Две направления:
*Буквояди, които никога не са работили практическа педиатрия. Тук спадат например цялата кохорта "тесни специалисти"-алерголози, например, или разни младоци, които дете в ръце си не са държали, а пишат дисертации в областта на педиатрията.
Те поддържат тезата за "безобидни" температури от порядъка на 38.9 при кърмаче на 7-8 месеца, както и за универсалното недаване на температуро-понижаващи до 38. Впрочем, за тях температурата е нещо, което им вреди на репутацията, че не са резултатни. И разправят разни неща, щом не са в състояния да имат диагноза. Като например че нормалната температура била 37.5. Да, в много случаи наистина нямаме диагноза, защото не е ясна ситуацията. Но ретроспективно винаги има отговор. Винаги! В 98% от случаите...
Същата група не дават температуро-понижаващи под 38. Универсално-за всички. Няма значение, че детето не яде, не е добре и е много неспокойно. Температурата била полезна-Да, но те самите вземат Аспиринче, когато нещо със самите тях не е наред и не седят 3 часа с 38 да "зъзнат" завити с одеяло...
*Практици-За тях всичко над 37 си е температура. И се търси с всички възможни средства. За да няма грешки. И дават на децата антипиретик индивидуално, в зависимост от конкретните особенности на всяко дете.
Кога дават винаги:
*бебета и малки дежа под 6 месеца. Бебета под 6 месеца с температура са особено опасен контингент!! Защото са непрогнозируеми и защото процентно в тези възрасти се касае за сериозни неща. Особено като не правим Превенар и Акт-Хиб...
*ако температурата се повишава в две мерения през 20 минути.
*ако детето е било с температурен гърч преди (анамнеза).
*ако детето е неспокойно, не яде и не приема течности, не се чувства комфортно.
*Ако е много късно вечер и не е ясно как ще се развият нещата-сега 37.8, след 5-6 минути->>40 и паника в 03.30 посред нощ. Лекарят в тези вечери трябва да остави родителите спокойни и уверени, а не да бъбри "Червено гърло...гърдички чисти".
Един пример-Водят ми дете на 13 с температура 37.5 следобяд-или всеки или през два. Пълни изследвания и т.н.-нищо. Само едни показатели за автоимунен процес, но и те слабо позитивни. След 15 дена, нови кръвни изследвания, от които излиза Епщайн-Бар инфекция, без типична картина на Инфекциозна мононуклеоза. Защо в началото не бе опозната? (Има бързи тестове за Мононуклеоза) Няма картина, която да навежда на мисълта-правим винаги изследвания на най-честите неща в началото. Природата пак ни излъга...