Секцио и за колко дни се възстановихте?

Зора е докато ти докарат бебока -поне в нашата болница те забравят на момента - това означава, че ти сменяш пампи и тн, ставаш, взимаш го, обличаш го абе всичко освен къпане.
Иначе операцията не ме боли от 5-6 ден, разреза е малък, почти не личи. Гадно е наистина окситоцина - контракции - ужас. Профенид ако ти изпишат искай мумскулно, а не венозно. И за после си приготви Аулин - много помага.
В нашата болница правят клизма преди раздвижването, но аз не дадох, защото по принцип съм много редовна със стомаха. На другите им правиха и милите не сварваха да бягат до ВЦ цял ден после!
Не забравяй - имаш право да откажеш манипулация - важно е да го знаеш!
Прецени сама дали искаш и дали е полезно

МНОГО МИ ПОМАГАТЕ И ОКУРАЖАВАТЕ МАЙЧЕТА!БЛАГОДАРЯ ВИ
Тсачи, а Аулин и Профенид за какво се слага?

Здравей.И аз родих секцио .Вьзстанових се за 3 дни-тогава вече ставах скиторех по другите стаи,на свиждане ,при бебо киснех и какво ли още не .Като се прибрах удома сьбрах погледите на нашите ,защото реших,че трябва да правя генерално почистване.След няколко дни отидох на фризьор,да си платя тока и ГСМ-а,на кафе с дружки абе започнах си нормален живот.Разреза ми е супер мальк и тьничьк-като една линя е .КОнците мисля,че са от тези дето сами се разграждат,доки беше много готин и ми прави допьлнителни прегледи в самата болница.Обезболяващи не са ми давали допьлнително,но другия пьт ще си взема.Ами май това е в общи линии.Успех и няма страшно 

 Родих точно преди 3 седмици. С пълна упойка/по мой избор - не обичам да ставам свидетел на нещо ,което не мога да контролирам/. Излязох много лесно от нея без абсолютно никакви неприятни усещания като гадене ,неориентираност и т.н.
 Не се страхувай- няма да разбереш кога са ти сложили упойката . В следващия момент вече ще те будят и ще си станала мама на най-красивото дете на света:)    Имах катетър /него го сложиха още преди операцията/,а и ме сложиха на системи ,за да ми наливат антибиотиците и още някакво лекарство ,което спомага за прибиране на матката ,така ,че трябваше да лежа до вечерта на следващия ден. На другия ден вече можех да се раздвижвам и в начало болеше естествено:) Но за кратко. А и всъщност по-големите болки бяха в резултат на прибирането на матката,но това няма нищо общо със секциото.Внимавай да не настинеш и да започнеш да кашляш- разреза доста боли:)
 На по - следващия ден вече си вървях съвсем нормално така ,че отидох до болничния фризьорски салон , че ми беше трудно да се наведа и да си измия и изсуша косата сама    И на  по-следващия ден ни изписаха. Нямам шевове ,май разреза е лепен. Наистина е по-добре да не се съгласяваш с клизмата. Аз поисках някакво алтернативно средство и ми дадоха глицеринова свещичка- действа светкавично:) Много е важно червата да заработят нормално, но дори и за пръв път да се изпразнят като се прибереш в къщи не е трагедия. То и без това и неопериран човек ще получи запек влизайки в болница:) Не яж много обаче.Никакви плодови сокове ,плодове и солени храни като чипс . Много вода,леки супи, но не го готови бульони ,че са пълни със сол, а домашно приготвени. Ако те боли си поискай обезболяващи. Няма смисъл да търпиш болките,освен ако не си мазохистка
Не знам как действа на бебето раждането му чрез секцио,но моята дъщеричка също е много спокойна. Яде , спи, ака ,понякога не спи ,но кротко си се разглежда в креватчето. Напоследък има и колики, но не плаче ,а само от време на време,когато са спазмите хленчи. Казват ,че децата родени така не преминават през родилния шок и гледат на новия свят доста по- приятелски и ведро.

Напълно се почувствах възтановена, т.е без да ме придърпва нищо или каквито и да е други притеснения приключиха някъде о/о 3-4 седмици след операцията. От о/о седмица вече си възтанових и аеробните упражнения.
В болницата се почувствах мааалко по-нормално след 2 дни, но пак си ме болеше доста при ставане. Но си ходех из коридорите, да си взимам бебето и даже ми се наложи да катеря стълби, когато ми дойдоха на свиждане още от първия ден след реанимация.

За възстановяване, в смисъл туширане на болктата и стреса, ако говорим - поне 30 дни са необходими ... Въпреки, че след 2-рия си си в движение, след 7-ия си доста понаперен, но си има попридърпвания и неудобства. А ако говорим за пълно взстановяване - те не случайно лекарите искат да минат поне 2 години за 2-ро - не че не може, ама ... препоръчително е, за да се възстанови организма.

Различно е при всеки, защото ние сме толкова различни. На мен най тежки ми бяха първите няколко дни. Най-кошмарен ми беше първият ден и първите няколко стъпки. След това се чувствах добре.

Секциото ми беше със спинална упойка. С пълна вече много рядко се прави - тя е доста по-тежка за организма и по-трудно е излизането от нея.

 Стрес за бебето има и при двата начина на раждане. При секциото стреса идва от това, че бебето излиза изведнъж и идилията му, плуването в околоплодните води секва от веднъж. НАй-големия стрес според мен е, че бебето прекарва първите 24 часа от живота си без майка си и баща си (ако е родено в България). Може и дая има някакви изключения от това правило, но едва ли са много 

Това са едни от кошмарите на живота ми. Първото ми раждане беше по спешност с пълна упойка. Тук в Родопите не признават друга. Биха ми болкоуспокояващи един ден. Добре, че още не бяха покрили съртификат за качество, че оставих първата нощ съпруга ми при мен, защото нямаше  кой да се грижи за мен. На другия ден трябваше да ходя, добре, че беше той да ме мотивира....след седмица бях добре и се грижех сама за всичко и в къщи. Втория път бях решила да настоявам за нормално раждане но нашите лекари почти всички карат да раждат секцио. Не се споразумах с лекарката оставиха ме да чакам два часа и когато започна раждането чак тогава ме сложиха на масата, бяха ужасни болки...За това са ме резнали през целия корем и много ниско надолу. Въпросната докторица после ми обяснява, че ми е направила "пластична оперция" Кагато си погледнах корема след като се прибрах в къщи останах ужасена, от дясната страна имам огромна подутина. Станах от леглото на първия ден. Никой не дойде да ми помага. Болката беше толкова голяма, че докато  си сваля краката долу и стана се напикавах Сама се справих с всичко. Но като се прибрах ми трябваше цял месец докато започна да си гледам децата самичка. На първия месец от операцията получих кръвоизлив и ми се падна същата докторица. Мъжът ми каза, че ако не сме християни сигурно е щял да я погне с някое огнестрелно оръжие.
Ако можеш да родиш нормално го направи! Не слушай глупостите на някой доктор, който като те гледа си мисли как ще му платиш да ти направи операцията и после ще си гушне парите от здравната каса (който са по стари данни около 800лв.) Стреса за бебето е по-голям. Започнаш да кърмиш след третия ден и до тогава няма да ти дават детето 

Аз родих секцио със спинална упойка. Трудничко ми беше възстановяването, но мисля, че причината е залежаването преди това. Лежах 2,5 месеца май мускулите ми бяха атрофирали, но все пак след 10-я ден си доста по-добре. А и всеки организъм е различен, така че това не е мерило. И всеки доктор и във всяка болница е различно. Аз раждах без катетър и клизма, нямах дренаж. Бебето ми дадоха след 3 часа.

  Родих секцио преди три години заради тесен таз. Може и да е защото на докторите им е по-лесно, не знам. Упойката беше епидурална и никак не боля, самата операция също. Няколко часа по-късно болеше, но не нетърпимо. На другия ден трябваше да стана и да се замъкна с багажа до горния етаж, не беше проблем. В "Св. София" мамите сами си взимат и връщат бебетата когато кърмят, може би заради раздвижването. Първите десетина дни ми беше кофти, но после ме придърпваше само когато вдигам тежки неща. Абе не е толкова страшно, спокойно Бебето се оказа доста ревливо (точно като майка си).
  Пожелавам ти успех!

Разреза, шиенето и всичко останало зависи от физическите особености на родилката.
Упойката избираш ти (освен, ако имаш някакви здравословни проблеми, тогава екипът решава).
Възстановяването след нормално раждане, секцио и каквото и да било е индивидуално, не може да се правят сравнения.

Аз бях с пълна упойка. Раздвижиха ме 24 ч. след операцията. Болките, които усещах бяха от контрахиращата матка, самия разрез не съм го усещала, той и мястото около него бяха изтръпнали. До 8-мия ден имах лек доскомфорт, след това край!

Леко раждане   

Родих секцио преди малко повече от година.
Упойката беше спинална, всичко мина много леко, възстанових се за няколко дни. Като ни изписаха сама си се грижех за бебка от първия ден. На 20 ден започнах да спортувам
Успех и леко раждане

 При всеки е различно раждането със секцио.само си мисля, че човек трябва да е психически подготвен какво го очаква.
 и все пак минава - по-зле или по-добре.... Резултата е най-важен - едно малко и сладко същество.
успех на всички бъдещи майки!