Не знам дали съм готова да разкажа как мина моето раждане, защото все още съм под емоция, тъй като не е минало достатъчно време, но ще опитам.
Забременях в Англия. Тук всичко е доста по-различно, първият видеозон а.к.а скан е около 12 г.с.
На прегледа всичко мина добре, бебчето беше добре, очакваше се и бременността ми да бъде лека.
Вторият скан беше около 20 г.с - фетална морфология. Изледванията бяха добри, а с тях и прекрасната новина - момиченце!
В Англия, когато бременността ти се развива нормално имаш право само на 2 скана, т.е в 20-та седмица аз вече бях минала последния си преглед. Това доста ме притесни, при положения, че знам как протичат нещата в България.
Около 27 г.с отидохме на частен преглед 4Д, всичко беше добре с бебето.
И така, бременеех си, имах леки неразположения от рода на гадене, повръщане, но до там, както се казва - перфектна бременност.
Една сутрин, може би защото съм малко по притеснителна, ми се стори, че не усещам толкова често бебето.
Звъннахме в триажа, това е мястото, където всяка бременна може да звъни за всякакви въпроси след 16 г.с. Обяснихме им и те ни извикаха за преглед.
Чуха тоновете на бебето, казаха, че всичко е перфектно и бебето си шава.
Така продължих да си бееменея.
Всеки месец посещавах мидуайф, която ми мереше кръвното, взимаше ми урина и слушаше тонвете.
Пак се случи да не усещам толкова често бебето, ситуацията се повтори, звъннахме, след това отидохме и всичко беше наред.
Отдавам го на това, че ми е първа бременност, бях притеснена, че не ходя на видеозон всяка седмица и си мислих, че при най-малкото веднага трябва да бягам в болницата.
Случи се и 3-ти път, видяхме бебенцето на видеозон, тоновете бяха добри, всичко беше наред. На тръгване една докторка от индийски произход ни спря, за да ми каже, че трябва да остана в болницата, за да ми предизвикат раждане.
Попитахме има ли проблем, все още не съм минала термина дори, остават 2 дена?! Тя отговори, че няма проблем, всичко е точно, но трябвало да се предизвика раждане, защото наближава. Категорично отказах да остана там, но тя настоя на другия ден да отидем.
Бях уплашена, нали уж всичко е ОК, защо ще ми предизвикват раждане?
На следващия ден ни приеха в болница. Сложиха ми нещо, което трябваше да стои 12 часа, за да ми започнат контракции. Не подейства!
На другият ден ми сложиха някакъв гел, нямаше и 1 час и контракциите започнаха.
Попитах защо беше нужно, а те ми обясниха, че такава е процедурата, след като 3 пъти съм посещавала Триаж, това означавало, че явно имам някакъв проблем, щом не усещам бебето.
Отвърнах им, че аз дори не съм сигурна, че не съм го усещала и нали затова идвам на лекар, но те си знаеха тяхното и казваха, че това е най-добрият вариант.
Контракциите ми започнаха на 5 Мин, бяха много болезнени, едва издържах, дадоха ми някакво успокоително, което ми подейства за 2 часа. През час-два идваше мидуайф, който ме слагаше на колани за тоновете, мереше ми кръвното и температурата, казаха ми, че тъй като са докато заети, ще трябва да почакам до утре поне, за да родя.
Някак си изкарах нощта с адски болки.
На другия ден едва издържах вече, имах разкритие 4 см и към 5 ч следобяд ме преместиха в родилно.
Болките ставаха непоносими. Исках епидурална упойка. Крещях, едва издържах. Спукаха ми водите, а аз бях на Предела на силите си. След 5 часа мъки най-накрая ми сложиха упойката.
Тогава нещата вече бяха поносими. Разкритието ми беше 10 см, но ми казаха, че са доста заети и ще изчакат 2 часа, за да може бебето хубаво да слезе надолу.
Около 4 часа сутринта започнаха и напъните. Беше ужасно, напъвах няколко часа, нямах сили, молех се да направят нещо, защото не издържам, а бебето не излизаше. Дадоха ми да дишам райски газ, който не ми облекчаваше болката, само ме правеше агресивна. От моят приятел знам, че съм почнала да буйствам, удряла съм и съм крещяла, наложило се е да ме упоят, за да ме вкарат в операционната. Събудих се и чух приятелят ми да казва “напъни само един път, ще извадят бебето с форцепс”. Толкова много се уплаших, не знаех къде съм и какво се случва, виждах само едни огромни лампи над мен. Напънах един път и бебето излезе.
В 8.17 часа сутринта родих една прекрасна госпожица - 3.595 кг
Приятелят ми беше неотлъчно до мен през цялото време.
Оказа се, че след намесата на форцепса съм загубила 2 л кръв.
Сложиха ме веднага на системи, преливаха ми кръв, пиех една шепа хапчета, бях с катетър. Не можех да си гледам бебенцето. Таткото пое всички грижи.
По-късно разбрах, че бебето е нямало как да излезе без помощ, тъй като главичката му е била на една страна.
Не разбирах само защо ме мъчеха толкова много, защо беше нужно?!
Малко след това върнах лентата назад и много неща ми станаха ясни.
Когато отидох последния път в Триаж, всички дуднеха колко са бизи. Аз бях “перфектната родилка” - отивам им на крака, два дена преди термин - чудесно! Ще й предизвикаме раждане, няма какво да я чакаме да дойде изненадващо по никое време, имаме достатъчно бременни, ще ни спести много.
Чувствам се ужасно, всеки ден плача, не мога да се отърся от преживяното.
Никога не ме е било страх от раждането, имах лека бременност, исках да родя във вана, а те направиха този момент кошмарен. Не знам дали някога ще мога да го забравя, измъчиха ме нечовешки, все още не мога да се възстановя и физически и психически.
Знам, че най-важното е, че детето ми е живо и здраво и аз благодаря на Бог, но споменът от преживяното няма да забравя.
С това писание исках само да кажа, че и тук в Англия нещата не са розови, даже понякога са зловещи.
Иначе обслужването, храната, стаите, всичко беше на високо ниво, като на хотел, но това няма как да компенсира и частица от преживяното
Забременях в Англия. Тук всичко е доста по-различно, първият видеозон а.к.а скан е около 12 г.с.
На прегледа всичко мина добре, бебчето беше добре, очакваше се и бременността ми да бъде лека.
Вторият скан беше около 20 г.с - фетална морфология. Изледванията бяха добри, а с тях и прекрасната новина - момиченце!
В Англия, когато бременността ти се развива нормално имаш право само на 2 скана, т.е в 20-та седмица аз вече бях минала последния си преглед. Това доста ме притесни, при положения, че знам как протичат нещата в България.
Около 27 г.с отидохме на частен преглед 4Д, всичко беше добре с бебето.
И така, бременеех си, имах леки неразположения от рода на гадене, повръщане, но до там, както се казва - перфектна бременност.
Една сутрин, може би защото съм малко по притеснителна, ми се стори, че не усещам толкова често бебето.
Звъннахме в триажа, това е мястото, където всяка бременна може да звъни за всякакви въпроси след 16 г.с. Обяснихме им и те ни извикаха за преглед.
Чуха тоновете на бебето, казаха, че всичко е перфектно и бебето си шава.
Така продължих да си бееменея.
Всеки месец посещавах мидуайф, която ми мереше кръвното, взимаше ми урина и слушаше тонвете.
Пак се случи да не усещам толкова често бебето, ситуацията се повтори, звъннахме, след това отидохме и всичко беше наред.
Отдавам го на това, че ми е първа бременност, бях притеснена, че не ходя на видеозон всяка седмица и си мислих, че при най-малкото веднага трябва да бягам в болницата.
Случи се и 3-ти път, видяхме бебенцето на видеозон, тоновете бяха добри, всичко беше наред. На тръгване една докторка от индийски произход ни спря, за да ми каже, че трябва да остана в болницата, за да ми предизвикат раждане.
Попитахме има ли проблем, все още не съм минала термина дори, остават 2 дена?! Тя отговори, че няма проблем, всичко е точно, но трябвало да се предизвика раждане, защото наближава. Категорично отказах да остана там, но тя настоя на другия ден да отидем.
Бях уплашена, нали уж всичко е ОК, защо ще ми предизвикват раждане?
На следващия ден ни приеха в болница. Сложиха ми нещо, което трябваше да стои 12 часа, за да ми започнат контракции. Не подейства!
На другият ден ми сложиха някакъв гел, нямаше и 1 час и контракциите започнаха.
Попитах защо беше нужно, а те ми обясниха, че такава е процедурата, след като 3 пъти съм посещавала Триаж, това означавало, че явно имам някакъв проблем, щом не усещам бебето.
Отвърнах им, че аз дори не съм сигурна, че не съм го усещала и нали затова идвам на лекар, но те си знаеха тяхното и казваха, че това е най-добрият вариант.
Контракциите ми започнаха на 5 Мин, бяха много болезнени, едва издържах, дадоха ми някакво успокоително, което ми подейства за 2 часа. През час-два идваше мидуайф, който ме слагаше на колани за тоновете, мереше ми кръвното и температурата, казаха ми, че тъй като са докато заети, ще трябва да почакам до утре поне, за да родя.
Някак си изкарах нощта с адски болки.
На другия ден едва издържах вече, имах разкритие 4 см и към 5 ч следобяд ме преместиха в родилно.
Болките ставаха непоносими. Исках епидурална упойка. Крещях, едва издържах. Спукаха ми водите, а аз бях на Предела на силите си. След 5 часа мъки най-накрая ми сложиха упойката.
Тогава нещата вече бяха поносими. Разкритието ми беше 10 см, но ми казаха, че са доста заети и ще изчакат 2 часа, за да може бебето хубаво да слезе надолу.
Около 4 часа сутринта започнаха и напъните. Беше ужасно, напъвах няколко часа, нямах сили, молех се да направят нещо, защото не издържам, а бебето не излизаше. Дадоха ми да дишам райски газ, който не ми облекчаваше болката, само ме правеше агресивна. От моят приятел знам, че съм почнала да буйствам, удряла съм и съм крещяла, наложило се е да ме упоят, за да ме вкарат в операционната. Събудих се и чух приятелят ми да казва “напъни само един път, ще извадят бебето с форцепс”. Толкова много се уплаших, не знаех къде съм и какво се случва, виждах само едни огромни лампи над мен. Напънах един път и бебето излезе.
В 8.17 часа сутринта родих една прекрасна госпожица - 3.595 кг
Приятелят ми беше неотлъчно до мен през цялото време.
Оказа се, че след намесата на форцепса съм загубила 2 л кръв.
Сложиха ме веднага на системи, преливаха ми кръв, пиех една шепа хапчета, бях с катетър. Не можех да си гледам бебенцето. Таткото пое всички грижи.
По-късно разбрах, че бебето е нямало как да излезе без помощ, тъй като главичката му е била на една страна.
Не разбирах само защо ме мъчеха толкова много, защо беше нужно?!
Малко след това върнах лентата назад и много неща ми станаха ясни.
Когато отидох последния път в Триаж, всички дуднеха колко са бизи. Аз бях “перфектната родилка” - отивам им на крака, два дена преди термин - чудесно! Ще й предизвикаме раждане, няма какво да я чакаме да дойде изненадващо по никое време, имаме достатъчно бременни, ще ни спести много.
Чувствам се ужасно, всеки ден плача, не мога да се отърся от преживяното.
Никога не ме е било страх от раждането, имах лека бременност, исках да родя във вана, а те направиха този момент кошмарен. Не знам дали някога ще мога да го забравя, измъчиха ме нечовешки, все още не мога да се възстановя и физически и психически.
Знам, че най-важното е, че детето ми е живо и здраво и аз благодаря на Бог, но споменът от преживяното няма да забравя.
С това писание исках само да кажа, че и тук в Англия нещата не са розови, даже понякога са зловещи.
Иначе обслужването, храната, стаите, всичко беше на високо ниво, като на хотел, но това няма как да компенсира и частица от преживяното
