От колко години на английски и за натоварването!

О, ТНТМ - голам празник беше Правехме едни макети на летища и т.н .
И чавдарче и пионерче съм била  - само хубави спомени Хубави времена.
И в хора съм пяла

А по трудово?Правехме много готини неща?Някой има ли представа дали е все още така в училище?И по рисуване-окачаха ни рисунките на едни табла в коридора....
А за ТНТМ-то се готвехме месец предварително....голяма суматоха и се съревновавахме класовете.
А празника на училището с програмите?

добре, а как се справяте организационно?

виктория започна да чете и пише много рано - аз бях студентка, работех у дома и детето съвсем естествено започна да ми подражава. уроците по пиано започнаха преди да навърши 4 - имаше и данни, и желание за това. на 5 реши да ходи и на художествена гимнастика. дотук все още можех да поема натоварването откъм време. когато обаче започнах работа, трябваше бабата да организира воденето и прибирането. със започването на първи клас всички други ангажименти отпаднаха - просто нямаше време и възможност някой да разхожда детето из софия. а детето имаше и желание, и талант да се развива. по едно време ходеше на танци в училище, но те започнаха да се застъпват с курса по английски, на който я записахме и отпаднаха от програмата. записа се да пее в училищния хор. и хорът, и английският са в сградата на училището и са съобразени с учебната програма. искаше да ходи на уроци по рисуване (и за това има талант, особено в областта на комиксите), но просто няма кой да я води. сега ще сменяме училището - приета е да учи в смг от пети клас. възниква въпросът: какво ще правим с английския? ще има ли други занимания и как ще ги организираме? няма ли всичко да отстъпи пред голямата й любов - математиката?

габица ходи на занимания по английски, приложни изкуства и танци (някакъв модерен балет) в детската градина. никаква възможност нямаме да й организираме сериозни занимания извън времето и мястото на детската градина. а ако поиска нещо друго?

аз съм ЗА прецененото натоварване на децата, най-вече за да се разшири кръгозорът им, да се разкрият талантите им, да им се даде възможност за избор. въпросът е кой, кога и къде да ги води?

Ами като те чета-добре се справяте и сама си го казала-"аз съм ЗА прецененото натоварване на децата, най-вече за да се разшири кръгозорът им, да се разкрият талантите им, да им се даде възможност за избор."Ще се постарая поне като теб да съм, защото моята дъщеря е на 3 и малко и смятам от септември, като я преместят в градината-това да и се случва.Като начало разузнах-имат на място-английски, плуване и танци.Ще изберем 2 пъти плуване и 3 пъти английски.

това за воденето си е хубав въпрос.
аз съм имала баба и дядо. Майка ми работеше. Вечер тя ме водеше на пиано.
Сега с дъщеря ми не знам как ще бъде, още 2 мес докато направи 4г, но все си мисля, и аз един да работя нещо, няма да съм все вечната ученичка.
Ами трябва ужасна организация май, ама не можем и да се клонираме.
Ако има баба и дядо е добре, ако няма.....

  Разбира се,че става дума за естествен подход,а пък никъде по-горе не съм казала,как моето дете е започнало да учи език.Струва ми се,че и не съм твърдяла,че разчитам да има място,където външни фактори да формират интересите й.Тук става въпрос за натоварването-кой и как да го осигурява.Твърдо поддържам позицията,че основната тежест в отговорността трябва да пада върху родителите и семейната среда като цяло.За мен е от изключителноа важност да създавам на детето си подходящи критерии,умения за самоусъвършенстване,стремеж към овладяване на нови знания(не защото така трябва,а продиктуван от вътрешна необходимост).Не твърдя,че е лесно,нито пък се опитвам да насърчавам тези,които са по-либерални и не си дават много зор,с оправданието,че в "училище на всичко ще го научат".Що се отнася до игровата форма на обучение-може би,но в съвсем ранна възраст.По-късно успехите или неуспехите при справянето с определено предизвикателство формират характер.А за да се справят удачно,на децата им трябва подготовка и постоянство.Водейки се само от моментните им настроения или увлечения ние всъщност пренебрегваме техните дадености,таланти и т.н...В крайна сметка дори най-големия диамант се нуждае от шлифоване,за да се превърне в истинска ценност.

И аз съм съгласна! Не насилвам, само предлагам, показвам, помагам, ако обаче има желание!
А и децата са твърде различни! Съдя по собствените си две! Голямата е по-любопина и по-упорита, малката - повече по развлеченията
Голямата има талант да рисува, но иска да стане "рептолог" и не променя желанието си вече втора година! С което ме хвърли в оркестъра!
За езиковото обучение - Ралица посещаваше курс в Британика! Доволна съм! Има интерес към езика, насърчаваме я!
Все си мисля обаче, че има и още нещо - възможността да попаднеш в подходящото време на подходящото място! За което пък съдя по съпруга си!

по-добре казано здраве му кажи

И аз това не спирам да се чудя като прочета, че някое дете посещава поне 2-3 извънкласни занимания. Моята дъщеря ходи в момента само на художествена гимнастика, и то защото я обявиха за изключително талантлива. Иначе не знам как бих се навила да продължавам да я водя. Преди, в ДГ, посещаваше и други работи, но откакто е ученичка не мога да насмогна да я водя по всичко, което ми се иска да посещава. Тренировките са й всеки ден по цял следобед. Едвам смогвам. Наистина едвам. Добре, че имам много обикаляния по клиенти, та успявам да я вместя някак в графика си през деня. Да не говорим, че тя има домашни поне за по 2-3 часа. А ми се иска и брат й да запиша на плуване. Поне. Не успявам. И не от мързел. Работя, трябва да ги заведа, да ги прибера, да смогна и да се приберем и да ги оправя вечер. Догодина Наталия задължително ще трябва да започне и език. Умувам го от месец-два насам как да смогна организационно. Е, не съм го изумувала. Нямаме баби и дядовци, баща й също няма възможност. Инцидентно може да я вземе или прибере, но иначе не се получава.

Та ако работите на пълен работен ден, как за бога успявате да заведете детето на алианс,  спорт, рисуване и т.н.? И ако то ходи и на училище, кога успява да се подготви и за следващия ден? Защото моята свършва тренировки в 17.30. Докато вземем брат й и се приберем - 19.00. Тепърва започва да учи за следващия ден. Ляга си в 22.00-22.30 смазана. Ако има и още 2-3 неща...

   И финансовата част не е за пренебрегване, особено ако са две децата 

Ако става въпрос за организация-при нас нещата са много трудни.Нямаме баби под ръка,всъщност имаме само една-майка ми,но тя живее в Бургас;и двамата със съпруга ми работим,но пък сме облагодетелствани да си програмираме заетостта според семейните нужди,най-вече тези на детето.Междувременно аз пиша дисертация(когато не пиша в bg-mamma),гледам възрастен човек,пътувам из страната и чужбина... Е,въртележката е голяма,но и когато създавах дете не съм се заблуждавала,че ще е песен.Може би защото така или иначе не се задоволявам с малко,та си знаех,че ще съм "цербер" и ще трябва да се постарая домашните да ми откликват на проявите на тиха лудост.Но родители,които наистина не успяват да се справят с напрежението,времето и физическата си възможност да са винаги на линия,е по-разумно да намалят темпото спрямо децата,защото това се отразява преди всичко на малките съкровища.

Много неща са казани по темата,но аз като учител също бих искала да споделя нещо от скромния си опит.В училище преподавам английски език в начален курс и според мен(макар,че детенцето ти е на 5) няма да се чувства претоварено,защото материала за тази възраст,както дори за първокласници е така поднесен,че те неусетно под формата на игри и песнички,научават определената за възрастта лексикална материя.Още повече ,ако попадне на кадърен педагог.След като курсовете ще са в Алианс,мисля,че ще е трудно да не попадне на такъв.Другото,което е изключително важно според мен за всяко дете ,е да бъде запълнен максимално деня му ,но със занимания с умерена трудност.Т.е. не само да получава знания и умения в определени области, поднесени по подходящ начин ,от което то да не се чувства в последствие претоварено,но и да е достатъчно заето, за да няма някакви помисли,водещи към лош път.Имам наблюдение от сегашните ученици и виждам разликата при ученици ангажирани допълнително с дейности,независимо дали е само спорт или някакви курсове и тези,които едва ли не се шляят по цял ден.Допълнителните дейности допринасят качества на децата ,като организираност и отговорност,които според мен трябва да се възпитават още в ранна детска възраст и ще са голям плюс за бъдещето им.

 До този момент-само аз.Но може би имам късмет,че детето ми е възприемчиво.То си беше такова още от бебе,даже ми се струва че никога не е била бебе с всичките прояви на тази възраст.Но и аз си отварям очите и ушите мно-о-ого широко и гледам да не пропусна да запълня някоя току-що появила се празнина в съзнанието й.Друга причина е най-вероятно,че много говорим-аз обичам да обяснявам(то се вижда ),обсъждаме всичко в най-различни варианти,а и както стана ясно-привърженик съм на схващането за необходимостта от ранно обучение на децата.
А книжката ми даде да прочета една приятелка,която живее в Австрия.На английски е,авторът е Джонатан Скелтън или нещо подобно,ще я попитам.Тогава по книжарниците не бяха и чували за такава,но ще потърся българско издание.

по темата с времето -тук раз1итам на уикенд за тези занимания-гимнастика,език и пр..;както и за вси1ки други,инкл. домакинство:(
може и ве1ер след 5,но това като поотраснат,аз съм за лягането в 8.30 и споко време преди това...хората наемат 1овек които вози и води деца по занимания след у=ще до 5 когато нормално свършва раб.ден,засега не сме го докарали дотам..
1етох система една-малко  дете се излага на разли1ни неща,дава му се време да хареса или не няколко и после се задълбава в тях..като всяка година след 5 се пробва нещо ново,ако иска да смени старо или да добави и ново..

Тук си мисля, че е време да предположим и какви са границите, относно проектирането на собствените ни родителски амбиции (ще спестя "болни, но откровено го мисля) върху децата ни, или пък фикс идеята ни -  Те да направят нещо, което ние не сме могли, по една или друга причина!