Заспиването вечер

  • 2 249
  • 44
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 5 183
Алекс е на 3 години. И тя беше се научила да спи при нас. Като я сложех в нейното легло не искаше да спи, плачеше....през ноща  лягаше между двамата.
Махнахме решетката на краватчето и го сложихме до нашето легло....стана обща спалня и всички са доволни.

Това все едно аз съм го написала. И ние сме така. За сега не мисля нещо да променям.
Сестра ми същи си има само едно дете - мом4енце. До скоро спяха в една стая тримата. НО Ники стана първолак. Обзаведоха му стая а бюро, легло, шкафове с книжки и игра4ките му ... у4ени4еска стая, така да се каже. Той с мерак се заселил там без никакви проблеми! Казал на сестра ми сутринта: "Много ми е хубаво в моята стая, а и ви няма вас само да ми пре4ите"  Mr. Green

# 31
  • В най - голямото село
  • Мнения: 1 806
Така е децата са различни, но на нас психолог ни каза, че детето трябва и е по - добре да спи само. Така свиквало че има нещо негово, самостоятелна стая или поне самостоятелно легло. Дъщеря ми е на почти 8 г. и иска да заспива с мен, но психоложката каза че вупреки сълзите и трябва да свикне сама. Та нали и на нас големите ни се иска, вечер да не сме сами и да заспиваме с някой. Има логика в това. Не мислите ли newsm78


Ами аз пък изобщо не мисля, че детето става самостоятелно като спи само и го казвам от съвсем личен опит.
Синът ми го отделихме за ужас на всички баби тогава още като беше 6 месечен. Е и? спеше си сам, но  изобщо не виждам да е чак толква самостоятелен. Дъщеря ми е на 2 г и се гушкаме по цяла вечер, уверявам те, че  е по-самостоятелна от брат си въпреки невръстната си възраст( настоява да си обува сама обувките, чорапите и да облича дрехите, често наопаки, но пък успешно като цяло:)С удоволствие мога да си поспоря с психоложката Ви, защото съм абсолютно сигурна, че  върху точно това качетсво на детето влияе най-вече колко е окуражавано и подкрепяно и в този смисъл за дете до 3, че и 4 годишна възраст да знае, че е  на ръка растояние, и да не се оставя на собствените си страхове е голяма подкрепа.
Синът ми спеше сам, но и досега си помни детските кошмари. Е  по тази причина изобщо няма да отделя дъщеря ми, освен ако тя не пожелае. Да принуждаваш дете да спи отделно( 2, 3 годишно) понеже така трябва и така казали психолозите  е #Cussing out....... не казвам да се настани на спалнята между родителите, но и не виждам нищо лошо да е наблизо до тях.

Е, когато е на 8 години може би има причина да иска да заспива с теб и най-вероятната такава са страхове.... и аз не бих я карала да запсива сама,  ако се страхува. И да, има логика да не искаш да си сам вечер, нали затова тези дето са сами се чувстват доста  самотни понякога имено, защото в леглото са сами:)) .....Та защо да си карам детето да се чувства самотно????

Много сте прави!!!! И аз не искам да я оставям да спи /заспива сама, когато виждам че това я притеснява. Всеки родител иска детето му да се чувства спокойно и сигурно. Обяснете ми тогава логиката на психолога??? Дали има някаква литература по темата където може да се прочете повече?
И аз съм раздвоена нали тези детски психолози затова са учили? в крайна сметка.......Разчитам много на съветите и опита ви.....

# 32
  • Мнения: 2 863
Не можах по-рано да влезна във форума..
Книги по детска психология -бол, за жалост сега нямам време да потърся нещо, което адекватно да отговори на въпросите ти в момента.
Но в общи линии "литературната психологическа логика:))" е, че детето трябва в един момент да се отдели от родителите и да бъде самостоятелно, да има свое пространство и разбира се да не оказва "емоционален терор" върху родителите като спи в  тяхната стая и на практика това се превръща в едно обсебващо желание към тях и принадлежността им към него.
Освен това, такива широки препоръки дори и дадени от психолог, звучат малко несериозно, следва много добре да познава детето преди да препоръчва каквото и да е. И при всички случай да препоръчваш на родители да си съдират детето от рев, с цел постигане на нещо си, ми се струва направо #Cussing out
Съгласна съм, че на 8 г не е много редно да "диша във врата" на родителите си, но да бъде принуждавана да ди ляга отделно и да реве изобщо не е начина. Мога да кажа само: приказване, приказване и пак приказване с детето....

# 33
  • Мнения: 3 576
И на нас ни беше/ е голям проблем това заспиване.
Още от бебе си беше проблемен - първо на ръце, песнички, после заспиваше само с мама на леглото, после с тати, накрая и бабите успяваха.
Винаги е заспивал на нашата спалня, гушнат в някой и после го местим.

От няколко дни го смятам за голямо постижение, че вече заспива сам на спалнята - дори и следобедния сън.
Неговото легълце като, че ли само за игри го ползва, не проявява интерес да лежи там.
Но по-нататък да порастне малко като му купим голямо легло надявам се лесно да свикне с него.

# 34
  • Мнения: 601
Истината е, че няма универсална формула - кога и как да стане? Ами много е относително. Всяко дете се гушка и е най-спокойно близо до родителите си, но според мен на тази възраст сина ти съвсем добре може да обясни защо държи да спи при вас - и може би от там трябва да започнете. нека да сподели, ако нещо го плаши или тревожи, за да успеете без драми да разрешите проблема. 

# 35
  • Мнения: 1 937
Истината е, че няма универсална формула - кога и как да стане?  

И двете ми дъщери са в отделна стая от момента на раждането! Считам това за голямо "постижение"! Не си представям обаче, с какви средства бих го постигнала, ако сега трябваше да го направя.
Може би с много търпение и повече говорене! Подкрепям flea.

# 36
  • Мнения: 1 425
Истината е, че няма универсална формула - кога и как да стане?  

И двете ми дъщери са в отделна стая от момента на раждането! Считам това за голямо "постижение"! Не си представям обаче, с какви средства бих го постигнала, ако сега трябваше да го направя.
Може би с много търпение и повече говорене! Подкрепям flea.
Абсолютно съм съгласна с теб.Моят син също спи от самото раждане в собствена стая и нямаме никакъв проблем по това отношение.На скоро сменихме бебешкото обзавеждане с ново и той  е на седмото небе.И наистина там в стаята си той усеща някаква сигорност и гордост,че това е само негова стая.А да не ви говоря като приятелчетата му дойдат на гости каква радост настава ,че си играят в само тяхна територия.Така че мисля ,че е добре колкото може по скоро да го отделите детето/разбирасе без да го травмирате/Незнам трябва да измислите някакъв вариянт на който да се потдаде по лесно и преместването за него да бъде удоволствие.  bouquet

# 37
  • Мнения: 705
При нас заспиването е много трудно. На година и 4 месеца е.

Очевидно се страхува, че ще изчезна след като го приспя, а аз наистина изчезвам понякога, но се връщам след час-два. По-лесно заспива с баба си или с баща си, когато мен ме няма. Сутрин става по-късно и следобяд спи повече пак когато ме няма.

Не виждам как ще се отдели в негова стая с този панически страх. Предполагам, че към 3 годишен ще мисля за отделяне. Пък каквото и когато стане Simple Smile

А за 5 годишно дете мисля, че наистина има начин да се говори с него. Просто трябва да се намери този начин. Успех Simple Smile

# 38
  • Мнения: 934
Няма проблеми да спят родителите заедно с детето, ако това на ВСИЧКИ им харесва. А в случая на родителите май леко почва да им писва и се дразнят, детето вече не е бебе, явно усеща това раздразнение и още повече упорства, че не ще да спи само! Следователно проблем има и той трябва да се реши, защото отрицателните емоции на родителите, дори и прикрити, са не по-малко вредни за детето от едно преместване насила.
Защо не пробвате да го преместите, но някой от вас да спи в стаята му за начало, или поне да стои при него, докато заспи? Да му обясните, че винаги ще отидете при него, ако то поиска и ако има проблем, че не е изоставен и че винаги ще сте там, за да му помогнете? Сигурно ще отнеме време, но все пак си струва.
По книгите препоръчват времето за лягане да се превърне в приятен ритуал, който винаги да се спазва - примерно къпане, някоя тиха игра, четене на книжка, сън.
А той защо толкова късно си ляга - че чак и след родителите?

# 39
  • София
  • Мнения: 1 783
Моите деца спят в собствена стая откакто са се родили, понеже жилището ни е малко беборана спеше направо на голямо легло с решетка, защото им направихме двуетажно. Вярно, че когато трябваше да ставам по сто пъти на нощ ми се е искало да са до мен, но издържах. Когато са по-неспокойни, тъжни и т.н стоя при тях, пея /от ужас заспиват Laughing/разказваме приказки, галим се и така... Имат си ритуал- лягат с книжка, дребната много "чете", по половин ябълка, като си изчетат, гасят си сами нощната лампа. И със самото лягане нямаме проблеми, дори и когато има гости и им е интересно, щом кажа, че е време за лягане, отиваме в банята, няма хън- мън, после дават на всичик целувка, казват "лека нощ" и това е. Всичките ни приятели се чудят как го правиме това, обаче си е истина hahaha! Явно имаме късмет!

# 40
  • Мнения: 819
Ние също нямаме проблем в това отношение- независимо дали имаме гости или не-като дойде време за лягане-казва се лека нощ и в леглото/е, аз я слагам, завивам и т.н./ Но така е било винаги, компромиси почти не сме правили с това и тя дори не знае, че може и по друг начин! 
Спим в една стая, защото сме много хора  Grinning

# 41
Цитат
MILI MAI4ICI, MNOGO VI MOLIA DA MI POMOGNETE.
DYSTERI4KATA MI E NA 1G I 11 MES I OT POLOVIN GODINA SPI SAMA V STAIATA SI. SVIKNA SRAVNITELNO LESNO, MAKAR 4E PREDI TOVA SE PROSPIVAHME I DONDURKAHME MNOGO DALGO.
OT TRI DNI OBA4E VAOBSTE NE ISKA DA SI LIAGA V KREVAT4ETO, PISTI, VIKA "NE" I NITO UVESTANIA, NITO KARANE POMAGAT. EDNATA VE4ER ZASPA NA NASHETO LEGLO NA SLEDVASTATA PLAKA NA PRESEKULKI BLIZO 1 4AS.
MOLIA VI AKO IMATE PODOBEN OPIT MI POMOGNETE.\
KAKVO DA PRAVIA??? newsm78
МИЛИ МАИчИЦИ, МНОГО ВИ МОЛЯ ДА МИ ПОМОГНЕТЕ.
ДЙщЕРИчКАТА МИ Е НА 1Г И 11 МЕС И ОТ ПОЛОВИН ГОДИНА СПИ САМА В СТАЯТА СИ. СВИКНА СРАВНИТЕЛНО ЛЕСНО, МАКАР чЕ ПРЕДИ ТОВА СЕ ПРОСПИВАХМЕ И ДОНДУРКАХМЕ МНОГО ДъЛГО.
ОТ ТРИ ДНИ ОБАчЕ ВАОБщЕ НЕ ИСКА ДА СИ ЛЯГА В КРЕВАТчЕТО, ПИщИ, ВИКА "НЕ" И НИТО УВЕщАНЯ, НИТО КАРАНЕ ПОМАГАТ. ЕДНАТА ВЕчЕР ЗАСПА НА НАШЕТО ЛЕГЛО НА СЛЕДВАщАТА ПЛАКА НА ПРЕСЕКУЛКИ БЛИЗО 1 чАС.
МОЛЯ ВИ АКО ИМАТЕ ПОДОБЕН ОПИТ МИ ПОМОГНЕТЕ.\
КАКВО ДА ПРАВЯ???

------
Моля, пишете на Кирилица, с малки букви!

Последна редакция: пн, 26 юни 2006, 16:48 от Ellypr

# 42
  • Мнения: 819
MILI MAI4ICI, MNOGO VI MOLIA DA MI POMOGNETE.
DYSTERI4KATA MI E NA 1G I 11 MES I OT POLOVIN GODINA SPI SAMA V STAIATA SI. SVIKNA SRAVNITELNO LESNO, MAKAR 4E PREDI TOVA SE PROSPIVAHME I DONDURKAHME MNOGO DALGO.
OT TRI DNI OBA4E VAOBSTE NE ISKA DA SI LIAGA V KREVAT4ETO, PISTI, VIKA "NE" I NITO UVESTANIA, NITO KARANE POMAGAT. EDNATA VE4ER ZASPA NA NASHETO LEGLO NA SLEDVASTATA PLAKA NA PRESEKULKI BLIZO 1 4AS.
MOLIA VI AKO IMATE PODOBEN OPIT MI POMOGNETE.\
KAKVO DA PRAVIA??? newsm78


Споко, не го взимай толкова присърце! Детето е още много малко и няма нищо странно, че не иска да спи само! Причините може да са хиляди, никой не може да ти каже защо, може да го е страх? Това, че е свикнало, не е гаранция, децата много бързо се променят и не се знае какво му е в главичката и какво си мисли!
Просто го вземете при вас, ако може преместете креватчето, все пак да не свиква да спите на едно легло! След време пак опитайте/ ако държете да е в отделна стая, разбира се/ Но моят съвет е -не го карайте насила и НА ВСЯКА ЦЕНА да спи само, така проблемът може да се задълбочи! Важното е детето да се чувства спокойно.

# 43
  • Мнения: 2 040
ellllly, с тая латиница и  с тия грамадни главни букви, ще каже човек че идва края на света ...  Laughing
Споко, не си единствена .. и ние се борим с това ..  Peace

# 44
  • по пътеката
  • Мнения: 3 149
при нас заспиването например е на нашето легло, после я местя, но къде по-добре от спането при нас!спи в кошара до леглото и пак се буди и казва: тука искам, сире4 при нас! търси си топлинката, защото трябва да си метне краката връз мене или баща си!големите ги отделих на 2 и 4 г заедно в отделна стая, но пак са идвали, страхуват се, кошмари имат! абе разбираемо е!аз тогава съм спяла по 2-4 х макс, и се скапах накрая, но пораснаха и поотмина умората!

Общи условия

Активация на акаунт