, че грешката е само в неговия телевизор и те добрите учители как не можели да създават любов към четенето, защото не им било работа да възпитават. Да, работа им е да възпитават, не им е работа да превъзпитават.
При малките възпитаването се случва в момента на ситуацията, иначе може да си говорите вечер, колкото искате.....ефектът ще клони към 0. Това пък си е вдигане на ръце отвсякъде. Те са повечето време там, да му мислят учителките.
Вяра, едва ли има родител, който да праща детето си на училище с думите "Прави каквото искаш там". Но колкото и да говори вкъщи, родителят не е в училище до детето. И условията са коренно различни, така че е възможно някои деца да се държат различно, отколкото когато са с родителите си. Както и в горните класове един ученик / клас се държи различно при различните учители.
А когато родителят чуе само едната гледна точка как да постъпи? Особено, ако не е чул цялата история? Моето дете много трудно споделя неща, свързани с нея. В детската градина нямаше да разбера, че е тормозена от друго дете (момиченце при това), ако на няколко пъти не ми го каза друго дете. И когато говорих с учителката за това, което чувам тя се изненада "Ама тя не се е оплаквала. Виждам я, че понякога сяда на столчето и плаче, но не знаех..." Ами ти бе госпожо, ти също си майка. Като се разплаче детето не трябва ли поне тогава да му обърнеш внимание и да видиш какво се случва? Не трябва ли да си на Шрек, когато във втора група ти дойде осиновено дете? Чак миналата година детето започна да споделя неща от градината, например как е била блъсната от столчето на земята и й е казвано "Ти няма да ядеш" от две момиченца. В първи клас учителката ни съсипа от оплаквания. И всеки път моето виновно, то другите нищо не са й направили, но тя видите ли с нейните 15кг хукнала да бие всички наред, и други работи. И като почвам да подпитвам, Ами оказва се, че не е баш така, че има предистория/ причина, която ми е спестена, а може и на учителката да е била спестена. Защото децата виждат отношението на учителя и се влияят от него. Така се нарочва дете. И факт е, че след кошмара на първи клас и двете явно са преосмислил поведението си, защото втори клас започна нормално.
А когато родителят чуе само едната гледна точка как да постъпи? Особено, ако не е чул цялата история? Моето дете много трудно споделя неща, свързани с нея. В детската градина нямаше да разбера, че е тормозена от друго дете (момиченце при това), ако на няколко пъти не ми го каза друго дете. И когато говорих с учителката за това, което чувам тя се изненада "Ама тя не се е оплаквала. Виждам я, че понякога сяда на столчето и плаче, но не знаех..." Ами ти бе госпожо, ти също си майка. Като се разплаче детето не трябва ли поне тогава да му обърнеш внимание и да видиш какво се случва? Не трябва ли да си на Шрек, когато във втора група ти дойде осиновено дете? Чак миналата година детето започна да споделя неща от градината, например как е била блъсната от столчето на земята и й е казвано "Ти няма да ядеш" от две момиченца. В първи клас учителката ни съсипа от оплаквания. И всеки път моето виновно, то другите нищо не са й направили, но тя видите ли с нейните 15кг хукнала да бие всички наред, и други работи. И като почвам да подпитвам, Ами оказва се, че не е баш така, че има предистория/ причина, която ми е спестена, а може и на учителката да е била спестена. Защото децата виждат отношението на учителя и се влияят от него. Така се нарочва дете. И факт е, че след кошмара на първи клас и двете явно са преосмислил поведението си, защото втори клас започна нормално.
Примерно, най-бойните всъщност обичат да се грижат за нещо или някого. Назначава им се цвете, рибка, приятелче и поведението им неусетно се променя!
Дете, назначено да отговаря за дете, не се приема радушно от всички майки. Не всеки приема с радост детето му да бъде инструмент за коригиране на поведението на друго. Тези, чиито деца не са засегнати от подобни отношения, нямат нищо против чуждите да са. Нюансите в подобни ситуации са много и форумът е доказал това твърдение многократно. Да предположим, че тропосаме едно дете за друго с идеята да предизвикаме отговорно поведение и съпричастност. До тук ли ще спре случката и всички стават добри? "Неусетната" промяна може да бъде само в твоите фантазии.
Заяждаш се!
Казах схеми и казах примерно.
Сега всички техники и схеми ли искаш да ти напиша?
Нямам време, отивам на лекция по педагогика.
Казах схеми и казах примерно.
Сега всички техники и схеми ли искаш да ти напиша?
Нямам време, отивам на лекция по педагогика.
Минала съм по този път. По едно време моето също беше нарочено за проблемно. От опит говоря.
Снощи писах, ама натиснах нещо на таблета без да искам и писанията отидоха по дяволите.
Вяра, всички знаем много истории.
Вина имат и учителите, или ако звучи по-добре - конкретния учител. Родителите на малки деца и първолаци са склонни да се доверяват на всичко, което казва учителя за детето им. Ако пък не са добри думите, родителят почва да чувства вина. Ами не винаги родителят е виновен за поведението на детето в конкретна ситуация.
Таз учителка не е имала проблем с другите, защото всички дружно ми "скачаха", когато отивах да взема детето. Няма какво да подреждаш ситуацията. И на мен не ми харесваше, и не знам на кой нормален човек би му харесвала. Преди години имах склонност да се оправдавам (и то само в реала), отдавна изчезна.
Мама Ру е обяснила добре.
Почти една учебна година аз се опитвам да разбера какво точно се случва и защо моето дете се държи така, защото то се държеше така само в училище. Как няма да вдигна ръце, като всеки ден се правя на детектив и се чудя какво точно се е случило и какво провокира това поведение. Класната и психоложката ми мелят някакви стандартни реплики, но не ми казват какво точно да направя, а аз съм ги питала в прав текст. Какво да му говоря за поведението в ситуации, с които не съм запозната? Ако съм там или са ми казали какво точно се е случило - да говоря. На оплаквания от сорта "ама той се бие, поведението му е недопустимо" и пр. какво да му говоря? Нали трябва да разбера защо се държи така, а никой не ти дава тази информация.
Добре, че имаше една майка чието дете й разказваше какво се случва, та да се осъзная, че детето ми не е социопат и не бие другите "за спорта". Атмосферата в класа беше отвратителна, а тя се задава именно от началния учител.
Проблемът е, че като си в "блатото" не можеш да видиш нещата отстрани и да направиш адекватна преценка. В подобни ситуации някои родители реагират с агресия и ги разбирам. И аз бях на ръба, ама явно доброто ми възпитание надделя. И от сегашната ми позиция ми е съвсем ясно, че моята вина е до толкова, че не преместих детето по-рано. Имахме късмет с новата учителка, с това съм абсолютно наясно.
Класната на дребния беше укротила един "бес", като го караше да се занимава с техниката. Влечеше го и тя го караше да свързва медията, да пуска компютъра и музиката за тържествата, даже случайно съм била свидетел как го питаше нещо за нейния телефон и диването я слушаше.
Вяра, всички знаем много истории.
Вина имат и учителите, или ако звучи по-добре - конкретния учител. Родителите на малки деца и първолаци са склонни да се доверяват на всичко, което казва учителя за детето им. Ако пък не са добри думите, родителят почва да чувства вина. Ами не винаги родителят е виновен за поведението на детето в конкретна ситуация.
Таз учителка не е имала проблем с другите, защото всички дружно ми "скачаха", когато отивах да взема детето. Няма какво да подреждаш ситуацията. И на мен не ми харесваше, и не знам на кой нормален човек би му харесвала. Преди години имах склонност да се оправдавам (и то само в реала), отдавна изчезна.
Мама Ру е обяснила добре.
Почти една учебна година аз се опитвам да разбера какво точно се случва и защо моето дете се държи така, защото то се държеше така само в училище. Как няма да вдигна ръце, като всеки ден се правя на детектив и се чудя какво точно се е случило и какво провокира това поведение. Класната и психоложката ми мелят някакви стандартни реплики, но не ми казват какво точно да направя, а аз съм ги питала в прав текст. Какво да му говоря за поведението в ситуации, с които не съм запозната? Ако съм там или са ми казали какво точно се е случило - да говоря. На оплаквания от сорта "ама той се бие, поведението му е недопустимо" и пр. какво да му говоря? Нали трябва да разбера защо се държи така, а никой не ти дава тази информация.
Добре, че имаше една майка чието дете й разказваше какво се случва, та да се осъзная, че детето ми не е социопат и не бие другите "за спорта". Атмосферата в класа беше отвратителна, а тя се задава именно от началния учител.
Проблемът е, че като си в "блатото" не можеш да видиш нещата отстрани и да направиш адекватна преценка. В подобни ситуации някои родители реагират с агресия и ги разбирам. И аз бях на ръба, ама явно доброто ми възпитание надделя. И от сегашната ми позиция ми е съвсем ясно, че моята вина е до толкова, че не преместих детето по-рано. Имахме късмет с новата учителка, с това съм абсолютно наясно.
Класната на дребния беше укротила един "бес", като го караше да се занимава с техниката. Влечеше го и тя го караше да свързва медията, да пуска компютъра и музиката за тържествата, даже случайно съм била свидетел как го питаше нещо за нейния телефон и диването я слушаше.
В подобни ситуации някои родители реагират с агресия и ги разбирам.
Причината родителите да реагират с агресия ми е ясна. Много лесно да прехвърлят отговорността на другите и да се правят на жертви, когато им минават номерата. Много спонтанна в първото училище, си разбрала, че така нещата няма да вървят във второто, преразгледала си нещата. Навярно си споделила горчив опит с новата класна. Тя е разбрала, че не си лош човек и така. Просто си събрала опит. Учителите в другото училище продължават да работят и без твоето дете. Знам! Там продължава да е ад.
Вяра, кажи сега как би постъпила. Вземам детето от училище и проблемната учителка (защото другите нямат проблеми с детето) ми обяснява, че детето се е държало недопустимо, трябва да си промени поведението и е бил наказан без повече обяснения. Питам детето какво се е случило, не си спомня. После отварям дневника и там една забележка ‘прекарваш повече време в игра, отколкото в работа’. Както ще видиш от лентичката ми, детето току-що е навършило 6 години. Кажи сега какво да му говоря, но така че утре да нямаме този проблем. Защото аз говоря, не си мисли, че пренебрегвам случващото си. Но определено смятам, че в конкретния случай учителката също трябва да вземе мерки - още повече че тя е единствената, която се оплаква от детето.
За какво да се приготвям?
Не съм казала, че ще уча малки.
Моята дъщеря си е щура по рождение и аз си го знам. Добре че попадна на класна от 1 до 4 клас.
И аз съм човек, който много държи да знае конкретната ситуация.
Аз впрочем така реагирах преди няколко поста, защото според класната от 5 до 7 клас това бяха най-ужасния клас, с най-ужасната дисциплина, а всъщност просто ги беше отсвирила.
Не съм казала, че ще уча малки.
Моята дъщеря си е щура по рождение и аз си го знам. Добре че попадна на класна от 1 до 4 клас.
И аз съм човек, който много държи да знае конкретната ситуация.
Аз впрочем така реагирах преди няколко поста, защото според класната от 5 до 7 клас това бяха най-ужасния клас, с най-ужасната дисциплина, а всъщност просто ги беше отсвирила.
За какво да се приготвям?
Не съм казала, че ще уча малки.
Не съм казала, че ще уча малки.
В подобни ситуации някои родители реагират с агресия и ги разбирам.
Причината родителите да реагират с агресия ми е ясна. Много лесно да прехвърлят отговорността на другите и да се правят на жертви, когато им минават номерата. Много спонтанна в първото училище, си разбрала, че така нещата няма да вървят във второто, преразгледала си нещата. Навярно си споделила горчив опит с новата класна. Тя е разбрала, че не си лош човек и така. Просто си събрала опит. Учителите в другото училище продължават да работят и без твоето дете. Знам! Там продължава да е ад.
Ако съм прехвърлила отговорността някому, няма да се терзая и да полудявам бавно, нали? Ще ми е безгрижно и безотговорно и няма и да си правя труда да говоря с учителки, директори, психоложки и пр.
С новата класна нищо не съм споделяла, защото беше тъкмо поела този клас. Бях водила разговори единствено с директора, който също определи причината, поради която го местя с нещо от сорта "госпожо, виждам че имате проблемно дете и не разбирам защо го местите, и не очаквайте нещо да се промени, но нейсе, ще се съглася".
На новата класна впоследствие съм споделяла.
Да си работят, от този клас още три деца напуснаха на следващата година. И говорим за конкретна учителка, не за учителите в училището.
Подобни проблеми не могат да се разглеждат по принцип. Всеки е сам за себе си, случващ се в определена конкретика.
Харесва ми как хората с тихи и спокойни деца считат ,че другите с буйни и не толкова послушни деца просто не са ги възпитали.
Моя е от вторите. Наследил е нервната система на майка си и баща си. Нито един от двамата не е бавен или флегматичен. Никой от нас не е екстроверт. Та същото това дете трудно се заседява, говори и има нужда от движение почти непрестанно.
Винаги у дома говорим за учителите с уважение и винаги сме готови да съдействаме. Никога не го пращаме на училище с инструкции да говори и да пречи, или да се блъска.
Е дааааа...ама се случва а в 1 клас се случваше често.
Попаднахме на прехвалена учителка която толкова се беше вдълбила в личните си проблеми, че децата бяха някакъв придатък. С който трябваше да се справят родителите. Тя беше там само да ни информира.
Взима детето зимата от училище и у дома установявам , че той има дупки в косата. Отрязано до кожа.
Оказва се ,че с негов приятел са се подстригвали в час, като Роналдо. Обаждам се на госпожата за да я информирам...забележете не тя на мен. Да го има предвида, да им прибере ножиците, да наостри внимание и т.н. След 10 минути ми звъни майката на другото дете. Да ми се извинява. Госпожата й спретнала скандал.
Направо се потресох от професионализма на госпожата.
Моя е от вторите. Наследил е нервната система на майка си и баща си. Нито един от двамата не е бавен или флегматичен. Никой от нас не е екстроверт. Та същото това дете трудно се заседява, говори и има нужда от движение почти непрестанно.
Винаги у дома говорим за учителите с уважение и винаги сме готови да съдействаме. Никога не го пращаме на училище с инструкции да говори и да пречи, или да се блъска.
Е дааааа...ама се случва а в 1 клас се случваше често.
Попаднахме на прехвалена учителка която толкова се беше вдълбила в личните си проблеми, че децата бяха някакъв придатък. С който трябваше да се справят родителите. Тя беше там само да ни информира.
Взима детето зимата от училище и у дома установявам , че той има дупки в косата. Отрязано до кожа.
Оказва се ,че с негов приятел са се подстригвали в час, като Роналдо. Обаждам се на госпожата за да я информирам...забележете не тя на мен. Да го има предвида, да им прибере ножиците, да наостри внимание и т.н. След 10 минути ми звъни майката на другото дете. Да ми се извинява. Госпожата й спретнала скандал.
Направо се потресох от професионализма на госпожата.
Оле vesi1 къде беше преди 6 години... В абсолютно същата ситуация бях и се чудих къде съм сбъркала, в какво бъркам и как да оправя нещата. И психолози, и директори, и вина, и какво ли още не. А сега вина, огромна при това към детето си, аз не съм била до него, а е имал нужда. Дано ми прости.
О, аз не давам безплатни консултации. Питай агентката.
Не даваш, защото не ти е ясно как да реагираш. На мен също защото не знам какво е провинението и защото трябва да реагирам след ен броя часове, а за малките деца нещата се случват сега и веднага. На теория са ми ясни много неща, но прилагането им е друга работа. Така че радвай се, че нямаш точно тези проблеми и не размахвай назидателно пръст как някои родители не са си свършили работата и не им пука за държанието на детето. Със сигурност има и такива, но в общия случай и родители, и учители сме заедно и трябва да работим заедно за решаване на проблемите.
Оле vesi1 къде беше преди 6 години... В абсолютно същата ситуация бях и се чудих къде съм сбъркала, в какво бъркам и как да оправя нещата. И психолози, и директори, и вина, и какво ли още не. А сега вина, огромна при това към детето си, аз не съм била до него, а е имал нужда. Дано ми прости.
Е, те там де
Сега е девети клас, значи баш преди 6-7 години се разиграва случката.Хич не се обвинявай. Това преживяване провокира много разговори за това какви хора има, кой, защо и как реагира, ние какво да правим, теми които едва ли бихме засегнали иначе. Научи се да преценява хората по постъпките, слуша и какво говорят и си прави изводите. Научи се да търси причината за дадено поведение и да не съди прибързано.
Скоро установих, че е избухлив (дали е пуберски момент, предстои да се установи). Чат-пат се изпуска и ми казва, че бил беснял по някакъв повод в училище. Дойде ми изненадващо тази информация, щото не съм го виждала в таз светлина.
Вяра, кажи сега как би постъпила. Вземам детето от училище и проблемната учителка (защото другите нямат проблеми с детето) ми обяснява, че детето се е държало недопустимо, трябва да си промени поведението и е бил наказан без повече обяснения. Питам детето какво се е случило, не си спомня. После отварям дневника и там една забележка ‘прекарваш повече време в игра, отколкото в работа’. Както ще видиш от лентичката ми, детето току-що е навършило 6 години. Кажи сега какво да му говоря, но така че утре да нямаме този проблем. Защото аз говоря, не си мисли, че пренебрегвам случващото си. Но определено смятам, че в конкретния случай учителката също трябва да вземе мерки - още повече че тя е единствената, която се оплаква от детето.
Какви номера, Вяра? Какво съм преразгледала? Почнала съм да се държа по друг начин или детето с магическа пръчка е станало добро в рамките на по-малко от месец? Всяко живо същество реагира според околната среда.Това важи за животните, хората реагират по убеждения. Сама виждаш, че за детето ти е било важно да си отмъсти, затова се е хвърляло върху агресивните с още по-голяма агресия. Да виждаш решен проблем - аз не. За известно време някой му е треперил да не се избие и толкова. В следващия си пост, когато говорим за 9 клас, се изненадваш от характера му и от невъзможността му да се овладява в дадени ситуации. Има и упорити, чиито реакции не се променят, но това вече са други случаи.
Ако съм прехвърлила отговорността някому, няма да се терзая и да полудявам бавно, нали?Не е необходимо да полудяваш, малко здрав разум е трябвало, но да дойде навреме. Ще ми е безгрижно и безотговорно и няма и да си правя труда да говоря с учителки, директори, психоложки и пр.Празни приказки са това и ти го знаеш. Трябвало е повече разговори с детето.
С новата класна нищо не съм споделяла, защото беше тъкмо поела този клас. Бях водила разговори единствено с директора, който също определи причината, поради която го местя с нещо от сорта "госпожо, виждам че имате проблемно дете и не разбирам защо го местите, и не очаквайте нещо да се промени, но нейсе, ще се съглася".
На новата класна впоследствие съм споделяла.
Да си работят, от този клас още три деца напуснаха на следващата година. И говорим за конкретна учителка, не за учителите в училището.
Подобни проблеми не могат да се разглеждат по принцип. Всеки е сам за себе си, случващ се в определена конкретика. За това съм напълно съгласна. Твоята гледна точка не е достатъчна, за да се осветли проблемът.
Ако съм прехвърлила отговорността някому, няма да се терзая и да полудявам бавно, нали?Не е необходимо да полудяваш, малко здрав разум е трябвало, но да дойде навреме. Ще ми е безгрижно и безотговорно и няма и да си правя труда да говоря с учителки, директори, психоложки и пр.Празни приказки са това и ти го знаеш. Трябвало е повече разговори с детето.
С новата класна нищо не съм споделяла, защото беше тъкмо поела този клас. Бях водила разговори единствено с директора, който също определи причината, поради която го местя с нещо от сорта "госпожо, виждам че имате проблемно дете и не разбирам защо го местите, и не очаквайте нещо да се промени, но нейсе, ще се съглася".
На новата класна впоследствие съм споделяла.
Да си работят, от този клас още три деца напуснаха на следващата година. И говорим за конкретна учителка, не за учителите в училището.
Подобни проблеми не могат да се разглеждат по принцип. Всеки е сам за себе си, случващ се в определена конкретика. За това съм напълно съгласна. Твоята гледна точка не е достатъчна, за да се осветли проблемът.
Казваш на учителката, че ти би взела мерки, ако знаеш конкретно какво е направило детето. Да ти каже - говори, не пише и т.н. иначе няма какво да направиш като оплакването е толкова общо.
Да го има предвида, да им прибере ножиците, да наостри внимание и т.н.
Да го има предвида, да им прибере ножиците, да наостри внимание и т.н.
Вяра, що за глупости пишеш?
Ми да ги остави да си извадят очите...що не....
Не разбирам идеята, някой да влиза в опозиция само за да си чешем клавишите....с такива глупави писания.
Дам, 8-9 годишните реагират по убеждения. Отмъщението е първосигнална реакция, но въпросното отмъщение може да се разглежда и като реакция на защита, нали?
Ти във всички ли ситуации се владееш? Аз не. С напредването на възрастта и опита това умение ми се подобри.
За мен е важно, че осъзнава реакцията си като нещо, върху което трябва да се замисли.
Е, да де, нали за това говорим....трудно е да имаш здрав разум, когато си в напрегната ситуация, касаеща детето ти и трезвата преценка е трудна. То за това и разни майки пишат по форумите....
Тези разговори с детето са някаква панацея - не знаех! Защо тогава не се включиха и учителката, и психоложката - повече разговори - по-добър ефект.
Цеце, за втори път, в целия си форумен живот от 2003, играя в такъв филм. Поне за успокоение на тези, които са в подобна ситуация.
Ти във всички ли ситуации се владееш? Аз не. С напредването на възрастта и опита това умение ми се подобри.
За мен е важно, че осъзнава реакцията си като нещо, върху което трябва да се замисли.
Е, да де, нали за това говорим....трудно е да имаш здрав разум, когато си в напрегната ситуация, касаеща детето ти и трезвата преценка е трудна. То за това и разни майки пишат по форумите....
Тези разговори с детето са някаква панацея - не знаех! Защо тогава не се включиха и учителката, и психоложката - повече разговори - по-добър ефект.
Цеце, за втори път, в целия си форумен живот от 2003, играя в такъв филм. Поне за успокоение на тези, които са в подобна ситуация.
Дам, 8-9 годишните реагират по убеждения. Отмъщението е първосигнална реакция, но въпросното отмъщение може да се разглежда и като реакция на защита, нали?
Ти си му майка и разговорите са от друг характер. За него учителите са непознати, не са авторитет, не е нужно да ги уважава, да се съобразява с мнението им. Когато попадне в ситуация, от която ще излезе наранено, обаче обвиняваме учителите и не виждаме смисъл в разговори за себеуважението. За тях има психолози, директори, учители и бог знае още какъв педагогически персонал, на който му плащат, за да възпитава.
Дам, 8-9 годишните реагират по убеждения. Отмъщението е първосигнална реакция, но въпросното отмъщение може да се разглежда и като реакция на защита, нали?
Ти си му майка и разговорите са от друг характер. Защо реши, че не съм говорила? И именно, защото са от друг характер и редно и учителят да говори (ама не да порицава пред целия клас лошият гамен, като лош гамен, защото децата ще се държат като такъв с него и спиралата се завърта За него учителите са непознати, не са авторитет, не е нужно да ги уважава, да се съобразява с мнението им. Тук погази всички основни постулати на училищното образование и възпитание. Точно обратното винаги съм мислила и говорила. Правилата в училище се спазват. Всеки малък ученик иска да се хареса на госпожата и другите деца и когато това не се случва, детето се чуди какво да измисли, за да се случи. Малко добронамерено внимание към детето би помогнало, ама рядко се случваКогато попадне в ситуация, от която ще излезе наранено, обаче обвиняваме учителите и не виждаме смисъл в разговори за себеуважението. За тях има психолози, директори, учители и бог знае още какъв педагогически персонал, на който му плащат, за да възпитава. Тези две изречения не ги разбрах.
Да го има предвида, да им прибере ножиците, да наостри внимание и т.н.
Вяра, що за глупости пишеш?
Ми да ги остави да си извадят очите...що не....
Не разбирам идеята, някой да влиза в опозиция само за да си чешем клавишите....с такива глупави писания.
Дете в училищна възраст трябва много добре да знае за какво служат ножиците. Е, споко, твоето знае - за подстригване са ги използвали, не за да си вадят очите с тях.
Веси, успокой топката. Нямам никакво лично отношение към теб. За мен ти си един от хубавите хора в този форум. Опитвам се да разсъждавам от своя гледна точка по твоя казус, защото и аз съм минала през подобна сага. Това е. И аз се предоверих на учителската преценка. И аз се чувствах зле от поведението на моето. И на мен ми идваше да вия, когато трябваше вкъщи да се обсъжда конкретен проблем от училище. И моето е мълчало като пукал. И аз съм се чудила какво точно е станало, за да се намеся адекватно. И аз съм била раздирана от съмнения, че може да ме лъже в моментите, когато си е отварял за малко устата, за да не му се карам. И аз съм търсила подкрепа или поне елементарни обяснения и насоки от учители. Стигнах сама до извода, че и да се блъскам за правда, да правим анализ на ситуации и да му търся подходяща почва за развитие, няма смисъл. Много напрежение - резултат затворено и озлобено дете. Промених няколко пъти подхода си, докато намеря подходящия начин за общуване.
Ааа, не! Не съм съгласна, че защитата е агресия. Агресия е да нападнеш пръв, без причина/повод. И какво да прави детето подложено на агресия? Да си свива, да мълчи и да чака някой да забележи? Хора, зад онези случаи на убийства в Америка и Канада стоят младежи, подлагани системно на тормоз! В училище! На едни им писва и се самоубиват, а на други им пада пердето и трепят. А някой се е правил, че не вижда какво се случва. Ами ако дете, научено да не отвръща, те много се и стъписват, бъде нападнато на улицата? Да се моли да остане живо и да се оплаче в полицията ли? Или да вика "Не ме бий, това не е хубаво"?
Ако вместо да се оплакват и обвиняват родителите за несвършена работа, учителите изразят загриженост и поискат в екип с родителя да се справят повече родители ще откликват и резултатът ще е по-добър.
Ако вместо да се оплакват и обвиняват родителите за несвършена работа, учителите изразят загриженост и поискат в екип с родителя да се справят повече родители ще откликват и резултатът ще е по-добър.
Вяра мога да ти кажа какво се получава когато не отвръщаш с агресия. Обиждат го, мачкат го, а той се свива, свива (като по-малък плачеше и ставаше още по-зле положението) докато един ден не издържа и изпадна в истерия.Разхвърля си учебници и тетрадки, след което класната много загрижена и изненадана, че нещо се случва с това дете, намекнато може би в къщи, защото там всичко било наред.
Как е редно да реагира, ако провокацията продължи и се повтаря?
Ритнат те веднъж, "айде разкарай се", обиждат те и то не един, ами група.....какво следва да направи едно дете?
Околната среда с липсващата или нереагираща на оплаквания учителка я уточнихме.
Ритнат те веднъж, "айде разкарай се", обиждат те и то не един, ами група.....какво следва да направи едно дете?
Околната среда с липсващата или нереагираща на оплаквания учителка я уточнихме.
Глухарче, спомням си, че твоя случай сме го разисквали. Грозеше ви наказание и аз ти казах там някои неща. Мога да се върна да намеря линк и да ти опресня случката.
Глухарче, спомням си, че твоя случай сме го разисквали. Грозеше ви наказание и аз ти казах там някои неща. Мога да се върна да намеря линк и да ти опресня случката.
Да тема бях пуснала, но не си спомням какво си ми отговорила, вероятно си ме начесала
Как е редно да реагира, ако провокацията продължи и се повтаря?
Ритнат те веднъж, "айде разкарай се", обиждат те и то не един, ами група.....какво следва да направи едно дете?
Околната среда с липсващата или нереагираща на оплаквания учителка я уточнихме.
Ритнат те веднъж, "айде разкарай се", обиждат те и то не един, ами група.....какво следва да направи едно дете?
Околната среда с липсващата или нереагираща на оплаквания учителка я уточнихме.
Не е ли работа на учителя да секне провокациите?
Помогнах му да не влиза в подобни отношения, като го преместих. Пак се е случвало, но когато "спиралата" на подобен тип отношения е пресечена навреме, няма драма.
Съгласна съм. Ти знаеш най-добре през какво сте минали.
Провокациите в началото са открити. Учителят взима отношение и това може да ги спре за момента. Нищо обаче не може да ги спре да си устройват забавления по техните правила на неутрални места, където няма да има учители и възрастни да им се пречкат.
На твое място бих се заинтересувала с кого общува активно моето и как са отношенията там. Често и между приятелите възникват конфликтни ситуации.
Давам ти пример с вербална агресия. Приятели са и си говорят на калъф, бай х@й и педер@ст. Проблем няма. В момента, в който някой от дразнителите ги нарече така - о, шоГ, ужаЗ! Същото е и с тукатите. Приятелски си разменят по някое кроше, но недай си боже някой от другите да ги докосне без да иска. Майко мила! Това вече е сериозна драма за един подрастващ мъж. Толкова много ги е търпял, че вече не може да търпи поредното унижение.
Провокациите в началото са открити. Учителят взима отношение и това може да ги спре за момента. Нищо обаче не може да ги спре да си устройват забавления по техните правила на неутрални места, където няма да има учители и възрастни да им се пречкат.
На твое място бих се заинтересувала с кого общува активно моето и как са отношенията там. Често и между приятелите възникват конфликтни ситуации.
Давам ти пример с вербална агресия. Приятели са и си говорят на калъф, бай х@й и педер@ст. Проблем няма. В момента, в който някой от дразнителите ги нарече така - о, шоГ, ужаЗ! Същото е и с тукатите. Приятелски си разменят по някое кроше, но недай си боже някой от другите да ги докосне без да иска. Майко мила! Това вече е сериозна драма за един подрастващ мъж. Толкова много ги е търпял, че вече не може да търпи поредното унижение.
За неутралните места има други начини за действие и няма "кошаревски свидетели" от серията "ама госпожо той направи това, онзи каза онова" и гракнали в хор родителки.
Съотнасяш ситуацията към друга възраст - там действията са други и учителят не е само един, и изобщо няма тази роля като за началните класове.
Съотнасяш ситуацията към друга възраст - там действията са други и учителят не е само един, и изобщо няма тази роля като за началните класове.
Сякаш виждам светлина в тунела.Малчо днес беше много спокоен бих казала дори щастлив.Много въодушевено ми разказа как е минал денят му.Сутринта по време на закуска седнал с "истинските си приятели"те искали да извикат при тях и момчето с пушката..."Защо той само ни бие,приятелите не се бият"Леле имах чувството ,че цяла вечност му набивах това в главата и не само това...Приятелчетата му се съгласили.По време на баскетболната тренировка въпросното момче му е предложило да направят някаква щуротия(тъка и не разбрах каква,срам го е да ми каже,не настоявах).След отказа на синът ми следва опит за стискане по слабините.Моичкият го е бутнал и извикал треньора.Всичко е разказано на класната.Сега това дете сяда на първият чин до нея ,само.А,моето дете с "най-добрият" си приятел на последния.Определила тях двамата за отговорници на реда в клас."Отговорниците трябва да са най-отговорни..."им обяснила тя.Тъка ще се редуват по двама.На всичкото отгоре ми обяснява ,че си имал гадже😨.И то с момиченце с което имахме пак проблем,(незначителен)но доста бързо го разрешихме.Една малка лудетина със свестни родители.Тия родители искат да се съберем и да вземем някакво решение за въпросното дете.И пак изпадам в размисли и страсти...Дайте ни идеи момичета...какво можем да направим?
И моят син има баскетбол вместо физическо един път седмично.
Аз предлагам - хващаш лично /с другуте родители зад гърба/ родителя на онова дете и му казваш да му каже да спре да стиска ташаците на момчетата. Ако почне да ти се оправдава нещо, казваш с мега спокоен тон, че нищо друго не те интересува, само искаш стискането да спре!
Аз предлагам - хващаш лично /с другуте родители зад гърба/ родителя на онова дете и му казваш да му каже да спре да стиска ташаците на момчетата. Ако почне да ти се оправдава нещо, казваш с мега спокоен тон, че нищо друго не те интересува, само искаш стискането да спре!
В допълнителния час спорт имат този година лека атлетика, миналата имаха шах. Водят се от треньор, а не от учителкота както редовните часове по физкултура. Макар, че и там е хубаво да са от преподавател по физическо. Така навсякъде ще се вземат редовно. Отделно платено в рамките на училището имат футбол, волейбол, мисля, че и за баскетбол видях брошура, спортни танци... Така, че децата имат избор. Това, че някъде не се предлага нищо си е решение на училището.
Тия родители искат да се съберем и да вземем някакво решение за въпросното дете.И пак изпадам в размисли и страсти...Дайте ни идеи момичета...какво можем да направим?
До вчера се притесняваше когато изкарваха твоето дете непослучшно, днес си готова да заклеймиш друго дете. Че и да го изправите на другарски съд.
Вземете бързи мерки. Аз дори бих преместила детето в друго училище, най-малкото в друг клас. Излезе ли му име на жертва, ще го тормозят постоянно. Не го допускайте!
Напълно съм съгласна.
И, което е по-лошо, свикне ли да вижда сам в себе си жертва... няма да има излизане от омагьосания кръг дори и след преместване.
Така че... ако е изобщо възможно, преместете го своевременно - разговорите тук само ще протакат, няма да разрешат проблема.
Стига бе, и баскетбол в първи клас?
Толкова много обрати в тази история, и толкова малко правопис!
Не можах да се сдържа, извинете ме.
Толкова много обрати в тази история, и толкова малко правопис!
Не можах да се сдържа, извинете ме.
Защо? Какво му има пък на баскетбола? И в нашето училище има от първи клас.
Да се върнем на темата. А тя не е правописът на автора на темата. За правопис има други теми.
Може да не ви хареса освен правопис и автар, и тема, и самият автор с нещо. Това няма връзка с поставения въпрос, обаче. Една майка може да не е добре с българския език по различни причини, но това не омаловажава проблема, нито го променя. Не е индиция, само по себе си, за форумна пързалка. Затова са излишни пособни нападки или мотиви за съмнения в истинността на подобна база.
А баскетбол има в доста училища в първи клас. Както и състезания по учебни предмети. Не в това може да се търсят мотиви за съмнения.
Дали случката конкретно е реална не знам. Нито някой друг тук знае. Но подобни има много и това ми стига, да приема за сериозна дискусия на такава тема по принцип.
А баскетбол има в доста училища в първи клас. Както и състезания по учебни предмети. Не в това може да се търсят мотиви за съмнения.
Дали случката конкретно е реална не знам. Нито някой друг тук знае. Но подобни има много и това ми стига, да приема за сериозна дискусия на такава тема по принцип.
Добре.
Не е до харесване, а до това, че имам първокласник, и не вярвам и на една дума от казаното.
Няма лошо от дискусии, стига да не се прави с цел да се генерира трафик и да се облагодетелства някой друг.
Не е до харесване, а до това, че имам първокласник, и не вярвам и на една дума от казаното.
Няма лошо от дискусии, стига да не се прави с цел да се генерира трафик и да се облагодетелства някой друг.
Добре.
Не е до харесване, а до това, че имам първокласник, и не вярвам и на една дума от казаното.
Няма лошо от дискусии, стига да не се прави с цел да се генерира трафик и да се облагодетелства някой друг.
Не е до харесване, а до това, че имам първокласник, и не вярвам и на една дума от казаното.
Няма лошо от дискусии, стига да не се прави с цел да се генерира трафик и да се облагодетелства някой друг.
За какво да се "генерира трафик", кой и какво толкова ще спечели? Заплати за теми и мнения все още не се дават тук.
Иначе всеки може да си вярва в каквото си ще. Вярата тук какво да я обсъждаме?
Важно е ,че реално такива проблеми за жалост са ежедневие. И в тази тема аналогично се излагат такива, като се търси начин да решението им.
И аз за този трафик се зачудих. Да не са започнали да плащат, а да не съм разбрала 
Подобни теми се появяват периодично, защото реалността е такава. И всяка подобна тема се развива по същия начин- отбор на майките и отбор на учителките. Учителките провокират, тънкобидни са, до степен на непредизвикана агресия- къде с намеци, къде уж не разбрали, къде направо. Майките спазват добрия тон докъдето може. Темата е в тази възлова точка. Продължете, моля. Затвърждава ми се вече изградена представа за нещата.
Научих, че самозащитата била агресия. Полезно ми беше, благодаря.
Е как да продължим, като авторката изчезна?! Ние си казахме, каквото имаме, и сега чакаме 😃
Между другото, миналата седмица бях на срещи с двете учителки на сина ми. Отивайки на срещата с учителката по английски, с която детето не мели много, се чувствах все едно отивам на изпит по литература или историческа граматика (завършилите филология ще ме разберат 😃). Жената обаче каза, че детето съществено се е подобрило откъм поведение, дори проявявал интерес към английския. И тъкмо ми стана спокойно и хубаво, и синковецът се прибира онзи ден с една огромна забележка в червено, този път от госпожата по френски, че говори и пее в час. Жената е много спокойна и умерена, та не искам да си представям какво е пял моят, за да я ядоса. И пак говорене у дома...
Между другото, миналата седмица бях на срещи с двете учителки на сина ми. Отивайки на срещата с учителката по английски, с която детето не мели много, се чувствах все едно отивам на изпит по литература или историческа граматика (завършилите филология ще ме разберат 😃). Жената обаче каза, че детето съществено се е подобрило откъм поведение, дори проявявал интерес към английския. И тъкмо ми стана спокойно и хубаво, и синковецът се прибира онзи ден с една огромна забележка в червено, този път от госпожата по френски, че говори и пее в час. Жената е много спокойна и умерена, та не искам да си представям какво е пял моят, за да я ядоса. И пак говорене у дома...
Голяма част от родителите вярват на психолозите които ги насърчават и поднухат да глезят децата си. Което не е човешко, защото децата възпитавани по този начин се държат безкомпромисно с околните. Когато пораснат, стават престъпници или нещо "лошо" се случва с тях. Добре е родителите постоянно да обръщат внимание, и да могат да пояснят на децата си кое е положително и кое не. Съжалявам че аз не съумях...
Предполагам, че всички тези ужасии се случват в учебно време, когато следва да има учител там?
Бих започнала с разговор с учителя, за да изясня цялата фактология. И не мога да си представя да се млатят така юнашки, учителката къде е през цялото това време?
Бих започнала с разговор с учителя, за да изясня цялата фактология. И не мога да си представя да се млатят така юнашки, учителката къде е през цялото това време?
Имали сме го това. Каквото и да стане и в учебно време и пр ... и учителката да не е била там ... въртят и сучат и детето е виновно.
Ако даскалите не могат да се оправят със ситуация в даден клас , то намират виновно дете . Нямат срам или съвест. ПАзат себе си.
Такъв е света и такава е системата.
Положението в училищата е тежко, безобразно, отчайващо.
Защото при нас липсва цяло звено във веригата.В блеите държави имат работещи механизми и институции, занимаващи се с децата с девиантно поведение.Това е широко понятие, най-общо означава нарушения на общо приетите норми на поведение.
За оценка на представата за категорията “социално отклонение” у различните хора и групи Д. Дъглас и Т. Уекслър привеждат схема, която по своята същност представлява кумулативна скала. Тя варира от най-широк по обхватност възглед за отклоняващо се поведение до най-тесен, минавайки през множество междинни степени:
1. Усещане, че поведението на лицето е неправилно, странно, особено.
2. Усещане за неприязън, антипатия.
3. Усещане, че поведението на лицето нарушава отделни ценности или общи норми.
4. Усещането, че то нарушава моралните ценности или моралните норми.
5. Убеждение, че поведението на лицето нарушава отделни ценности или норми.
6. Убеждението, че то нарушава моралните ценности или моралните норми.
7. Убеждението, че то нарушава морално поддържаните забрани относно по-незначителните престъпления.
8. Убеждението, че то нарушава морално поддържаните забрани относно тежките престъпления.
9. Убеждението, че поведението му противоречи на човешката природа.
10. Убеждението, че то е абсолютно зло.
Съобразно тази скала различните индивиди оценяват дадено поведение като отклоняващо се при наличието на по-слаба или по-остро изразена девиантна симптоматика.
Дакато не създадем работеща адекватна система, ще продължаваме взаимно да се обвиняваме семейството ли е калпаво или училището.
Здравейте!
Дъщеря ми е в 1-ви клас. Изключително жизнено и подвижно дете, такива, за които казват, че имат "шило в дупето", аз в детството си съм била същата. Не бих казала, че не е проявявала агресивно поведение до момента. Имали сме един-два случая в детската, мисля, че беше 2 или 3 група, но ги решихме своевременно. В къщи ситуацията е на постоянна конкуренция, защото има по-малка сестра, на 4,5 години. Понякога я шляпва, щипва и разревава. Малката пък и разваля играчките, взима й нещата, дразни я, въобще - непрестанна лудница. Ние постоянно правим забележка, обясняваме, че боят не е решение в никакъв случай, наказваме и пр. Искам да уточня, че дъщеря ми е много умно дете, няма никакъв проблем с материала в училище, даже й е скучно. Една от най-добрите е по английски, математика, БЕЛ, ходи да пее във вокална група ( по нейно желание). В училище им се падна госпожа, която от самото начало обяснява на повечето родители, че нивото било ниско ( до предната година беше водила паралелка Шилер). Децата в началото я харесаха, а после не чак толкова, защото не им обръща достатъчно внимание, когато имат някакви междуличностни проблеми ( по думите на детето ми), не успява да наложи дисциплина, стаята им в повечето случаи е доста разхвърляна. Даже едно особено чувствително дете го преместиха в друго училище, поради изброените причини. Дъщеря ми постоянно е в движение, играе футбол и електронни игри с момчетата, ходи на Айкидо, а също и на шах след часовете. Започнах обаче да получавам обратна връзка от госпожата, че пречи на учебния процес. В началото на годината имаше случай, в който се оплака, че била ритала момчето, което стои до нея. Тогава говорихме и нещата се оправиха. Сега обаче се е стигнало до случай, в който е ударила друго момиченце по думите на госпожата "с юмрук в окото" и после го е блъснала , когато са били в стола и то си е ударило главата в парапета ( главата зад ухото, което е изключително опасно според мен). Когато разговарях с госпожата, тя ми каза, че последно време дъщеря ми постоянно се биела с някой, да вземем мерки, защото такова поведение е недопустимо, особено за дете с такива умствени заложби. Разговаряхме с детето и се опитахме да изясним случая. Според нея ситуациите не били точно същите, не я била ударила в окото, била я бутнала, защото с едно от момчетата играели и било "без да иска", другото момиче обаче постоянно я обиждало от няколко дни. Пеела и обидни песнички "на-на-на-на-на, на..... й тече сопола". Никога не си давала нещата да й ги видят, а пък искала тя да види нейните. Хвалела се само със страхотните си играчки, викала й, че е "уникално ужасна"...и т.н.
Няма да ви разказвам какви бяха разговорите ми с майката на пострадалото дете, ужасно афектирана, която ми обясни, че е против агресията и насилието, възпитава от 8 години това у дъщеря си, която нито е агресивна, нито срещу нея е проявявана агресия до сега и смята да вземе мерки...Че разбирала, да се обиждат с думи, но физическото насилие било абсолютно неприемливо...Или пък разговора с г-жата, която след като я помолих да им обръща внимание, когато има конфликт, за да не се стига до бой или бутане, ме обвини, че й прехвърлям вината. Детето ми пък явно не знае как да излиза от подобни ситуации, в които другите са враждебни, тормозят и обиждат и решава, че да удари е решението.
Естествено наказахме я. Също я уверих, че за всяка следв3аща подобна проява, свързана с бой или физическа агресия ще получава по-голямо наказание. Предложихме й всяка вечер да разказва на нас какво се е случило и ако има нещо лощо, ние да разговаряме, ако се наложи с други родители, ако госпожата не е обърнала внимание. Да избягва общуването с деца, които я дразнят. Да не ги дразни тя. Когато някой я обижда, да казва, че няма да му обръща внимание и да отива някъде другаде, да си пише в дневниче. Дали ще се получи?
Обмислял да посетим заедно психолог, за да помага, защото не съм сигурна как да се справя с този проблем.
Приемем коментари и съвети...
Дъщеря ми е в 1-ви клас. Изключително жизнено и подвижно дете, такива, за които казват, че имат "шило в дупето", аз в детството си съм била същата. Не бих казала, че не е проявявала агресивно поведение до момента. Имали сме един-два случая в детската, мисля, че беше 2 или 3 група, но ги решихме своевременно. В къщи ситуацията е на постоянна конкуренция, защото има по-малка сестра, на 4,5 години. Понякога я шляпва, щипва и разревава. Малката пък и разваля играчките, взима й нещата, дразни я, въобще - непрестанна лудница. Ние постоянно правим забележка, обясняваме, че боят не е решение в никакъв случай, наказваме и пр. Искам да уточня, че дъщеря ми е много умно дете, няма никакъв проблем с материала в училище, даже й е скучно. Една от най-добрите е по английски, математика, БЕЛ, ходи да пее във вокална група ( по нейно желание). В училище им се падна госпожа, която от самото начало обяснява на повечето родители, че нивото било ниско ( до предната година беше водила паралелка Шилер). Децата в началото я харесаха, а после не чак толкова, защото не им обръща достатъчно внимание, когато имат някакви междуличностни проблеми ( по думите на детето ми), не успява да наложи дисциплина, стаята им в повечето случаи е доста разхвърляна. Даже едно особено чувствително дете го преместиха в друго училище, поради изброените причини. Дъщеря ми постоянно е в движение, играе футбол и електронни игри с момчетата, ходи на Айкидо, а също и на шах след часовете. Започнах обаче да получавам обратна връзка от госпожата, че пречи на учебния процес. В началото на годината имаше случай, в който се оплака, че била ритала момчето, което стои до нея. Тогава говорихме и нещата се оправиха. Сега обаче се е стигнало до случай, в който е ударила друго момиченце по думите на госпожата "с юмрук в окото" и после го е блъснала , когато са били в стола и то си е ударило главата в парапета ( главата зад ухото, което е изключително опасно според мен). Когато разговарях с госпожата, тя ми каза, че последно време дъщеря ми постоянно се биела с някой, да вземем мерки, защото такова поведение е недопустимо, особено за дете с такива умствени заложби. Разговаряхме с детето и се опитахме да изясним случая. Според нея ситуациите не били точно същите, не я била ударила в окото, била я бутнала, защото с едно от момчетата играели и било "без да иска", другото момиче обаче постоянно я обиждало от няколко дни. Пеела и обидни песнички "на-на-на-на-на, на..... й тече сопола". Никога не си давала нещата да й ги видят, а пък искала тя да види нейните. Хвалела се само със страхотните си играчки, викала й, че е "уникално ужасна"...и т.н.
Няма да ви разказвам какви бяха разговорите ми с майката на пострадалото дете, ужасно афектирана, която ми обясни, че е против агресията и насилието, възпитава от 8 години това у дъщеря си, която нито е агресивна, нито срещу нея е проявявана агресия до сега и смята да вземе мерки...Че разбирала, да се обиждат с думи, но физическото насилие било абсолютно неприемливо...Или пък разговора с г-жата, която след като я помолих да им обръща внимание, когато има конфликт, за да не се стига до бой или бутане, ме обвини, че й прехвърлям вината. Детето ми пък явно не знае как да излиза от подобни ситуации, в които другите са враждебни, тормозят и обиждат и решава, че да удари е решението.
Естествено наказахме я. Също я уверих, че за всяка следв3аща подобна проява, свързана с бой или физическа агресия ще получава по-голямо наказание. Предложихме й всяка вечер да разказва на нас какво се е случило и ако има нещо лощо, ние да разговаряме, ако се наложи с други родители, ако госпожата не е обърнала внимание. Да избягва общуването с деца, които я дразнят. Да не ги дразни тя. Когато някой я обижда, да казва, че няма да му обръща внимание и да отива някъде другаде, да си пише в дневниче. Дали ще се получи?
Обмислял да посетим заедно психолог, за да помага, защото не съм сигурна как да се справя с този проблем.
Приемем коментари и съвети...
pavpb, ако в училището има психолог настоявай да се заеме с регулярна работа с дъщеря ти и с децата които са в конфликт с нея. Ако с учителката не се получава, то на психолога това му е работата. ... Ама не само инцидентни срещи и разговори с него, а целенасочена и по-дългосрочна работа и наблюдения дали децата променят отношенията си към по-добро. Ти също искай обратна връзка с него.
Ако нямате такъв - обединете се повече родители и настоявайте пред директора да назначи психолог.
Ако нямате такъв - обединете се повече родители и настоявайте пред директора да назначи психолог.
Бих направила консултация с психолог. Проблемите на сина ми в училище са други: говори и пее в час, играе вместо да работи, разхожда се, концентрация нула - с една дума, разваля дисциплината. В момента ходи на обследване за ХАДВ, но поне първите тестове не показват нищо обезпокоително. Точно обратното - уравновесено дете с много силен характер и умения, надхвърлящи средното за възрастта му. Всичко това е супер, но... поведението му в училище е същото. Опитвала съм с говорене, наказания, малки възнаграждения. Няма промяна - сякаш има някаква стена.
Та най-вероятно съвсем скоро или той ще тръгне на психолог, или аз. А може би и двамата, защото не мога да се справя с проблема и много ме е страх да не се задълбочи.
Та най-вероятно съвсем скоро или той ще тръгне на психолог, или аз. А може би и двамата, защото не мога да се справя с проблема и много ме е страх да не се задълбочи.
Нединка, моят беше така в началото. Отдавам го на това, че не са свикнали с училище и дисциплина. Даже си мисля, че в градината са били малко поразпуснати. С много говорене и малко наказания, нещата се пооправиха. Моят много се влияе от други деца - едно, ако почне да тича/вика/скача/пее и т.н., и той по него.... 
Нединка, моят беше така в началото. Отдавам го на това, че не са свикнали с училище и дисциплина. Даже си мисля, че в градината са били малко поразпуснати. С много говорене и малко наказания, нещата се пооправиха. Моят много се влияе от други деца - едно, ако почне да тича/вика/скача/пее и т.н., и той по него....
За влиянието - и моят се влияе. Оказа се, че не единственият със забележки, а са една групичка около 10 момчета. Онзи ден бяхме на родителска среща и майките всичко се изпяха, та поне моето не е единственото. Не че това ме успокоява или променя нещата.
За дисциплината - ние сме в Белгия и тук децата от 3-годишни са с режим училище: от 8:30 до 16:00 ч. в стая с маси и столове, на чиито стени има цифри, букви и прочие образователни неща. Играчките са две кутии, не повече. Децата не спят следобед. Синът ми е в още по-стриктно училище. От четиригодишен, когато тръгна в това училище, работи по различни задания у дома, цифрите, буквите и смятането до 10 бяха научени преди първи клас. Та този режим и тези изисквания са му абсолютно познати и до започването на първи клас всичко беше цветя и рози.
Според мен сме идеален случай за психолог - уж всичко е наред, ама ...
Но ще изчакам първо резултатите от обследването. 
Едва ли наказание от Ваша страна ще е от полза.Още щом прочетох,че използвате въпросния метод за възпитание спрямо по-голямото си дете,ми стана ясно какво ще следва по-нататък.Помислете първо върху това.Конкуренция/състезание у дома между децата,не е добър вариант според мен.Прочетох за Айкидо,там не ги ли възпитават да се контролират?
Никой няма право да обижда с думи или да удря детето Ви.Редно е,ако това се е случило,отговорът и да бъде умерен или в най-лошия случай право пропорционален,а не да го надвишава.И не,не е допустимо нито да се обиждат с думи,нито да се посяга да се удря.Това по повод на въпросната майка на пострадалото дете,която го играе крайно "афектирана",за това ,че допуска възможността обидата с думи за нея да е нормално явление.
Посещение при психолог.И съвети как да се владее.
Никой няма право да обижда с думи или да удря детето Ви.Редно е,ако това се е случило,отговорът и да бъде умерен или в най-лошия случай право пропорционален,а не да го надвишава.И не,не е допустимо нито да се обиждат с думи,нито да се посяга да се удря.Това по повод на въпросната майка на пострадалото дете,която го играе крайно "афектирана",за това ,че допуска възможността обидата с думи за нея да е нормално явление.
Посещение при психолог.И съвети как да се владее.
... Според нея ситуациите не били точно същите, не я била ударила в окото, била я бутнала, защото с едно от момчетата играели и било "без да иска", другото момиче обаче постоянно я обиждало от няколко дни. Пеела и обидни песнички "на-на-на-на-на, на..... й тече сопола". Никога не си давала нещата да й ги видят, а пък искала тя да види нейните. Хвалела се само със страхотните си играчки, викала й, че е "уникално ужасна"...и т.н.
...
Приемем коментари и съвети...
...
Приемем коментари и съвети...
Словестната агресия е също забранена така, както физическата. Защото често първата предизвиква втората. И двете са "неприемливи". Неприемливо е и учителят, свидетел на отношенията, да бездейства. Понякога и той създава нетърпима и неработна среда или с неадекватна намеса или с неадекватно пасивно поведение.
Обследвайте си подробно вашия случай. От установените факти ще зависи основно и решението ви.
Вижте си психолога, разбира се, но работете с детето предимно за овладяване на гнева и необмислените първосигнални реакции. Така или иначе от първостепенна важност за всеки човек е да се научи да се въздържа и да мисли, преди да говори и да действа.
Сега прочетох по-внимателно, че е имало обиди. В никакъв случай не е допустимо, както физическо, така и психическо насилие!!!
Поставете въпроса към учителката и към директора. Не само вие, а и родителите на другото дете.
Съберете двете госпожици заедно и ги питайте какъв е проблемът, накарайте ги да се сдобрят. Помня като деца, че имахме две такива сладурки в класа и този начин подейства, станаха първи приятелки после.
Поставете въпроса към учителката и към директора. Не само вие, а и родителите на другото дете.
Съберете двете госпожици заедно и ги питайте какъв е проблемът, накарайте ги да се сдобрят. Помня като деца, че имахме две такива сладурки в класа и този начин подейства, станаха първи приятелки после.
Здравейте!
Благодаря на всички за отговорите! Искам да отговоря по няколко аспекта от мненията:
Наказания - Моето мнение е, че е необходимо използването на наказания в някои случаи. В този абсолютно. Боят не е приемлив в никакъв случай. Детето си е ударило главата и слава богу не е станало нещо по-лошо от една цицина. Тя трябва да разбере сериозността на лошата си постъпка и да понесе последствия/наказание за нея. Естествено, не си представяйте 2 дни на хляб и вода или нещо такова. Това, което използваме е при неприемливо държание - няколко минути на усамотение в другата стая, без телевизия, играчки и други забавления. В момента наказанието за въпросната постъпка е седмица без всякакви електронни устройства ( лаптоп, телефон), което е нещо, липса на което ще усети. Бързам да кажа, че моите деца използват с ограничения във времето електронни устройства и това е решение, което сме взели абсолютно съзнателно с баща им.
За Айкидо - и аз смятам, че би трябвало да възпитава търпение. Надявам се да помага.
Конкурентна среда/ конкуренция между децата в семейството - това не е търсен ефект. Когато децата са от един и същ пол и с малка разлика във възрастта, конкуренцията е още по-голяма и нормална реакция, също като ревността между децата. Трудно е за родителите да реагират адекватно и да оцелеят психически в някои случаи. Предполагам, ще ме разберат добре родителите на две и повече деца.Когато имах само едно дете, ми се струваше силно преувеличено мнението , че " с едно дете - все едно без дете" сравнено с живота с две и повече деца. Сега съм напълно сигурна във верността на думите.
В заключение много бих искала да чуя мнението на родители на "малки агресори" , т.е. на хора били в подобна ситуация. Как се справихте?
Ключово в нашия случай е да успея да я науча да овладява негативните си реакции, чувства и настроения и те да не избиват във физическа агресия, а в нещо друго. Интересното, което осъзнах мислейки по ситуацията е, че детето ми не обижда, като повечето деца. Даже никога не е използвала голяма част от думите и епитетите, използвани от съучениците й. А е дете с богат речник за възрастта си. Може би трябва да я науча да обижда?! - шегувам се, естествено.
Хубава вечер!
Благодаря на всички за отговорите! Искам да отговоря по няколко аспекта от мненията:
Наказания - Моето мнение е, че е необходимо използването на наказания в някои случаи. В този абсолютно. Боят не е приемлив в никакъв случай. Детето си е ударило главата и слава богу не е станало нещо по-лошо от една цицина. Тя трябва да разбере сериозността на лошата си постъпка и да понесе последствия/наказание за нея. Естествено, не си представяйте 2 дни на хляб и вода или нещо такова. Това, което използваме е при неприемливо държание - няколко минути на усамотение в другата стая, без телевизия, играчки и други забавления. В момента наказанието за въпросната постъпка е седмица без всякакви електронни устройства ( лаптоп, телефон), което е нещо, липса на което ще усети. Бързам да кажа, че моите деца използват с ограничения във времето електронни устройства и това е решение, което сме взели абсолютно съзнателно с баща им.
За Айкидо - и аз смятам, че би трябвало да възпитава търпение. Надявам се да помага.
Конкурентна среда/ конкуренция между децата в семейството - това не е търсен ефект. Когато децата са от един и същ пол и с малка разлика във възрастта, конкуренцията е още по-голяма и нормална реакция, също като ревността между децата. Трудно е за родителите да реагират адекватно и да оцелеят психически в някои случаи. Предполагам, ще ме разберат добре родителите на две и повече деца.Когато имах само едно дете, ми се струваше силно преувеличено мнението , че " с едно дете - все едно без дете" сравнено с живота с две и повече деца. Сега съм напълно сигурна във верността на думите.
В заключение много бих искала да чуя мнението на родители на "малки агресори" , т.е. на хора били в подобна ситуация. Как се справихте?
Ключово в нашия случай е да успея да я науча да овладява негативните си реакции, чувства и настроения и те да не избиват във физическа агресия, а в нещо друго. Интересното, което осъзнах мислейки по ситуацията е, че детето ми не обижда, като повечето деца. Даже никога не е използвала голяма част от думите и епитетите, използвани от съучениците й. А е дете с богат речник за възрастта си. Може би трябва да я науча да обижда?! - шегувам се, естествено.
Хубава вечер!
Да се владее до безкрай и винаги не е най-доброто. По-скоро подскажете на детето на безопасен начин/ алтернатива на изкарване на напрежението. Да търпи обиди и лошо отношение също не е здравословно. Чашата на търпението прелива.
И още нещо. След кошмарната адаптация на детето в първи клас спрях да се карам и наказвам за ситуации, на които не съм присъствала. Не бих наказала и в случая на авторката, само ще обясня на детето, че физическото отреагиране може да създаде опасна ситуация. Всъщност детето вече го е разбрало. Научете детето да се оплаква всеки път, когато го обиждат.
И още нещо. След кошмарната адаптация на детето в първи клас спрях да се карам и наказвам за ситуации, на които не съм присъствала. Не бих наказала и в случая на авторката, само ще обясня на детето, че физическото отреагиране може да създаде опасна ситуация. Всъщност детето вече го е разбрало. Научете детето да се оплаква всеки път, когато го обиждат.
От януари месец в класа си имам нов ученик.
Децата го приеха радушно.На третия ден момченцето, с което го сложих да седи на един чин дойде да ме моли да го преместя, че новият ученик го удрял с лакът.На другата сутрин той сам реши да седне на последния чин.Отидох да го попитам, защо не иска да седи с другарче, а той ми каза- "Гледай си работа".
Един ден през седмицата съм дежурна в коридора, през останалите дни през междучасията не излизам от класната стая. На голямото междучасие сме в стола и ако е хубаво времето навън.
Новият ученик все гледа да се блъсне, да си облича якето с размах и да удари дете "без да иска", да подложи крака си или да затисне някой на вратата. Децата ми се оплакват, а той...лъжат, лъжат. Казвам му, че не лъжат, а той тихичко казва , че съм патка, друг път кокошка.
Усмихвам се ( вътрешно аз си знам ), децата започнаха да се пазят от него и да ми каза, че не го искат в нашия клас. Родителите си имат група в нета и искат да събират подписи ....не съм съгласна.В предишното училище са го местили в друг клас.
Детето има голямо подобрение в поведението си, все поглежда към мен, дали го гледам и аз му се усмихвам и той също и започнахме да се разбираме с очи.
Децата го приеха радушно.На третия ден момченцето, с което го сложих да седи на един чин дойде да ме моли да го преместя, че новият ученик го удрял с лакът.На другата сутрин той сам реши да седне на последния чин.Отидох да го попитам, защо не иска да седи с другарче, а той ми каза- "Гледай си работа".
Един ден през седмицата съм дежурна в коридора, през останалите дни през междучасията не излизам от класната стая. На голямото междучасие сме в стола и ако е хубаво времето навън.
Новият ученик все гледа да се блъсне, да си облича якето с размах и да удари дете "без да иска", да подложи крака си или да затисне някой на вратата. Децата ми се оплакват, а той...лъжат, лъжат. Казвам му, че не лъжат, а той тихичко казва , че съм патка, друг път кокошка.
Усмихвам се ( вътрешно аз си знам ), децата започнаха да се пазят от него и да ми каза, че не го искат в нашия клас. Родителите си имат група в нета и искат да събират подписи ....не съм съгласна.В предишното училище са го местили в друг клас.
Детето има голямо подобрение в поведението си, все поглежда към мен, дали го гледам и аз му се усмихвам и той също и започнахме да се разбираме с очи.
Зачетох се в темата.
Това последното мнение на babian все едно нашата класна го е писала. Втори клас сме.
Само че при нас новият ученик дойде в началото на уч. година, преместен от друго уч- ще. За протокола- осиновен, с тъмен цвят на кожата. В началото децата се опитваха да го интегрират, съветвани от родителите си, но той започна да обижда, удря, в другото уч- ще е и крал вещи, почти всекидневно някой пропищява от него. На РС никой от родителите не идва. Капака беше като блъсна едно дете надолу по стълбите. Писахме писма и се инициира РС, на която присъстваха директорката, пед. съветник, жена от АЗД. Нищо не се реши, то и какво да се реши, майката се държа неадекватно, спря детето от уч- ще за седмица. По нейни думи- защото бил стресиран. Върна се, още на първия ден пропищяха седем деца.
Миналата година аз бях на тяхното място- моя беше агресорчето, срам ме беше да ходя по родителски, все той виновен. Оправиха се нещата засега в уч- ще и сега, говорейки с майките, и споделяйки ми, се оказа, че в един голям процент от случаите моя е бил предизвикван, и просто така се е мъчил да се защити.
В занималнята сега някой се оплаква от него, обикновено двама четвъртокласника / не ходи в училищна, а са събрани втори, трети и четвърти клас около десетина деца/, но вече започна да споделя, та разказвайки ми, пак е бил предизвикван. Все той онеправдан, милия. За мен истината е някъде по средата.
В съседния клас скоро преместиха дете от същото уч- ще. Оказаха се бивши съученици с " нашия" нов съученик. Що ли? Там се говори, че класната не е можела да се справи с дисциплината. Нашата се мъчи, милата, ама като зейнат няколко родители с оплаквания от въпросното дете, се чуди какво да прави.
Това последното мнение на babian все едно нашата класна го е писала. Втори клас сме.
Само че при нас новият ученик дойде в началото на уч. година, преместен от друго уч- ще. За протокола- осиновен, с тъмен цвят на кожата. В началото децата се опитваха да го интегрират, съветвани от родителите си, но той започна да обижда, удря, в другото уч- ще е и крал вещи, почти всекидневно някой пропищява от него. На РС никой от родителите не идва. Капака беше като блъсна едно дете надолу по стълбите. Писахме писма и се инициира РС, на която присъстваха директорката, пед. съветник, жена от АЗД. Нищо не се реши, то и какво да се реши, майката се държа неадекватно, спря детето от уч- ще за седмица. По нейни думи- защото бил стресиран. Върна се, още на първия ден пропищяха седем деца.
Миналата година аз бях на тяхното място- моя беше агресорчето, срам ме беше да ходя по родителски, все той виновен. Оправиха се нещата засега в уч- ще и сега, говорейки с майките, и споделяйки ми, се оказа, че в един голям процент от случаите моя е бил предизвикван, и просто така се е мъчил да се защити.
В занималнята сега някой се оплаква от него, обикновено двама четвъртокласника / не ходи в училищна, а са събрани втори, трети и четвърти клас около десетина деца/, но вече започна да споделя, та разказвайки ми, пак е бил предизвикван. Все той онеправдан, милия. За мен истината е някъде по средата.
В съседния клас скоро преместиха дете от същото уч- ще. Оказаха се бивши съученици с " нашия" нов съученик. Що ли? Там се говори, че класната не е можела да се справи с дисциплината. Нашата се мъчи, милата, ама като зейнат няколко родители с оплаквания от въпросното дете, се чуди какво да прави.
Дари, детето има проблем и то голям. За съжаление са тръгнали по наклонената плоскост. Детето е осиновено, вероятно и на по-голяма възраст, с различен цвят на кожата... Твърде много различия. И е разбрал, че провокирайки ще получи внимание. Нежелано, но внимание.
Ако майката реши да направи нещо ще я свържа със специалист - психолог, който работи с осиновени деца с проблеми в поведението. Детето има нужда от помощ, родителите му - също. А и учителката, и останалите деца
Ако майката реши да направи нещо ще я свържа със специалист - психолог, който работи с осиновени деца с проблеми в поведението. Детето има нужда от помощ, родителите му - също. А и учителката, и останалите деца
В случая не става въпрос за нито едно от двете, а за така наречената първична рана.
https://natalyoga.net/%d0%bf%d1%81%d0%b8%d1%85%d0%be%d0%bb%d0%be … 0%b7%d0%b4%d1%8f/
Ако ви се чете, прочетете цялото. Във втората част е добре описано и обяснено.
https://natalyoga.net/%d0%bf%d1%81%d0%b8%d1%85%d0%be%d0%bb%d0%be … 0%b7%d0%b4%d1%8f/
Ако ви се чете, прочетете цялото. Във втората част е добре описано и обяснено.
Дари, истината е по средата.
През междучасията не излизам от класната стая, новият ми ученик все поглежда към мен, аз съм до децата ( ударил, обидил и те лъжат) е било в предишния му клас.
След учебните часове го взема пенсионира учителка, която се грижи за него следобед и ми каза да се обадя за днешната родителска среща на родителите му.
Вчера се чух с майка му, пожелахме си приятна вечер и...и преди да си затворя телефона чух-" Тая за каква се мисли"?.....
Не дойде на родителската среща, обади ми се, че утре сутринта иска да се видим.
Ще кажа за каква се мисля?
През междучасията не излизам от класната стая, новият ми ученик все поглежда към мен, аз съм до децата ( ударил, обидил и те лъжат) е било в предишния му клас.
След учебните часове го взема пенсионира учителка, която се грижи за него следобед и ми каза да се обадя за днешната родителска среща на родителите му.
Вчера се чух с майка му, пожелахме си приятна вечер и...и преди да си затворя телефона чух-" Тая за каква се мисли"?.....
Не дойде на родителската среща, обади ми се, че утре сутринта иска да се видим.
Ще кажа за каква се мисля?
Лошото е, че практиката е наказание към този, който е хванат в момента на деянието или е изклюкарен. Рядко госпожите разследват кой кого, по-лесно е да се накаже класа с няколко преписа и до там. Рядко има и камери, чиито записи да се прегледат и да се проследи ситуацията.
Ако няма съдействие от госпожи и директор, търсете друг клас докато не сте си докарали някоя психическа травма за цял живот.
Когато бях малка, в първи клас, преди 26 години, бях набедена за най-лошото момиче. На съучениците ми беше забранено да играят с мен, защото съм "лъжела, разваляла дисциплината в час и друг ми пишел домашното". Лъженето беше, заради това, че единствена от класа, не сричах когато четях - но според учителката, майка ми е четяла текстовете и аз съм ги наизустявала. Разваляла съл дисциплината в час, защото съм се обръщала назад, а то беше защото ми дърпаха плитките до болка зад мен и аз исках да си освободя косата. Друг ми пишел домашното - защото аз в клас съм пишела толкова грозно, а у дома - не, този красив почерк няма как да е моя, въпреки че точно у дома се стараех още повече по цели часове... Слава богу, майка ми ме защити и смени училището с голям зор.
Травмата остана обаче. И в момента ми пречи да бъда перфециониска, която с лекота го постига.
Сега, през тази година, една близка ми сподели, че нейният син, в четвърти клас, бил нападнат от друго момче в тоалетната. Агресията била и сексуална, но няма да споделям подробности. Детето направило каквото искал другият от него, но после в стаята, пред учителката агресирало срещу нападателя си от тоалетната.
Докато се разбере истината ( всъщност докато той признал на своите родители) бил третиран като черната овца - задължителен психотерапевт, задължително изолиране и т.н. Но изненада - дори и след като родителите разкрили истината пред учителите, които пък признали,че оня е с проблеми, жертвата в случая била все още третирана като нападател.
С други думи - все ще се намира мърша по училищата в един или друг слой - ученици, учители, деца. Само дето като гледам - нещата изкалират по степен на грубост.
Травмата остана обаче. И в момента ми пречи да бъда перфециониска, която с лекота го постига.
Сега, през тази година, една близка ми сподели, че нейният син, в четвърти клас, бил нападнат от друго момче в тоалетната. Агресията била и сексуална, но няма да споделям подробности. Детето направило каквото искал другият от него, но после в стаята, пред учителката агресирало срещу нападателя си от тоалетната.
Докато се разбере истината ( всъщност докато той признал на своите родители) бил третиран като черната овца - задължителен психотерапевт, задължително изолиране и т.н. Но изненада - дори и след като родителите разкрили истината пред учителите, които пък признали,че оня е с проблеми, жертвата в случая била все още третирана като нападател.
С други думи - все ще се намира мърша по училищата в един или друг слой - ученици, учители, деца. Само дето като гледам - нещата изкалират по степен на грубост.