Докато четях статията, се върнах назад във времето - преди около година и половина, когато бях с бебе. Знам, че не съм оставяла никога Алекс да се дере самичък в креватчето си, но много пъти съм отивала при него, люляла съм го, пяла съм му, гушкала съм го и т.н., но само и само да се кротне и да заспи най-накрая, че да мога да свърша и аз нещо на спокойствие, било то и да хапна или дори то тоалета да отида... в един момент ставах вече страшно изтормозена от всичкото това, от шума и недоволството му, все повече го чувствах като капризен тиранин, на който дори нямам правото да се ядосам, защото е толкова мъничък и беззащитен, а пък аз все повече започвах да се усещам като лоша, неспособна, неадекватна майка... с това незнание правех и двама ни нещастни...
Затова и много плаках... спомних си аз как преживях онзи период... но статията ми помогна да почувствам как е преживял Алекс това време... надявам се да няма травми оттогава...
![Praynig](https://static.bg-mamma.com/Smileys/default/yahoo_27.gif)
Бих желала тази тема да продължи да е сред първите страници, а и повече майки да се включат с мнение, коментар или споделен личен опит.
Аз мога да напиша още много неща, ама хайде друг път... Приятна събота и неделя!!!
![Hug](https://static.bg-mamma.com/Smileys/default/yahoo_36.gif)