Здравейте, не знам как да започна.. Скоро разбрах, че съм бременна, а съм на 21 и съм студентка. С приятелят ми сме заедно от почти 3 години и живеем заедно от повече от година. Реших да кажа на нашите въпреки, че е рано и баща ми не реагира добре, което точно от него не съм го очаквала и ми стана много гадно. Започна да ми говори, че съм много млада, че ме чакали много мъка и безпаричие и такива неща и се почуствах ужасно. Винаги само ме упреква, и 1 път не ми е казал браво за каквото и да е.. Е как човек да има самочувствие, че става нещо от него с такива родители. Сега не знам изобщо как да започна някакъв разговор с него, чувствам се много зле..
- Публикувана: 30 март 2019, 15:50 ч.
- Последно мнение: 1 апр. 2019, 17:07 ч.
Бременна на 21
Баща ти е прав, но само донякъде. Чака ви безпаричие за някакъв период от време сега, ако не работи за висока заплата приятеля ти. После вече като бебето поотрасне и работите и двамата, ще се оправите. Много хора са имали трудни финансови периоди, не е края на света. 
Спокойно На 21 не си чак толкова малка за бебе!
Спокойно На 21 не си чак толкова малка за бебе! 
Е, точно сега ли очакваше да ти каже "браво" баща ти? С приятеля ти издържате ли се сами?
Освен ако приятелят не е някой изсттудентил.
Автотрке, какво очакваш друго да ти каже- шок си е за родителите. Помисли върху това защо ти е нужно одобрението на баща ти за личния ти живот по-скоро.
Е, точно сега ли очакваше да ти каже "браво" баща ти? С приятеля ти издържате ли се сами?
Ти с баща ти ли смяташ да живееш или с приятеля си? По-важното в слуачя е приятелят ти какво мисли за бебето - иска ли го, иска ли да сте семейство, евентуално брак? А ти след като си студентка и не смяташ да ставаш майка на този етап, защо не ползваш контрацепция при това разнообразие? /до колкото разбирам бебето не е планувано и е плод на "пазене" с прекъснат полов акт/. Тъй като бебето е вече факт, се замислете с приятеля ти да се отделите от родителски тела... тръгнала си свое семейство да създаваш, а си залепена за крачола на баща си??
Е, то разговора с баща ти е проведен вече, мисля аз. Той си е казал мнението. От там нататък вие с приятеля ти сте на ход да докажете, че вашето решение е правилно.
Нищо не казваш за приятеля ти - говорили ли сте да бъдете семейство, да имате бебе. Ако е така, може би баща ти не знае тези подробности и затова те овиква. А може и да не одобрява избора ти. Ако приятеля ти не учи, а ти се изучиш, има вероятност това различие постепенно да ви раздели след време. А също и с дете трудно се изкласява. Но не, че не е възможно.
Обмисли всички възможности за развитие на нещата, вместо да се ядосваш за реакцията на баща ти.
Нищо не казваш за приятеля ти - говорили ли сте да бъдете семейство, да имате бебе. Ако е така, може би баща ти не знае тези подробности и затова те овиква. А може и да не одобрява избора ти. Ако приятеля ти не учи, а ти се изучиш, има вероятност това различие постепенно да ви раздели след време. А също и с дете трудно се изкласява. Но не, че не е възможно.
Обмисли всички възможности за развитие на нещата, вместо да се ядосваш за реакцията на баща ти.
Нормално е човека да има мнение по въпроса след като той помага финансово. Правил си е планове скоро и ти да работиш, а той да може най-сетне заслужено да си отдъхне- не тепърва да издържа и внуче. Ама чак пък да ви чакат много мъка и безпаричие...Че да не би да ви очакват несметни богатства, ако нямате бебе? Станалото-станало, не му се връзвай, ами се вземай в ръце, защото ти си му дъщеря, ама бебето ти вече никой не е длъжен да ти го гледа.
Не сте готови за бебе. Финансово имам предвид. Това си е сериозен разход, а ти си без майчинство, а и със завършване на образованието ще ти е доста трудно. Завърши първо, поработи две години та да имаш база за изчисляване на обезщетението за майчинството и тогава мисли за бебе. Прав е баща ти. Ако 25-26 станеш майка ще ти е много по-спокойно.
Не сте готови за бебе. Финансово имам предвид. Това си е сериозен разход, а ти си без майчинство, а и със завършване на образованието ще ти е доста трудно. Завърши първо, поработи две години та да имаш база за изчисляване на обезщетението за майчинството и тогава мисли за бебе. Прав е баща ти. Ако 25-26 станеш майка ще ти е много по-спокойно.
Другият вариант е ти и приятелят ти да си поемете отговорността за действията си като възрастни хора – гледате си сами детето, издържате го, носите отговорност за себе си. Така ще имаш и самочувствие. Подплатено.
Говорили сме за това
, той иска да сме семейство и е сериозен също така се познават с баща ми и той го харесва. Знам, че за баща ми е шок такава новина, но не очаквам от него да ме издържа до края на живота ми.. Естествено, че при завършаването ми започвам работа по специалността ми,просто мислех, че малко по-нормално ще реагира и няма да започне чак толкова крайно и негативно да ми говори..
, той иска да сме семейство и е сериозен също така се познават с баща ми и той го харесва. Знам, че за баща ми е шок такава новина, но не очаквам от него да ме издържа до края на живота ми.. Естествено, че при завършаването ми започвам работа по специалността ми,просто мислех, че малко по-нормално ще реагира и няма да започне чак толкова крайно и негативно да ми говори..
Нищо не казваш за бащата. Разбрахме, че пътува и вади хубави пари, но навит ли е да става баща, навит ли е да сключи брак, да поеме финансово и по всякакъв начин отговорността за теб и детето?
Баща ти е прав. Вероятно се е изразил по-остро, тъй като е бил неприятно изненадан, но в същината си е прав. Човекът знае каква отговорност и задължение е гледането на дете, не е като да говори без опит. Чакат те трудни дни дори и само с бебе без да си студентка, а ти и учиш на всичко отгоре. Бащата вероятно месеци наред е по моретата и гледането ще падне на теб. На 21 си, значи родителите ти не са пенсионери, чисто времево няма да могат много да ти помагат.
На студентките майки не им ли плаща държавата една стабилна сума? Не че ще те оправи, но все е нещо.
А, ти си писала вече. Не мисли, че започването на работа по специалността е такава песен. На всичко отгоре ще си с дете в яслена/градинска възраст, а това значи чести болнични. Бащата на път, значи пак ти ще огряваш. Помисли ги хубаво тези неща.
Иска да сте семейство? Готов ли е на брак?
Баща ти е прав. Вероятно се е изразил по-остро, тъй като е бил неприятно изненадан, но в същината си е прав. Човекът знае каква отговорност и задължение е гледането на дете, не е като да говори без опит. Чакат те трудни дни дори и само с бебе без да си студентка, а ти и учиш на всичко отгоре. Бащата вероятно месеци наред е по моретата и гледането ще падне на теб. На 21 си, значи родителите ти не са пенсионери, чисто времево няма да могат много да ти помагат.
На студентките майки не им ли плаща държавата една стабилна сума? Не че ще те оправи, но все е нещо.
А, ти си писала вече. Не мисли, че започването на работа по специалността е такава песен. На всичко отгоре ще си с дете в яслена/градинска възраст, а това значи чести болнични. Бащата на път, значи пак ти ще огряваш. Помисли ги хубаво тези неща.
Иска да сте семейство? Готов ли е на брак?
Не сте готови за бебе. Финансово имам предвид. Това си е сериозен разход, а ти си без майчинство, а и със завършване на образованието ще ти е доста трудно. Завърши първо, поработи две години та да имаш база за изчисляване на обезщетението за майчинството и тогава мисли за бебе. Прав е баща ти. Ако 25-26 станеш майка ще ти е много по-спокойно.