Трудни взаимоотношения

  • 13 243
  • 178
  •   1
Отговори
  • Мнения: X
Здравейте на всички!
Пиша тази тема, защото бих искала да видя и друга гледна точка. С мъжа ми, сме от малко повече от година заедно. Чакаме и детенце.
Ние не винаги сме се разбирали перфектно, но заради любовта си един към друг винаги сме намирали път и начин. Той е сложен характер,както и аз. Проблемът е следния :
Той безкрайно много си отстоява личното пространство и много се напряга и изнервя,когато аз задавам въпроси. Каквито и да са те.(свързани с личното му пространство) .
Аз си признавам,че понякога доверието ми към него го няма (но го няма с причина) и си позволявам да питам,когато нещо ме интересува. Разбирам го до някъде, но тук идва същината на проблема . Когато се изнерви (дори от нещо малко), той все едно излиза от себе си и започва яростно да обижда с думи,да ме кара да се чувствам като нищожество, не забравя да натякне,че ако не е той (най-вече финансово) аз съм никоя и нищо не мога. А макар и бременна аз помагам в работата му, домакинствам вкъщи , винаги като се прибере има какво да яде..но въпреки всичко аз съм вечно за нещо крива. Притеснява ме най-вече това, че дори и под афект той си позволява да ме унижава и обижда с наистина грозни епитети. С него не мога да проведа нито един спор без той да изпадне в жесток гняв. Аз имам своите грешки разбира се, но никога не си позволявам да го обиждам. Опитвам да говоря спокойно и да се изясним спокойно. НО НЕ. Бих се радвала на някакво чуждно странично мнение . Благодаря .

# 1
  • INFJ
  • Мнения: 9 365
Ако не беше бременна, щях да кажа да го напуснеш и да питам къде ти е умът изобщо да стоиш с човек, който те обижда и изпада в истерии, ама...
И все пак, нещата по-добре няма да станат - или ще си го търпиш, какъвто си си го избрала, или ще трябва да си гледаш бебето без него.

# 2
  • София
  • Мнения: 7 992
Само не разбрах защо реши да имаш дете от този...

# 3
  • Мнения: X
Ами...ако не си готова да останеш самотна майка...ще си го търпиш и нищо добро не те чака с него. Съжалявам. Финансово зависима ли си от него? Имаш ли жилище и някой на когото да разчиташ (родители и т.н.)?

# 4
  • Мнения: 206
Аз също не обичам да ми се крещи и много да се повишава тон , това мен ме кара да се чувствам зле , плакала съм много пъти , когато някой ми е крещял и се е карал с мен по такъв начин , аз съм ЗА спокойните разговори.
Много въпроси могат да се разрешат и без всички комшии да разбират.
Също не разбирам това с обидите , когато някой е ядосан , аз лично се засягам и не ме интересува дали човекът го е казал в яда си , дали го е мислил и т.н , щом е казано - казано е , за мен не е извинение ,,бях ядосан,, или ,,знаеш , че не го мисля,,.
Случвало ми се е , прощавам разбира се , защото караници за глупости не обичам , но все пак това са неща , които мразя и ме нараняват , аз не обиждам , когато се карам с някого и не искам да ме обиждат.
Но на мен ми се е случило 1-2 пъти и то защото аз правя проблемите в повечето случаи и си го заслужавам , ако при теб това е ежедневие - дано нещата се променят Simple Smile

# 5
  • Мнения: X
Повярвайте ми, не съм мислела, че това би било системно от негова страна. Аз съм реалист и знам, че ако това продължи ще е най-добре да отгледам детето сама. И за него и за мен. В момента съм финансово зависима от него -да. Работата ми изобщо не беше подходяща за бременна жена и се наложи да напусна и в момента съм под неговото крило с договор към неговата фирма за да получавам все пак майчинство. Което той предложи,но явно не пропуска момент в който да не ми го натякне.

# 6
  • Мнения: 17 407
Това всичкото  няма да продължи само, ако вземеш решение да си гледаш детето сама. Нито ти ще спреш да му бъркаш в личното пространство, нито той - да се дразни и да си го пази. Не знам за каква любов говориш.
Няма друг начин, но сега ще се извървят да ти разправят за семейство и компромиси.

# 7
  • Канада
  • Мнения: 264
Ти сама знаеш, че това поведение на съпруга ти не е нормално. Въпросът е да намериш начин да се успокояваш при подобни кризи и като поотрасне малко детенцето, да се махнеш. Той няма да се оправи. Това е характер, темперамент, възпитание.
Не те съветвам да го напуснеш като бременна, това би било прибързано.
 Гледай, доколкото можеш да избягваш конфликтите и така. Намери начин да разпускаш - било с приятелки или роднини.
Желая ти успех и успешно завършване на бременността.

# 8
  • Мнения: 922
Не искам да те плаша,но като се роди детето той ще стане още по-зле. Самия ангажимент,безсъние и какви ли не още грижи покрай детето ще обтегнат до край и без това лошите ви отношения. Започни от сега за план Б,тоест ако се наложи да си тръгнеш от него.

# 9
  • Мнения: X
Повярвайте ми, не съм мислела, че това би било системно от негова страна. Аз съм реалист и знам, че ако това продължи ще е най-добре да отгледам детето сама. И за него и за мен. В момента съм финансово зависима от него -да. Работата ми изобщо не беше подходяща за бременна жена и се наложи да напусна и в момента съм под неговото крило с договор към неговата фирма за да получавам все пак майчинство. Което той предложи,но явно не пропуска момент в който да не ми го натякне.

Имаш ли къде да отидеш? Близки, родители, собствено жилище?

# 10
  • Мнения: 1 444
Така както описваш нещата, положението ще се влошава...особено като се роди детето. Когато имаш най-голяма нужда от подкрепа, уважение и разбиране, ти сама виждаш, че получаваш обратното.
Като много препатила от подобен тип,позволявам си да те посъветвам да започнеш да се подготвяш за План Б и то незабавно!!!! Заделяй пари, направи си сметка, за която той да не знае, и действай. Възможно е не след дълго положението да стане непоносимо. Дано да имаш подкрепа от близките си и ако се наложи, изнасяй се. Този човек не е читав, какъв баща ще бъде и какъв пример ще даде на детето си един ден с подобно отношение към теб.

# 11
  • Мнения: 10 993
Аз също мисля, че в момента не е подходящо да се разделяте. Според мен ще се травмираш и това може да повлияе зле на бременността. По добре е да не го питаш нищо, да чакаш да родиш и в родилния дом да запишеш детето с баща неизвестен. Това в случай, че има къде да отидеш и кой да те издържа.
Ако няма къде да отидеш аз лично бих поизчакала с раздялата поне до навършване на 3 г. На детето, защото на тази възраст повечето деца сравнително безпроблемно тръгват на детска градина и горе-долу може да се съчетава с работа. С известни икономии можеш да си организираш битието.
Подозирам обаче, че искаш да го промениш, да го накараш да те обича, с което само го изнервяш. Ако си хладнокръвна нямаше да има скандали. Можеш да му напишеш имейл или хартиено писмо, в което му обясниш как се чувстваш и какво искаш. Така поне ще го прочете спокойно без да ти крещи. Дали ще се трогне не знам. Явно си му е такъв характера, плюс това не те обича достатъчно. А ти явно искаш обич и внимание и няма да ви се получат нещата. Бих ти дала и други съвети  но първо трябва да промениш себе си.

# 12
  • Варна
  • Мнения: 36 614
Винаги намирали път един към друг заради любовта си... Съжалявам, но аз тук виждам само един човек, който обича и търси път към другия. И това си ти. Неговото не е любов.

# 13
  • Мнения: 19 028
Повярвайте ми, не съм мислела, че това би било системно от негова страна. Аз съм реалист и знам, че ако това продължи ще е най-добре да отгледам детето сама. И за него и за мен. В момента съм финансово зависима от него -да. Работата ми изобщо не беше подходяща за бременна жена и се наложи да напусна и в момента съм под неговото крило с договор към неговата фирма за да получавам все пак майчинство. Което той предложи,но явно не пропуска момент в който да не ми го натякне.

Трябваше да излезеш в болничен, а не да напускаш работа.

От една година имате връзка, а един куп проблеми и сложни характери за преодоляване... Заделяй си колкото може повече пари за спестяване, че да имаш и да си подготвена поне малко финансово, когато ескалират нещата.

# 14
  • Мнения: 17 407
Винаги намирали път един към друг заради любовта си... Съжалявам, но аз тук виждам само един човек, който обича и търси път към другия. И това си ти. Неговото не е любов.

Никой никого не обича, затова и не е здравословно да останат заедно Simple Smile

# 15
  • Мнения: 384
Здравей! А би ли ни споделила, защо си загубила доверието си към него?

# 16
  • Мнения: 3 025
За малко повече от година вече си изгубила уважението му, а за обичта му- не е достатъчно силна, след като в момент, в който вместо да те прави спокойна, той те обижда и си пази личното пространство. Нещата няма да стават по- добри, особено след като родиш. Ти няма да си щастлива с този мъж, колкото и да го обичаш. Събирай си пари и ако нещата се влошат, ако има къде да отидеш и на кого да разчиташ, недей да го търпиш.

 

# 17
  • Мнения: 11 361
С времето нервите и нравите ще се поуспокоят, но твоята политика не е правилна.

Трябва да покажеш категорично, че обиди няма да търпиш. Кажи веднъж, втори и трети път после категорично покажи, че спорове с обиди няма да приемеш пък ако ще да не сте заедно. Няма как детето да слуша каква измет е майка му! Просто е недопустимо!

Мъжа ти си пази личното пространство и там трябва да сложите граници. И те няма да са там където той иска - т.е. да си прави каквото иска. Значи поставяш въпроса директно - с това и това не съм съгласна и това и това не приемам. Ако се развика ставаш и се махаш, но не отстъпваш. Чак толкова не се вживяваш в емоциите и кризите му - просто е неуравновесен. Като те обиди ще стои гладен, мръсен и ще се научи да цени и твоя труд.

Следващата стъпка е много важна - твоята финансова самостоятелност. + План за отстъпление. С този мъж каквото и да постигнете трябва да имаш подсигурен евакуационен план т.е. къде ще идеш ако утре се разделите.

# 18
  • Мнения: 17 407
Ама той вече я обижда. Тя го дразни. Има разрив. Това не е ли достстъчно? Или се свиква? Да порасне детето. Че то още не  родено, и рискът за мсйката и бебето се увеличават в такава семейна среда.

# 19
  • Мнения: 11 361
Ама той вече я обижда. Тя го дразни. Има разрив. Това не е ли достстъчно? Или се свиква? Да порасне детето. Че то още не  родено, и рискът за мсйката и бебето се увеличават в такава семейна среда.

Като я обижда ще спре. Истерици и избухливи хора се научават до къде могат да си изливат емоциите. Отношенията между хората търпят развитие и промяна.

# 20
  • Мнения: 17 407
Не. Търпят привикване.
Промяна има, когато и двамата се усещат един друг, и я искат.
За безумните въпроси от рода - защо реши да имаш дете от него - излишни са. Това не променя ситуацията.

# 21
  • Мнения: 11 361
Според мен не е нужно и двамата да са ентусиазирани и готови за промяна. Надали има някой който вика "Давай, променяй ме!"
Всеки се променя като живее с друго човешко същество.
Ако знаеш какво искаш, имаш правилна гледна точка и си постоянен дори и опърничавите биват укротявани.
Ако не бе така ни един човек с труден характер нямаше да има семейство, а това са по-голямата част от населението. Взаимоотношенията се градят и променат.

# 22
  • София
  • Мнения: 7 992
За човек, който си позволява да се държи с бъдещата майка на детето си по описания начин, шанс за оправия няма. Не е прост истерик, а комплексирано-агресивен тип. С всеки изминат ден ще й смачква физиономията все повече.

# 23
  • Мнения: 17 407
Семейства имат, но да не отваряме пак болната тема - що се крие вътре. Идеализираш, излишно сега точно. Не знам дали си наясно какво е прикрита и потискана агресия - резултат от тез напъни за промяна.
За да не съм съвсем крайна, вариант е и просто раздяла за момента, за да не се тровят взаимно. Поне това.

# 24
  • Мнения: 10 826
Аз пък се впечатлих, че и натяква, че я бил назначил при него на договор... Егати, не го ли е направил за общото благо. Звучи, че все едно е направил услуга на кака Пенка от 5тия етаж, а не на жена си, на майката на детето му... А обидите дори няма какво да коментирам, аман от такива индивиди, не се трогват дори от вида на бременна жена, на собствената жена...

Последна редакция: вт, 11 дек 2018, 22:42 от Elimelihubaveli

# 25
  • Мнения: 17 407
Хич не се чуди, хората са способни на какво ли не, в провокация. Още в древността си е казано - “всеки е способен на убийство, но не всеки - на хладнокръвно убийство”. Психопатско, но е така.

# 26
  • Мнения: 931
Ама какво лични пространство бре..
За двойка чакаща дете..лично пространство  е ходенето до вц,след появата на детето  отпада  поне за майката Grinning
След раждането ,ще стане още по зле,гаранция.
Да не почне  и с шамари...само

# 27
  • София
  • Мнения: 17 775
Ще карам направо. Не става дума за трудни характери и напасване. Живееш с класически насилник. (Много такива теми и мъжлета съответно се навъдиха).
При опит за търсене на отговорност получаваш смачкване на личността си. Всяка дума се отбива от агресивната му физиономия и се връща с тройна сила при теб, с фокус каква си ти- нищожество.

(Ако се чудиш кое е нормалното в спор- изслушване на другия и обсъждане на постъпки, а не принизяване на личността)
Подобни хора имат отличителната черта да казват "ти си такъв, такъв и онакъв", а не "ти постъпи така, така и онака". Както и невероятен разкрач на дуализма си. Както си стои и изведнъж става друг човек, който сякаш те мрази.

По- добре детето ти да не расте с такъв баща, пагубно е.

# 28
  • Мнения: 603
Притеснява ме най-вече това, че дори и под афект той си позволява да ме унижава и обижда с наистина грозни епитети.

Само искам да кажа, че такива като него не се променят. След първото - ти си еди-каква си е трябвало да му покажеш вратата. Представяш ли си така да се обижда пред детето? Той още от сега го прави.

# 29
  • Мнения: 305
Moмиче, ти си жертва на домашно насилие.  Викането, обидите, поставянето под пълна изолация и икономическа зависимост СА насилие.  В момента все още осъзнаваш, че това не е редно, но е много тревожен фактът, че ти се опитваш да му угодиш, за да не те тормози и вече търсиш вина в себе си, че му нарушаваш личното пространство.

 ПО тази причина смятам, че трябва се спешно да се  спасиш, преди да психиката ти да се деформира и да се превърнеш в класическа жертва, която смята, че  правилно са я ошамарили, след като е загорила манджата....
 Като се роди   бебето нещата ще се влошат,  защото на теб ще ти се стоварят  безсъници, тревоги и 101 неща за правене, а идиотът ще си гледа личното пространство и ще агресира още повече. 
 
Направи си план как и кога е най-добре за теб да се изнесеш от гледна точка на пари и жилище и действай.  

# 30
  • Най-красивата страна
  • Мнения: 12 287
Сама си усложнила живота си.Не е нормално  живееш с човек който се държи зле с теб,на когото нямаш доверие и те обижда с груби думи,а пък за деца въобще да не говорим.Вашата връзка е отровна за теб ,а и за бъдещето ви дете.

След като вече си решила ,че ще имате дете , най-важно за теб е да бъдеш в добра форма и раждането да мине без проблеми.
Въобще не се занимавай с него.Не го разпитвай за нищо,не се заяждай,не се нервирай.
Ако продължава да те тормози,помисли при кого можеш да отидеш.Защото той няма да се промени.

Приеми цялата ситуация,като житейски опит.И никога повече не допускай някой да се държи така с теб.

# 31
  • Мнения: 29 395
Авторке, ако не беше бременна и финансово зависима от него, щях да ти кажа да бягаш с 200. Не разбрах имаш ли къде да отидеш, ако се махнеш и дали можеш да разчиташ на помощ от майка/баща?
Както са ги писали и по-назад, положението ще се влоши. Обаче, ако нямаш варианти, няма какво да направиш. Това бебе трябва да се гледа.
Мъжът ти кога започна да се държи така? Винаги ли е бил избухлив? Какво значи, че не иска да се месиш в личното му пространство? Любовница ли има...? Не мога да се сетя за друга причина, поради която някой ще вдига скандали за "лично пространство"....

# 32
  • Мнения: 18 530
Просто човека е крив и с такъв да се съжителства ще е кошмар. Дано се разделите по-леко, като му дойде времето.

# 33
  • Мнения: X
Здравейте отново.
На въпроса дали има къде да отида-има. Родителите ми никога няма да ми обърнат гръб,ако разберат в каква ситуация съм. Но това искам да е наистина последната ми опция,защото мисълта да кажа на родителите си в какво положение съм - ме ужасява. Милите хора,не искам да им го причинявам.
Разбирам,че в даден момент ако друг избор няма, ще ми се наложи.
По другите въпроси : Той никога не ми е посягал.Единствената му проява е вербалната агресия. Разбирате ли, аз вчера се опитах да проведа спокоен разховор с него- започвайки с това къде са моите грешки и как аз ще направя всичко възможно, да не прекалявам с нещата които го тормозят,обясних му че трябва да съм спокойна,че мога да навредя на бебето с тия нервни състояния  ... след което разговорът продължи аз му споделих за нещата, които ме тормозят и мен.. и разговорът отново завърши със изнервяне от негова страна. Хора, той ми се изнервя за това,че не знам къде искам да родя все още,че се колебая,че си меня мнението. Той просто изпитва гняв от мен,като цяло. Такова усещане имам.
Винаги в отношенията на двама души и двамата носят вина,наясно съм. Ако бях само аз отдавна да съм избягала с 200. Но не съм, не съжалявам за детето,никога не бих го нарекла грешка. Но от тук нататък какво. Аз наистина се замислям дали живот и здраве след като родя ,да му позволя да има права за това дете.

# 34
  • Мнения: X
Поредният инфантилен "мъж", който изведнъж е прозрял, че да си играе на семейство е твърде сериозна работа, и сега дава назад. Не се учудвам, че ти се гневи и си търси личното пространство - иска да продължи да си живее като ергенче и обвинява теб за края на този му живот. Съвсем скоро ще си потърси и "свободата".
Просто се чудя защо такива лъжат жените да забременяват от тях - всъщност те въобще не искат нито семейства, нито отговорностите около тях.

# 35
  • Мнения: 29 395
Абе, вие тези бебета като какво ги третирате?!? В една съседна тема същата работа.....

Какво значи "Аз наистина се замислям дали живот и здраве след като родя ,да му позволя да има права за това дете. "?!?! Той е бащата, както ти си майката!!! Това да не ти е домашния любимец, това е бебе. За добро или лошо, си направила избора си за баща му. Детето не е твое, то е на двамата. Все едно той да ти отнеме родителските права, съгласна ли ще си?!?!

Като не се разбирате, като се ядосвате един на друг, разделяте се. Обаче детето има двама родители!

# 36
  • Мнения: 18 530
Това не зависи от теб, той права като баща ще има. Единствения вариант е да запишеш детето с баща неизвестен, ако смяташ, че той няма да те преследва по въпроса. Но ако си иска детето, може да си докаже бащинството в съда.

Успокой се, че най-важно ти е наистина бебето да ти е здраво сега! Избрала си си кофти мъж, но това се случва на много жени. Нямаш никаква вина, освен грешния избор.

Natali_ какво се гневиш толкова? Има наистина незаинтригувани бащи. Когато случая е такъв, детето се пише с баща неизвестен и майката няма никакви проблеми. Иначе всички знаем, че ако бащата не е заплаха за детето, по-добре е то да знае кой е баща му, заради на самото дете психиката просто.

# 37
  • София
  • Мнения: 7 992
Предполагам, че си доста млада и с малък житейски опит, за да не можеш да прецениш трезво ситуацията. А тя е много проста: този човек ще остане такъв, какъвто го виждаш, с тенденция да се влошава.
Ако все още не е сработил инстинктът ти за самосъхранение, горещо ти препоръчвам да разкажеш на родителите си за случващото се, за да не останат неприятно изненадани.
Деца, растящи в такава психически нездрава среда, стават психически нездрави възрастни. 

# 38
  • Варна
  • Мнения: 36 614
Странно, тоя защо изобщо е заживял с авторката, защо я е забременил след като кажи-речи не може да я понася...

# 39
  • Мнения: X
Той искал ли е това дете въобще?

# 40
  • София
  • Мнения: 381
Това отношение от началото на връзката ви ли е било такова или е започнало от определен момент? Бременността планирана ли е била? Какви са ви отношенията с неговите родители? Продължавате да не казвате каква е причината да му нямате доверие. В изложението ви има много неизвестни и недомлъвки, за да получите адекватен съвет споделете повече подробности. Казвате моите грешки, нещата, които го тормозят, нещата които тормозят мен..То е ясно, че един идеален мъж не би се държал така с една идеална жена, ама това го има само в приказките за принца на белия кон. Обикновено реалността не е такава и зад тези образи седят живи хора със своите слабости и мрачни страни.

# 41
  • Мнения: 18 530
Наистина почти никой мъж не се държи с жена така само година след връзката. Изначално е имало нещо, няма как за 1 година така да загрубее и според мен.

# 42
  • Мнения: 1 031
Още една история, в която двама души, след кратка връзка, без да са се опознали и напаснали напълно, са създали дете.
Мисля, че вербалната агресия е дори по-страшна от физическата, защото все се надяваш, че той ще се промени и не осъзнаваш напълно опасността, като те смачка ще бъде вече късно.
В конкретния случай нещата само ще се влошават, напуснала си работа, майчинството ти зависи от неговата фирма, а като се роди бебето той ще бъде още повече изнервен, дори и в най-стабилните семейства в този период се получават сътресения и проблеми. И ако мислиш, че като види бебето той ще се промени - не, това няма да стане.
Едва ли и други ще си признаят, но аз не изпитах  нищо когато родих децата, освен облекчение, че вече не съм хипопотам. Обичта дойде постепенно.

Не знам в кой месец си, но защо не си дадеш малка почивка. Ако можеш отиди на гости на приятелка, при вашите, някъде на спокойствие и премисли нещата.

# 43
  • Мнения: 18 530
Имам дежавю, че същата авторка е писала тук, докато още не беше бременна. Нещата пак бяха трагични, но тя се надяваше на промяна Sad

# 44
  • Варна
  • Мнения: 36 614

Едва ли и други ще си признаят, но аз не изпитах  нищо когато родих децата, освен облекчение, че вече не съм хипопотам. Обичта дойде постепенно.


Hands Thumbsup

# 45
  • Мнения: 9 196
ее123456 - ами някои изпитваме неща, които дори не могат да се опишат, толкова силни. А ти ако няколко поредни пъти не си изпитвала, може би е трябвало да правиш курабийки вместо деца? Че поне от тях има някаква радост, като се напълни корема?

# 46
  • Мнения: 18 530
Хайде сега, и аз с първото дете бях в небрано лозе - тежко секцио, едвам ходех, едвам гледах, май след втората седмица чак ми избликнаха силните истински чувства, дотогава само треперех и се чудех какво да правя. Кърменето ми беше ад и т.н.

# 47
  • Мнения: 9 196
И какво, в наше село няма Чума, значи не съществува? Ами аз пък не бях, уникално ми беше чувството, когато ми ги показаха над паравана, ревящи, мръсни, ритащи ... уникално!

# 48
  • Мнения: 18 530
Разбира се, че за всички е уникално, няма какво да се извърта. Просто първия път човек е доста по-шашнат и притеснен.

# 49
  • Мнения: 9 196
Притеснен, объркан, развълнуван, несигурен - то това придружава всички хубави събития в живота - от срещата с любовтта, до срещата с бебето. Точно тогава, не че не се изпитва нищо, ами изпитваш всичко наведнъж.

# 50
  • Мнения: 3 542
И какво, в наше село няма Чума, значи не съществува? Ами аз пък не бях, уникално ми беше чувството, когато ми ги показаха над паравана, ревящи, мръсни, ритащи ... уникално!

Ако не греша, ти имаш по-голямо дете преди близнаците. Така или иначе смятам, че е напълно възможно майчиният инстинкт да се събуди седмици, понякога месеци след първото раждане.

# 51
  • Мнения: 9 196
За майчинския инстинкт - не знам, не съм сигурна, какво имат предвид хората с това. Не знам дали е инстинкт да обичаш бебето, или просто си го обичаш, както и други хора, но по различен начин. За това не мога да говоря, май всеки го разбира различно.

Ако се има предвид усещането за близост, към бебето, предполагам, че я има абсолютно винаги и веднага, но понякога е изродена и подтисната от депресиите и емоционалните проблеми.

# 52
  • Мнения: 18 530
Както и да е, тук авторката има съвсем други проблеми.

# 53
  • София
  • Мнения: 17 775
Имал права, хаха.
Ако имахме нормални закони и доказуемост на психическо насилие, баш си се отнемат правата.
А авторката вече е с попромот мозък. Все за своята вина говори. А тя ще става все по- голяма и голяма с времето.

# 54
  • Мнения: 9 196
Ами не са много други, чака бебе, другото е в сферата на неизвестното и неприятното - ще се оправи. Без драматизации, без истерясване, каквото поднесе живота - минаваш през него и това е. Че мъжа ти е скапан - голяма работа, случва се, ще срещне друг. И да не срещне - пак да се радва на бебето, независимо от истерика в къщи и другите обстоятелства.

# 55
  • Мнения: 3 542
Да, да, извинявам се за оф топика.
Проблемът е доста неприятен, Ника не ни сподели много от важните подробности, но дори и от малкото написано, е видно че мъжът не я "диша" така да се каже.
Според мен е нужно да сподели със семейството си, нищо че се притеснява колко ще ги обезпокои, не виждам как ще живее с него след раждането с ревящо бебе и умряла за сън.
И на мен ми прилича на насилник тоя, така че колкото по-бързо се махнеш Ника, толкова по-добре.

# 56
  • Мнения: 9 196
Ами никак, ще се принуди да потърси решение и помощ. Няма да има избор. И така нещата ще се решат естествено. Сега каквото и да говорим ... няма да чуе.

# 57
  • Най-красивата страна
  • Мнения: 12 287
Авторке,не си права,че не споделяш проблема с родителите си.Вероятно те биха искали да знаят истината.

И аз имам дъщеря.И ако някога дъщеря ми не дай Боже изпадне в такава ситуация,то аз като майка бих искала да знам .
Ще се почувствам много зле,ако тя не сподели с мен навреме.И ще се запитам къде сме сбъркали....

# 58
  • Мнения: 17 407
Той искал ли е това дете въобще?

Това няма значение. Искал/ не искал, кофти човек или хубав човек. Това кой определя? Двамата заедно нямат добра перспектива и толкоз.
За родителите - също мисля, че е добре да се сподели, не да се крие. Подкрепата е от тях първо, вместо да се търси “нов татко”, друг мъж сигурно ще се появи, но това сега няма значение.

# 59
  • София
  • Мнения: 12 006
Здравейте на всички!
Пиша тази тема, защото бих искала да видя и друга гледна точка. С мъжа ми, сме от малко повече от година заедно. Чакаме и детенце.
Ние не винаги сме се разбирали перфектно, но заради любовта си един към друг винаги сме намирали път и начин. Той е сложен характер,както и аз. Проблемът е следния :
Той безкрайно много си отстоява личното пространство и много се напряга и изнервя,когато аз задавам въпроси. Каквито и да са те.(свързани с личното му пространство) .
Аз си признавам,че понякога доверието ми към него го няма (но го няма с причина) и си позволявам да питам,когато нещо ме интересува. Разбирам го до някъде, но тук идва същината на проблема . Когато се изнерви (дори от нещо малко), той все едно излиза от себе си и започва яростно да обижда с думи,да ме кара да се чувствам като нищожество, не забравя да натякне,че ако не е той (най-вече финансово) аз съм никоя и нищо не мога. А макар и бременна аз помагам в работата му, домакинствам вкъщи , винаги като се прибере има какво да яде..но въпреки всичко аз съм вечно за нещо крива. Притеснява ме най-вече това, че дори и под афект той си позволява да ме унижава и обижда с наистина грозни епитети. С него не мога да проведа нито един спор без той да изпадне в жесток гняв. Аз имам своите грешки разбира се, но никога не си позволявам да го обиждам. Опитвам да говоря спокойно и да се изясним спокойно. НО НЕ. Бих се радвала на някакво чуждно странично мнение . Благодаря .
Мнението ми е, че ти си един абсолютно не мислещ човек, който освен себе си е създал и дете, което ще си пати цял живот, заради необмисленото ти решение да си вирнеш краката и да създадеш дете, с човек, който се отнася с като с парцал с теб. За малко повече от година вие дори не се познавате, а от малкото, което си опознала -  има огромна доза гняв и криене от него към теб, и недоверие от теб към него. Кажи ми защо забременя на този етап от него и защо обрече едно същество на нещастен живот? Кое беше толкова спешно, което наложи тази бременност? Планувана ли беше?

# 60
  • Мнения: X
Здравейте отново.
....Разбирате ли, аз вчера се опитах да проведа спокоен разховор с него- започвайки с това къде са моите грешки и как аз ще направя всичко възможно, да не прекалявам с нещата които го тормозят,обясних му че трябва да съм спокойна,че мога да навредя на бебето с тия нервни състояния  ... след което разговорът продължи аз му споделих за нещата, които ме тормозят и мен.. и разговорът отново завърши със изнервяне от негова страна. Хора, той ми се изнервя за това,че не знам къде искам да родя все още,че се колебая,че си меня мнението. Той просто изпитва гняв от мен,като цяло. Такова усещане имам.
Винаги в отношенията на двама души и двамата носят вина,наясно съм. Ако бях само аз отдавна да съм избягала с 200. Но не съм, не съжалявам за детето,никога не бих го нарекла грешка. Но от тук нататък какво. Аз наистина се замислям дали живот и здраве след като родя ,да му позволя да има права за това дете.
Напомня ми на моичкия навремето.
При нас се оказа, че има друга. Разбрах го години по-късно. Тогава лъжеше и носеше от сто кладенеца вода, само и само да каже, че аз съм крива.
Правят го, за да скрият от себе си какви боклуци са, щото ги е срам. От себе си ги е срам, защитен механизъм - да обвинят теб, че ти си ги прогонила. Някои го беше обяснил добре по някоя от другите теми.

Ето това мнение:
Поредният инфантилен "мъж", който изведнъж е прозрял, че да си играе на семейство е твърде сериозна работа, и сега дава назад. Не се учудвам, че ти се гневи и си търси личното пространство - иска да продължи да си живее като ергенче и обвинява теб за края на този му живот. Съвсем скоро ще си потърси и "свободата".
Просто се чудя защо такива лъжат жените да забременяват от тях - всъщност те въобще не искат нито семейства, нито отговорностите около тях.
Съжалявам, но този няма да бъде родител. И тепърва ще ти прави проблеми, след като сега е с бутонките. Настройвай се.

Моят се обърна на 180 градуса след 3тия месец. Изведнъж го стегна. Дотогава нямаше никакви кой знае какви проблеми. Който не го е преживял, не може да го разбере.

# 61
  • Добрич
  • Мнения: 933
Като човек,отстояващ и държащ на личното си пространство и палещ от почти нищото,нека авторката да сподели малко повече.

# 62
  • Мнения: 1 444
Аргументът за личното пространство е доста смущаващ. Дори да има лична сфера на интереси, от сорта на занимание с танци, хоби, членство в клуб или нещо такова, където половинката не участва, това НЕ означава, че тя няма право да знае и да се интересува какво се случва на местата, където ходи другата половинка. А пък да браниш някакво лично пространство, когато си във връзка или имаш семейство, т.е. да криеш нещо, всъщност е доооста притеснително! Направо си е абсолютно НЕнормално. Веднага бих се замислила дали човека не води двойнствен живот, независимо дали е с друга жена, или хазарт или кой знае още какво. Няма място за тайни и загадки в съвместния живот.
Авторке, действай! Сподели с родителите си.Ти се притесняваш,че ще се тревожат, обаче повярвай ми, отлагането ще доведе до това, изведнъж да им се стовари в момент,когато много по-зле нещата. Нека да знаят какво става! Аз бих искала да знам какво преживява моето дете , особено с проблеми от такъв характер.Грешиш, ако си мислиш, че те самите не са забелязали, че този твоя не се държи добре! Когато казах на майка ми за проблемите с мъжа ми, знаеш ли, тя дори не ме изслуша, а направо започна "той има любовница, нали". Така че, давай смело, кажи им, ще се изненадаш от реакцията им,уверявам те.Най-хубавото е, че можеш да разчиташ на тях в този момент.

Последна редакция: ср, 12 дек 2018, 18:44 от Space_woman

# 63
  • Мнения: 17 407
 Направо закриваш темата с това изложение, поради факта, че животът на много  двойки е подчинен на тази визия.
Simple Smile

# 64
  • Мнения: 7 924
Това за личното пространство и аз го слушах... Ама поне бебето вече се беше родило.
Този "татко" ако още не е минал във фазата "ти не ме разбираш", скоро ще мине, имам предвид ще намери някоя, която да го " разбира".
Авторке, бих споделила с родителите си. Но... Бъди готова да не получиш подкрепата, която смяташ за едва ли не гарантирана.
На твое място бих изчакала раждането. Този човек няма да те пусне лесно.

# 65
  • Добрич
  • Мнения: 933
Аргументът за личното пространство е доста смущаващ. Дори да има лична сфера на интереси, от сорта на занимание с танци, хоби, членство в клуб или нещо такова, където половинката не участва, това НЕ означава, че тя няма право да знае и да се интересува какво се случва на местата, където ходи другата половинка. А пък да браниш някакво лично пространство, когато си във връзка или имаш семейство, т.е. да криеш нещо, всъщност е доооста притеснително! Направо си е абсолютно НЕнормално. Веднага бих се замислила дали човека не води двойнствен живот, независимо дали е с друга жена, или хазарт или кой знае още какво. Няма място за тайни и загадки в съвместния живот.
Авторке, действай! Сподели с родителите си.Ти се притесняваш,че ще се тревожат, обаче повярвай ми, отлагането ще доведе до това, изведнъж да им се стовари в момент,когато много по-зле нещата. Нека да знаят какво става! Аз бих искала да знам какво преживява моето дете , особено с проблеми от такъв характер.Грешиш, ако си мислиш, че те самите не са забелязали, че този твоя не се държи добре! Когато казах на майка ми за проблемите с мъжа ми, знаеш ли, тя дори не ме изслуша, а направо започна "той има любовница, нали". Така че, давай смело, кажи им, ще се изненадаш от реакцията им,уверявам те.Най-хубавото е, че можеш да разчиташ на тях в този момент.
Защо да е ненормално да имаш лично пространство и интереси?Ние сме така 10 години вече.Когато излизаме по отделно с приятели не изискваме точен отчет къде,какво сме правили и казали.Да,семейство сме,но сме и отделни индивиди.Когато излизам с приятелки дори не ме пита кога ще се прибера.По същия начин като ми каже,че отива за риба и ли да си твори нещо в гаража аз не го питам кога ще се върне.Не се питаме първо,защото си вярваме. Второ,защото това е време за нас като отделни личности.Време,в което не мислим за домакински и професионални задължения, и други битовизми.

# 66
  • Мнения: X
Лошото е, че когато мъжете заговорят за лично пространство, обикновено става дума за ергенски начин на живот и друга жена, а не за хобита и интереси.

# 67
  • Мнения: 17 407
Лошото е, че жените влизат в отношения, стъпили на концепцията по-горе. Нямало място за лично пространство. Край. Две в едно и това е. Какво й пречи на жената да си заяви същото. Не ми казвайте - щото деца гледа, и домакинства. Нито пък за отлетелите пеперуди искам да чета пак.


# 68
  • Мнения: 18 530
Глупости, нормалното лично пространство не е довело никого до скандали и изнервяне. Не се правете, че не разбирате кое какво значи.

# 69
  • INFJ
  • Мнения: 9 365
Ако личното пространство се изразява в това да не поема никакви отговорности или да го няма по цяла нощ без обяснение, е нормално това да доведе до конфликт и недоверие.

С неговите скандали, обиди и отблъскване няма да спечели доверието дори на куче.

# 70
  • София
  • Мнения: 24 839
Защо си мисля, че авторката е с нов ник и темата е продължение на онези 2- 3, в които ни разказваше за идиота, който не я иска, а тя му се вреше из ръцете? newsm78

# 71
  • Мнения: 17 407
Знаем много добре кое какво значи, особено женската мнителност, ревност и несигурност. Страхът от другата. Дори и да я няма, рано или късно ще се появи при подобни нагласи и подход.
В случая - поведението му е на агресор, а нейното е нестабилно и тя не крие. Не са един за друг хора, всеки да си търси неговото и така.

# 72
  • Мнения: 18 530
А аз мисля, че е на едно момиче, което даже бяха женени след кратка връзка и той я нагрубяваше яко, но беше "заможен" и тя искаше всичко да се оправи.

# 73
  • INFJ
  • Мнения: 9 365
Дренке, недоверието и мнителноста не са хубави качества, но има хора, които търсят точно този ефект и господинът го постига с голям успех, а после крещи и обижда заради реакциите, които сам е предизвикал.

Не знам какво искаш да кажеш с "не са един за друг", нима има жени, които точно такъв мъж заслужават или биха си паснали с него?

# 74
  • София
  • Мнения: 17 775
Точно така. Крейзи мейкърите правят нормални хора без крайни дефицити да се държат като откачени. Затова същите тези хора в други връзки са нормални и неревниви и сигурни и там какъвто е редовният рефрен.
Докато на крейзи мейкърите, агресорите и подобни породи всичките им връзки са подобни и завършват подобно. С "тя е виновна, щото е много еди- каква си"

# 75
  • Мнения: 17 407
Това нас не ни интересува. Той да си се оправя. Тя - също. Сега и партньори ли да им търсим? Вие искате тя да изисква от него да се промени. Това няма как да се случи Simple Smile Вероятно - същото и за нея.

# 76
  • Мнения: 384
Момичета,не искам да спамя или да  отклонявам вниманието от основната тема, но споменахте за някакви стари теми, които са били ''Начало..''. Ще съм благодарна, ако ми дадете линкове към тях, ако са Ви под ръка.

# 77
  • София
  • Мнения: 17 775
Не, просто се казва, че може да не е непременно ревнива, неуверена и мнителна.
И че той не бива да има партньорка. Агресорите, които унижават хората, не трябва да са във връзки.

# 78
  • Добрич
  • Мнения: 933
Глупости, нормалното лично пространство не е довело никого до скандали и изнервяне. Не се правете, че не разбирате кое какво значи.
Именно,за да отделим нормалното от ненормално лично пространство,авторката трябва да хвърли повече светлина за какво става въпрос.Не може(поне аз не мога) да давам класификации и да лепя етикети на някого,само по постно от към факти представена история.
Има и друг вариант:авторката да е супер задушаващ тип и на партньора да му кипи чайника.

# 79
  • Мнения: 4 611
Кои са супер задушаващите типове?

# 80
  • София
  • Мнения: 17 775
Няма такъв вариант. Да беше се разделил досега. А не да й прави бебе и да говори за лично пространство.
И най- вече: човек, на когото му кипи до там, че нарича другия нищожество с думи и действия , е просто болен човек.

# 81
  • Мнения: 18 530
За да се дзвериш на жена, на която наскоро си направил бебе, вариантите са два. Или си си винаги гадняр, или тотално си глупав и не си взел мерки тя да не забременява (тоест искал си само секс, пък то цяло семейство излязло). Тоя мъж за мен си е сам виновен, но защо обижда бременна жена?

# 82
  • Мнения: 17 407
Че то мъж и жена да не си крещят и обиждат е голяма рядкост. И на децата си крещят и ги обиждат. Що се правите на ударени? Simple Smile

# 83
  • Мнения: 18 530
Дренка, в твоята клиника може да е така, но в реалния свят не е. Вземи се успокой накрая.

# 84
  • Мнения: 3 542
Не знам дали ми е смешно или тъжно след тези думи на Дренка вече. Но определено не ги очаквах.

# 85
  • Добрич
  • Мнения: 933
Кои са супер задушаващите типове?
Имам такава роднина.Бившият и трябваше да е с нея постоянно,дори на фризьор,козметик и маникюр.Ако не вдигне макс до второто позвъняване значи има любовница и следва луд скандал.Тя го взимаше от работа,а през обедната почивка ходеше да обядват заедно,за да не се задява с колежки.Да излезе с приятели за по една бира абсурд.Всеки ден се проверяваше тел,компютър,мейли,дори и служебните,социални мрежи.Ако лайкне снимка на колежка,която е на гости на дъщеря си в Испания,една от двете му е любовница,нищо,че колежката е на 58,а дъщерята има 3 деца.Да продължавам ли?

# 86
  • Мнения: 19 028
Те насилниците, които искат да имат жертва, така правят. Докато щракне капанът и жертвата все още има и други опции, са благи и добри.

"Работата те уморява, шефът и колегите са гадняри, заплатата е малка... няма смисъл да ходиш да се мориш да работиш, по-добре си стой у дома да си почиваш, да се грижиш за дома, да си гледаш детето/децата..."
"Ученето те натоварва, изморяваш се да го съчетаваш заедно с гледането на детето, пък и са пари на вятъра. По-добре се откажи."

"А, забременяла си. Не се притеснявай/Хайде да си направим дете. Нищо, че работата ти е скапана и нископлатена, по-добре да го задържим/да забременееш и да те назнача при мен, за да взимаш майчинство. Ще излезеш в болничен, ще си почиваш, вместо да се мъчиш на работата бременна. Пък и аз нали печеля добре..."

И после, като станат зависими жените, той си показва рогата. Ако си стоят вкъщи без работа, за да гледат децата или нещо друго, той по никакъв начин не им помага, но само им натяква, че той ги издържа и за всичко зависят от него. А може и да ги побийва, да не се разминават само с натякване.

# 87
  • Мнения: 17 407
Досега бяха предположенията за личния ми живот, сега пък клиниката ми. Grinning
Огледай се малко, Бианке, но от проблясъците ти за мързела и родителството, е видно, че това ти е невъзможно.

# 88
  • София
  • Мнения: 17 775
А другите си бивши? И тях ли ги взимаше от работа и ги караше да ходят на фризьор заедно?

# 89
  • Добрич
  • Мнения: 933
А другите си бивши? И тях ли ги взимаше от работа и ги караше да ходят на фризьор заедно?
Този се задържа най-дълго-малко повече от година.Ярвно е бил безнадежден оптимист,защото мислеше,че като и обяснява всичко в детайли тя ще се кротне.Другите се задържаха за 1-2 месеца.

# 90
  • Мнения: 7 924
елфито, останах без думи...
На този мъж, дето е издържал цяла година, медал трябва да му се даде.

# 91
  • Мнения: 29 395
Този мъж е бил прекалено голям оптимист.... Shocked

Тази жена има нужда от професионална помощ.

# 92
  • Мнения: 18 530
Сега понеже някъде някой познава една луда жена, дайте да кажем, че и авторката е такава

# 93
  • Мнения: X
Винаги, ама винаги, когато някой почне много да държи на личното си пространство и да го брани със зъби и нокти, има нещо гнило.Винаги.
На открития и откровен човек дори не му минава мисълта има ли си,  няма ли си лично пространство....

# 94
  • Мнения: 18 530
Така е, на мен никога не ми се е налагало да си пазя личното пространство (освен от децата хахаха)

# 95
  • Варна
  • Мнения: 36 614
Личното ми пространство е вратата на банята/тоалетната. Когато съм вътре Simple Smile Толкоз.

# 96
  • Мнения: 29 395
Лично пространство ми е, като седна с кафе пред телевизора и ги заплаша със саморазправа, ако ме прекъсват, докато си гледам сериала... Mr. Green

Шегата настрана - всеки има нужда от малко време за себе си /особено жените, като се разкрасяват... Mr. Green/, но това не трябва да е някаква тайна, нито повод за дразнене. Освен ако не е някаква болезнена ревност, както познатата на елфито. Това не се издържа.... Naughty

# 97
  • Добрич
  • Мнения: 933
Сега понеже някъде някой познава една луда жена, дайте да кажем, че и авторката е такава
Казвам,че монетата има две страни и не би следвало някой да се заклеймява като "насилник,изневеряващ" и прочие без по-обхватен поглед на проблема.Авторката така и не написа в какво се изразява ревнивото пазене на личното пространство с един-два примера.Това,което за нея е ненормално,може да се окаже нормално за много от нас.
Попитаха ме какво означава "супер задушаващ тип" и аз отговорих.То важи за жени и мъже.Не познавам авторката,за да твърдя каква е.Просто представям другата страна на нещата.

Последна редакция: чт, 13 дек 2018, 10:21 от elfito 9000

# 98
  • Мнения: 18 530
Какви примери да даде? Дори тя да е луда от ревност, той не е в правото си да я обижда. Особено след като наскоро я е забременил. Да си ходи, като не му изнася, а не да се държи като кретен.

# 99
  • Варна
  • Мнения: 36 614
Къде да си ходи той... Нали в неговия дом живеят.

# 100
  • Мнения: 18 530
А да, убедена съм, че момичето е съвсем нормално, случая е че или човека излиза често сам с приятели, или нещо подобно и когато тя го пита, той почва да се дзвери

# 101
  • Мнения: X
Какви примери да даде? Дори тя да е луда от ревност, той не е в правото си да я обижда. Особено след като наскоро я е забременил. Да си ходи, като не му изнася, а не да се държи като кретен.
Точно това щях да пиша...когато някой не ти дава дори да "мигнеш", без да е до теб, за да отчете И този факт, ами тръгваш си.Не правиш семейство и деца, пък после "Искам си личното пространство!Пък!".
То е същото, като да знаеш, че гаджето ти е изневерило N-найсе пъти и да си простила, пък да се надяваш, че като се ожените, той ще си седне на д..то.Ами, не, няма.Най-вероятно няма да се спре.
А и не е негова работа да се променя, ако така си се харесва.
На другия е, би трябвало да е, решението дали да стои  и да търпи, или да си тръгне.
С уточнението, че решиш ли да останеш и да търпиш, просто "забравяш" за проблема, не го натякваш при всеки повод и ежедневно.
Съпоставено и с авторката на темата....Ами, мъжът едва ли ще се промени.С времето недостатъците не избледняват, напротив, изпъкват все повече.Затова, нейно е решението дали да остане и да спре "завинаги" с оплакванията, или да си тръгне.
Защото, след като знаеш за определене недостатък на другия и Въпреки това си го приел и си решил да останеш с него, някак нагло е от тук насетне да му натякваш за същия този недостатък.

# 102
  • Мнения: X
Жената може (и има право) да е луда, подозрителна, изнервена, разсеяна и какво ли не, докато е бременна и кърми. Мъжът може да не я трае, но ако е човек, а не изрод, ще я пази в бременността й, защото тя носи детето му. Всеки проблем, който евентуално по-късно се прояви при детето, би могъл да се дължи и на стреса на майката по време на бременността.
Но такива хора нямат достатъчно съвест, че да ги загризе. Те са егоисти и се интересуват единствено от собственото си удобство. Нормално, перспективата да се натоварят с допълнителни отговорности ги кара да се държат като нищожества.

# 103
  • Мнения: 10 826
А аз се чудя наистина ли е възможно някой да се прави на добър и свестен и след като се ожени си показва истинското лице. Поне при моите познати и приятели свестните си останах свестни, боклуците - боклуци, дори и след като се е родило дете. Чак пък толкова да е голям артист, да си стиска гнева, пък като я забремени да си го покаже... Което пак води до това, че или авторката си е затваряла очите, или живее с претендент за Оскар... Не искам да я упреквам, просто си разсъждавам...

Последна редакция: чт, 13 дек 2018, 14:15 от Elimelihubaveli

# 104
  • Варна
  • Мнения: 36 614
Възможно ли е бебето да не е било планирано и затова да е озлобял така?

# 105
  • Мнения: 18 530
О, злобял е и преди това, но по-умерено. Момичето се е заблудило, че "той си е такъв", ама иначе много я обича. За година няма кога да станат огромни трансформации, ама знам ли... животът поднася големи изненади.

# 106
  • София
  • Мнения: 12 006
А къде изчезна авторката? Поредната тема пусната с цел да съберем потупване по рамото, ама като не й харесват отговорите и бяга. Колко въпроса й се зададоха - не си направи труда даже да отговори, поне от уважение към списващите, които си отделиха от времето да пишат. И с живота си прави същото - като не й харесва си заравя главата в пясъка, после друг й е виновен.

# 107
  • Мнения: 384
Авторке, покажи се и отговори на въпросите, ако искаш реално мнение на ситуацията, в която се намираш. Тук си анонимна и на никой не му пука как се казваш е как изглеждаш. Но щом толкова хора четат, следят и се интересуват може би малко или много искат да ти помогнат. Достатъчно голяма си, за да взимаш сама решенията за живота си. Но никога не е излишно да чуеш и мнението от друга гледна точка. Или от някоя, която е била в същата или подобна ситуация. Дори и някоя  от нас да те упрекне за нещо, ВЪОБЩЕ ДА НЕ ТИ ПУКА! Преди всичко Всички сме хора и сме равни! Всички допускаме грешки и се учим от тях,понякога и от чуждите! Силно се надявам всичко да е наред и скоро да ни зарадваш с присъствието си! 😊

# 108
  • Мнения: 1 444
А аз се чудя наистина ли е възможно някой да се прави на добър и свестен и след като се ожени си показва истинското лице. Поне при моите познати и приятели свестните си останах свестни, боклуците - боклуци, дори и след като се е родило дете. Чак пък толкова да е голям артист, да си стиска гнева, пък като я забремени да си го покаже... Което пак води до това, че или авторката си е затваряла очите, или живее с претендент за Оскар... Не искам да я упреквам, просто си разсъждавам...

Възможно е, да, аз го видях на практика как става. Някои хора са големи манипулатори, наистина не можеш да се усетиш навреме какво става. Преструват се, защото виждат свястна жена/мъж, и също виждат изгодата от това да бъдат с наивен и доверчив човек. Разкриването става постепенно,дори при агресорите, и понякога толкова финно, че отсрещната страна започва да търси вина и да обвинява себе си,че не прави нещо както трябва.А реално повредата е в другия телевизор.

# 109
  • Мнения: 603
Да ви кажа - аз съм си виждала насилници , които на челото им пише и постоянно се показват. Други си трайкат, но аз интуитивно ги усещам, че не са наред с всичкия си и като си отворят устите пред приятелките си им долавям сигналите. Реално са си тихи гадини, но с леки намеци на насилници от време на време, които с годините все повече се показват.

# 110
  • Мнения: 40 955
Само не разбрах защо реши да имаш дете от този...

Именно  smile3521

Мине не мине време и някой пусне подобна тема, уж все различна, ама с общ фокус - нещо не било наред между съпрузите, ама въпреки това си направили дете/деца и чак след това почват дилемите и чуденките newsm78
Ми какво да кажеш на това?  newsm78 Тези глави не са само за гримиране, а основно с друго предназначение.

# 111
  • Мнения: 603
Тези чуденки не са леки, а много тежки и трябва да си смени човека, а не да му дава 10 шанса и после да му прави дете. И леките не са за пренебрегване, но поне могат да се поправят.

# 112
  • София
  • Мнения: 24 839
Винаги, ама винаги, когато някой почне много да държи на личното си пространство и да го брани със зъби и нокти, има нещо гнило.Винаги.
На открития и откровен човек дори не му минава мисълта има ли си,  няма ли си лично пространство....


Не съм съгласна.
Ако единият има хобита, с които разпуска, а другият се е фиксирал в идеята да ходят като сиамски близнаци, гнилото е в изкривеното чувство за заедност навсякъде и по всяко време.
Аз цял живот съм била по басейните и вече омъжена продължавах да тренирам поне по веднъж в седмицата, а преди състезания- по 3 пъти.
Мъжът ми не понасяше водата, но пък бокса му беше страст и хоби, а аз не го понасях.
По твоята логика, нито аз, нито той сме били открити и откровени?
Или е трябвало да се откажем, за да си седим до полите?

# 113
  • Мнения: 603
Дойде ден, в който аз съм съгласна с absurT!
Приятелят ми в самото начало искаше да ходим като близнаци - постоянно залепени. На мен започна да му омръзва на третия ден и се чувствах зелепена за него. Ами, казах си му, че не ми е приятно. Той си има хобита, интереси, които дори и да са вкъщи не ми пречат. Моите интереси са много домушарски. Омръзването във връзките произлиза от това, че двамата са се вкопчили толкова много, че това им е разрушило приятелствата и хобитата. Такава връзка определено не искам и да си помислям да имам, ако човека иска да е залепен за мен ден и нощ. Има и друго, че доста мъже като чуят за лично пространство на жената и мислят едва ли не, че ще излиза да изневерява, а жената просто иска време за себе си и за собствените си интереси.

# 114
  • Мнения: 4 611
Е, добре, значи не съм толкова задушаваща, колкото ми казваха, че съм Simple Smile

# 115
  • Мнения: X
Когато моят мъж искаше "лично пространство", което за него означаваше да не общува с мен, с детето ни, да не прави нищо свързано с дома, със семейството и ми каза, че ако искал почивните дни,  шял да стои на челна стойка  и да гледа в една точка 3 дни (и това правеше), му казах добре - имаш цялото лично пространство и време на света оттук нататък - това беше със семейството ни. Сега реши, че ме мрази щото съм му дала "свободата" която иска... А после, жените нямали угодия!:laughing:

# 116
  • Мнения: 17 407
Личното ми пространство е вратата на банята/тоалетната. Когато съм вътре Simple Smile Толкоз.

Значи трябват два кенефа за вас, и по един за всяко дете. Така е справедливо.

# 117
  • Мнения: X
Винаги, ама винаги, когато някой почне много да държи на личното си пространство и да го брани със зъби и нокти, има нещо гнило.Винаги.
На открития и откровен човек дори не му минава мисълта има ли си,  няма ли си лично пространство....


Не съм съгласна.
Ако единият има хобита, с които разпуска, а другият се е фиксирал в идеята да ходят като сиамски близнаци, гнилото е в изкривеното чувство за заедност навсякъде и по всяко време.
Аз цял живот съм била по басейните и вече омъжена продължавах да тренирам поне по веднъж в седмицата, а преди състезания- по 3 пъти.
Мъжът ми не понасяше водата, но пък бокса му беше страст и хоби, а аз не го понасях.
По твоята логика, нито аз, нито той сме били открити и откровени?
Или е трябвало да се откажем, за да си седим до полите?
Не съм сигурна, че те разбрах, но....
Описаното от теб какво общо има с личното пространство?
Описваш едно нормално семейство.Заедно градят дом, деца, общност, а отделно всеки има своето хоби, занимания.....
Би било съпоставимо с моя пост, ако ти или мъжът ти, изведнъж, уж без видима причина, започнеш да държиш непременно да прекарваш свободното си време сама, забраниш/да се дразниш видимо, ако той ползва телефона ти, ако няма достъп никакъв до компютъра ти, ако .....
По моята логика, бихте били Неоткрити и Неоткровени, ако всеки постави вид забрана от типа "Нямаш място на моите тренировки/занимания/хобита, те са лично мои и не желая да ги споделям с теб!".
Моят мъж е запален рибар, аз не съм.Съответно в 90% от случаите пропускам риболовните му занимания, ходя само ако има и други семейства, или добри места за пикник.Да прекарам цял ден, зяпайки водата, не е в сферата на любимите ми занимания.   Smiley
Апропо, сега се замислих....определено моя мъж прави повече неща без моето участие (като никога не е забранявал или държал да е сам, просто аз нямам желание да се включвам), отколкото аз без него.Пък аз се мислех за ревнива.....Laughing

# 118
  • Добрич
  • Мнения: 933
Катерин,ненормалното идва(за някои),когато например ти го питаш на кой язовир,езеро или друг водоем е бил,с кого точно(поименно),кой кога си е тръгнал.След риболова веднага ли се е прибрал в къщи или е/са отишъл/ли някъде,къде точно и т.н.Някой са ок с това,но други,като мен примерно,ще се изнервят много.

# 119
  • Мнения: 18 530
Добре, не стана ли ясно, че това са инцидентни случаи на по-луди хора. Нормалните хора не се държат така.

# 120
  • Добрич
  • Мнения: 933
Зависи какво партньорите намират за нормално.Според наше приятелско семейство,които си задават подобни въпроси от последния ми пост,така проявяват интерес към партньора,а също така и е един от начините да показват любовта си един към друг.За тях това е нормално.Определено не са и луди.Пролемите идват,когато партньори не са на една вълна.

# 121
  • Мнения: 4 611
Според мен е нормално да знаеш къде и с кого е било милото. Ма, явно съм луда, хаха.

# 122
  • Мнения: 18 530
Е тук се описва разпит за подробности и дреболии, това аз не го правя. Знам къде и с кого излиза мъжа ми и не се тревожа. То точно ние сме и почти винаги заедно де.

# 123
  • Мнения: 29 395
Нормално, нормално, колко да е нормално? За всеки "нормалното" е различно.

Казва, че излиза примерно с Х. Дали е с него или не, как може да знаеш? Приемаш казаното за истина и това е.

Мое лично мнение е, че трябва да се държиш с хората/в случая съпруга/ така, както искаш да се държат с теб. Не подлагам думите му на съмнение, нито той моите. Мога да се заинтересувам къде е бил и с кого до нивото на любезност относно дали е било приятно. Ако има нещо да разкаже, ще го направи, без да питам - Ама, как, ама с кой, ама къде, ама защо....!?!

Имах позната, чийто приятел ѝ звънеше постоянно, ама постоянно...и искаше доказателства, че е, където казва и прави, каквото казва. Болезнена ревност е за мен подобно нещо.

# 124
  • Мнения: 3 542
Да погледнем малко откъм смешната страна Smile

Цитат
Слушайки оправданията на съпруга си, че цяла нощ е пил със Сашо, Мимето мълчеше като риба.
Мълчеше и Сашо ... в гардероба...

# 125
  • Мнения: 10 826
Била съм жертва на такива ревност и обсебване, ама бях много млада и загубена. Да дойде сега някой да ми прави такива стойки и чалъми... Ревнуваше от приятелките ми, от братовчед ми!?!? Всяка секунда трябваше да се отчитам къде съм, с кой съм, да доказвам. Недай си Боже някой мъж по улицата да се размине с мен и да говори, веднага се почва от отсрещната страна на телефона кой е тоя, що си с него.. Иди обяснявай, че по улиците вървят и други хора 😁 Засичаше ми минутите на телефона, с кой, колко съм говорила. Задължително трябваше да се виждаме всеки ден, по минимум 3 часа, иначе не го обичам... Мога да продължа да изреждам... Сега като го написах и пак ме обзе яд къде ми е бил акъла и що съм го търпяла... След тази връзка честно казано бях студена, дистанцирана и си пазех личното пространство с години..

# 126
  • Мнения: X
Катерин,ненормалното идва(за някои),когато например ти го питаш на кой язовир,езеро или друг водоем е бил,с кого точно(поименно),кой кога си е тръгнал.След риболова веднага ли се е прибрал в къщи или е/са отишъл/ли някъде,къде точно и т.н.Някой са ок с това,но други,като мен примерно,ще се изнервят много.
Не знам за другите, на мен лично не ми се е налагало да питам.Когато мъжа ми реши да ходи за риба, просто пита дали имаме планове за конкретния уикенд, защото му се ходи за риба....говорил с еди кой си (с когото ходят заедно), щели да пробват на еди кой си язовир....Както писах, дори през ум не му минава, че това е негово персонално лично пространство и трябва да го "пази" от мен, нито пък на мен ми се е налагало да го "нарушавам" с въпроси, просто защото всичко ми се казва без да питам.
За мен това са си нормални отношения.
И аз като излизам някъде, не пазя "велика тайна", очаквайки да не нарушат личното ми пространство с въпроси, а казвам къде и с кого отивам.

# 127
  • When you are not fed love on a silver spoon, you learn to lick it off knives...
  • Мнения: 3 673
Била съм жертва на такива ревност и обсебване, ама бях много млада и загубена. Да дойде сега някой да ми прави такива стойки и чалъми... Ревнуваше от приятелките ми, от братовчед ми!?!? Всяка секунда трябваше да се отчитам къде съм, с кой съм, да доказвам. Недай си Боже някой мъж по улицата да се размине с мен и да говори, веднага се почва от отсрещната страна на телефона кой е тоя, що си с него.. Иди обяснявай, че по улиците вървят и други хора 😁 Засичаше ми минутите на телефона, с кой, колко съм говорила. Задължително трябваше да се виждаме всеки ден, по минимум 3 часа, иначе не го обичам... Мога да продължа да изреждам... Сега като го написах и пак ме обзе яд къде ми е бил акъла и що съм го търпяла... След тази връзка честно казано бях студена, дистанцирана и си пазех личното пространство с години..
И аз познавам един такъв мухльо. Слава на небесата, че не ми е идвало да главата.

Първо е женен, с дете. Лети по едно девойче, ама ѝ се е лепнал като гербова марка. То едни обяснения, една пламенна любов. Той никога не бил изпитвал подобни чувства. Тя е неговата половинка (девойчето, не жена му). Прелест ви казвам. Жена ми не я обичам, тя само ме дразни, ще се разделим, аз не спя при нея.... И т.н.

Докато малката не клъвна... И се почна - пълен контрол. Не говори/пиши с никой освен с мен, разчет на деня до секундата, ще ме чакаш до 3 часа сутринта да се видим, а пък аз ще си вея байряка с който ми е кеф, ще пиеш кафе с приятелка точно 1 час, нито секунда повече и то у вас, а не навън. След работа - в къщи, от къщи - наработа, "Уф че не мога аз да ти ги давам тия пари дето ги взимаш, тогава нямаше да има нужда и наработа да ходиш!".
Те бяха и колеги освен това - наработа ти се забранява да говориш с който и да е освен с мен, кафе наработа също само с мен ще пиеш, ще ядеш само с мен. По телефона, ако ти звънна и ти говориш следва да изригне вулкан от обиди, как си боклук, к**ва, к*чка - най-цветисти епитети. Няма да се гримираш, да си купуваш нови дрехи и нищо. На лекар не може да идеш - само с мен, ако съм зает - ще ме чакаш. На момичето родителите са в Сливен, но е родом от Петрич - да видите какви чудеса като е наложи да си ходи до някое от двете места... УЖАС!

Това продължи 2 години. Накрая се оказа, че няма никакво намерение да се разделя с жена си и са си супер щастливи заедно и си се обичат, а малката е за кеф просто!!! И го разбра като се чу по телефона с жената на човечеца. Голям шамар беше, ама се събуди.
Голям шут му заби девойчето, ама тормоза продължи доста още. Чакаше я да го отблокира в някоя социална мрежа и почваше да я плюе, ама махленската. Следеше приятелите ѝ. Кошморно беше.. И всички ѝ обяснявахме как не е нормално да търпи това, ама докато не ѝ увря акъла нищо не направи, въпреки всичките приказки.

 Надявам се да се е отървала. Скоро не съм чувала нищо около тях, но е болестно състояние, наистина...

# 128
  • Мнения: 3 542
Това с нездравословната ревност е трудно да се опише, но се усеща. Кофти е ако постепенно се проявява и жертвата не си дава сметка за затягащатата се примка.
Аз много искам да се появи Ника11 отново и да каже как са нещата, има ли промяна.

# 129
  • Мнения: 1 444

Защо да е ненормално да имаш лично пространство и интереси?Ние сме така 10 години вече.Когато излизаме по отделно с приятели не изискваме точен отчет къде,какво сме правили и казали.Да,семейство сме,но сме и отделни индивиди.Когато излизам с приятелки дори не ме пита кога ще се прибера.По същия начин като ми каже,че отива за риба и ли да си твори нещо в гаража аз не го питам кога ще се върне.Не се питаме първо,защото си вярваме. Второ,защото това е време за нас като отделни личности.Време,в което не мислим за домакински и професионални задължения, и други битовизми.

Ти описваш отношения между нормални  хора, които си имат доверие, и което доверие се оправдава, защото никой никого не лъже. Просто лично време за разпускане. Разликата идва, когато това лично време се оползотворява по начин, който наранява половинката. Нормално е да попиташ мъжа си какви рибки е хванал,такива неща, не подробности. Когато на един съвсем елементарен въпрос за прекараното време извън вкъщи ти се озъбят и те овикат, става доста съмнително т.нар.лично пространство.

# 130
  • Мнения: 922
А бихте ли ревнували от това мъжат ви, да прекарва доста свободно време с малкото си дете и бившата си жена ? До степен, която той започва да брани личното си пространство от сегашната си жена.

# 131
  • Мнения: 18 530
Не знам, не успявам да си го представя.

Орхидея, ти защо прекарваш време с бившия?

Да, всъщност ако прекарва време с детето, не би ми било проблем, детето ще е с нас, ако е с него и с майка му - да, проблем ще ми е и няма да го толерирам.

# 132
  • Мнения: 922
Започнах с една единична среща заради детето, което прерастна в постоянно звънене, подаръци за детето и срещи всяка неделя. Останалите срещи ги отбивам.
Ама тя по-принцип не му дава да се вижда с детето и му прави скандали.
Онзи ден поиска да се видим без детето, но категорично го изрязах.

# 133
  • Мнения: 1 444
Орхидея, не съм втора съпруга на разведен мъж, но мисля,че това наистина е сериозен проблем за новата жена. Аз също няма да съм ОК мъжът ми да поддържа отношения с бившата си жена, освен във връзка с нещо наложително около децата.Трябва да разбереш какво провокира вниманието му към теб. Ясно е, че иска да бъде с детенцето си, но какво иска от теб? Може би имат проблеми с втората си жена и той тича с отворени обятия да го утешиш ли? Дано не е това.

# 134
  • Мнения: 18 530
Може да иска да тъче на два стана, да разиграва новата си жена или нещо друго - всичко ми изглежда все гадно като вариант. Не му се връзвай, ще си патиш.

# 135
  • Мнения: 922
Да той е такъв тип, когато бяхме заедно много си бранеше личното пространство. Ходеше и си правеше каквото си иска, когато си иска. И ако питаш нещо, само ако питаш нещо жална ти майка. Обяснение няма да ти дам, не съм ти длъжен на тебе. Ще си живея както си искам - това беше най-лекия отговор. В същото време аз нямах право дори да заговоря човек от мъжки пол, нито да изляза с приятелки, нищо нямах право.
Да но тя няма право да мрази детето, то вина няма. За момента и аз се срещам с него, защото детето иначе не го иска, тъй като се страхува от него, не го познава като баща. Ако го оставя може и да го пребие, той каза че у тях няма да го заведе, защото не е желан. Следват у тях големи скандали, той я прави на нищо дори и на обществени места. Нищо ново де. Важното е на жената до него да и е зле.

# 136
  • Мнения: 1 444
Орхидея, моят бивш се държеше по подобен начин, Отровен човек,безполезен и вреден. За ко ти е всяка седмица да се срещате? Два пъти в месеца е достатъчно,щом иска да вижда детето. И въобще не ти трябва да го пускаш в онзи дом,където не е желано.

# 137
  • Мнения: 7 924
Орхидея, струва ми се, че все още нямаш реален проблем, но ако/когато на новата му жена ѝ писне и го нарита, той ще иска да се върне при теб и ще стане лошо.

# 138
  • Мнения: 1 444
Орхидея, струва ми се, че все още нямаш реален проблем, но ако/когато на новата му жена ѝ писне и го нарита, той ще иска да се върне при теб и ще стане лошо.

Лично аз в момента разсъждавам по същия начин - колкото по-скоро бившия се задоми с новата си,толкова по-добре за мен. Защото аз също се опасявам,че ще има опити за завръщане, което силно се надявам да не се случи.

# 139
  • Мнения: 922
eva+ той вече прави опити да се събираме, или нещо като с две жени ли да е ..... Когато си му в дома, когато си му жена си лоша и черна, защото нормално е да искаш мъж който участва поне малко в отглеждането на дете, който е да не е като свободен ерген. Сега тя е лошата, започва пак да търси контакт с мен.
Защото сега аз не задавам такива въпроси, безгрижна среща и толкова без ангажимент. Много умело манипулира, след среща с него съм като изсмукана. По-лошото е че като се роди детето им, още повече ще ни търси, защото той ненавижда бебета, дразнят го, скучни са му и не му се занимава. А моя вече говори и е самостоятелен и го "закефи", пък и няма ангажимент към него за нищо. Той не знае и какво е колики, зъбки, болни и ревящи бебета. Би се озверил направо, зле е с нервите... Ние ще му се видим мед пред ревящо бебе и изнервена жена. Лошото е че много зле ми влияе на самочувствието, опитва се сега да ме манипулира, че всеки само щял да ме ползва. А и кой ли щял да ме приеме с дете. Ей такива.....

# 140
  • Мнения: 18 530
Ами като седиш да го слушаш - ще ти говори.

# 141
  • Мнения: 4 611
черна орхидея, голям смотаняк е този! И моят бивш ми обясняваше, че кой ли щял да ме търпи и всякакви такива глупости... Вече ми е все тая някой ще ме търпи ли или не.

# 142
  • Мнения: 7 924
Оф, ама и бебе ли идва...
Орхидея, докато се роди бебето на бившия ти, да си си намерила гадже не по-нисък от 195 см и поне стотина килограма. Ако има някой колоритен белег на бузата или чупен нос (дори да го е счупил, докат си полива орхидеите) - още по-добре.

# 143
  • Мнения: 1 444
Оф, ама и бебе ли идва...
Орхидея, докато се роди бебето на бившия ти, да си си намерила гадже не по-нисък от 195 см и поне стотина килограма. Ако има някой колоритен белег на бузата или чупен нос (дори да го е счупил, докат си полива орхидеите) - още по-добре.

Simple Smile много добър съвет Simple Smile

# 144
  • Мнения: X
Орхидея, всяка втора е така, защото всеки втори мъж е като него. Споко. Трудно се намират не защото ти си с дете, а защото те не струват и само гледат как да се скатаят.
Моят мъж онзиден, след родителската на сина/дето не е негов син/ вдигна кръвно, почервеня, от яд, водил го е години наред - на училище, език, занимания. Няма такова нещо, каквото ти говори, всичко е до човек, желае ли да поеме отговорност, ще поеме, не само за свое, а и за чуждо.

# 145
  • Мнения: 17 407
А бихте ли ревнували от това мъжат ви, да прекарва доста свободно време с малкото си дете и бившата си жена ? До степен, която той започва да брани личното си пространство от сегашната си жена.

Ми ще го брани, как няма, като вижда, че и тя се превръща в същото чудо, като бившата. Няма смисъл да анализираме мотивите на всеки един разведен да се вижда с бившата.
И в крайна сметка - бивши, настоящи бъдещи, все в един кюп. Тормоз, заплахи и култовото “да не се е женил и да не е кръшкал”. На такива женици би им било по-здравослвно да живеят сами, след възпроизводството, но тогава пък не се знае дали няма да ги умори другата болест - хорските приказки.

# 146
  • Мнения: 2 991
.

Последна редакция: нд, 16 дек 2018, 18:16 от yahoo

# 147
  • София
  • Мнения: 17 775
Ти хубаво си бил, ама обърка темата Laughing

# 148
  • Мнения: 2 991
Извинявам се. Пиша от телефона и съм допуснал грешка.

# 149
  • Мнения: 25 634
Да той е такъв тип, когато бяхме заедно много си бранеше личното пространство. Ходеше и си правеше каквото си иска, когато си иска. И ако питаш нещо, само ако питаш нещо жална ти майка. Обяснение няма да ти дам, не съм ти длъжен на тебе. Ще си живея както си искам - това беше най-лекия отговор. В същото време аз нямах право дори да заговоря човек от мъжки пол, нито да изляза с приятелки, нищо нямах право.

Заради такива персони Господ е изобретил отровните гъби. Както щеш ме разбирай...

# 150
  • Мнения: 922
Много мъдро как Сийке Grinning

# 151
  • Paris, France
  • Мнения: 14 030
Здравейте на всички!
Пиша тази тема, защото бих искала да видя и друга гледна точка. С мъжа ми, сме от малко повече от година заедно. Чакаме и детенце.
......Проблемът е следния :
Той безкрайно много си отстоява личното пространство и много се напряга и изнервя,когато аз задавам въпроси. Каквито и да са те.(свързани с личното му пространство) .
Аз си признавам,че понякога доверието ми към него го няма (но го няма с причина) и си позволявам да питам,когато нещо ме интересува. Разбирам го до някъде, но тук идва същината на проблема . Когато се изнерви (дори от нещо малко), той все едно излиза от себе си и започва яростно да обижда с думи,да ме кара да се чувствам като нищожество, не забравя да натякне,че ако не е той (най-вече финансово) аз съм никоя и нищо не мога. А макар и бременна аз помагам в работата му, домакинствам вкъщи , ....

Мисля, че вечно търсиш под вола теле. Човекът е разумен и ти помага с каквото може. Даже те е назначил на работа и ти плаща осигуровки и заплата. В тази връзка - ти не помагаш в работата му а работиш. Все едно този, на когото съм платила да идва да чисти и глади да ми каже, че ми помага. От следващия месец ще бъде освободен безпардонно.

Всеки човек има нужда от дадено лично пространство. При мене потребността от свобода и физическа самота са огромни, при мъжа ми е обратното - не само не му пречат, но компания на партньора му е приятна и желана. Аз се демотивирам и обиждам когато някой тръгне да ми рови в личните вещи, телефона, да се мъкне с мене. Може би този мъж се чувства обиден от такова отношение. Моят мъж не можеше да разбере какво толкова ме дразни някой да влезе в стаята и да попита нещо. Ами дразни ме. Като искам да съм сама в стаята си не ща никой да ми досажда. Дъщеря ми е същата, а синът прави обратното.

На твое място бих спряла да го следя и да показвам, че не му вярвам, че отсъствията му ме бъркат Итн. Поне за 2-3 месеца. Така отнемаш сигурността му, че не можеш без него, не си хабиш нервите и не му даваш смешни гледки на разярена, глуповата женка. След появата на бебето не искаш помощ, не показваш, че те бърка това, че той не помага достатъчно, примерно. Ако искаш да излезеш направо питаш би ли имал честта да остане в приятната компания на наследника за един колко си време. Ако го изведе по собствено желание похвалиш поне 10 пъти колко добре се е справил. Ще видиш, че всичко ще си отиде по местата.

# 152
  • INFJ
  • Мнения: 9 365
Невена, ти сериозна ли си като го пишеш този коментар? Ще му благодари по 10 пъти, че е гледал и помогнал за собственото си дете?!

Нещо за обидите и тормоза му няма ли да кажеш? Хора, които ще ми крещят и гледат накриво, защото представи си, съм си позволила да вляза в стая от собственият си апартамент, няма да изтърпя 1 минута. Директно шута и да си ходи в тинята, от която е изпълзял.

Последна редакция: нд, 16 дек 2018, 21:25 от Elunaria

# 153
  • София
  • Мнения: 12 006
Скрит текст:
Здравейте на всички!
Пиша тази тема, защото бих искала да видя и друга гледна точка. С мъжа ми, сме от малко повече от година заедно. Чакаме и детенце.
......Проблемът е следния :
Той безкрайно много си отстоява личното пространство и много се напряга и изнервя,когато аз задавам въпроси. Каквито и да са те.(свързани с личното му пространство) .
Аз си признавам,че понякога доверието ми към него го няма (но го няма с причина) и си позволявам да питам,когато нещо ме интересува. Разбирам го до някъде, но тук идва същината на проблема . Когато се изнерви (дори от нещо малко), той все едно излиза от себе си и започва яростно да обижда с думи,да ме кара да се чувствам като нищожество, не забравя да натякне,че ако не е той (най-вече финансово) аз съм никоя и нищо не мога. А макар и бременна аз помагам в работата му, домакинствам вкъщи , ....

Мисля, че вечно търсиш под вола теле. Човекът е разумен и ти помага с каквото може. Даже те е назначил на работа и ти плаща осигуровки и заплата. В тази връзка - ти не помагаш в работата му а работиш. Все едно този, на когото съм платила да идва да чисти и глади да ми каже, че ми помага. От следващия месец ще бъде освободен безпардонно.

Скрит текст:
Всеки човек има нужда от дадено лично пространство. При мене потребността от свобода и физическа самота са огромни, при мъжа ми е обратното - не само не му пречат, но компания на партньора му е приятна и желана. Аз се демотивирам и обиждам когато някой тръгне да ми рови в личните вещи, телефона, да се мъкне с мене. Може би този мъж се чувства обиден от такова отношение. Моят мъж не можеше да разбере какво толкова ме дразни някой да влезе в стаята и да попита нещо. Ами дразни ме. Като искам да съм сама в стаята си не ща никой да ми досажда. Дъщеря ми е същата, а синът прави обратното.

На твое място бих спряла да го следя и да показвам, че не му вярвам, че отсъствията му ме бъркат Итн. Поне за 2-3 месеца. Така отнемаш сигурността му, че не можеш без него, не си хабиш нервите и не му даваш смешни гледки на разярена, глуповата женка. След появата на бебето не искаш помощ, не показваш, че те бърка това, че той не помага достатъчно, примерно. Ако искаш да излезеш направо питаш би ли имал честта да остане в приятната компания на наследника за един колко си време. Ако го изведе по собствено желание похвалиш поне 10 пъти колко добре се е справил. Ще видиш, че всичко ще си отиде по местата.
Тук съм съгласна. Той, че не е стока, не е. Обаче факт е, че я взел на работа във фирмата, за да и върви стаж и осигуровки, както и да й уреди майчнство после, а тя се обръща и казва, че му помагала в работата. Ами как да пробуди топли чувства в този човек с такова отношение? Тя сигурно и у тях като сготви, казва че му помага в домашните задължения Crazy.
А къде всъщност изчезна авторката? Пусна темата и като не й харесаха кометарите се врътна. Тотален откза от комуникация. Предвид горното започвам да си мисля, че отношението на този мъж е провокирано от нейното поведение, а детето не планирано.

# 154
  • Paris, France
  • Мнения: 14 030
Невена, ти сериозна ли си като го пишеш този коментар? Ще му благодари по 10 пъти, че е гледал и помогнал за собственото си дете?!

Нещо за обидите и тормоза му няма ли да кажеш? Хора, които ще ми крещят и гледат накриво, защото представи си, съм си позволила да вляза в стая от собственият си апартамент, няма да изтърпя 1 минута. Директно шута и да си ходи в тинята, от която е изпълзял.

Сериозна съм, да, защото системата работи. Малко вежливост и потупване по рамото никога не са излишни. Той работи по цял ден и тя го е написала. Като се върне е изморен. Осигурява я за майчинство и стаж и нея.

Този човек обижда, защото се чувства обиден. Обяснил е, че не му е приятно. Не знам случайно ли е забременяла, но мъжът се грижи за благоденствието и, а тя ходи да го проверява и изморява.

Хаха, остана и шут да му бие и да го изгони от неговото си жилище. Той не е точно изпълзял от тиня и при шут в ти ята може да се окаже друг. Още повече предишната работа на авторката била тежка.

# 155
  • INFJ
  • Мнения: 9 365
Аз говоря за себе си, авторката да прави каквото иска.

Съветите ти ми се виждат неадекватни на фона на това, което описва жената. Когато си във връзка личното пространство също си има граници. Който се чувства задушен от нечие присъствие/въпроси, или да намира дебил като себе си или просто да си стои сам. Няма нужда да се опитва да променя и тормози другите, които явно нямат нищо общо с неговият светоглед.

# 156
  • София
  • Мнения: 24 839
То и за двамата важи.
Само дето жената е по- уязвима, като не внимава какъв мъж си избира и прави баща на детето си..

# 157
  • Мнения: 305
Невена,

Да разбирам ли, че ако утре някой вика на дъщеря ти нищожество, обижда я безпардонно, поставя я под икономическа и емоционална зависимост ти ще си ОК с това? И ще я съветваш да свива уши, да бъде мила и да го потупва по рамото?
Ако  сега е така уморен и изнервен, какво ще е след като прекapaт 2-3 поредни нощи в успокояване на ревящо бебе с колики? 
Наистина ли смяташ това отношение за нормално?


Относно “воденето на работа”,  аз виждам в това опит да я направи още по-зависима.
Авторката е можела да излезе в болничен и да си спести натякването как Той бил направил н’ам си какво. 

В момента авторката е в ситуацията на жабата, която бавно я варят. Днес туй, утре онуй и накрая тя сама ще почне да се смята за смотана и некадърна и да благодари на съдбата, че я е срещнала с такъв всеопрощаващ принц.
  Момичето и без това е по-колебливо и неуверено, само му липсват 2-3 лели “с опит” да обяснят как правилно да се покланя на един насилник.

Последна редакция: пн, 17 дек 2018, 21:13 от F major

# 158
  • Мнения: 18 530
Извинете, но да сложиш жена си фиктивно във фирмата си, за да й услужиш с майчинството, е едно НИЩО. Хорат го правят за далечни познати, и ако някой това го има за жест, нека да го няма занапред.

# 159
  • Мнения: 29 395
Извинете, но да сложиш жена си фиктивно във фирмата си, за да й услужиш с майчинството, е едно НИЩО. Хорат го правят за далечни познати, и ако някой това го има за жест, нека да го няма занапред.

Пък и каква точно "услуга" е това на собствената ти жена, която е бременна с твоето дете?!?!

Ще се въздържа от коментар на съветите да бъде хвален 10-ина пъти, докато той ѝ набива канчето....

# 160
  • Paris, France
  • Мнения: 14 030
F major, той не иницира дрязги и не я тормози. Прочети пак първия пост, ако обичаш. Тя е разбрала, че той се ядосвам, когато тя му задава въпроси около личното пространство. Аз съм същата и много добре разбирам за какво става въпрос. Ако тя спре да си вре носа и да досажда той ще спре да обижда.

Насилникът отива към жертвата, не жертвата към насилника. Поведението на мъжа е в отговор на нейното. В неговите очи тя е насилник - нахлува в личното му пространство. В подобен случай мога да набия някого, особено ако вече съм обяснила желанията и изискванията ми.

Не ми се вижда нищо плащането на заплата и осигуровки. Тук осигуровките, които работодател плаща на държавата са по-високи от заплатата, която наетият получава. А и като е нищо защо се е съгласила?

# 161
  • София
  • Мнения: 17 775
Не е баш така. Физическият насилник отива към жертвата, но психическият често само провокира и тормози, понякога и с бездействие. После обвинява жертвата за реакцията.
Бейтва я демек и като реагира, хоп каква си лоша, аз нищо не ти казвам.
Изобщо, динамиката е коренно различна от "искам малко лично пространство да си оправя косата и кожата, да прочета една книга".

# 162
  • Мнения: X
Бездействието също е вид действие.
Пасивната агресия също е вид агресия.
Да мълчиш, когато ти говорят, е агресия.
Да не си вършиш задълженията е агресия.

# 163
  • INFJ
  • Мнения: 9 365
Невена,

т.е. и ти обясняваш на мъжа си, че е нищожество и за нищо не става, ако посмее да влезе в стаята, в която ти си решила да се затвориш?

# 164
  • Paris, France
  • Мнения: 14 030
Не, отдавна съм му обяснила, че не желая да се мъкне с мене като излизам с приятелки, да ме мъкне с негови колеги или роднини, да му мести нещата, да ми рови в телефона, в чантата, да ме кара да ставам и излизам по музеи и театри. Първоначално ме питаше така ли ще седя/лежа. Обясних, че да и ако не му изнася ще се разделим. Той предпочита заедност и близост непрекъснато, а аз самота. Ако не се бяхме спогодили щях да се изнеса.

В стаята влиза понякога и яко ме дразни. Последният път, преди няколко дни нахълта да ми каже, че има атентат в Страсбург. Отговорих с половин уста, че знам и толкова. Предпоследният път беше заради липса на храна за котката. Аз просто бих излязла да я купя.

# 165
  • INFJ
  • Мнения: 9 365
Много приятни и топли взаимоотношения описваш. Напълно в реда на нещата.

# 166
  • Мнения: 19 028

Не ми се вижда нищо плащането на заплата и осигуровки. Тук осигуровките, които работодател плаща на държавата са по-високи от заплатата, която наетият получава. А и като е нищо защо се е съгласила?

Не плаща заплата. Назначил я е уж, че работи при него, излязла е в болнични и плаща само минималните здравни осигуровки от около 20 лева. Може и болнични да взима даже, да си има джобни.

# 167
  • Мнения: 384
Момичета, първо искам да Ви благодаря за това, че ми припомнихте аз коя съм! Искам и да Ви попитам макар и да знам отговора, дали човек би се променил, ако обича истински? Или това е просто един мит, създаден от влюбените нещастници!? Колко е готов човек да търпи глупостта на другия щом го обича? И как да си дадем сили за "още малко" (защото "ще се оправят нещата"), понеже нашият партньор има и ще има нужда от нас занапред?

# 168
  • INFJ
  • Мнения: 9 365
Промяната настъпва с осъзнаване, само с любов няма да стане. Хора, които обичат има колкото искаш, но въпреки това, те пак нараняват хората до себе си, защото са контролирани от нещо по-силно, обикновено това са неосъзнати, неотработени травми, които са част от оформянето на личността.

С други думи, те самите също са жертви на нещо, което не могат да контролират, не могат дори да го определят какво е и не подозират, че поведението им се ръководи от него.

Но това, че реално те може да нямат вина, не означава, че си заслужава да оставате с тях и да бъдете нещастни.

# 169
  • Мнения: 17 407
Момичета, първо искам да Ви благодаря за това, че ми припомнихте аз коя съм! Искам и да Ви попитам макар и да знам отговора, дали човек би се променил, ако обича истински? Или това е просто един мит, създаден от влюбените нещастници!? Колко е готов човек да търпи глупостта на другия щом го обича? И как да си дадем сили за "още малко" (защото "ще се оправят нещата"), понеже нашият партньор има и ще има нужда от нас занапред?
Обич (истинска, неистинска), вярност, отговорности -  понятия, с които се спекулира също така умело, както и със семейството и неговото запазване.
Ако искаш, жертвай се в услуга на нечии нужди. Няма отговори на въпросите ти. Решавай сама. Simple Smile

# 170
  • София
  • Мнения: 24 839
Момичета, първо искам да Ви благодаря за това, че ми припомнихте аз коя съм! Искам и да Ви попитам макар и да знам отговора, дали човек би се променил, ако обича истински? Или това е просто един мит, създаден от влюбените нещастници!? Колко е готов човек да търпи глупостта на другия щом го обича? И как да си дадем сили за "още малко" (защото "ще се оправят нещата"), понеже нашият партньор има и ще има нужда от нас занапред?

Нека подредим нещата- всеки може да се промени, ако изпита вътрешна нужда да го направи.
Когато обича "истински", всеки се опитва да дава най- доброто от себе си и ако очакваш че ще се промени в нещо друго, което ти решаваш, че иска да бъде, няма как да се получи.
Колкото и да иска да те задържи- ще бъде "несебеси" известно време и ако се пречупи от натиска, ти ще го изриташ.
Ако просто възвърне първоначалните си "фабрични" настройки, ще те напусне той, защото реално погледнато, ти уж с тях си го харесала, че и си се влюбила в него, а си го измамила.

Затова, прецени за себе си- какво можеш да промениш дотолкова, че да не те дразни в характера му и действията му, и какво твърдо не можеш да понесеш.
И решавай, с оглед от какво ти имаш нужда занапред, а не той какви нужди ще има.

# 171
  • Мнения: 1 444
Момичета, първо искам да Ви благодаря за това, че ми припомнихте аз коя съм! Искам и да Ви попитам макар и да знам отговора, дали човек би се променил, ако обича истински? Или това е просто един мит, създаден от влюбените нещастници!? Колко е готов човек да търпи глупостта на другия щом го обича? И как да си дадем сили за "още малко" (защото "ще се оправят нещата"), понеже нашият партньор има и ще има нужда от нас занапред?

Ако обича истински, човек е готов на големи компромиси със себе си. Това включва и търпене и прощаване на глупости от партньора. Но и това е до време, от един момент нататък се включва инстинкта за самосъхранение, когато въпреки голямата обич усещаш,че губиш...себе си.

# 172
  • Мнения: 17 407
Не е инстинкт, а осъзнатост. Може да я има, може и да я унищожиш, в името на някакво никакво бъдеще. Избори.
Как се обича неистински? Истински за мен, неистински за другия, или обратно. Всекиму, според представите и очакванията.

# 173
  • Мнения: X
Хората НЕ се променят.                             Могат временно "да влязат в роля", докато има "пеперуди в стомаха ", но мине ли тръпката по "завладяване" на любимия, излизат от ролята. Това е.                                        Чепатия характер няма да стане мил и добър. Мързеливия няма да закипи от енергия за работа. Лъжеца няма да стане честен и откровен. И т. н....

# 174
  • INFJ
  • Мнения: 9 365
Е чак такива "смъртни" присъди на характера не бих раздавала. Хората имат потенциал да се променят, но трябва много осъзнаване и желание за по-добро.

# 175
  • Мнения: X
Хората имат потенциал да се развиват, ако имат стабилна самомотивация, но от същността си не могат да избягат. Съществена промяна в личността не настъпва. Никога. Е, всеки е в правото си да вярва и да се самозаблуждава... Simple Smile   докато му писне да чака великата промяна. Която така и не става.

# 176
  • INFJ
  • Мнения: 9 365
Човек на първо място трябва да разбере сам какво го кара да е "лош", да разбере, че проблемът е в него и да пожелае да промени нещо.
Ако не се виждат дори тези наченки, шанс няма или ще отнеме прекалено много време - години. Но ако има някаква осъзнатост, аз лично не бих отхвърлила така лесно никой.

Перфектни хора няма, всеки има емоционални проблеми, осъзнати, неосъзнати...

# 177
  • Мнения: 29 395
Положените основи в детството трудно се променят. Въпреки това човек "израства", ако го пожелае. Но трябва да осъзнае, че има проблем, върху който да работи.

# 178
  • Мнения: 150
Моят приятел беше същия. С времето и разговорите в които обяснявах като на 12годишно дете ме разбра и свикна. Много страх брах преди тях. След тях. Докато говорех бях готова да избягам. Ще имате семейство. Сега е момента да му обясниш, че не може да продължава така. Че ти не можеш да си така по време на бременност. Ако те слуша, но не те чува, мисля че е време да помислиш дали искаш такъв баща за детето си. Не съм вземала такова решение, не знам какво е. Знам, че ще е трудно. Не съм била бременна, но знам, че никое детене заслужава такъв родител.

Общи условия

Активация на акаунт