Нашата педка е с компютър и нет в кабинета и гледам доста се рови, та директно и дадох линк форума 
- Публикувана: 29 юни 2006, 23:16 ч.
- Последно мнение: 1 юли 2006, 22:40 ч.
Националният план «ХРАНИ И ХРАНЕНЕ – 2005-2010 Г.»
Не съм го носила, но нашата педиатърка е наясно с късното захранване. Поне с такова впечатление останах, защото не ме е съветвала как да захранвам, а си ме попита директно дали смятам да захранвам вече или ще отложа. Аз й казах, че ще отложа и тя се съгласи с мен.
Между другото и тя, и сестрата са фенове на кърменето и много ни се кефят всеки път колко сме пораснали
Между другото и тя, и сестрата са фенове на кърменето и много ни се кефят всеки път колко сме пораснали
Ето и частта за кърменето:
"През 90-те години няма провеждани национални проучвания, съобразени с международно приетите от СЗО стандартизирани дефиниции, индикатори и методи, за определяне на честотата и продължителността на кърменето (изключително кърмене, доминиращо кърмене, смесено хранене, изкуствено хранене). Проведените локални проучвания сочат, че около 90% от новородените, изписвани от родилните домове, са кърмени, но не и хранени единствено с кърма. Няма национално проучване относно честотата и продължителността на “изключителното кърмене”, което означава хранене единствено с кърма, без да се дава вода, сокове и други течности. Нито майките, нито здравните работници са добре информирани относно неговите преимущества. Съществуващите практики в повечето родилни, неонатологични и детски отделения, както и организацията на работа в тях, не създават условия за ранно започване на кърменето и успешното му провеждане. Не без значение е и твърде голямата активност на производителите на адаптирани млека, включително практиката за предоставяне на безплатни мостри на здравните заведения. Поради това се установява, че едва 30% от децата на 6-месечна възраст все още са кърмени. Като една от причините за прекратяване на кърменето може да се посочи липсата на необходимата социална подкрепа с нейните конкретни емоционални и образователни компоненти, както от страна на семейството и обществото, така и от страна на здравните работници и здравните организации.
Практиката на захранване на кърмачетата в България не отговаря на международно приетите препоръки. Докато препоръките на СЗО са до 6-ия месец бебетата да са на “изключително” кърмене, у нас вода се дава още след раждането, а в края на 2-ия месец се въвеждат плодови сокове. Това намалява приема на кърма и оказва неблагоприятно действие върху хранителния статус и имунитета на кърмачето. Поради неинформираност или липса на средства, някои майки въвеждат рано краве мляко в храненето на кърмачето, което създава риск от алергия и желязодефицитна анемия."
"През 90-те години няма провеждани национални проучвания, съобразени с международно приетите от СЗО стандартизирани дефиниции, индикатори и методи, за определяне на честотата и продължителността на кърменето (изключително кърмене, доминиращо кърмене, смесено хранене, изкуствено хранене). Проведените локални проучвания сочат, че около 90% от новородените, изписвани от родилните домове, са кърмени, но не и хранени единствено с кърма. Няма национално проучване относно честотата и продължителността на “изключителното кърмене”, което означава хранене единствено с кърма, без да се дава вода, сокове и други течности. Нито майките, нито здравните работници са добре информирани относно неговите преимущества. Съществуващите практики в повечето родилни, неонатологични и детски отделения, както и организацията на работа в тях, не създават условия за ранно започване на кърменето и успешното му провеждане. Не без значение е и твърде голямата активност на производителите на адаптирани млека, включително практиката за предоставяне на безплатни мостри на здравните заведения. Поради това се установява, че едва 30% от децата на 6-месечна възраст все още са кърмени. Като една от причините за прекратяване на кърменето може да се посочи липсата на необходимата социална подкрепа с нейните конкретни емоционални и образователни компоненти, както от страна на семейството и обществото, така и от страна на здравните работници и здравните организации.
Практиката на захранване на кърмачетата в България не отговаря на международно приетите препоръки. Докато препоръките на СЗО са до 6-ия месец бебетата да са на “изключително” кърмене, у нас вода се дава още след раждането, а в края на 2-ия месец се въвеждат плодови сокове. Това намалява приема на кърма и оказва неблагоприятно действие върху хранителния статус и имунитета на кърмачето. Поради неинформираност или липса на средства, някои майки въвеждат рано краве мляко в храненето на кърмачето, което създава риск от алергия и желязодефицитна анемия."