Когато аз позволявам неща, които тати не ...

 
При нас засега има разбиране и "не" при всеки и навсякъде е "не"

И при нас е така, но бързо се разбархме с татитУ - ако искат разрешение за нещо, той прехвърля топката и казва "Питай мама" или "Не знам дали имаме дъвки (или бонбони, или друго). Попитай мама и ако има тя ще ви даде". В ситуации, в които аз разрешавам нещо, а татито в момента го забранява - аз му казвам, че това съм го разрешила и пред децата приключваме спора. Ако, обаче, някой не е съгласен с позицията на другия, ситуацията се обсъжда, но в отсъствието на децата.

Същата ситуация е при на с големия  И заради това двойно питане, с надеждата да получи позитивен отговор, понякога се получава, че тати казва, питай мама, а аз го пращам да пита баща си  и той съвсем се обърква
Гледаме, ако имаме разминаване по някой проблем, да се уточняваме на 4 очи, обаче въпреки това пак попадаме в конфузни ситуации, единият позволил другият забранил 

Ще трябва периодично да си сверявате часовниците с тати и пак ще има случаи, в които да ви хванат неподготвени  За да не се обърква (или възползва) детето е желателно да постигнете някакъв синхрон, дори и после да се налага да доуточнявате детайлите насаме.

И при нас има понякога разминаване в позволените неща от страна на мама и тати , но относно хигиената и омърхолявянето по улиците и двамата сме категорични, че не може. Има си площадки, пясъчници пързалки ит.н. където да играе , но не позволяваме да се търкаля по тях или да си лапа ръцете.
При нас има спорове от друго естество Тати много държи да си сяда точно на мястото като се храним, а Валката е на друго мнение и като понякога се изкривявам да правя физиономии на таткото да отстъпи

В случая по- скоро става въпрос за това че таткото забранява неща, които по принцип са позволени (защото за него другото е ежедневие). Поговорете си с него по въпроса, кажи му защо ти разрешаваш тези неща и  че   така в крайна сметка таткото само ще си създаде имидж на "лошия".  Детето не разбира, защото тати му се кара и му се сърди за съвсем ежедневни неща

Значе при нас е закон, ако единия не позволява, другия също не позволява, ако единия разрешава другия също разрешава. Разбрали сме се да не спорим пред децата кой е прав или крив в дадена ситуация. Може единия да направи гримаса на другия, за да се разберем, но разискваме проблема след това. Иначе се уронва авторитета на единия родител и единия става лош, а другия добър. Поговорете, кажи му ти какво си разрешила и забранила, за да има респект детето, а не да се чуди кое е правилно и кое не.

Мисля, че ще се обърка.  Трябва да поговорите с таткото и да прецените заедно кое е позволено и кое не и заедно да ги спазвате тези неща. Аз те разбирам, че като си по цял ден с детето позволяваш повече неща. Обясни на мъжа си защо го правиш и дано и той те разбере за да съгласувате действията си. Така или иначе ти вече си ги позволила. Просто трябва и таткото да бъде убеден. Иначе детето ще се научи при кой може дадено нещо и при кой не може и по-трудно ще се контролира.

само трябва да съгласувате правилата с тати.
не че Иван ще спре да хрупа хоросан...

наистина, за пръв път виждам дете, което толкова да обича хоросан 
ама, на мъргулия не й е никак смешно .

иначе, на въпроса - преди време имах разговор с един приятел, на когото се оплаках, че моят мъж го играе доброто ченге, а за мен остава да съм лошото, и така детето има възможност да ни манипулира. и го прави, диването му с диване та той ми каза нещо, на което в първия момент подскочих , но след кратък размисъл , се съгласих донякъде с него. нещото беше, че децата трябвало да се възпитават като кучетата - от един човек. обосновката беше, че един човек има една логика, а двама човека - две логики. колкото и да са единодушни, дори само заради това, че бащата е мъж, а майката е жена, все някъде логиките ще се сблъскат. мисля, че донякъде е прав - дотам, докъдето детето расте в семейство, а семейството се състои (обикновено) от мама, татко и аз (в някои случаи се прибавят баба, дядо и други животни).
при нас как е - ние с моят мъж през седмицата сме разделени (той работи в друг град и си идва обикновено за уийкенда, и то не за всеки). аз съм с децата постоянно, знам им възможностите и заради това позволявам повече неща. когато той си дойде, се започва едно вардене - да не падне детето оттам, да не се набоде с молива, да не лапне това, да не глътне онова, да не се пореже на нокторезачката.... от друга страна, аз не купувам много неща за децата, докато той, като си дойде и се започва едно пазаруване, угаждане, глезене.... и все ми се измъква с `ама, аз цяла седмица не ги виждам и толкова ми е домъчняло... !`. е, да, ама на мен ми обърква педагогиките 

Ей това е, което трябва да направите. А също не е добре да се спори пред детето кое е редно и кое не. Тези неща ги съгласувате вие с таткото и после искате от детето да ги спазва 

При нас не е възниквал такъв проблем, но вчера в парка, който е заобграден - МирОто го варди и малкия отива и започва да си играе с резето на вратата и татито го издърпа - аз му казах, че му давам да си играе там, но....той го придъра при нас, да не вземел да я отворел вратата и да излезе

Иначе вече са ти казали, че трябва да се разберете с татито ви, кое може и кое не...ама и това за кучето ми хареса че когато един човек възпитава, като , че ли дсциплината е по-голяма

м-да и при нас наскоро започва да се появява разминаване в кой какво разрешава.
още не съм намерила решение, защото в един предварителен разговор не може да се предвидят всичките ситуации, при които трябва да се балансира...

Ами, че ще объркате детето, ще го объркате.
Аз гледам да не се меся когато мъж ми наложи някое "наказание". Не отменям, но затова пък подтиквам мъж ми да го стори 
В общи линии сме единодушни по отношение на забранени и разрешени неща.