Здравейте!
Изчетох мнооого подобни теми, но реших да ви пиша. Ситуацията е следната :
Бременна съм, влязох в 7ми месец. Бременноста ми е нормална, всичко е наред.
Има нещо обаче, което ме тормози. Мъжа ми не проявява никакво желание за секс с мен.
И даа, знам че сега ще кажете, че при някои мъже това е нормално, че не трябва да го приемам толкова навътре ... и така нататък ..НО.. хора я стига. Тялото ми е променено- да.. но не е и чак толкова, че да съм за "изхвърляне" . Защо трябва да оневиняваме мъжката половина на обществото и да ги оправдаваме постоянно. Не ме е срам да кажа, че аз имам нужда от секс. Имам нужда от тази интимност ..всеки човек,има такава нужда ... независимо дали съм бременна или не . Коментирала съм го с мъжа ми, но той просто не разбира или се прави на глупав. Получавам стандартните глупави отговори от сорта на '" ама как ще правим секс, ти си бременна - нещо може да стане" ... следват пазарлъци и накрая пак нищо.
От месеци насам, нито веднъж тоя моя смотан мъж не ме пожела .. никаква инициетива ... а когато се е стигало все пак до секс,заслугите са били мои.
Това по никакъв начин не го намирам за нормално, даже ми е обидно .. не се чуствам добре.
И сега ще кажете да говорим, да го обсъдим .. Да- ама не . Пробвах. Подходих много внмателно и ми беше отговорено така: " Ти само за секс мислиш "
Съжалявам че така грубо ще се изразя, обаче не може да си с един човек, да се обичате .. в случая жената да забременее и изведнъж тя да не е фактор вече.
На кратко - оплаквам ви се, но и искам още жени в моето положение да кажат истинското си мнение.
Защото в край на сметка ... на нас жените ни е трудното, ние сме в джаза .. а мъжете милите, изнежените те ..НЕ можели да правят секс с бременната си жена . Лигльовци .
Изчетох мнооого подобни теми, но реших да ви пиша. Ситуацията е следната :
Бременна съм, влязох в 7ми месец. Бременноста ми е нормална, всичко е наред.
Има нещо обаче, което ме тормози. Мъжа ми не проявява никакво желание за секс с мен.
И даа, знам че сега ще кажете, че при някои мъже това е нормално, че не трябва да го приемам толкова навътре ... и така нататък ..НО.. хора я стига. Тялото ми е променено- да.. но не е и чак толкова, че да съм за "изхвърляне" . Защо трябва да оневиняваме мъжката половина на обществото и да ги оправдаваме постоянно. Не ме е срам да кажа, че аз имам нужда от секс. Имам нужда от тази интимност ..всеки човек,има такава нужда ... независимо дали съм бременна или не . Коментирала съм го с мъжа ми, но той просто не разбира или се прави на глупав. Получавам стандартните глупави отговори от сорта на '" ама как ще правим секс, ти си бременна - нещо може да стане" ... следват пазарлъци и накрая пак нищо.
От месеци насам, нито веднъж тоя моя смотан мъж не ме пожела .. никаква инициетива ... а когато се е стигало все пак до секс,заслугите са били мои.
Това по никакъв начин не го намирам за нормално, даже ми е обидно .. не се чуствам добре.
И сега ще кажете да говорим, да го обсъдим .. Да- ама не . Пробвах. Подходих много внмателно и ми беше отговорено така: " Ти само за секс мислиш "
Съжалявам че така грубо ще се изразя, обаче не може да си с един човек, да се обичате .. в случая жената да забременее и изведнъж тя да не е фактор вече.
На кратко - оплаквам ви се, но и искам още жени в моето положение да кажат истинското си мнение.
Защото в край на сметка ... на нас жените ни е трудното, ние сме в джаза .. а мъжете милите, изнежените те ..НЕ можели да правят секс с бременната си жена . Лигльовци .
