- Публикувана: 21 юни 2006, 00:33 ч.
- Последно мнение: 8 юли 2006, 23:57 ч.
Изневяра - а после?
Колкото пъти вляза тук, на първа страница все има някаква история от рода на:
Тя работи, гледа деца и домакинство, бременна е. Той от известно време е охладнял, "депресиран", чуди се за какво да се заяде. Тя открива или разговори с познат или непознат номер или чатове с разни мадами, от които става пределно ясно че господинът се е подвизавал някъде си. Паника
, 
.
Интересено ми е как реагирахте когато го разкрихте, какво решение взехте ако зависеше от вас, разбира се. Но само тези които са го преживяли - не "бих" и "щях".
За щастливките, които (още) не са заловили любимия, е първата опция. (Аз не съм от тях.)
Вие сте.
Тя работи, гледа деца и домакинство, бременна е. Той от известно време е охладнял, "депресиран", чуди се за какво да се заяде. Тя открива или разговори с познат или непознат номер или чатове с разни мадами, от които става пределно ясно че господинът се е подвизавал някъде си. Паника
, . Интересено ми е как реагирахте когато го разкрихте, какво решение взехте ако зависеше от вас, разбира се. Но само тези които са го преживяли - не "бих" и "щях".
За щастливките, които (още) не са заловили любимия, е първата опция. (Аз не съм от тях.)
Вие сте.
Не съм го хващала и се моля искренно да не ми се случва НИКОГА 
Ами аз не точно че съм го хващала- определен период от време телефона му все беше без звук, само на вибрация, все с обърнат надолу дисплей,и така без даже съм ровила му обясних спокойно какво ми е направило впечатление, без да искам обяснения и го попитах какви би си помислил той на мое място .......
Не ми се е случвало и не знам как бих реагирала в съответната ситуация.
Сам поиска да се разделим, даже преди "физическата изневяра". Аз приех. И не защото не мога да преглътна изневяра, ако е инцидентна и непланирана, разбира се, а защото се почувствах най-големият тъпанар, който ходи по земята, след като бях толкова време с човек, който самата аз исках да напусна, но не го правех, защото му вярвах като казва, че ме обича, а всъщност толкова лесно сложи край на връзката ни. Самата аз не бих поискала раздяла заради изневяра. Ако човек дълго време гради една връзка, е просто недопустимо да махва с ръка и да разрушава изграденото при най-малкото препятствие, като по този начин наранява сам себе си и партньора си. С двете си ръце и с двата си крака 
съм за опит за още един шанс, след такова нещо. Никой не е застрахован да не изневери. Просто някои някои малко по- слабо обаятелни личности поради незабележимостта си не изневеряват (или значително по-рядко го правят) на партньора си. Но това не ги прави по-стойностни партньори.
Прощаването извисява човека, и го прави сигурен, че няма непоправими грешки, а само ненаправени опити светът да бъде направен по-добро място. Обичайте се, хора.
съм за опит за още един шанс, след такова нещо. Никой не е застрахован да не изневери. Просто някои някои малко по- слабо обаятелни личности поради незабележимостта си не изневеряват (или значително по-рядко го правят) на партньора си. Но това не ги прави по-стойностни партньори. Прощаването извисява човека, и го прави сигурен, че няма непоправими грешки, а само ненаправени опити светът да бъде направен по-добро място. Обичайте се, хора.
Не съм го хващала в изневяраи се надявам това никога да не стане.
Не бих могла да кажа как ще постъпя ако се случи
Не бих могла да кажа как ще постъпя ако се случи
Аз явно съм дебелокожа...
Един месец след, като започнахме връзката си е имало такъв инцидент, на мен ми каза доста след това. Стана ми малко криво, но махнах с ръка, защото близостта ни беше много голяма и връзката силна, независимо от различията ни.
След време съм ознавала за разговори, които са ме наранявали, но съм осъзнавала, че и аз имам вина за тях - той да търси чуждо разбиране, тъй като не го е получавал дълго време от мен.
Аз съм му изневерявала, той ми е простил.
Та...зависи от какво естество са нещата, до каква степен е силата на чувствата, ако ги има.
Но в едно съм сигурна - ако той иска да бъде с друга жена - ще ми каже.
Не се натоварвам с мисли за изневери. Вярвам му, че ме обича, че иска да бъде с мен и да сме семейство. Това ми е достатъчно.
Понякога се присещам и ми докривява, но нищо повече - казала съм мнението си и той знае, кое ме е наранило и т.н.
Един месец след, като започнахме връзката си е имало такъв инцидент, на мен ми каза доста след това. Стана ми малко криво, но махнах с ръка, защото близостта ни беше много голяма и връзката силна, независимо от различията ни.
След време съм ознавала за разговори, които са ме наранявали, но съм осъзнавала, че и аз имам вина за тях - той да търси чуждо разбиране, тъй като не го е получавал дълго време от мен.
Аз съм му изневерявала, той ми е простил.
Та...зависи от какво естество са нещата, до каква степен е силата на чувствата, ако ги има.
Но в едно съм сигурна - ако той иска да бъде с друга жена - ще ми каже.
Не се натоварвам с мисли за изневери. Вярвам му, че ме обича, че иска да бъде с мен и да сме семейство. Това ми е достатъчно.
Понякога се присещам и ми докривява, но нищо повече - казала съм мнението си и той знае, кое ме е наранило и т.н.
Много боли в първия момент си в шок и мразиш доброжелателката, която ти е казала. Отричаш пред себеси пред всички че е вярно. Започваш вътрешно да го оправдаваш, казваш си че е нормално, търсиш сили да проведеш разговора. Мислиш, че ще се справиш. Мълчиш, мълчиш, не знаеш как да започнеш. Минава една нощ.... повече не се издържа и разбираш, че не можеш да го преодолееш, знаеш, че оттук на сетне всеки път ще се чудиш защо закъснява, болката в корема ще се появява ..... и си събираш нещата и пак страдаш. Времето лекува наистина, но хубавото беше, че нямахме дете, а бяхбе от двойките които живееха на семейни начала. След време разбираш, че изневерява и на следващата .... вглеждаш се в себе си и разбираш, че вече в корема вътре не боли и ти си си останала истинската без заблуждения и ненужни компромиси.
Не съм го хващала и се надявам да не се случи.
Много боли в първия момент си в шок и мразиш доброжелателката, която ти е казала. Отричаш пред себеси пред всички че е вярно. Започваш вътрешно да го оправдаваш, казваш си че е нормално, търсиш сили да проведеш разговора. Мислиш, че ще се справиш. Мълчиш, мълчиш, не знаеш как да започнеш. Минава една нощ.... повече не се издържа и разбираш, че не можеш да го преодолееш, знаеш, че оттук на сетне всеки път ще се чудиш защо закъснява, болката в корема ще се появява ..... и си събираш нещата и пак страдаш. Времето лекува наистина, но хубавото беше, че нямахме дете, а бяхбе от двойките които живееха на семейни начала. След време разбираш, че изневерява и на следващата .... вглеждаш се в себе си и разбираш, че вече в корема вътре не боли и ти си си останала истинската без заблуждения и ненужни компромиси.
Много точно, добре си казала какво изпитва човек при такива тинитири-минтири зад гърба и то не когато еднократно ами си е цяла връзка. Само че ние имахме деца. Та мойта опция е останах заради тях. Иначе не бих му дала втори шанс. Може би защото не беше голямата ми любов. А на другата си отмъстих, като не и го дадох. И отмъщението беше сладко като и четох емаилите където го вика и чака, а той не идва (тя живее далеч) и даже не се обажда. А и когато казах на майка и че той ми го е казал, но съвсем не защото иска развод. Но и другото е отмъщение - да подариш на някоя такъв. Само че тя имаше и користни намерения, така че доста загуби. Но все пак без деца - прав му път на такъв. Голям компромис е да не го изгониш.
Иначе аз и сега не съм ревнива и той има всякакви свободи вкл. и да ни напусне.
Брех че голям процент щастливки
, но аз вярвам че има верни мъже както и жени. 
Не съм се сблъсквала с изневяра. Такива неща не могат да се коментират предварително, но дано и не ми се наложи.
Не съм го хващала в изневяраи се надявам това никога да не стане.
Не бих могла да кажа как ще постъпя ако се случи
Не бих могла да кажа как ще постъпя ако се случи
Да, случвало се е. Но никой от отговорите не мога да избера - не сме имали деца тогава, не сме били по някакъв начин зависими един от друг, нито сме се разделяли, още по-малко пък и с изгонване. Останали сме заедно, защото се обичаме, но не и защото вярваме, че няма да се повтори (прекалено наивно би било).
Единственото, което мога да дам като съвет, на всички, които са в такава тежка ситуация, е да не се го коментират с познати и непознати, да не настройват всичките си близки срещу провинилия се, защото това само ще им пречи да разрешат проблема си, тъй като по един или друг начин чуждото мнение ще влияе на тяхното собствено. Дори и от форума може да си правите изводи колко много хора дават съвет при това в много случаи за крайно действие от рода на "Зарежи го", "Той е безотговорен, мухльо, ...", "Изгони го", "Вземи децата и се махай", но не са го преживели и не знаят самите те как биха реагирали.
Единственото, което мога да дам като съвет, на всички, които са в такава тежка ситуация, е да не се го коментират с познати и непознати, да не настройват всичките си близки срещу провинилия се, защото това само ще им пречи да разрешат проблема си, тъй като по един или друг начин чуждото мнение ще влияе на тяхното собствено. Дори и от форума може да си правите изводи колко много хора дават съвет при това в много случаи за крайно действие от рода на "Зарежи го", "Той е безотговорен, мухльо, ...", "Изгони го", "Вземи децата и се махай", но не са го преживели и не знаят самите те как биха реагирали.
Не съм го хващала и се надявам да не се случи.
И аз така ... ама дори да го хвана някой ден (никой не е застрахован), не мога сега да кажа как ще постъпя, какво ще кажа и изобщо какво ще направя ... момента ще покаже
Да, случвало се е. Но никой от отговорите не мога да избера - не сме имали деца тогава, не сме били по някакъв начин зависими един от друг, нито сме се разделяли, още по-малко пък и с изгонване. Останали сме заедно, защото се обичаме, но не и защото вярваме, че няма да се повтори (прекалено наивно би било).
Единственото, което мога да дам като съвет, на всички, които са в такава тежка ситуация, е да не се го коментират с познати и непознати, да не настройват всичките си близки срещу провинилия се, защото това само ще им пречи да разрешат проблема си, тъй като по един или друг начин чуждото мнение ще влияе на тяхното собствено. Дори и от форума може да си правите изводи колко много хора дават съвет при това в много случаи за крайно действие от рода на "Зарежи го", "Той е безотговорен, мухльо, ...", "Изгони го", "Вземи децата и се махай", но не са го преживели и не знаят самите те как биха реагирали.
Единственото, което мога да дам като съвет, на всички, които са в такава тежка ситуация, е да не се го коментират с познати и непознати, да не настройват всичките си близки срещу провинилия се, защото това само ще им пречи да разрешат проблема си, тъй като по един или друг начин чуждото мнение ще влияе на тяхното собствено. Дори и от форума може да си правите изводи колко много хора дават съвет при това в много случаи за крайно действие от рода на "Зарежи го", "Той е безотговорен, мухльо, ...", "Изгони го", "Вземи децата и се махай", но не са го преживели и не знаят самите те как биха реагирали.
Абсолютно съм съгласна!!! Когато хората наистина се обичат, това не би трябвало да е повод за раздяла. В края накраищата на всеки може да се случи да кривне. Не мисля, че е трагедия.
Не съм се сблъсквала с изневяра. Такива неща не могат да се коментират предварително, но дано и не ми се наложи.
Същото мисля и аз
Моят съпруг не само ми изневери, но дори ми сподели за това все едно, че съм му най-добра приятелка или майка, за да го посъветвам какво да прави. Обичал ни и двете и не можел да се лиши нито от едната. В първия момент не бях шокирана, защото знам, че никой не е застрахован от това да се влюби и защото никой мъж не умира с една жена или пък никоя жена с един мъж, но после дойде болката и чувството за вина, че нещо у дома му е липсвало, за да го потърси на друго място. Мислех си, че ще полудея. Той не се притесняваше да разговаря пред мен с нея по телефона ис лека ръка загърби оново, което бяхме преживели през десетгодишният ни брак - детето ни имаше сериозен здравословен проблем, с който едва се преборихме /но да ми е жива и здрава всичко се оправи/. Чувството , че губя нещо мое ме изкарваше от равновесие и тогава той спука язва и го оперираха по спешност, а аз го гледах в болницата като малко дете на легло. В момента, когато излезе от там всичко започна отначало - срещите, разговорите с нея ... и така цели три години. Останах с него, заради детето и финансовата си зависимост, но от преживения шок стигнах до антидепресанти и успокоителни лекарства, до нервни кризи. Връзката му омръзна и сега си стои в къщи, но у мен всичко се прекърши и до сега си мисля, че ако имах възможност и си бях тръгнала, болката щеше да отмине, а аз да подредя живота си отначало /все пак бях на 30 г.,когато това се случи/. Дъщеря ми порасна и е 14 годишна, а аз идпитвам все по-голямо неудовлетворение от съвместното ни съществуване със съпруга ми. Това не е човекът, за когото го смятах и в когото се влюбих преди 16 години. Винаги съм си мислела, че ако ми се случи подобно нещо, ще си събера на минутата багажа и ще си тръгна, но когато няма къде да отидеш ...
Хванах го на коледа вечерта.На другия ден се изнесе,опитах се да разговарям с него,каза че не ме обичал ,след 10 дни ме информира че пуска молба за развод.Есега сме разведени вече от 1 месец,а за детето да не говорим.Не му пука.Каза че заради него няма да се лиши от лично щастие.
А НЕ Е ЛИ ДЕТЕТО МУ НАИ-ГОЛЯМОТО ЩАСТИЕ?
А НЕ Е ЛИ ДЕТЕТО МУ НАИ-ГОЛЯМОТО ЩАСТИЕ?
СПОРЕД МЕН,КОГАТО ЕДИН ОТ ДВАМАТА ПАРТНЪОРИ ИЗНЕВЕРИ,ВРЪЩАНЕ НАЗАД НЯМА.
немислите ли така? Аз лично незнам/при положение,че имаме детенце и сме семейство/ как бих го погледнала в очите като знам какво съм му причинила и какво ли си мисли докато ме люби,и изобщо немога да си представя как ще отида при друг......ще се отпусна,ще ми е кеф да правим секс...незнам.Можеби съм консервативна.
немислите ли така? Аз лично незнам/при положение,че имаме детенце и сме семейство/ как бих го погледнала в очите като знам какво съм му причинила и какво ли си мисли докато ме люби,и изобщо немога да си представя как ще отида при друг......ще се отпусна,ще ми е кеф да правим секс...незнам.Можеби съм консервативна.
Аз мисля, че има два вида изневяра - когато се влюбиш в друг и когато се питаш какво ли е да си с друг и си плащаш да пробваш. Когато разбереш и за двата варианта трябва да си някакъв тапир за да не се шокираш и побъркаш, че точно на теб ти се е случило. Никой не е подготвен за такова нещо и винаги всеки си мисли, че е изключение. Когато разбереш, че партньора ти е платил за проститутка може би болката е малко по поносима, но когато вече разбереш, че има чувства към друга, че спокойно те е лъгал докато се е гушкал с друга, а ти нищо не подозираща си "мааш" по задачите, как да не го "трепнеш" с нещо? Трудно е момичета, трудно се преглъща такова нещо и определено връзката не е същата. Не може аз вече писах, че не можех да забравя и знаете ли кога е най-гадно когато правите любов...тогава третия винаги присъства в мислите и на двамата. По-добре една година преодоляване на раздялата отколкото цял живот дебнене и болка.
, че не можех да забравя и знаете ли кога е най-гадно когато правите любов...тогава третия винаги присъства в мислите и на двамата. По-добре една година преодоляване на раздялата отколкото цял живот дебнене и болка.
Точно така е. 
Не съм го хващала и се моля искренно да не ми се случва НИКОГА
Офффффф, а ааз колкото пътя вляза в този форум все теми за изневярата. Не ви ли писна? Вече сигурно са стотици. Ползвайте търсачката. Ужас.
Е, всеки си изживява лична драма и споделя, нека .. невиждам нищо лошо, пък и основата е ИЗНЕВЯРАТА, но същността на историята за всеки е различна, или поне за повечето ...
А и това не е готварския .. вчера написах в търсачката пил. дробчета и после кво четене падна докато избера
Това изневярата си е просто заложено в мъжете.Както се казва:жена,жена толкова си ми хубава ама ей толкова мъничко да беше чуждичка цена нямаше да имаш.Та да правят каквото щът само да не разбираме.Иначе спирка няма-наморник не може да му се сложи все някога и той ще сгафи,въпроса е аз да НЕ разбирам. 
Мойта ситуация беше следната
Бяхме гаджета от 7 години, от мобилния му телефон разбрах за другата, притиснах го и той си призна, че е влюбен в друга, но че все още обичал и мен и не може да избере коя от двете
Разделихме се/ много дълго мисли с коя иска да е/
После от достоверен източник разбрах че тя е сервитьорка в едно кафе и когато му носела кафе капнала някаква течност в кафето, незнам какво е а и не вярвам в такива неща
Много приятели ми казваха- той има магия, тя му е направила магия, бори се за него
Аз мисля че по голяма магия от ЛЮБОВТА няма
Както и да е, после разбрах че е ходил да му развалят магията
И продължението
След година, той ме потърси с 1 милион извинения
Простих му, сега сме семейни с едно дете
Постоянно имам съмнения и от най- малкото нещо, понякога съм 100 % сигурна че ми изневерява, понякога е точно обратното
Мисля че никога няма да бъда същото щастливо момиче, което бях преди 10 години
Бяхме гаджета от 7 години, от мобилния му телефон разбрах за другата, притиснах го и той си призна, че е влюбен в друга, но че все още обичал и мен и не може да избере коя от двете
Разделихме се/ много дълго мисли с коя иска да е/
После от достоверен източник разбрах че тя е сервитьорка в едно кафе и когато му носела кафе капнала някаква течност в кафето, незнам какво е а и не вярвам в такива неща
Много приятели ми казваха- той има магия, тя му е направила магия, бори се за него
Аз мисля че по голяма магия от ЛЮБОВТА няма
Както и да е, после разбрах че е ходил да му развалят магията
И продължението
След година, той ме потърси с 1 милион извинения
Простих му, сега сме семейни с едно дете
Постоянно имам съмнения и от най- малкото нещо, понякога съм 100 % сигурна че ми изневерява, понякога е точно обратното
Мисля че никога няма да бъда същото щастливо момиче, което бях преди 10 години
Няма го точно моя отговор, но хайде примерно последния.
Бяхме заедно 6 години, имахме дете, той охладня, аз го хванах от един смс, той ми каза, че няма нищо сериозно, аз го преглътнах, защото и без това си имахме ужасно много други проблеми. Откарахме си така в някакво много странно състояние на полусън още към 5-6 месеца и тогава той ми подари най- "прекрасния "подарък за Коледа - онази била бременна Той искал да и с двете, ама разбираш ли, просто нямало как. Рев, скандали, сълзи, сополи, пак скандали, пак рев, пак приказване и така, до като онази не направи спонтанен аборт. Ама той пак искал да е с нея. И така първо той си отиде при нея, после се наложи аз да си тръгна от апартаменат, защото той бил негов. После му призля, като трябваше да ми връща парите за ремонта и предпочете да съм останела тама, ама мен вече ми се повръщаше!
Бяхме заедно 6 години, имахме дете, той охладня, аз го хванах от един смс, той ми каза, че няма нищо сериозно, аз го преглътнах, защото и без това си имахме ужасно много други проблеми. Откарахме си така в някакво много странно състояние на полусън още към 5-6 месеца и тогава той ми подари най- "прекрасния "подарък за Коледа - онази била бременна
Той искал да и с двете, ама разбираш ли, просто нямало как. Рев, скандали, сълзи, сополи, пак скандали, пак рев, пак приказване и така, до като онази не направи спонтанен аборт. Ама той пак искал да е с нея. И така първо той си отиде при нея, после се наложи аз да си тръгна от апартаменат, защото той бил негов. После му призля, като трябваше да ми връща парите за ремонта и предпочете да съм останела тама, ама мен вече ми се повръщаше! 
Офффффф, а ааз колкото пътя вляза в този форум все теми за изневярата. Не ви ли писна? Вече сигурно са стотици. Ползвайте търсачката. Ужас.
Ужас я, ама за тези които стават за смях.
Някой беше казал ,че всъщност хората не били изоставени заради друг , а заради самите тях.....айде бе
Че то ако беше заради самите тях изобщо нямаше да се хващат с този човек!
И не мога да си обясня в този гаден живот ,където всеки гледа да те измушка ,пък ти имаш семейство ,сигурност,човек до теб ,тръгваш да си мяташ оная работа и да гориш мостове.....
Ай стига бе
преди това си мислех че на мен не може да се случи.е случи ми се..........сега съм в ада вече половин година.опитвам се да повярвам на думите му че аз съм жената на живота му че без мен не може да живее че това е глупава грешка но повярвайте ужасно ми е трудно дори невъэможно.ако в този момент си казвам това е минало в следващият-щом веднъж е станало и той ме лъжеше въпреки че го питах когато доброжелатели ме осведомяваха ще го направи пак.ВИЕ ми кажете как да постъпя
преди това си мислех че на мен не може да се случи.е случи ми се..........сега съм в ада вече половин година.опитвам се да повярвам на думите му че аз съм жената на живота му че без мен не може да живее че това е глупава грешка но повярвайте ужасно ми е трудно дори невъэможно.ако в този момент си казвам това е минало в следващият-щом веднъж е станало и той ме лъжеше въпреки че го питах когато доброжелатели ме осведомяваха ще го направи пак.ВИЕ ми кажете как да постъпя
Съветът ми е - ако нямаш деца бягай. Ако имаш обаче не искам нищо да ти казвам, сама трябва да решиш а и как ще го преглътнеш, за да не се случи пак и да не те тормози. Цяла наука е това.
и то каква 
