Възможно ли е съзнателно или подсъзнателно родител да мрази детето си или да му завижда

В никакъв случай не си мразя детето, обичам го много, ама има едни моменти, в които се чудя за какво си го причиних. Явно е, че в тая работа ме няма никак - работи ми се, излиза ми се, обичам да ми е тихо и пдредено и като цяло не ми се отдава майчинството. Всеки ден се опитвам да го науча на нещо, да му покажа че ако е спокоен и премерен нещатаще станат много по-лесно и приятно, ама не само тичане, викане, скачане - като в джунглата. Ясно ми е, че егото и егоизма като цяло са ми доста в повече от необходимото, ама се моля бързо да минава детския-мрънкащо-тръшкащ период, за да установим нормална комуникация.
Не намирам вина в нашите - добри хора, много обич са ми дали, били са и строги когато е трябвало.

За втори път влизам в несъгласие с теб, Елунария. Майка ми и баща ми се мразеха, той я прибиваше, на разни празници я излагаше пред хората. Изневеряваше и. Тя го изгони по пижама веднъж. Гледали сме със сестра ми побоища не веднъж. Само че уау....не съм съгласна с твърдението ти!!!!
Да, децата на разведени родители са по-раними, странни. Но не са и необичащи. Дори обратното. Сега съм замислила да ходя да давам любовта си в сиопиталищата, да купувам това което им липсва и да ходя да ги виждам. Вярно,че и до днес съм запазила детското в себе си, мечтата да ги видя отново заедно. Вярно, че плача нощем и се моля да са добре. Вярно, че заради тях не се доверявам на никой. И в себе си проектирам чувството, че никой не може да ме направи щастлива. НО НЕ СМЯТАМ ЧЕ ДЕЦАТА КОИТО ГИ МРАЗЯТ СА ЛОШИ. Аз дълго питах майка си защо толкова ме мрази, че приличам на татко. Прибивала ме е от бой, но не виня нея. Тя е виновна за моите емоционални проблеми. И той. Но не ги мразя. Дори само майка ми ме е отгледала сама, баща ми не ни остави апартамента в който живеехме, искаше в съда майка да му го изплати. Отдавна е изплатен и е любимото ми място. Хората на разведени родители може би малко в повече живеят в миналото. Така че като не знаеш не говори глупости. Скоро ще осиновя дете. Ще му покажа как се обича истински.
Хора, никога не се сърдете на майка или баща , че нв ви обичат, или че им приличате на другия родител. Те са ядосани, не мразят вас, а лошото, което другия им е причинил. Дори има случаи, в които говорих с двама мъже, чиито майки те смятат че ги мразят, обичали другите си деца повече. И на двамата казах да не мислят така, но при тях беше късно. И двамата станаха почитатели на мрака. Правеха магии  ииот клетви от завист на братята си. Бог да ги накаже.
Както казва Срекелиг,никога не си позволих да намразя майка или татко сериозно. Отдавна мисля, че аъм заявила и пред тях, и пред света, че се чувствам на тях майка, като човек който не е на мястото си в света, като емпат, индигово дете. Така че не мога да ги мразя и дори съм така привързана към тях, че това чувство го упреквам в себе си, защото не мога да бъда самодостатъчна и самостоятелна на моменти, бъркат ми се как да се обличам, къде да работя, къде да ходя. Понякога ми идва да грабна картечницата;)

Е, ти с един пост ми потвърди теориите. Недоверие, пасивно-агресивно поведение, емоционални проблеми. Това не те прави лоша, аз не съм и казала, че децата стават лоши, но в никакъв случай не стават особено приятни хора. Човек, който си носи вечно нещастие в себе си, който е вечната жертва, недоверчив, сприхав... това е натоварващ човек.

Ако мислиш, че тези неща не се виждат/усещат от останалите, грешиш. Детето също ще ги усети.

Точно сприхава, да. 😂Ако трябва да съм точна, не чета никоя тема докрай преди да дам мнение. Но след като прочетох всички ви ми стана мъчно колко лоши майки освен мен имало. Всяка от нас май е била малко или много недолюбвано дете. Стана ми мъчно. Елеонора, Марсенин, прегръщам ви!

Не мислете, че грешката е във вас. Ако трябва да съм честна нещо в нашия свят е много объркано. Според мен трябва да дават на двойка да имат деца след доста сериозен тест-изпит. Аз мисля, направо съм убедена, че всяко дете още от утробата чувства всичко, което изпитва и майка му. Затова съм се родила такава. Майка винаги е била нервна дали татко ще се прибере, дали ще и е изневерил и т.н. До ден днешен ако някой ме събуди с висок глас и се стряскам, защото мразех татко да крещи.
На 2 бях нейната героиня, научих целия буквар, имах прабаба ми, която да се грижи за мен. На 4-тата ми година се роди изпитанието, което обикнах от пръв поглед в живота ми. Сякаш е моята, не нейната дъщеря. Най-манипулативното създание на света. Сестра ми.
Никога не съм била против да се роди, дори обратно, казвала съм, че искам брат и ще се казва Иван, е кръстиха я с подобно име. Майка ми беше властна, тормозеше татко всяка вечер като се връщаше да знае къде е бил, караха се. Всеки път при скандал хващах сестра ми и си пускахме песни или аз и пеех, играехме си с нея. В другата стая. Никой не вярва, че помня. От 2 си година насам помня всичко, тортата, как не веднъж татко я преби, как щеше да я праща през терасата, как скочих и се качих на високо на секцията и казах ако я доскосне че ще падна и аз и няма да ме види. Неговите роднини смятаха, че майка ни настройва. Когато в 7 клас се разведоха, ние, особено аз, толкова много плаках, че ще си тръгне, исках да съм с него, заявих, че ще ме вземе той. Майка полудя. Каза, че новата му жена ще ми слага червеи в носа. Знаете ли, много боли. И до днес на 35 не съм се отърсила от това чувство, чувствам се необичана от двамата,.че татко предпочете курвите пред нас. Бяха го препрограмирали, казваше аз си вземам техниката и мебелите, пък ти си имай двете деца. С татко се виждахме през 3 месеца като деца, издръжка едва ни даваше. Станах ли на 18 започна да съжалява. Той с глупавия си пиян мозък смяташе, че ние играем и не разбираме как се държат един с друг, и че не можело самостоятелно да мислим и да го мразим че е крещял и тормозил майка. Тя задължително ни е настройвала. Как да му обясня че го обичам и до днес .и липсва и че всичко помня. Леля ми казваше забрави го. Как да забравя, като не е възможно. Именно затова искам да променя изцяло апартамента, където живяхме, да изхвърля всички мебели. Може би на 30 приех втората му жена, магьосница, която ми развали живота и здравето. Всеки път като се виждахме ми правеше нещо. На бала с нейния подарък дойде татко. Със златен пръстен. Два дни по-късно бях на екскурзия в Кушадасъ и ми се подуха колената до неузнаваемост. Сега съм с двустранна гонартроза. Баба ми(на майка) ни използваше от 4 клас да си връща бутилките. Аз мъкнех по 10 бутилки, дори взимах в ръце на малката бутилките, за да не и са много. В 7 клас когато човек трябва да му показват любов и спокойствие, се преместихме при баба, в двустаен, а имахме 4 стаен апартамент. Заради баба, защото не искаше да ни отстъпи част от гардероба си, държахме и до сега, 20 г, (тя не ни е дала нищо повече) дрехите си в една етажерка между стената и гардероба, която направиха специално за нас, видиш ли 40 см за да трупаме там. Само гладехме. Всеки сезон от единия апартамент, който така ни липсваше мъкнахме дрехи към другия. До скоро командваше майка да не купим пералня. Тя в нейния дом нямало да има пералня. Като и клекна задника се принудихме да купим от тези с горно отваряне. Въпреки, че имаме и друга.
Намразих я. Баба беше всъщност тази заради която майка стана толкова лош родител. Баба която имаше 4 аборта (мъжа и я тормозел по нейни думи, нямали възможност) ме накара да се сгодя насила и да се омъжа за бившия си съпруг. Защото излизахме 4 месеца и нищо не се случваше, само че работехме заедно, ходих му на гости, готвих му и това беше. Един ден ми заяви, че не поощрява курвенските ми постъпки. Или ще се сгодя бяз да казвам на никой или ще се оплаче на баща ми че се прибирам час по-късно, в 8 т работа. И без това твърде много татко мразеше, както и ние да му се оплакват. С това ни плашеха. „Сега идват с леля ти Л. И ви вземат. Никога няма да ни видите”. Такъв тормоз са ни оказали. Добре че беше майката на татко, единствената от двата рода, която според мен е в рая, беше вярваща. И тя ме запали за Бог, водеше ме на църква. Ако не беше Бог аз можеше да си причиня нещо от болка. Когато сестра ми порасна, забелязвах, някои симптоми ме навеждаха, че нея обичат повече. Тя бе с характера на татко, безкомпромисна, тракаше по масата, удряше с крак и всичко и се получаваше, изпълняваха. Инак на външен вид беше копие на майка. А аз приличам по външен вид и вътрешната си увереност и шегите на татко, иначе съм в повечето случаи оприличавана с характера на майка. Добра. Но нали като пораснах все ми се  напомняше, че заприличвам повече на татко и как ме мразят. Това с ще наби в главата. Един ден си обещах,че ако имам, ако Бог ми даде деца, да са много, ще им покажа що е истинска обич. Сегашните деца ме плашат. На 11 се пребиват пред блока.
За бала ми аз бях манипулирана да си събирам парички да кандидатствам и да купя най-евтиния костюм от града, докато на сестра ми бала, намериха се ”добри хора„, които и дадоха да носи две рокли и на нея и купиха всичко. Ама за разлика че аз от моята стипендия 27 лв на времето не я пропилявах за кафе с приятелки, а купувах сутиени и гащи на сестра си, за да се почувства като нормална млада жена. Всичко давах, уроци, плаща каката за дрехи, за английски, каката. Майка не бе способна да мисли какво ни трябва само готвеше и мразеше татко. Това го умее.
На моя бал ми дадоха една лента за фотоапарата, на нейния бал само три. Защото нали тя е по-красива и повече заслужи от мен. Е имало е разбира се ревност, но съм напълно сигурна, че момичето с нищо не е отключило това поведение у майка и баба(освен повечето акъл от наивната си сестра).
Досега, въпреки че получава моя заплата по три, те продължават тайно да и дават пари за празниците по сметката. Защо? Винаги съм се питала....Защо? Докато веднъж не срещнах случайно човек, чиито родители са били богати и също са я изоставили в дом. Каза ми имах право и ги намерих, казах им всичко което мисля. Изоставих ги и моите и биологичните и сега си гледам живота. И ти ги събери двамата в една стая, заключи ги, вържи им устите и само да слушат и да реват какво са ти причинили.
Жалко че аз не мога. Винаги съм била така всеотдайна. Но напоследък като правя сметка, си мисля че толкова са ми навредили, че дори не осъзнават. Сестра ми ядеше сладолед с приятелки когато аз се връщах от университета. Пробягвах 2 км, за да пестя и да ям у нас. И до днес е така. Майка ме научи да пестя. Не изучих мечтания от мен интериорен дизайн. А сестра ми с четки и хубави думи виждах как мрази майка ми и баща ми, но си правеше страшни планове. Веднъж ми каза, само почакай, ще има да плачат за мен.  Мен, добрата и глупавата, която им събираше последните си стотинки от училище и купуваше подарък за 8 март ме неглижираха, недоглеждаха. А сестра ми се чудеха как ще изпратят да учи в София. Много ревнувах. Всеки семестър ходех да я науча тая София, но така стана, че я намразих завинаги. Докато тя там живее вече 11 години и не си прави труда да помага. От 5 клас ме караха да сея картофи. Когато казвах че ме болят колената, глезела съм се. Майка винаги минаваше с номера, че сестра ми учи за приемане в Лесото. От стрес и гледане всеки ден побой, забравих да споделя че 10 г майка ме води по доктори, пак в София, биха ми растежен хормон. Гърдите, всичко женско дойде по изкуствен път. Защото докторите казваха, че съм спряла да раста от стрес.
След като бях пълнолетна отказах майка да идва с мен. Почна да се оплаква че ме била водила по доктори, че без нея съм била нула, че само аз съм създавала проблеми.  Сега такива проблеми и заеми имат сестра ми, че не е за говорене.
Бог си знае работата. Кармата е толкова кучка или ангел, колкото си заслужим.

Досега сестра ми само ги цока, но живота така я завъртя, че си поема, както обичам да казвам заслуженото. Мразеше да и ходя на гости, щяла съм да я излагам, защото ще говоря за родния град, не съм яка колкото нея. Дори в деня когато щяха да се сгодяват скриха от мен. Майка ми ме преценя грешно, вече 35 години, смята че аз завиждам за успеха на сестра ми. Аз и казвам, майко ти не се поинтересува от моите заложби. То не беше конкурси участие спечелване по рисуване, после хандбал, после музика, после балет. Какъв ли курс не записах, за да ти се харесам, ти избра само успеха на сестра ми да виждаш. Да ме мразиш задето ти си избрала татко, и последиците да приличам на него. Това, че имам 3 романа написани, дори и историята на живота ми не е талант. Казвам и стихосбирките, които  искам да издавам. Дори не си ги прочела, ако нещо ти дам да прочетеш и ти казваш мх, не става. Без коментар. Казах и дори да ги издам няма да те викна на издаването, ти не си човек който цени това, но че сестра ми стана журналист, благодарение на кака си....че я обучавах и давах упражнения по всичко. Това нищо не е. Аз бях много по-добра. Ако гледате Ранобудна птичка, точно като Санем съм, такава. Запаметявах от урока. Никога, НИКОГА, от мен не е видяла в детските и юношеските години проблем. Но съм най-черна, защото и позволих да се държи така с мен. Да ми казва , че била съжалила че ни е родила със сестра ми. Коянормална майка казва такива черни думи?
Радвам се че поне тя е била умна и се е махнала. Сега моята мила добра самоотвержена мама,  защитничката в живота ми ме съсипва. Когато се взех в ръце и се виждам и поддържам връзка със баща ми и никога не оставям да ме скара със сестра ми, много ревнува. Искам много да си осветя жилището, в което бяхме наистина за последно семейство, дори си смених дограмата, защото майка заяви че ще ми го препише. След като се оръсих, ми каза, че никога за нищо на света няма да ми препише на мен нито на сестра ми апартамента и не дава да се хвърлят никакви стари неща. В 1 през ноща ме е изкарвала по пижама от там. В момента съм безработна и ща не ща, съм зависима от нея. Цял живот подтискаше заложбите ми. Сега ще види тя кой е кон и кой е магаре. Смятам да намеря поне за половин година работа в чужбина. Да си взема пари и ще си наема дом. Няма да и слугувам. Изгледахме, бяхме принудени да гледаме от 14 г прабаба ми,12 г на легло. Тя беше разкошен човек. Сега гледаме и баба, която е непоносима и заради болките ме кълне всеки ден да не съм щастлива, да умра сама.
 Тази жена заради която оставях лабораторните си практики по хистология и цитология и лъжех, че съм болна, за да ходя да ора и сея нивите. Мразя се понякога и не мога да си простя всичко което ми причиниха.
Но тях в никакъв случай. Дори нямаше от 4 деца лелята на баба ми кой да гледа и аз я вдигнах на крака след счупен таз.
Толкова обичам хората.
Сега както казват във фейсбука ожени се за който иска майка ти, работи каквато работа иска баща ти, роди деца и се самоубий;)
Но твърдо гледам с мисълта че там някъде по средата на живота ще ми дойде акъла и ще имам даден свише късмет да се отърва от моето страдание.
Така че, ако ви преча, на всички в бг мама, имайте впредвид защо. Нямам нито една приятелка, защото след развода се затворих и не споделях с никой. Имам близки хора, но те са в София и Варна и се виждаме рядко. Проблем не мога да споделя нито с тормозителите, нито със сестра ми. Така че живея с надеждата че след като си събера пари няма да бъда само приемно семейство, както бяхме, но и ще си осиновя детенце. За да има смисъл да се будя сутрин, да давам любовта си на хора, които наистина заслужават.
Вашите майки и баби като им купувате подаръци и цветя ползват ли ги?  Моите баба и майка никога не са харесали един подарък от мен, не са го носили, а цветята подаряваха на някой друг. Така от малка научих какво е да не те обичат, но да обичаш.
 Понякога плача и си казвам: „ Обичайте се”, завета който е оставил Исус е тежко бреме. Тежко е да обичаш, а теб да не те обичат. Но аз им прощавам. Знам че са били принудени и че бесовете в тях са виновни за това.  Прощавайте колкото пъти искате на вас Бог да прости.
Бъдете благословени!
Прегръдки за всички от най-лошата, най-лудата и смахнатата, както ме описват тук някои. Не ми дреме. След целия товар на детството и живота който горчиво вкусих, не съм била слаба, не съм опитала нито цигари, нито наркотик, нито съм се продала. Бог ме опази. Даде ми сила. Вярвайте, и той ще спаси и вас!

Да, има такива майки. Моята свекърва мрази сина си. Не е искала да го ражда. Дори му го е казвала. В същото време боготвори дъщеря си- пълна неудачница. Аз и сестра ми сме израстнали в много любов, родителите ни правеха всичко, за да сме щастливи. Когато родих сина си мислех, че след него няма как да обичам друго дете толкова. 5 г по-късно се появи и дъщеря ми и разбрах, че сърцето ми можело да се дели на две. Обожавам ги. Те са всичко за мен и правя всичко за тях. Не мога да си представя да ги оставя някой друг да ги гледа с дни-баба или дядо. Навсякъде сме с тях-почивки, заведения, кино, събития. Ако мероприятието не става за деца просто не ходим. В повечето моменти съм пренебрегвала някакво лично време за себе си, за да го отдам на тях. Знам, че сега имат най-голяма нужда от мен, когато порастнат те сами ще имат свой живот и няма да бъдем толкова често заедно.

Поздравления. Ето такива майки трябва да има. Аз все си мисля, че сърцето на човек не се дели, има място за всеки. И не мога да разбера защо хората, примерно моите са ме искали, а после решават, че не ме обичат. Сега баща ми ни търси, но късно е либе за китка. Аз имах нужда да ме утешава когато съм малка, да идва на учителски срещи, в които все майка идваше да и казват колко съм добра. Злобата е най-голямото оръжие на злото. Тя кара майки и бащи, деца да се намразят. Дано всеки получи това което е дал и причинил!

 моят дядо в много отношения беше прекрасен човек, но докато бе жив майка му винаги демонстрираше обичта си към брат му и това много много му тежеше. Знам не един и два такива случая. в повечето случаи това дете които има обичта на родителя става разглезено.

Благословена, много, много мъчно ми стана за теб и от цялото си сърце ти желая цялото щастие на света. Само моля те, приеми като добронамерен един съвет от мен- не бързай да осиновяваш дете. Все още си твърде наранена и объркана и е голяма вероятността неволно да нараниш детето. Разбираш ли, децата не са лек за нашите емоционални травми. Не трябва да са. Изчакай и първо оправи себе си, а после работи за дете.

Благословена, аз не можах да го дочета, много дълго и объркано, Но дано ти е олекнало. Само че ако наистина си на 35 и не си превъзмогнала тези неща, много жалко. Стига си гледала назад, гледай напред. Тези хора толкова години са били кофти и са се държали зле, сега дори и да се променят, е късно. Само се затормозяваш и си пречиш. Аз също не мога лесно да простя, мисля си, че съм простила и забравила, но не съм сигурна така ли е, но се опитвам да гледам напред. Човек наистина става сприхав и мнителен и неприятен за околните, които не ги вълнува с какви демони от миналото се бориш, а само, че си лесна жертва и неприятен човек.

Вярно е, преди да се погрижим за някой друг, трябва първо да се погрижим за себе си.
Когато хората влизат във връзки или приятелства, обикновено не искат да решават или да се борят с нечии проблеми, които датират от преди 20-30 години.

Досега не съм срещнала човек, който има сериозни емоционални травми и те да се отразят единствено и само на него. Напротив, не след дълго започват да се прехвърлят и към мен, а именно недоверие, пасивно-агресивно поведение без видина причина или с други думи "изкарват си го на мен".

Съжалявам за всички нещастия, които са се случили на хората, но както те самите нямат вина за това, така и аз нямам вина. След един момент нататък, не са родителите виновни, човек сам си е виновен, ако не е продължил напред и не е поел отговорност за себе си. Не може цял живот да си нечия жертва.

И ти нямаш абсолютно никаква вина за това?

Какво разбираш под вина? Лъгала съм и съм била хваната или е достатъчно просто да съм излязла на кафе с приятелка за да съм виновна?

Има хора, които са недоверчиви по дефолтс, трябва да преместиш планини за да им спечелиш доверието... евентуално.

Вина за това, как хората се отнасят с теб - онова, което си написала в предишен пост.

Не ти се доверяват, защото усещат, че не трябва да ти се доверяват. Има нещо в поведението ти, което ги спира.

Или просто имат нерешени емоционални проблеми, които изискват да се въртиш на пета, да им доказваш нещо от сутрин до вечер и да ги дондуркаш нон-стоп.

За щастие тези хора са били единици. Повечето ми връзки и приятелства (от 15+ години) са доказали, че явно може да ми се има доверие.

Защо си мислиш, че ти нямаш такива?