От доста време се чудя дали да пиша, но имам нужда да споделя това, което ме плаши и затова реших да разкажа, с надеждата някой, който е бил в подобно на моето положение, да помогне.
Заедно сме с мъжа ми от доста време, но в последните години никак не се разбираме. Винаги сме имали скандали, ту по моя, ту по негова вина, но напоследък нещата все повече ескалират. Всъщност, след появата на бебето аз се чувствам все по-отчаяна в отношенията си с него... много се караме, вкл. пред детето...аз мисля, че той не ми помага достатъчно, но всеки път, когато говорим на тази тема или завършваме с викове или уж се разбираме, но след няколко дена е пак същото...всъщност нещата са много по-сложни, защото въпросът, който аз вече си задавам, е дали изобщо имам чувства към този човек...истината е, че съм толкова разочарована, че не мисля, че вече го обичам. Не мога да обясня вдичкинсички причини, поради които се чувствам така, много е дълго, не само с гледането на детето е свързано, става въпрос за изначална липса на доверие в този човек, в добрината, мъжеството и достойнството му. Аз не му вярвам, прави само тези неща, които са изгодни за него,не се съобразява с мен, слуша повече майка си и зачита мнението на роднините си, отколкото моето. Имам проблеми и с неговото семейство, много се напрягам в тяхно присъствие, много ме дразнят, защото постоянно се заяждат с мен. Подозирам, че той също не ме обича, и сме заедно заради това, че сме свикнали и ни е страх да останем сами. Още повече аз се страхувам и заради това, че жилището е негово, и ще трябва да остана сама с бебето, да търся квартири и да ми е трудно да се издържам...Чувствам се ужасно. Уж и на психолог ходихме, но и това не помогна. Говорихме много за това какво искаме, хиляди пъти му обясних от какво имам нужда и колко ужасно много ме наранява, но ето сега стана поредния скандал, от който се чувствам отвратително. А той просто ще седне да си пие и утре или ще реши, че нищо не е,станало, или пък ще се цупи и той, защото вече веднъж той искаше да се разделим.
Та...има ли въобще надежда, или няма да я бъде тази връзка?
Заедно сме с мъжа ми от доста време, но в последните години никак не се разбираме. Винаги сме имали скандали, ту по моя, ту по негова вина, но напоследък нещата все повече ескалират. Всъщност, след появата на бебето аз се чувствам все по-отчаяна в отношенията си с него... много се караме, вкл. пред детето...аз мисля, че той не ми помага достатъчно, но всеки път, когато говорим на тази тема или завършваме с викове или уж се разбираме, но след няколко дена е пак същото...всъщност нещата са много по-сложни, защото въпросът, който аз вече си задавам, е дали изобщо имам чувства към този човек...истината е, че съм толкова разочарована, че не мисля, че вече го обичам. Не мога да обясня вдичкинсички причини, поради които се чувствам така, много е дълго, не само с гледането на детето е свързано, става въпрос за изначална липса на доверие в този човек, в добрината, мъжеството и достойнството му. Аз не му вярвам, прави само тези неща, които са изгодни за него,не се съобразява с мен, слуша повече майка си и зачита мнението на роднините си, отколкото моето. Имам проблеми и с неговото семейство, много се напрягам в тяхно присъствие, много ме дразнят, защото постоянно се заяждат с мен. Подозирам, че той също не ме обича, и сме заедно заради това, че сме свикнали и ни е страх да останем сами. Още повече аз се страхувам и заради това, че жилището е негово, и ще трябва да остана сама с бебето, да търся квартири и да ми е трудно да се издържам...Чувствам се ужасно. Уж и на психолог ходихме, но и това не помогна. Говорихме много за това какво искаме, хиляди пъти му обясних от какво имам нужда и колко ужасно много ме наранява, но ето сега стана поредния скандал, от който се чувствам отвратително. А той просто ще седне да си пие и утре или ще реши, че нищо не е,станало, или пък ще се цупи и той, защото вече веднъж той искаше да се разделим.
Та...има ли въобще надежда, или няма да я бъде тази връзка?
