Публикувана: 27 юни 2006, 11:10 ч.
Последно мнение: 3 юли 2006, 09:43 ч.

второ дете, без помощ?

1 749
25
1

1
2
Всички

27 юни 2006, 11:10 ч.

София
Мнения: 1 724

Родих малкия след години чакане, вече е на 7.Все още боледува доста, понякога съвсем не безобидно, не ми се пише повече за болестите. Въпросът е в това, че съвсем не сме млади с баща му и време за второ дете почти не остана. Имаме баща абсолютен работохолик. При темата за второ дете заяви "Ако не го гледам и се оправяш сама, не съм млад и това ставане, реване...."Стана ми много мъчно. Не знам как да постъпя, изобщо не съм сигурна, че психически и физически ще се справя сама...Освен това бизнеса, курсове, винаги има какво още да се учи... Мога да си позволя жена, която да ми помага, но тя не може да стои 24 часа.Бабите отдавна са ни забравили.
От друга страна, второ дете ще ме извади от втренчването в сина, непрекъснатото треперене при болести, поне това виждам при моите познати с две деца, не взимат нищо толкова навътре....
Не знам какво да правя, вие как бихте постъпили...

# 1 27 юни 2006, 11:15 ч.

Мнения: 7 263

Когато родих втория си син и идея си нямах, че ще мога да си позволя жена да ми помага!
Бях на 34 години Laughing

Ако наистина искаш дете - не чакай!
Аз сега съм в диспут със самата себе си - искам трето дете, но ме е страх защото вече карам 40 година и това ще ми е 5-та бременност - медицинските противопоказания са повече от страница.
Единствената причина която ще ме спре е, ако наистина лекарите ме убедят че риска за здравето ми е голям - все пак имам отговорност към двамата си сина и мъжът ми който ме подкрепя във всички начинания, но точно за това не е ентусиазиран.

# 2 27 юни 2006, 11:35 ч.

Мнения: 1 425

Ох,незнам тези мъже защо толкова се страхуват че ще им се развали спокойствието.Ами нали с тяхна или без тяхна помощ пак тежеста е на нашите рамене ,какво толкова има.И аз в момента се замислям за второ дете,даже не само мисля ами много искам ,ама не мога да се престраша именно,защото нямам никой който да ми помага и незнам дали ще се справя.Мъжа ми като му казах за това той се съгласи с мен и неговите думи бяха " Не мислиш ли че ще ти е трудно,аз дори ида ти помагам в някои отношения не мага да заема твоето място"Вярно е че ми помага ,но нали знаете колко е тяхната помощ,пък и моя мъж много често пътува в чужбина и аз оставам сама.Просто незнам в момента съм в голяма и страшна дилема.......... Thinking

# 3 27 юни 2006, 11:36 ч.

Мнения: 816

Ако искаш дете какво изобщо се замисляш по такива въпроси. Жената ражда децата си, отглежда си ги както може и иска, според възмоностите. Ако имаш нужда от помощ - който както може - добре ще ти е дошла.
Това не го разбирам - иска жена дете, ама и детегледачка 24-часа. Извинявай, ако ти звуча грубо,ама на мен ми звучи много грубо за мъничката душичка, дето майка му хем го иска, хем ако може някой друг да го гледа.... newsm78

# 4 27 юни 2006, 11:47 ч.

Мнения: 533

Цитат на: berina в вт, 27 юни 2006, 11:35

Ох,незнам тези мъже защо толкова се страхуват че ще им се развали спокойствието.Ами нали с тяхна или без тяхна помощ пак тежеста е на нашите рамене ,какво толкова има

От известно време и аз това се чудя newsm78

. Аз искам още едно дете, а мъжа ми не иска, не за нещо друго, а защото тъкмо дъщеря ни пораснала и сега било време ние да си поживеем. Истината е, че не иска да си разваля рахата Naughty

# 5 27 юни 2006, 11:55 ч.

София
Мнения: 1 352

Смятам че ще се справиш. Детето ти вече е голямо и ще ти помага. А и щом можеш да си позволиш жена за помощ - още по-добре.
Искам да ти кажа, че когато родих второто си дете изпаднах в паника че няма да се справя /и моя мъж е работохолик/, а няколко месеца по късно обяснявах на всички, че ми е по-лесно да гледам 2 деца отколкото 1. Не е толкова тежко, повярвай ми.
Дано да се решиш. Пожелавам ти късмет.

# 6 27 юни 2006, 11:58 ч.

София
Мнения: 4 867

според мен едно дете или се иска от двамата родители, или изобщо не се прави. как ще обясниш един ден на детето си да не закача таткото, защото той и без това не е искал да си нарушава спокойствието Rolling Eyes

и не, не бих казала, че с

Цитат

тяхна или без тяхна помощ пак тежеста е на нашите рамене

цялата философия на това жената да си ражда деца и да си ги гледа ми е много чужда. детето се прави от двама родители и има нужда от двама родители.

Цитат

нали знаете колко е тяхната помощ

аз знам колко е помощта на моя съпруг - точно толкова, колкото е и моята. точно толкова, че да може при нужда единият от нас сам да отглежда децата ни и толкова, че когато единият от нас отсъства, липсата му се усеща...

само аз ли съм на мнение, че мъжът НЕ ТРЯБВА ДА ПОМАГА на жената в домакинството и отглеждането на деца, а просто двамата си разделят отговорностите според възможностите newsm78

когато ме попитат дали моят съпруг ми помага, често се изкушавам да отговоря, че аз на него помагам...

# 7 27 юни 2006, 12:07 ч.

Мнения: 533

Цитат на: yanita в вт, 27 юни 2006, 11:58

само аз ли съм на мнение, че мъжът НЕ ТРЯБВА ДА ПОМАГА на жената в домакинството и отглеждането на деца, а просто двамата си разделят отговорностите според възможностите newsm78

Аз съм на същото мнение, точно за това чакам мъжа ми да узрее за идеята и да има желание за още едно дете, а не да се справям сама с всичко!

# 8 27 юни 2006, 12:11 ч.

София
Мнения: 1 352

Цитат на: yanita в вт, 27 юни 2006, 11:58

когато ме попитат дали моят съпруг ми помага, често се изкушавам да отговоря, че аз на него помагам...

Абсолютно споделям мнението ти, друг е въпроса дали го споделя и другата половинка. Ако питаш моя мъж, ще ти каже, че много ми помага в отглеждането на децата. Ако питаш мен - аз си отнасям основната тежест - изхранване, боледуване и т.н.
Ти си направо щастливка, че можеш да кажеш това за твоя мъж.

# 9 27 юни 2006, 13:07 ч.

Sofia
Мнения: 113

Моя мъж пътуваше много и аз сама изгледах децата до 5год.Трудно е,но после радостта е голяма.Мисля,че голямото дете с радост ще ти помага и ще се почувства по-голям.

# 10 27 юни 2006, 13:50 ч.

Мнения: 639

посети темата на многодетните мами Grinning

и гледай по леко на нещата Hug

# 11 27 юни 2006, 14:21 ч.

Мнения: 1 172

Цитат на: yanita в вт, 27 юни 2006, 11:58

Цитат

нали знаете колко е тяхната помощ

когато ме попитат дали моят съпруг ми помага, често се изкушавам да отговоря, че аз на него помагам...

И у нас задълженията са по равно, но много малко приятели и роднини го споделят този модел. Пример: майка ми идва у нас и почва да мрънка, "направи му кафе, че вече стана 4 часа", "изчисти коридора, че като слагаха еди-кво си, се изцапа" и отговор от типа на "това не е само мое задължение" или "който си го е изцапал да си го изчисти" или "да си направи сам кафе, той може" й звучи като все едно сме пред развод и аз затуй не искам да му слугувам.
Свекърва ми като дойде у нас е същата - отправя всички упреци към мен - независимо че й е изяснено, че у нас модела на разпределяне на задълженията е друг.

Ако моят мъж въобще не иска 2ро дете, не бих тръгнала да раждам и да си го гледам сама. Ако обаче иска дете, но не му се занимава с грижи за пеленаче, бихме си осиновили по-голямо детенце (3-4 годишно). За мен такова нещо като "късно ни е за деца, не остава време " не съществува, винаги има начини, стига да има желание, освен ако не смяташ, че твое дете може да бъде само такова, на което си биологичен родител.

# 12 27 юни 2006, 14:41 ч.

Мнения: 7 387

Ако не е тайна на колко години си,че "не сте съвсем млади"?Помисли имаш ли време да чакаш мъжа ти да "узрее" за идеята.Дали искаш детето ти да остане само без братя и сестри.Лично аз бях категорична,че поне две са задължително.Осем години сме живяли разделени и съм го виждала и той децата само в събота и неделя.В момента ,в който се роди второто той отиде да работи в провинцията ,а първото беше на 3 г.Мислех,че няма да се справя,но се оказа,че се справям и още как.Даже когато се върна в София имахме сблъсъци по повод на това,кой прави плановете в къщи.Толкова бях свикнала сама да се оправям с всичко,че даже ми беше трудно да свикна отново някой да ми се бърка из къщата.Така,че първо ти реши искаш ли второ дете и ако го искаш успех,не може да не се справиш като ти дойде до главата. Mr. Green

# 13 27 юни 2006, 15:03 ч.

Мнения: 3 367

Цитат на: yanita в вт, 27 юни 2006, 11:58

цялата философия на това жената да си ражда деца и да си ги гледа ми е много чужда. детето се прави от двама родители и има нужда от двама родители.
***
когато ме попитат дали моят съпруг ми помага, често се изкушавам да отговоря, че аз на него помагам...

това е и моето мнение;бих заложила на разговор и обсъждане със съпруга си,не бих си позволила да си родя дете и да си го гледам..колкото до платената помощ-тя не е в минус никога,не виждам абсол.нищо нередно в това 1овек да има някои к да му помага,даже обратно;не мисля 1е ако има някои да мие пода лишава детето ни от грижите на родилетелите му,напротив..

# 14 28 юни 2006, 02:41 ч.

Bristol
Мнения: 9 363

Основният проблем е, че таткото не иска Rolling Eyes

поне аз така го виждам. Май нищо не може да се направи по въпроса.
И нашият тати не беше склонен много за второ дете. Тук си нямаме баби под ръка. Синът беше на 7 като забременях. Аз толкова много исках бебе, че той се примири с факта заради мен Grinning

Даже мога да кажа, че от както се роди щерката, той по-активно се включва в къщните задължения, когато не е командировка. Но е категоричен, не иска трето дете Confused

# 15 28 юни 2006, 09:45 ч.

Варна
Мнения: 176

Честно казано ми е трудно да те разбера. Мисля, че едно дете трябва да е желано и от двамата родители, за да се появи на бял свят. Заявленията на мъжът ти звучат като дистанциране от проблема и аз в такъв случай бих говорила с няго или бих преценила дали наистина не иска второ дете или просто го страх. При нас никога не е стоял въпроса кой ще се грижи за децата - грижи се този, който има възможност в дадения момент - понякога аз, понякога той. Важното е, че и двамата имаме желание и за нас това се счита за привилегия, а не задължение.

И друго - твоите аргументи за второ дете (за да не се втренчваш в първото) също са ми непонятни. Това, че си наблюдавала такова поведение при твои познати с повече деца не е много показателно. Всичко си зависи от човека/родителя. Към проблемите и болестите на децата би трябвало да се отнасяме по един и същ начин независимо колко деца имаме.

# 16 28 юни 2006, 09:54 ч.

Мнения: 2 040

Цитат на: Veniti в вт, 27 юни 2006, 11:47

От известно време и аз това се чудя newsm78

Моята майка все това ни вика: Давайте сега и второто, че после ще ви се иска да си поживеете и все ще отлагате, пък и пак памперси, нощно ставане и неспане, люшкане и още и още и още, а сега ти е още прясно всичко това ... Grinning

ДОкато ние мислим да поизчакаме малко, до порастне малко дъщеря ни и тогава ... Grinning

Незнам кое е правилно обаче, затова КОГА СТАНЕ - тогава Peace

# 17 28 юни 2006, 09:59 ч.

Мнения: 426

Моят съвет е че трябва и двамата да го искате.Все пак това бебче ще е и на двамата.
А що се отнася до моят съпруг съгласен е за 2-ро( family4

след може би 2год), но пусто му аз искам и трето.Само моята работа да не стане така: " АЗ искам, искам но филмът свърши вече". Да не би докато се решим за 2ро и 3то да не мого да имам. Sad

# 18 30 юни 2006, 23:59 ч.

Мнения: 888

Не знам какво мога да те посъветвам!Всеки е прав за себе си!Но наистина не е хубаво ако мисълта ти да имаш второ дете е толкова тясно свързана с проблемите на първото!Аз се реших на второ, защото наистина го искахме и двамата, а и малката Теа е с проблеми- ДЦП и други и покрай още едно детенце в къщи ще се развива много по-добре, но не това е главната причина да искаме дете... Това че вашият татко не иска друго дете... newsm78

- не е редно сама да се справяш след като сте семейство и се преполага че се обичате и сте заедно за да се справяте и с хубавото и с лошото, и в тежки моменти...не знам...може би аз съм прекалено романтична, но бих очаквала заедно да се грижим за малките съкровища/за какво иначе живеем/, иначе всички губят...най- вече дечицата- те имат нужда от двамата си родители!Мисля че трябва да сте единодушни в решението си...
Успех! Hug

# 19 1 юли 2006, 00:19 ч.

Мнения: 3 740

Да, децата имат нужда от двамата родители, но по различен начин. Не очакваш мъжът ти да кърми бебето, нали? По същия начин бихте могли да се разберете за другите задължения. Например, ти да поемеш нощните ставания, а той - разходките. Напълно е възможно и двамата родители да се грижат за децата без да го чувстват като тежест. Мъжът ми никога не е ставал през нощта, не е водил децата на лекар, не е ходил на родителска среща. Но е прекарал много часове с децата - да ги води на интересни места, да им разказва за света около нас, да ги подкрепя или възпира в трудни моменти. И никога не е възприемал това като бреме. А сме си гледали децата без баби. Може би и твоят мъж се страхува от ежедневните грижи, но иска да участва в изграждането на една нова личност. Поговори с него за това. Сигурно има решение, което да удовлетворява и двамата.

# 20 1 юли 2006, 00:31 ч.

Мнения: 667

Трябва да решиш дали ти самата искаш второ дете. Смятам, че ако е така, съпругът ти постепенно ще мине на тази вълна.
Разбирам, че ви е трудно да вземете това решение. Детето ви вече е по-голямо и едно бебче ще ви върне назад.
При нас също го имаше този момент на колебание, но сега с нетърпение очакваме появата на новото ни бебе.
Даже на моменти се чудя, защо чакахме толкова години.

# 21 1 юли 2006, 23:32 ч.

Мнения: 1 517

Ние сме лишени от такива екстри като помощ от баби и дядовци. Пък и не мисля, че е редно те да ни отглеждат децата. Naughty

Но да помагат по мъничко - ДА !!! Със съпруга ми се спасяваме сами. Слава Богу мога да разчитам на него. Откакто работя и деца гледа, и готви, и учи с баткото...естествено основното домакинство си е моя грижа. Например: измил чиниите, но не и мивката, щото не се сеща. А тя мазнаааа, мръснааа Sick

но не му придирям.
А когато се разболеят, аз водя парада, но таткото взема дейно участие: става в 3 сутринта да дава сиропи, чисти повърнато (снощи - щото на мен ми писна и се направих на заспала; ама знам, че той ще стане Embarassed

). Абе, голям отбор сме. Само дето много ми го натяква. Малко да си отворя устата (пък тя една голямааааа), забележчица да направя и се почва: "какво искаш? децата гледам, всичко ти правя..." и т.н. Понякога направо не се търпи. Да му сера на помощта Naughty

Но като цяло не се оплаквам.
Пу, пуууу, да не му е уроки...
Мили татковци: ние у нас не си помагаме, НИЕ СИ ДЕЛИМ РАДОСТИТЕ И ГРИЖИТЕ ПО РАВНО !!! bowuu

(дори често единият е гледач, а другия купонясва и обратно). И НИКОЙ НЕ Е ОЩЕТЕН.

# 22 2 юли 2006, 00:03 ч.

София и там където не се пуши
Мнения: 12 141

Аз родих първото си дете на 35, второто на 38. Лекарите ми казваха с едно успя недей второ, но аз не - исках децата ми да не са сами, не съжалявам. Иначе второ се гледа по-лесно определено, макар че аз си имам други проблеми с него.

Съпругът ми е един и виждам егоизма в него. Никога не съм имала помощ от баби и дядовци. Напротив налагало ми се да ги гледам на легло по месеци и съпругът ми да го е нямало.
Отскоро вече си е в къщи, защото е болен и се лекува.

Иначе се втренчвам и в двамата, но затова сме майки да се притесняваме.

Не оставайте децата си сами.

# 23 3 юли 2006, 00:59 ч.

Мнения: 35 961

бих родила второ дете, нещата могат да се променят много след раждането
ако усещаш, че времето ти изтича - не се колебай; знаеш, че мъжете не са точно като нас - той може да има дете и на 70 години, докато ти - не!

# 24 3 юли 2006, 01:35 ч.

Мнения: 1 111

Аз пък си мислех, че по-скоро жените не се навиват за второ, трето и т.н. дете, а пък тя каква била ситуацията.Аз съм с две, искам и трето, но не точно сега, малко по нататък Grinning

Дори скоро имах съмнения след един фал и съпругът ми се смее и ме пита:Ами ако нещо е станало?Ами ако е станало-аборт, какво друго, а пък той-иииии, защо?- и пак се смее, такива работи, весело му е на човека.В помощта хич го няма, е, не съвсем, ама като чета за вашите мъже какво правят, то моят значи нищо не помага, ама ми е много готино с него и си го искам такъв, не ми пука че не мие чинии и т.н.аз и сама си се справям и с дома и с децата, хич не се оплаквам.Но съм му казала, че за третото искам дом. помощница и детегледачка, а той-каквото пожелаеш.

# 25 3 юли 2006, 09:43 ч.

с/у ОколоМръсТното
Мнения: 19 148

Цитат на: veleva в вт, 27 юни 2006, 11:10

...От друга страна, второ дете ще ме извади от втренчването в сина, непрекъснатото треперене при болести, поне това виждам при моите познати с две деца, не взимат нищо толкова навътре....

Чиста и 1000% истина. Peace

Минала съм по тоз път и не можеш да повярваш, колко си права.
Действайте за 2-ро дете и хич не се чуди, дали ще се справиш, защото няма начин да не можеш. Аз също почти сама съм си отгледала и 2-те деца и не се оплаквам. Мъж ми и в домакинството не е кой знае какъв участник, но и за там не се оплаквам. Както и той не хленчи, че работи за издръжката на 4-ма, + още куп други фин. задължения.

Така, че смело напред и скоро да се похвалиш с 2-рата чертичка. Peace

Препоръчани теми

Бързи въпроси и отговори деца -6

Детски песнички, инструментали, текстове, стихове, приказки, онлайн забавления

детето не сочи с пръст

Пъпки по лицето и тялото на малко дете,помощ

Причина:

Причина: