За пореден път получих удар от най-близките си хора и то за коледните празници,стовари ми се върху главата като гръм от ясно небе.Не знам какво да мисля ,как да го приема,много ме боли,чувствам се много наранена.Чувствам се излъгана и предадена.Много помагах,много,финансово,морално,всякаква помощ,материална и знам че това ми беше грешката,никога не се оплаках въпреки всичко което направих., за майка ми има една по-скъпоценна дъщеря и това е сестра ми.А сестра ми винаги е в ролята на жертва винаги е "зле",за да и се помага.Тя е зле 25 години,а ние понеже много работим и изкарваме пари сме "много добре".Не можах да и се докажа на майка ми,мислех че сме стоплили взаимоотношения,привидно 2 години бяхме в нормални, добри взаимоотношения ,докато разбрах че всичко е било привидно.Тя никога не застана на моя страна и не каза -да ти си права ,да така е.Незнам какво да правя -уж са най-близките ти.На 40г станах ,но не мога да го приема и много ме боли от отношението на майка ми към мен,а сестра ми винаги е била завършен егоист.Най ми е жал за детето защото му е баба,и то единствена ,свекърва нямам...
Как приемате нееднаквото отношение когато сте две сестри,или брат и сестра,примирявате ли се?Или правите нещо за да промените отношението?Променя ли се някога въобще различното отношение?
Причината за деленето между нас е че аз съм отгледана повече от баба ми,свекървата на майка ми ,а сестра ми е била така да се каже по близо до майка ми?Но това е било преди 25 години,но все още виждам че няма изкореняване това деление.
Как приемате нееднаквото отношение когато сте две сестри,или брат и сестра,примирявате ли се?Или правите нещо за да промените отношението?Променя ли се някога въобще различното отношение?
Причината за деленето между нас е че аз съм отгледана повече от баба ми,свекървата на майка ми ,а сестра ми е била така да се каже по близо до майка ми?Но това е било преди 25 години,но все още виждам че няма изкореняване това деление.
