iliana, писах ти Лично съобщение, но не се притеснявай, когато имаш време ще ми пишеш 
- Публикувана: 26 юни 2006, 19:35 ч.
- Последно мнение: 29 юни 2006, 11:39 ч.
От колко години на английски и за натоварването!
Тук си мисля, че е време да предположим и какви са границите, относно проектирането на собствените ни родителски амбиции (ще спестя "болни, но откровено го мисля) върху децата ни, или пък фикс идеята ни - Те да направят нещо, което ние не сме могли, по една или друга причина!
да не забравяме обаче и другата страна - дали пък не пренебрегваме желанията и наклонностите на децата си поради липса на време и пари или просто поради лоша организация...
като бях малка, много, ама много исках да свиря на пиано. това беше голямата ми мечта. не ме записаха на уроци. години по-късно се оказа, че родителите ми никога не са приели желанието ми достатъчно сериозно.
затова (а и не само) сега се старая да чувам и да виждам желанията на децата си. друг въпрос е доколко те могат да бъдат осъществени.
моето работно време е до 6:00. съпругът ми поне две денонощия седмично е извън софия.
Тук си мисля, че е време да предположим и какви са границите, относно проектирането на собствените ни родителски амбиции (ще спестя "болни, но откровено го мисля) върху децата ни, или пък фикс идеята ни - Те да направят нещо, което ние не сме могли, по една или друга причина!
Има обаче голяма вероятност децата ни да са наследили нашите таланти и качества-замислете се колко "династии" лекари,адвокати,музиканти,търговци и т.н. познава историята.Няма нищо лошо в семейната приемственост,нали?А ако учителят няма амбиции ученикът да направи това,което нему не се е удало и дори да го задмине,то тогава как да разчитаме на развитие на нашата цивилизация изобщо!?
До този момент-само аз.Но може би имам късмет,че детето ми е възприемчиво.То си беше такова още от бебе,даже ми се струва че никога не е била бебе с всичките прояви на тази възраст.Но и аз си отварям очите и ушите мно-о-ого широко и гледам да не пропусна да запълня някоя току-що появила се празнина в съзнанието й.Друга причина е най-вероятно,че много говорим-аз обичам да обяснявам(то се вижда 
),обсъждаме всичко в най-различни варианти,а и както стана ясно-привърженик съм на схващането за необходимостта от ранно обучение на децата.
А книжката ми даде да прочета една приятелка,която живее в Австрия.На английски е,авторът е Джонатан Скелтън или нещо подобно,ще я попитам.Тогава по книжарниците не бяха и чували за такава,но ще потърся българско издание.
),обсъждаме всичко в най-различни варианти,а и както стана ясно-привърженик съм на схващането за необходимостта от ранно обучение на децата.А книжката ми даде да прочета една приятелка,която живее в Австрия.На английски е,авторът е Джонатан Скелтън или нещо подобно,ще я попитам.Тогава по книжарниците не бяха и чували за такава,но ще потърся българско издание.
Благодаря! И аз ще потърся. Пътуваш, работиш, успяваш да занимаваш детето, направо невероятно звучи и то без баби. Има ли някаква система, която си ползвала при обучението в четене и писане или просто игра и поощрение?
Никаква система не съм прилагала.Купувах разни книжки и игри с азбуката,докато тя не се установи на една-две любими и нещата си вървяхя гладко.На година и девет месеца знаеше цялата азбука,но междувременно беше изяла едни карти с букви 
.Освен това никога не забравям да я поощрявам,да я хваля и да й създавам самочувствие.Инстинкта за значимост при децата е много силен и те дават мило и драго да се доказват.А и никога не слагам граници на изискванията си-показвам й винаги,че съм напълно уверена в успеха й.Тя знае,че пътят за достигане на определена цел е винаги различен,но крайният резултат е налице,колкото и трудно да ни се струва понякога да се доберем до него.
.Освен това никога не забравям да я поощрявам,да я хваля и да й създавам самочувствие.Инстинкта за значимост при децата е много силен и те дават мило и драго да се доказват.А и никога не слагам граници на изискванията си-показвам й винаги,че съм напълно уверена в успеха й.Тя знае,че пътят за достигане на определена цел е винаги различен,но крайният резултат е налице,колкото и трудно да ни се струва понякога да се доберем до него. Тук си мисля, че е време да предположим и какви са границите, относно проектирането на собствените ни родителски амбиции (ще спестя "болни, но откровено го мисля) върху децата ни, или пък фикс идеята ни - Те да направят нещо, което ние не сме могли, по една или друга причина!
ако едно дете мрази пиано колкото и да съм "амбициозна" няма да имам Моцарт у дома..
Тук си мисля, че е време да предположим и какви са границите, относно проектирането на собствените ни родителски амбиции (ще спестя "болни, но откровено го мисля) върху децата ни, или пък фикс идеята ни - Те да направят нещо, което ние не сме могли, по една или друга причина!
ако едно дете мрази пиано колкото и да съм "амбициозна" няма да имам Моцарт у дома..
Говорейки за лимити при децата обаче аз все така смятам,че такива не съществуват,поне в повечето случаи.Достатъчно е да им помогнем да осъзнаят,че достигането на определена цел е въпрос на начини на преодоляване на трудностите свързани с това,а не поради невъзможност или липса на данни.Може би надценявам и вашите,и своето дете,кой знае?.....
.А по моите скромни наблюдения децата се развиват пълноценно в избраната от тях посока ако цялостния им кръгозор е достатъчно богат.Музиката например дава особен вид чувствителност на бъдещия писател или поет,
..Смятам,че разумния родител трябва да подчинява амбициите си на желанието,но и на даденостите на децата си.А както казах някъде из форума осъзнатата необходимост от целенасочен труд не е присъща на малките ни съкровища,но пък може да бъде изградена.
..Смятам,че разумния родител трябва да подчинява амбициите си на желанието,но и на даденостите на децата си.А както казах някъде из форума осъзнатата необходимост от целенасочен труд не е присъща на малките ни съкровища,но пък може да бъде изградена.
iliana.todoroff,не претедирам да имам богатия ви и успешен опит,много се радвам че дъщеря ви е постигнала толкова много..
напълно съм съгласна с думите ви;това точно исках да кажа-че "болна"амбиция на родителя няма,ако детето не иска и не иска и не може,няма да стане ако ще да спи отгоре върху пианото..
подкрепям че само експозирането на занимания,езици,спортове и пр може да позволи на детето пълноценен избор и следващо усъвършенстване в някаква сфера..
а нуждата от целенасочен труд според мен не е проблема само на децата,а и на нас..
децата,както и ние,според мен,имат лимити-не може 4 годишно дете да е на пистата за ски от 9ам до 6пм,с един сандвич на обяд;не може момиченце на няма 6 години да свири на цигулка всеки бойи ден,по 1/2 ден,без право на глас;
Анна
не може момиченце на няма 6 години да свири на цигулка всеки бойи ден,по 1/2 ден,без право на глас;
Анна
Анна
Бях ня 9г когато по 6 часа музицирах на ден на пианото по подготовката на първия ми самостоятелен концерт в музикалното училище. Била съм 3 клас.
не съм била под 6г но разликата не е огромна.
никога не съм се занимавала професионално с пиано
Наистина не може да насилваш ФИЗИЧЕСКИ детето да свърши нещо качествено!За това говоря за начини за постигане на целите-аз съм концертиращ пианист с педагогическа дейност(но в областта на висшето образование),и съм научила,че е по-добре да свириш 1 час с главата си отколкото 5 часа само с ръцете си.А от изключителна помощ ми е осъзнаването,че не трябва да се задоволяваш с нищо,което си постигнал в определен етап от развитието си.В този смисъл не бих ограничавала дъщеря си и бих й поставяла постоянни предизвикателства.Не твърдя,че знам и мога много по отношение на отглеждането и възпитанието на Александра-напротив,смятам,че имам още много да уча и да трупам опит и това ме прави още по-жадна за знания и умения.Просто се радвам да споделям резултатите и да насърчавам повече родители да възприемат децата си като необятен космос-защото децата са такива,каквито ние ги създаваме в собствените им очи.
Бях ня 9г когато по 6 часа музицирах на ден на пианото по подготовката на първия ми самостоятелен концерт в музикалното училище. Била съм 3 клас.
не съм била под 6г но разликата не е огромна.
никога не съм се занимавала професионално с пиано
..всички разбирахме за какво иде реч,изобщо не възнамерявам да превръщам темата в спор,още повече че,мисля си,говорим за едно и също нещо използвайки различен езиков код..
Анна
Бях ня 9г когато по 6 часа музицирах на ден на пианото по подготовката на първия ми самостоятелен концерт в музикалното училище. Била съм 3 клас.
не съм била под 6г но разликата не е огромна.
никога не съм се занимавала професионално с пиано
..всички разбирахме за какво иде реч,изобщо не възнамерявам да превръщам темата в спор,още повече че,мисля си,говорим за едно и също нещо използвайки различен езиков код..
Анна
Съгласни ли сте да продължим в отделна тема, специално за "натоварването" на децата и родителските амбиции, че тази много я разводнихме...
Преди малко прочетох интервю на почетният председател на МЕНСА-България, относно интелигентността на децата и колко е важно родителителското участие!
Има какво още да коментираме.
Преди малко прочетох интервю на почетният председател на МЕНСА-България, относно интелигентността на децата и колко е важно родителителското участие!
Има какво още да коментираме.
А на мен и през ум не ми е минавало,че може да възникне спор,дори ми е приятно!Но пък ако знаете колко съм благодарна на майка си,че понякога наистина не ми е давала право на глас за количеството изсвирени часове.Децата наистина нямат усет за постоянство и е наша работа да ги тласкаме отвреме-навреме по пътя им.Пък и идва ден,в който ежедневните занимания стават рефлекс.Дай Боже по-рано или поне по-навреме!
ето затова става въпрос
