Споделих страховете си ( граничещи с истерия и физическо неразположение), за болката при раждането.
Раждала съм преди 16 год., страшно трудно, с нечовешки болки ( почти никакво разкритие, изтекли води, силни и кратки контракции), изпитвам ужас от раждането, дори го отлагах години наред заради травмата, която получих тогава...
Въпросната дама ( предполагам раждала лесно и бързо) започна да ми обяснява, че болките си заслужавали, как всичко се забравяло, когато гушнеш бебето, какви майки сме, като едно раждане не можем да издържим....
Ей, откачих от нерви, като си спомням как не ме интересуваше нито бебе, нито дали ще съм жива...искаше ми се само да умра по - бързо и да се свърши.
Как да й обясня, че има такива жени, които имат висок праг на болка, че аз не съм от тях, че нервната система ми е разбита тотално и това още повече ме депресира, че в този момент ( на първото ми раждане) въобще не ме е интересувало нищо, освен да спре да ме боли...
Много, много ме е страх, вече не мога и да спя спокойно, мисля си, че пак ще се върне онзи кошмар.....
Ето вече 16 години не мога да забравя, все едно се е случило вчера.....